What do you think?
Rate this book
گزارش سرخ و آبی آمیب سبز
СЪЩЕСТВУВА ли зелена амеба и възможна ли е връзката ѝ с химическия молив в свят, бил той и условен? Да, възможна е, когато този свят е видян през обектива на една дисциплинирана ученичка и активна пионерка; когато времето е лятото на 1989, а мястото – международен пионерски лагер в Корея (Северна Корея).
С тези две метафори и с поръчението да напише доклад за преживяното в лагера започва разказът (дневник) на Александра за пътуването ѝ от социалистическа София, през далечната „братска страна” до... Прехода. Това е пътуване не само през различни пластове на пространството, но и на времето, пародаксално раздвоени между идеологическите привидности, ритуалните симулации и наивитета на едно първично, неопосредено световъзприемане. А светът в този дневник е представен като „калейдоскоп”, където свободно и абсурдно в своята безпроблемност съжителстват Мадона и химните за Ким Ир Сен, “Бийтълс” и младежките социалистически фестивали, пионерските униформи и тениските със западни надписи, Детската асамблея и любимата баба, СССР, КНДР и любопитни американци, задръстен френски тийнейджър и възторжени до полуда от своя „велик вожд” корейски деца... Това е свят, който сякаш безконфликтно съществува и като наизустени идеологически клишета, и като смешно опредметена реалност, като утопия и антиутопия. В него дори Преходът се случва някак абсурдно естествено между „отчетния” ДОКЛАД за „северното лято” на пионерката активистка и сбирките след училище около „Кравай”, между червеното и синьото на химическия молив...
Дебютният роман на Велина Минкова е оригинален опит да разкаже по забавен, остроумен и интелигентен начин още неразказаната ни нова история. Той се заиграва границите, отмества ги чрез деликатна ирония и парадоксални езикови пробиви - една игра на двусмислието, в която, ако пожелае, може да бъде включен и самият читател.
С тези две метафори и с поръчението да напише доклад за преживяното в лагера започва разказът (дневник) на Александра за пътуването ѝ от социалистическа София, през далечната „братска страна” до... Прехода. Това е пътуване не само през различни пластове на пространството, но и на времето, пародаксално раздвоени между идеологическите привидности, ритуалните симулации и наивитета на едно първично, неопосредено световъзприемане. А светът в този дневник е представен като „калейдоскоп”, където свободно и абсурдно в своята безпроблемност съжителстват Мадона и химните за Ким Ир Сен, “Бийтълс” и младежките социалистически фестивали, пионерските униформи и тениските със западни надписи, Детската асамблея и любимата баба, СССР, КНДР и любопитни американци, задръстен френски тийнейджър и възторжени до полуда от своя „велик вожд” корейски деца... Това е свят, който сякаш безконфликтно съществува и като наизустени идеологически клишета, и като смешно опредметена реалност, като утопия и антиутопия. В него дори Преходът се случва някак абсурдно естествено между „отчетния” ДОКЛАД за „северното лято” на пионерката активистка и сбирките след училище около „Кравай”, между червеното и синьото на химическия молив...
Дебютният роман на Велина Минкова е оригинален опит да разкаже по забавен, остроумен и интелигентен начин още неразказаната ни нова история. Той се заиграва границите, отмества ги чрез деликатна ирония и парадоксални езикови пробиви - една игра на двусмислието, в която, ако пожелае, може да бъде включен и самият читател.
291 pages, Paperback
First published January 1, 2015
4 people are currently reading
69 people want to read
About the author
Velina Minkoff
11 books14 followersВелина Минкова е родена през 1974 г. в София. Завършва английска гимназия и заминава за Лос Анджелис, САЩ, където се дипломира с бакалавърска степен от калифорнийския университет (UCLA) със специалност английски език и литература и профил творческо писане. През 2001 г. излиза сборник с нейни разкази на английски език, озаглавен Red Shorts (“Червени къси панталони”). Велина има магистърска степен по европейски науки с профил европейска култура от амстердамския университет (UvA). Член е на Съюза на преводачите в България. През 2014 г. е участник в българо-езичната група на созополския семинар по творческо писане към фондация „Елизабет Костова.“ Живее в Париж, където преподава английски език и литература, превежда и редактира текстове от културния сектор. „Доклад на зелената амеба за химическия молив“ е първият ѝ роман.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Velina Minkoff was born in Sofia in 1974. She has a Bachelor's degree in English from UCLA with a track in Creative Writing – Fiction. She is the author of Red Shorts (2001) a collection of short stories in English and The Red and Blue Report of the Green Ameba (2015) a novel, in Bulgarian. She has a Master's degree in European Studies from the University of Amsterdam and is a member of the Bulgarian Translators Union. In 2014, she was a Bulgarian language fellow at the annual Sozopol Fiction Seminar of the Elizabeth Kostova Foundation. She lives in Paris with her French husband and their two sons, where she teaches English, freelances as a translator and editor and moonlights as a writer.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Velina Minkoff was born in Sofia in 1974. She has a Bachelor's degree in English from UCLA with a track in Creative Writing – Fiction. She is the author of Red Shorts (2001) a collection of short stories in English and The Red and Blue Report of the Green Ameba (2015) a novel, in Bulgarian. She has a Master's degree in European Studies from the University of Amsterdam and is a member of the Bulgarian Translators Union. In 2014, she was a Bulgarian language fellow at the annual Sozopol Fiction Seminar of the Elizabeth Kostova Foundation. She lives in Paris with her French husband and their two sons, where she teaches English, freelances as a translator and editor and moonlights as a writer.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 29 of 29 reviews
Read
July 21, 2015Реших, че ще пиша за тази книга още преди да съм стигнала до половината. Дочетох я буквално преди секунди и вече бързам да започна с писането. Бързам, докато още ме "държи", докато чувството още не си е отишло.
Тя беше от книгите, за които разбрах случайно, благодарение на групата "Какво четеш", докато подготвях "списъка за пазаруване" малко преди майския Базар на книгата. Най-напред ме привлече заглавието, а когато разбрах, че това е разказ за последните дни на "соца", предаден през очите на едно дете, при това - с действие, развиващо се в три държави, вече твърдо реших, че ще прочета книгата.
