„Докато смисълът си ти“ е стихосбирка, която се преживява.
Женя Кънева пише с честност и уязвимост, които се усещат дълбоко. Темите за загубата – на любов, на близък човек, на себе си – са вплетени в стихове, които говорят тихо, но категорично. Това е книга, която те стиска за гърлото, но и ти прошепва, че не си сам.
Най-силно ме докоснаха редовете, които носят болката от самотата и надеждата за истинска близост. Един от тях остана с мен дълго след последната страница: „Искам те цяла / и без да си гола.“– толкова прост, а толкова дълбок израз на нуждата да бъдеш обичан в цялост, не само на повърхността.
За мен това е искрена и смислена книга. Някои стихове ме разтърсиха, други ми се сториха по-обрани, но като цяло посланието ѝ остава – че дори след най-тежките загуби, можем да открием светлина. А понякога, най-важното е да бъдем нечие слънце.
Скоро не бях чела нещо, което да ме докосне толкова емоционално. Все едно четях изречения извадени от моето розово съзнание на моменти... Хем е много красиво, хем е много истинско, хем усещаш нейната емоция и въпреки цялата болка носи и една искра надежда. Направо ми трепереха пръстите като разлиствам, особено последните 30 страници.
Книга пълна с емоции. Вижда се, че авторката успява да преживее всяко едно “сбогом”, но не и това на баща си. Тя показва връзката си с него и това колко много го обича и колко много ѝ липсва.😢 Всяко следващо изречение те докосва по различен начин, но така, че да ти покаже колко важни са близките.
Някак си не ми се струва рентабилно да даваш отговор на проблемите си и невъзможността от това да продължиш напред като отидеш на гледачка и то в 21век
This entire review has been hidden because of spoilers.