Изданието се посвещава на 150 години от рождението на писателя.
Пренебрегван 75 години от издателства и литературни "естети", критици и идеолози, романът "Висящ мост" на Антон Страшимиров възкръсва от забвението. Читателите ще съпреживеят бурни времена от нашата история в началото на 20 век, когато девизът "Да живее смъртта, момци!" носи повече живот, отколкото отстъпление, и в които парадоксалните проникновения на една неспокойна душа провокират размишления, не по-малко актуални и днес...
-----------------
Момчета, Бог дава земи само на храбрите си народи... Да се вредим със своя народ: той пак нас чака - нас, които не сме лъгали никого, освен себе си!... Да се не заглавикваме: не се мре с лъжа! А ето истината: сега - и никой друг път - нашият народец е на предела между живота и смъртта! И който се не хвърли днес наред с него на смърт, той не заслужава живот! Всичко друго е лъжа и безчестие. Прочие, да живее самопожертвуването, защото в него кълни животът! Да живее смъртта, момци!
Антон Тодоров Страшимиров /1872-1937/ е български писател, драматург, публицист и политик. Роден във Варна, той е син е на зидар, преселник от Разложко. Дълги години слугува из Добруджа по кръчми и кафенета. По-късно успява да стане начален учител във Варненско и Бургаско и се увлича от социализма. През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, където слуша лекции по литература и география. След завръщането си в България основава заедно с Тодор Влайков сп."Демократически преглед" /1902/. Издава и списанията "Наш живот" и "Наши дни", които отразяват културния живот в България след войните. По време на Септемврийското въстание пише знаменитото: "Клаха народа, както и турчин не го е клал" върховен акт на гражданска смелост и достойнство. Неподкупната му съвест го издига винаги на вълната на обществените събития. Автор на публицистични статии, народопсихологически студии, романи и пиеси като "Есенни дни", "Хоро", "Вампир", "Смутно време", "Книга за българите" и др.
Не помня вече на кой прежен панаир „Висящ мост“ на Антон Страшимиров ми привлече вниманието – непознато за мен заглавие от големия писател, останало забравено за 75 години. Това е книга, която излиза от печат скоро след края на Първата световна война, но описва времето непосредствено преди нейното начало И както така хубаво пише в издателския предговор: „Сюжетът, героите и духът на „Висящ мост“ кореспондират пряко със сложната натура на автора им: гневни интелигенти, романтици, западнали еснафи, неориентирани социалисти и още по-объркани народняци, мистериозни трагични мислители, бивши македонстващи герои, антимонархисти, родолюбци и предатели – все „безпътници“ и всички до един с патетична неостъпчива позиция в кипящото за България време.“