Очаквах да прочета забавна история, изпълнена с понякога весели, понякога недотам весели и дори малко опасни приключения, каквито се случват винаги, когато група деца останат за няколко седмици без родителски контрол, под грижите само на шепа възрастни, които се чудят как и от каво да ги опазят по-напред.
Само че получих много повече от това.
Книгата ме върна към едно не чак толкова далечно минало, към първите дванайсет години от живота ми, които бяха и последните дванайсет години от управлението на Тодор Живков. Към времето на пионерската организация, детските лагери, пионерските поръчения, писмата до "непознато съветско другарче". Четеш и си казваш: "Това съм го живял". Разпознаваш дежурните фрази от онова време, които дори десетгодишните деца вече знаеха наизуст. И имаш чувството, че не четеш художествено произведение, а истински дневник на дете от ония години. И то дете, което още приема всичко това като нещо безкрайно вълнуващо, вярва искрено в лозунгите за "борба за мир" и "вечна дружба между народите", и приема много, ама много сериозно пионерското поръчение да си води дневник.
Само че именно оттук нататък вече четях книгата почти със страх. Защото децата са искрени, те не могат да пишат каквото им е "поръчано". Децата са най-строгите съдници, и едно дете казва и пише това, което усеща и вижда. И в първите четиридесетина страници от дневника тази искреност е безпощадна. До такава степен, че те хваща страх какво ще стане, ако някой от възложилите "пионерското поръчение" наистина ги прочете.
Само че в един момент нещата се промениха. Писането вече беше различно, и ми беше трудно да определя дали причините са чисто "идеологически", или това наистина е промяна в самата Александра. Искаше ми се, как ми се искаше да е само първото...
В по-голямата си част книгата е по детски невинна, и именно това я прави толкова въздействаща и лесна за четене. Въпреки социалистическия строй, който описва. Въпреки удивлението на децата пред непознати /тогава/ за тях неща, които днес вече са се превърнали в нещо обичайно.Именно тази невинност ме караше да се страхувам за Александра, защото едно дете не знае, че понякога искреността може да бъде опасна. А в по-голямата част от книгата тя наистина си е дете - в начина, по който мисли и постъпва, в склонността си да купува безполезни дреболии /ветрилата!/, в нещата, на които обръща внимание.
Краят уж трябваше да оптимистичен - с края –уж/ на тоталитаризма, със свалянето на портретите на Тодор Живков от стените, с възможността да слушаш музиката, която харесваш, без да се боиш, че ще си изпатиш заради това - но на мен ми се стори носталгичен и дори тъжен. Защото под този край прозира една може би типично българска склонност - да се отърваваме от старото изведнъж, бурно, безогледно, понякога без да имаме и най-малка представа с какво ще го заменим. Просто така, за идеята, защото е старо. Музиката, която до вчера е била забранена и затова толкова желана и тайно слушана, изведнъж става "демоде", когато никой не я забранява. Руските песни се заменят с табло за спиритически сеанси. И още, и още неща, които те карат да си мислиш, че се правят не защото някой ги харесва или вярва, че така е правилно, а ей така, напук. Или просто заради идеята за новото.
Познах в тази книга собственото си детство, и това беше една от причините да ми хареса. Върна ми много спомени, някои - хубави, други - не чак толкова. Радвам се, че ми попадна, и съм сигурна, че още много пъти ще се връщам към нея.
Тя беше от книгите, за които разбрах случайно, благодарение на групата "Какво четеш", докато подготвях "списъка за пазаруване" малко преди майския Базар на книгата. Най-напред ме привлече заглавието, а когато разбрах, че това е разказ за последните дни на "соца", предаден през очите на едно дете, при това - с действие, развиващо се в три държави, вече твърдо реших, че ще прочета книгата.
Очаквах да прочета забавна история, изпълнена с понякога весели, понякога недотам весели и дори малко опасни приключения, каквито се случват винаги, когато група деца останат за няколко седмици без родителски контрол, под грижите само на шепа възрастни, които се чудят как и от каво да ги опазят по-напред.
Само че получих много повече от това.
Книгата ме върна към едно не чак толкова далечно минало, към първите дванайсет години от живота ми, които бяха и последните дванайсет години от управлението на Тодор Живков. Към времето на пионерската организация, детските лагери, пионерските поръчения, писмата до "непознато съветско другарче". Четеш и си казваш: "Това съм го живял". Разпознаваш дежурните фрази от онова време, които дори десетгодишните деца вече знаеха наизуст. И имаш чувството, че не четеш художествено произведение, а истински дневник на дете от ония години. И то дете, което още приема всичко това като нещо безкрайно вълнуващо, вярва искрено в лозунгите за "борба за мир" и "вечна дружба между народите", и приема много, ама много сериозно пионерското поръчение да си води дневник.
Само че именно оттук нататък вече четях книгата почти със страх. Защото децата са искрени, те не могат да пишат каквото им е "поръчано". Децата са най-строгите съдници, и едно дете казва и пише това, което усеща и вижда. И в първите четиридесетина страници от дневника тази искреност е безпощадна. До такава степен, че те хваща страх какво ще стане, ако някой от възложилите "пионерското поръчение" наистина ги прочете.
Само че в един момент нещата се промениха. Писането вече беше различно, и ми беше трудно да определя дали причините са чисто "идеологически", или това наистина е промяна в самата Александра. Искаше ми се, как ми се искаше да е само първото...
В по-голямата си част книгата е по детски невинна, и именно това я прави толкова въздействаща и лесна за четене. Въпреки социалистическия строй, който описва. Въпреки удивлението на децата пред непознати /тогава/ за тях неща, които днес вече са се превърнали в нещо обичайно.Именно тази невинност ме караше да се страхувам за Александра, защото едно дете не знае, че понякога искреността може да бъде опасна. А в по-голямата част от книгата тя наистина си е дете - в начина, по който мисли и постъпва, в склонността си да купува безполезни дреболии /ветрилата!/, в нещата, на които обръща внимание.
Краят уж трябваше да оптимистичен - с края –уж/ на тоталитаризма, със свалянето на портретите на Тодор Живков от стените, с възможността да слушаш музиката, която харесваш, без да се боиш, че ще си изпатиш заради това - но на мен ми се стори носталгичен и дори тъжен. Защото под този край прозира една може би типично българска склонност - да се отърваваме от старото изведнъж, бурно, безогледно, понякога без да имаме и най-малка представа с какво ще го заменим. Просто така, за идеята, защото е старо. Музиката, която до вчера е била забранена и затова толкова желана и тайно слушана, изведнъж става "демоде", когато никой не я забранява. Руските песни се заменят с табло за спиритически сеанси. И още, и още неща, които те карат да си мислиш, че се правят не защото някой ги харесва или вярва, че така е правилно, а ей така, напук. Или просто заради идеята за новото.
Познах в тази книга собственото си детство, и това беше една от причините да ми хареса. Върна ми много спомени, някои - хубави, други - не чак толкова. Радвам се, че ми попадна, и съм сигурна, че още много пъти ще се връщам към нея.
September 15, 2016
Изключително се забавлявах, по-точно хи-хи-ках, четейки тази книжка. През цялото време бях с чувството, че аз я пиша (разказвам). Чудя се, дали защото с авторката сме набори, или защото сме израстнали в един град..по едни и същи места... нооо, не би трябвало - действието се развива в Северна Корея, където никога не съм била. Супер ме изкефи, че разказът е достоверен дотолкова, че съвремениците й да не хванем никаква "лъжа". Жаргонът е точен, местата, но пък, преразказът на действителността, през клавиатурата на Велина, хваща линии и картини, които хем разсмиват, хем малко засрамват, хем просто разказват за времето, в което ние бяхме тийн, без дори още такъв "термин" да съществува. Бяхме бесни пубери, хванали "Критичната точка" на едни Промени, които никога не се състояха съвсем. В момента, в който "отвързахме" пионерските връзки скочихме в чистия извор на свобода, надежда, купони... радост, щастие, всъщност толкова констанстни за тази ни възраст. Препоръчвам книгата, първо на наборите! Вероятно е обаче и на много по-широката аудиория да е интересна, то си е документалистика един вид.
June 2, 2015
Симпатичен тинейджърски глас разказва за последните пионерски дни в навечерието на демокрацията. Книжката е малка и лека, изпълнена с безупречен стил, където всеки един детайл стои убедително на мястото си, макар че няма как да знам със сигурност, аз, който никога не съм писал с химически молив, нито съм ходил на лагер в КНДР.
Особено ми хареса падането на комунизма през погледа на главната героиня, която го предава без никакъв политически патос, както трябва да бъде, както си го спомням и аз. Другарките стават госпожи и т.н... чудесно!
Важното тук е колко по-адекватно е да си ню уейвър от "Кравай", отколкото хипар от Попа. Разбира се!
Особено ми хареса падането на комунизма през погледа на главната героиня, която го предава без никакъв политически патос, както трябва да бъде, както си го спомням и аз. Другарките стават госпожи и т.н... чудесно!
Важното тук е колко по-адекватно е да си ню уейвър от "Кравай", отколкото хипар от Попа. Разбира се!
March 15, 2017
До средата я четох на един дъх. А после дъщеря ми я открадна, след като й казах, че вътре става дума за тайните мисли на една тийнейджърка от моето време. Тя реши, че ако я прочете, ще разбере какво съм си мислила и аз като малка, а което е по-лошото - какви съм ги вършила. Веднага я излъгах, че разказите на момичето Амеба нямат нищо общо с моите, а тайничко си преповтарях, че освен Велина Минкова, така и аз, така и хиляди момичета като мен, преминахме през лолитския си период в разпадащия се комунистически режим.
Във въздуха се усещаше аромата на добре дирижирания хаос, който настъпваше, и това ни освобождаваше. Под булчинската рокля на комунизма, ние мърсувахме зверски, защото тогава това беше да си свободен. В доклада това е хванато с чиличните зъби на изчистения стил на Минкова. Момичето амеба скача, прескача, преформатира се, пее и страда - защото уж не е никой, а в същото време е всички момичета по света едновременно. Амебата също така не е, как да кажа, само дете на своето време. Минкова, през прецизния си, стилизиран, бързопоточен, що се отнася до действието, стил реално въвежда читателя в дълбоките, тъмни, неясни и бавни води на момичешкия свят. Велина е направила нещо, което и най-великият автомобилен състезател не може да стори - да се движи бързо в застиналия като картина свят, а там където светът се движи, да стои на едно място.
Амебата й е учебник по творческо писане с практически упражнения. Не видях нищо излишно, балансът между диалози и авторска реч е въжеиграчовски и все пак тази книга не е за всеки. Тя е за онези, на които им е малко студено днес. Тя е топла и свежа, защото говори за прашасалия свят през настръхналите пори на една малка жена. Амебата не е амеба, но това да си остане между нас. :)
Във въздуха се усещаше аромата на добре дирижирания хаос, който настъпваше, и това ни освобождаваше. Под булчинската рокля на комунизма, ние мърсувахме зверски, защото тогава това беше да си свободен. В доклада това е хванато с чиличните зъби на изчистения стил на Минкова. Момичето амеба скача, прескача, преформатира се, пее и страда - защото уж не е никой, а в същото време е всички момичета по света едновременно. Амебата също така не е, как да кажа, само дете на своето време. Минкова, през прецизния си, стилизиран, бързопоточен, що се отнася до действието, стил реално въвежда читателя в дълбоките, тъмни, неясни и бавни води на момичешкия свят. Велина е направила нещо, което и най-великият автомобилен състезател не може да стори - да се движи бързо в застиналия като картина свят, а там където светът се движи, да стои на едно място.
Амебата й е учебник по творческо писане с практически упражнения. Не видях нищо излишно, балансът между диалози и авторска реч е въжеиграчовски и все пак тази книга не е за всеки. Тя е за онези, на които им е малко студено днес. Тя е топла и свежа, защото говори за прашасалия свят през настръхналите пори на една малка жена. Амебата не е амеба, но това да си остане между нас. :)
February 26, 2015
Утопия за ума, затвор за тялото
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...
Въпреки заглавието, което съм сложил, тази малка и симпатична книжка е лека и забавна - със сигурност би впечатлила не малко хора, отворени към спомени за комунистическите идеали отпреди 1989-а год��на. Тя излиза доста късно, но достатъчно навреме, за да влее малко свежест сред черните краски, с които сме свикнали да описваме онези времена. Всъщност тя няма за цел да опише издевателствата и мрака ��а комунизма, а да преразкаже нещата през погледа на едно 13-годишно момиче, на прага на седми клас, малко преди да настъпи тъй чаканата демокрация. Идилията е пълна. Историята е толкова добре пресъздадена, че чак умилява.
ДНЕВНИК
на
АЛЕКСАНДРА Н. ГЕОРГИЕВА
ученичка за седми клас от гр. София
НРБ
„Доклад на зелената амеба за химическия молив“ е написана под формата да дневник, като за целта малката героиня използва обикновена тетрадка от осемдесет листа. Тя поставя началото му, за за опише шеметните си приключения на един детски пионерски лагер в Северна Корея. Стилът на писане е точно като на 13-годишно впечатлително момиче, тъй че спокойно можем да приемем книжката от забавната ѝ страна. Не знам дали Велина Минкова е тренирала дълго този стил на писане, но се е получило много добре. Има ги вечните момичешки неволи, невинните детски страхове, платоническа любов и традиционното непослушание, което не се е променило и до днес. (Продължава в блога)
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...
Въпреки заглавието, което съм сложил, тази малка и симпатична книжка е лека и забавна - със сигурност би впечатлила не малко хора, отворени към спомени за комунистическите идеали отпреди 1989-а год��на. Тя излиза доста късно, но достатъчно навреме, за да влее малко свежест сред черните краски, с които сме свикнали да описваме онези времена. Всъщност тя няма за цел да опише издевателствата и мрака ��а комунизма, а да преразкаже нещата през погледа на едно 13-годишно момиче, на прага на седми клас, малко преди да настъпи тъй чаканата демокрация. Идилията е пълна. Историята е толкова добре пресъздадена, че чак умилява.
ДНЕВНИК
на
АЛЕКСАНДРА Н. ГЕОРГИЕВА
ученичка за седми клас от гр. София
НРБ
„Доклад на зелената амеба за химическия молив“ е написана под формата да дневник, като за целта малката героиня използва обикновена тетрадка от осемдесет листа. Тя поставя началото му, за за опише шеметните си приключения на един детски пионерски лагер в Северна Корея. Стилът на писане е точно като на 13-годишно впечатлително момиче, тъй че спокойно можем да приемем книжката от забавната ѝ страна. Не знам дали Велина Минкова е тренирала дълго този стил на писане, но се е получило много добре. Има ги вечните момичешки неволи, невинните детски страхове, платоническа любов и традиционното непослушание, което не се е променило и до днес. (Продължава в блога)
April 14, 2015
Страшна работа е тази книга! Забавни детски случки от едно забравено време, невинни шеги (невинни ли наистина?), весели истории. При вече затворена книга те нападат метафорите. Зелена амеба, химически молив, Аркадиев и Гайдарски, Левски - ЦСКА и една стая с един дюшек на пода. Побиват те тръпки от майсторството на разказа. Който се е докоснал до това време, дори само като дете, ще разбере моментално, четейки между редовете, изпепеляващата истина на всяка дума.
February 24, 2015
Със сигурност книгата би била интересно и забавно четиво за всички от поколението на 80-те, отдавна надхвърлили възрастта на юношеството. Надявам се да се окаже и полезно за любопитни към темата 'тийнеджъри'. Тя дава свеж и оригинален поглед в стил личен дневник с вкуса на пътепис и аромата на ученически преразказ с елементи на разсъждение. Лично на мен ми напомни стила на книгите за „Малкият Никола“, с известна корекция в таргета на читателите.
С очите на 13-годишна отличничка книгата описва забавните и абсурдни преживявания на група участници в международен ученически лагер в Корея през лятото на 1989 (Корея е една, само дето южната й част е окупирана от гадните американци!). Девойката е умна, талантлива, дейна и изключително общителна поради факта, че освен задължителния руски, владее още английски и френски език. Стилът на разказа печели лесно вниманието на читателя със забавната си ирония, прикрита зад детска откровеност и закачливи податки към по-възрастните. В същото време книгата дава коректна картина на действителността, допълнена много точно с наглед незначителни детайли.
Родината, семейството, приятелството, общуването, първата любов – все важни теми за съзряващата младеж по онова време, ненадейно озовала се не само на ръба между две трудни възрасти, но и в политическия преход между две икономически системи. Опитвайки се да представи спецификите на комунизма в държави с различни културни ценности и икономическо развитие, срещата на деца от различни националности в действителност откроява чисто човешките прилики между тях.
Et voilà: Sous les pavés, la plage! ('Под паветата - плаж!' - девиз на френските бунтове за промяна на социалните ценности през май 1968)
Лесно забележим у всички посетени в книгата страни е контрастът между помпозността на идеологическите паметници и безрезервно следваната „политика на икономия“, която ражда мизерията на обикновения човек и държи недостъпни за него създадените със собствените му ръце блага и постижения в областта на строителството и техниката.
Възрастните в книгата са представени като пораснали, объркани деца, под строгия поглед на учителя вожд. Те безуспешно се опитват да балансират между света на големите и света на малките. И споделят нещастието и самотата си по братски руски обичай, удавяйки ги в алкохол и песни. Като цяло умно написана книжка. С удоволствие улавях иронията, постигната чрез смяна на глаголното време при описанието на някои факти и събития (от сегашно или минало в бъдеще предварително в миналото).
По поръчение на другарката Иванова по руски език историята на личния дневник е резюмирана в пионерски доклад. Светът на детското преживяване е подменен с изкуствения свят на идеологическата фразеология. На сблъсъка между комунизъм и демокрация са отделени последните страници на книгата, които оставят горчив привкус и тъжно съчувствие към децата на прехода и отправят иронично поглед към новите светли бъднини.
„Хората се чувстваха свободни и еуфорията беше неописуема. БКП се беше разделила на новите БСП и СДС. Сини и червени. Все едно постоянно имаше мач Левски – ЦСКА“.
Приемам с усмивка и адмирации отчетния доклад на зелената амеба за химическия молив на младата Велина Минкова. Дано този път го слушат повече ученици с по-голямо внимание. Какво свързва зелената амеба с химическия молив разберете сами. Корицата безупречно представя книгата.
Малко повече: http://knizhka-s-mishka.eu/
С очите на 13-годишна отличничка книгата описва забавните и абсурдни преживявания на група участници в международен ученически лагер в Корея през лятото на 1989 (Корея е една, само дето южната й част е окупирана от гадните американци!). Девойката е умна, талантлива, дейна и изключително общителна поради факта, че освен задължителния руски, владее още английски и френски език. Стилът на разказа печели лесно вниманието на читателя със забавната си ирония, прикрита зад детска откровеност и закачливи податки към по-възрастните. В същото време книгата дава коректна картина на действителността, допълнена много точно с наглед незначителни детайли.
Родината, семейството, приятелството, общуването, първата любов – все важни теми за съзряващата младеж по онова време, ненадейно озовала се не само на ръба между две трудни възрасти, но и в политическия преход между две икономически системи. Опитвайки се да представи спецификите на комунизма в държави с различни културни ценности и икономическо развитие, срещата на деца от различни националности в действителност откроява чисто човешките прилики между тях.
Et voilà: Sous les pavés, la plage! ('Под паветата - плаж!' - девиз на френските бунтове за промяна на социалните ценности през май 1968)
Лесно забележим у всички посетени в книгата страни е контрастът между помпозността на идеологическите паметници и безрезервно следваната „политика на икономия“, която ражда мизерията на обикновения човек и държи недостъпни за него създадените със собствените му ръце блага и постижения в областта на строителството и техниката.
Възрастните в книгата са представени като пораснали, объркани деца, под строгия поглед на учителя вожд. Те безуспешно се опитват да балансират между света на големите и света на малките. И споделят нещастието и самотата си по братски руски обичай, удавяйки ги в алкохол и песни. Като цяло умно написана книжка. С удоволствие улавях иронията, постигната чрез смяна на глаголното време при описанието на някои факти и събития (от сегашно или минало в бъдеще предварително в миналото).
По поръчение на другарката Иванова по руски език историята на личния дневник е резюмирана в пионерски доклад. Светът на детското преживяване е подменен с изкуствения свят на идеологическата фразеология. На сблъсъка между комунизъм и демокрация са отделени последните страници на книгата, които оставят горчив привкус и тъжно съчувствие към децата на прехода и отправят иронично поглед към новите светли бъднини.
„Хората се чувстваха свободни и еуфорията беше неописуема. БКП се беше разделила на новите БСП и СДС. Сини и червени. Все едно постоянно имаше мач Левски – ЦСКА“.
Приемам с усмивка и адмирации отчетния доклад на зелената амеба за химическия молив на младата Велина Минкова. Дано този път го слушат повече ученици с по-голямо внимание. Какво свързва зелената амеба с химическия молив разберете сами. Корицата безупречно представя книгата.
Малко повече: http://knizhka-s-mishka.eu/
February 24, 2015
Прочетете цялото ревю в http://knizhka-s-mishka.eu/: Със сигурност книгата би била интересно и забавно четиво за всички от поколението на 80-те, отдавна надхвърлили възрастта на юношеството. Надявам се да се окаже и полезно за любопитни към темата 'тийнеджъри'. Тя дава свеж и оригинален поглед в стил личен дневник с вкуса на пътепис и аромата на ученически преразказ с елементи на разсъждение. Лично на мен ми напомни стила на книгите за „Малкият Никола“, с известна корекция в таргета на читателите.
С очите на 13-годишна отличничка книгата описва забавните и абсурдни преживявания на група участници в международен ученически лагер в Корея през лятото на 1989 (Корея е една, само дето южната й част е окупирана от гадните американци!). Девойката е умна, талантлива, дейна и изключително общителна поради факта, че освен задължителния руски, владее още английски и френски език. Стилът на разказа печели лесно вниманието на читателя със забавната си ирония, прикрита зад детска откровеност и закачливи податки към по-възрастните. В същото време книгата дава коректна картина на действителността, допълнена много точно с наглед незначителни детайли.
Родината, семейството, приятелството, общуването, първата любов – все важни теми за съзряващата младеж по онова време, ненадейно озовала се не само на ръба между две трудни възрасти, но и в политическия преход между две икономически системи. Опитвайки се да представи спецификите на комунизма в държави с различни културни ценности и икономическо развитие, срещата на деца от различни националности в действителност откроява чисто човешките прилики между тях.
Et voilà: Sous les pavés, la plage! ('Под паветата - плаж!' - девиз на френските бунтове за промяна на социалните ценности през май 1968)
Лесно забележим у всички посетени в книгата страни е контрастът между помпозността на идеологическите паметници и безрезервно следваната „политика на икономия“, която ражда мизерията на обикновения човек и държи недостъпни за него създадените със собствените му ръце блага и постижения в областта на строителството и техниката.
Възрастните в книгата са представени като пораснали, объркани деца, под строгия поглед на учителя вожд. Те безуспешно се опитват да балансират между света на големите и света на малките. И споделят нещастието и самотата си по братски руски обичай, удавяйки ги в алкохол и песни. Като цяло умно написана книжка. С удоволствие улавях иронията, постигната чрез смяна на глаголното време при описанието на някои факти и събития (от сегашно или минало в бъдеще предварително в миналото).
По поръчение на другарката Иванова по руски език историята на личния дневник е резюмирана в пионерски доклад. Светът на детското преживяване е подменен с изкуствения свят на идеологическата фразеология. На сблъсъка между комунизъм и демокрация са отделени последните страници на книгата, които оставят горчив привкус и тъжно съчувствие към децата на прехода и отправят иронично поглед към новите светли бъднини.
„Хората се чувстваха свободни и еуфорията беше неописуема. БКП се беше разделила на новите БСП и СДС. Сини и червени. Все едно постоянно имаше мач Левски – ЦСКА“.
Приемам с усмивка и адмирации отчетния доклад на зелената амеба за химическия молив на младата Вели��а Минкова. Дано този път го слушат повече ученици с по-голямо внимание. Какво свързва зелената амеба с химическия молив разберете сами. Корицата безупречно представя книгата.
С очите на 13-годишна отличничка книгата описва забавните и абсурдни преживявания на група участници в международен ученически лагер в Корея през лятото на 1989 (Корея е една, само дето южната й част е окупирана от гадните американци!). Девойката е умна, талантлива, дейна и изключително общителна поради факта, че освен задължителния руски, владее още английски и френски език. Стилът на разказа печели лесно вниманието на читателя със забавната си ирония, прикрита зад детска откровеност и закачливи податки към по-възрастните. В същото време книгата дава коректна картина на действителността, допълнена много точно с наглед незначителни детайли.
Родината, семейството, приятелството, общуването, първата любов – все важни теми за съзряващата младеж по онова време, ненадейно озовала се не само на ръба между две трудни възрасти, но и в политическия преход между две икономически системи. Опитвайки се да представи спецификите на комунизма в държави с различни културни ценности и икономическо развитие, срещата на деца от различни националности в действителност откроява чисто човешките прилики между тях.
Et voilà: Sous les pavés, la plage! ('Под паветата - плаж!' - девиз на френските бунтове за промяна на социалните ценности през май 1968)
Лесно забележим у всички посетени в книгата страни е контрастът между помпозността на идеологическите паметници и безрезервно следваната „политика на икономия“, която ражда мизерията на обикновения човек и държи недостъпни за него създадените със собствените му ръце блага и постижения в областта на строителството и техниката.
Възрастните в книгата са представени като пораснали, объркани деца, под строгия поглед на учителя вожд. Те безуспешно се опитват да балансират между света на големите и света на малките. И споделят нещастието и самотата си по братски руски обичай, удавяйки ги в алкохол и песни. Като цяло умно написана книжка. С удоволствие улавях иронията, постигната чрез смяна на глаголното време при описанието на някои факти и събития (от сегашно или минало в бъдеще предварително в миналото).
По поръчение на другарката Иванова по руски език историята на личния дневник е резюмирана в пионерски доклад. Светът на детското преживяване е подменен с изкуствения свят на идеологическата фразеология. На сблъсъка между комунизъм и демокрация са отделени последните страници на книгата, които оставят горчив привкус и тъжно съчувствие към децата на прехода и отправят иронично поглед към новите светли бъднини.
„Хората се чувстваха свободни и еуфорията беше неописуема. БКП се беше разделила на новите БСП и СДС. Сини и червени. Все едно постоянно имаше мач Левски – ЦСКА“.
Приемам с усмивка и адмирации отчетния доклад на зелената амеба за химическия молив на младата Вели��а Минкова. Дано този път го слушат повече ученици с по-голямо внимание. Какво свързва зелената амеба с химическия молив разберете сами. Корицата безупречно представя книгата.
January 16, 2017
Дълго отбягвах "Доклада", понеже от нещата, които бях мяркала, бях останала с впечатлението, че нещо ще се смеем и умиляваме, а това за мене не са адекватни реакции на социализма. Наскоро обаче реших да проверя лично и след като прегледах първите страници на сайта на издателя, веднага я купих и за една нощ се случиха следните три неща: прочетох я без почивка и с нарастващо удивление, хайлайтнах всяка дума и въпреки че 2016 изобщо не беше лоша книжна година за мене, за първи път от не помня кога изпитах на 100% онова интелектуално и естетическо доволство, заради което изобщо някой някога е чел на тоя свят.
Малко преди Промените героинята Алек/сандра, разцъфваща пионерка – или създание от две непасващи си половини като зелената амеба от заглавието – прекарва едно лято на лагер в Северна Корея. Какво се случва там четем в дневника й, където опитите й да претвори преживяванията си в образцов доклад за братската КНДР и чисто човешките й пориви – също като цветовете на двуострия химически молив – се сливат в „страхотна комбинация“. А всъщност: в един изумително точен паметник на извратения социалистически свят, в който индивидът няма друг шанс за оцеляване, освен да се разцепи на две и тайно да заживее в едната половина, докато от другата сам свирепо се осъжда на смърт.
Това раздвояване поразява всички текстови и надтекстови нива, като се почне от езика, потискащо достоверна смесица от казионния стил на соца и „лафовете“ на софийските хлапета от края на 80-те, та се стигне до огромния риск, който поема авторката, като не се намесва и с дума да поправи разполовеността на героинята си и оставя игрите на съзнанието на Александра, премълчаванията й и чистите й лъжи сами да разкажат историята. По тоя начин дневникът и романът опасно се сближават и някой може да реши, че разказът на Александра е единственото, което се комуникира. Въпреки това постигнатото си струва, защото премахва дистанцията и от образ на онова време се превръща във виртуално преживяване. За мене – абсолютно разтърсващо, дори още повече понеже демонстрира осакатяващия ефект на социализма върху дете, което уж не би трябвало да го е живяло толкова.
Отличен (6)!
Малко преди Промените героинята Алек/сандра, разцъфваща пионерка – или създание от две непасващи си половини като зелената амеба от заглавието – прекарва едно лято на лагер в Северна Корея. Какво се случва там четем в дневника й, където опитите й да претвори преживяванията си в образцов доклад за братската КНДР и чисто човешките й пориви – също като цветовете на двуострия химически молив – се сливат в „страхотна комбинация“. А всъщност: в един изумително точен паметник на извратения социалистически свят, в който индивидът няма друг шанс за оцеляване, освен да се разцепи на две и тайно да заживее в едната половина, докато от другата сам свирепо се осъжда на смърт.
Това раздвояване поразява всички текстови и надтекстови нива, като се почне от езика, потискащо достоверна смесица от казионния стил на соца и „лафовете“ на софийските хлапета от края на 80-те, та се стигне до огромния риск, който поема авторката, като не се намесва и с дума да поправи разполовеността на героинята си и оставя игрите на съзнанието на Александра, премълчаванията й и чистите й лъжи сами да разкажат историята. По тоя начин дневникът и романът опасно се сближават и някой може да реши, че разказът на Александра е единственото, което се комуникира. Въпреки това постигнатото си струва, защото премахва дистанцията и от образ на онова време се превръща във виртуално преживяване. За мене – абсолютно разтърсващо, дори още повече понеже демонстрира осакатяващия ефект на социализма върху дете, което уж не би трябвало да го е живяло толкова.
Отличен (6)!
June 22, 2017
Един удивителен разказ за лабиринтите на паметта, за онова "наше" време, скрито между "онова, което вече не е" и "онова, което още не е", там където светлото бъдеще неусетно се превръща в тъмно минало и подобно на Алиса - толкова малка - героинята се оказва в Корея - отвъд мислимия хронотоп. Така подобно на своята литературна сестра - позиционирана между чудното и чудовищното, Велина чрез един изящен стил се връща към парадоксите на автентичността: "Коя съм тогава? Кажете ми най-напред това и ако ми хареса да бъда този човек, който ми харесва, ще се върна, аконе ми харасва, ще остана тук долу, докато се превърна в някой друг". Е, след повече от четвърт век, подобно на бумеранг се завърна. За да ни прати нас - там, в градината с пътеките, които се разклоняват... подобно на душите
This entire review has been hidden because of spoilers.
June 21, 2016
По принцип не обичам книги за социализЪма в целия му блясък, така заразило повечето български автори, даже мисля, го изтърсих на авторката (без да знам, че това е тя, но и да знаех,май нямаше да ме спре), но точно тази книга си я бях набелязала отдавна, заради присъствието на Северна Корея. Всичко източно трябва да се прочете, независимо от какъв ъгъл, а когато разбрах, че е вече познавам авторската, която е точно толкова забавна колкото главната си героиня, сe разтопих от радост.
http://tebeshirche.blogspot.bg/2016/0...
http://tebeshirche.blogspot.bg/2016/0...
July 12, 2016
Тъй като съм родена през далечната 1990 година, съм нямала възможността да участвам в подобен международен лагер, за който описва Велина Минкова в романа си "Доклад на зелената амеба за химическия молив". Книгата ме погълна още от самото начало и не можах да я оставя докато не я приключа. Образите и героите са описани така непринудено, чисто и истинско, че имаш чувството, че оживяват нагледно пред теб. Докато четях романа имах чувството,че всичко описано се случва пред мен и съм участник в действието. Страхотен и много силен дебют. Със сигурност ще запозная един ден и децата си с тази книга и ще ги накарам да преживят същото, което преживях и аз, четейки романа. Препоръчвам я на всеки, който иска да прочете нещо наистина положително и истинско, определено си струва.
March 13, 2015
Купих си книгата от iTunes след интервю на автора Велина Минкова по БНТ, и трябва да призная, че това са най-безмислено похарчените 6 лева напоследък. Все едно съм ги дал за зрънчо "Зайо Байо" - и след двата продукта не остава нищо - ни в стомаха, ни в главата. Не разбирам как е възможно човек, завършил творческо писане, да създаде книга, в която и писането, и творчеството отсъстват напълно. Най-вълнуващото в тази безмислена, бездушна и изумително равна история, са неумелите опити за съставяне на изречения, и трогателните усилия да се възпроизведе стилът на ученичка от края на социализма. А, те, между другото, не употребяваха думи като "пич". Жалко за интересната идея.
August 27, 2018
Eté 1989. Parce qu'elle est très bonne élève en cours de russe, Alexandra, une jeune Bulgare de 13 ans, a l'opportunité de participer à un camp de pionniers socialistes en Corée du Nord. Elle consigne toute l'expérience dans un journal. Avec sa naïveté d'adolescente endoctrinée, elle développe une admiration sans bornes pour Kim Jong-Il, le grand Leader dont elle espère bien recevoir la visite. Elle trouve tout formidable, s'enthousiasme pour la culture nord-coréenne, tombe passionnément amoureuse (deux fois!) et fait tourner ses chefs de groupe en bourrique en leur faussant sans cesse compagnie. Peu de temps après son retour à Sofia, le régime de Todor Jivkov tombera, et la vie des Bulgares s'en trouvera bouleversée - mais avec son insouciance coutumière, Alexandra s'adaptera très vite.
"Le grand Leader doit venir nous voir", c'est un peu "Mes jolies colonies de vacances chez les jeunesses communistes". Si le concept peut d'abord sembler incongru, on ne tarde pas à plonger avec bonheur dans les aventures de sa turbulente héroïne. Alexandra est un pur produit du système socialiste, dont elle a intégré les valeurs et qu'elle ne songe pas un instant à remettre en cause. C'est aussi une ado très préoccupée de son look, qui passe du ravissement à la bouderie en un clin d'oeil. A la fois bonne élève soucieuse d'exceller et rebelle qui n'en fait qu'à sa tête, elle tyrannise volontiers ses copines et pense constamment aux garçons. Se trouver loin de son petit monde et de l'autorité parentale, dans un pays dont elle découvre la culture et avec de nouveaux amis qu'elle ne reverra jamais, exacerbe ses émotions d'une manière aussi risible qu'attendrissante.
En filigrane de ce savoureux portrait, Velina Minkoff dépeint la fin d'une idéologie et des illusions de ceux qui y adhéraient, avec assez de recul pour que l'on retienne surtout la dimension humoristique de ce premier roman.
Mon blog lecture: https://l4nn3x3.blogspot.com/
"Le grand Leader doit venir nous voir", c'est un peu "Mes jolies colonies de vacances chez les jeunesses communistes". Si le concept peut d'abord sembler incongru, on ne tarde pas à plonger avec bonheur dans les aventures de sa turbulente héroïne. Alexandra est un pur produit du système socialiste, dont elle a intégré les valeurs et qu'elle ne songe pas un instant à remettre en cause. C'est aussi une ado très préoccupée de son look, qui passe du ravissement à la bouderie en un clin d'oeil. A la fois bonne élève soucieuse d'exceller et rebelle qui n'en fait qu'à sa tête, elle tyrannise volontiers ses copines et pense constamment aux garçons. Se trouver loin de son petit monde et de l'autorité parentale, dans un pays dont elle découvre la culture et avec de nouveaux amis qu'elle ne reverra jamais, exacerbe ses émotions d'une manière aussi risible qu'attendrissante.
En filigrane de ce savoureux portrait, Velina Minkoff dépeint la fin d'une idéologie et des illusions de ceux qui y adhéraient, avec assez de recul pour que l'on retienne surtout la dimension humoristique de ce premier roman.
Mon blog lecture: https://l4nn3x3.blogspot.com/
February 8, 2020
Толкова готино пише Велина Минкова!
"Докладът" много ми хареса, с цялата му свежест, ирония (ама така фина!) и грамаданските преекспонирания. За мен тази книга не носи носталгия по соца, а ако има някаква носталгия, то тя е по детството и ранната младост. Точно обратното- авторката успява много добре да представи изкривената система и го прави по удивителен начин, различен от обичайния- през призмата на смеха.
Супер свежо четиво!
"Докладът" много ми хареса, с цялата му свежест, ирония (ама така фина!) и грамаданските преекспонирания. За мен тази книга не носи носталгия по соца, а ако има някаква носталгия, то тя е по детството и ранната младост. Точно обратното- авторката успява много добре да представи изкривената система и го прави по удивителен начин, различен от обичайния- през призмата на смеха.
Супер свежо четиво!
March 3, 2025
Le résumé m'avait bien tentée. Je pensais enfin percer la nébuleuse de secret qui entoure la Corée du Nord. Je pensais découvrir plus sur cet État mystérieux.
Malheureusement je n'ai pas accroché au style de narration. Le point de vue d'une adolescente m'a semblé très partiel et limité, loin de rassasier ma curiosité. C'est assez naïf, alors peut être faussement naïf me direz vous, mais je n'ai pas vraiment accroché...
Malheureusement je n'ai pas accroché au style de narration. Le point de vue d'une adolescente m'a semblé très partiel et limité, loin de rassasier ma curiosité. C'est assez naïf, alors peut être faussement naïf me direz vous, mais je n'ai pas vraiment accroché...
April 19, 2022
La Corée du Nord des années 90 vue par les yeux naïfs (et très enthousiastes) d'une jeune Bulgare. Le roman joue avec humour sur la distorsion entre la réalité Nord Coréenne et ce qu'en perçoit la narratrice.
March 21, 2021
Тази книга е като машина на времето - оживява детството ни. Авторката умее да види най-хубавото от "преди" и "сега". Забавна, свежа, иронична, носталгична... Препоръчвам!
December 3, 2022
Спонтанна, непредубедена, автентична тинейджърска книга. Четивна радост.
September 11, 2024
Интересна история и за интересно време. Забавна и леко се чете.
December 20, 2024
Изключително забавна и завладяваща! Много ми се струва интересен погледът на едно дете върху времената на соца и севернокорейците.
May 11, 2025
این کتاب من رو شیش ماه تو خودش گیر انداخت
انقدر یکنواخت بود که دست و دلم شیش ماه به کتاب خوندن نمیرفت.
اما خوشحاام که بالاخره تونستم تمومش کنم. پایان جالبی داره
انقدر یکنواخت بود که دست و دلم شیش ماه به کتاب خوندن نمیرفت.
اما خوشحاام که بالاخره تونستم تمومش کنم. پایان جالبی داره
May 26, 2015
Искате ли да се върнете отново в училище? Да имате лоши осенки по биология заради зелената амеба?
Идеалниат разказ на Велина Минкова, ‘напоен с безумни случки’, с перфектно описани детайли, ще ви въведе в невероятно пътешествие до Северна Кoрея, до което всички ние трябва да се докоснем и преживеем отново, за да разберем какво се е случило с нас преди 25 години: прехода между две системи. В същност, докладът е по-интересен и от дневника на Рoбинзoн Крузо а и пътешествието си го бива. Чете се на един дъх, и е смайващо.
Александра, главната героиня, е пример за следване, но разказът и ще ви трогне! Действието е интригуващо, а Пхенян и Корея омагьосващи. Ефектът от книгата е изненадваш: тя e диалог между различни култури.
Очаквам следващатa творба нa талантливата авторка, къде ли ще ни отведе, с какво ли тя ще ни омае?
Идеалниат разказ на Велина Минкова, ‘напоен с безумни случки’, с перфектно описани детайли, ще ви въведе в невероятно пътешествие до Северна Кoрея, до което всички ние трябва да се докоснем и преживеем отново, за да разберем какво се е случило с нас преди 25 години: прехода между две системи. В същност, докладът е по-интересен и от дневника на Рoбинзoн Крузо а и пътешествието си го бива. Чете се на един дъх, и е смайващо.
Александра, главната героиня, е пример за следване, но разказът и ще ви трогне! Действието е интригуващо, а Пхенян и Корея омагьосващи. Ефектът от книгата е изненадваш: тя e диалог между различни култури.
Очаквам следващатa творба нa талантливата авторка, къде ли ще ни отведе, с какво ли тя ще ни омае?
February 25, 2015
Взех книгата случайно, влюбена в шарената корица и интересната история.
Романа започна интересно, различни места, различни култури, но... В един момент стана като че ли пресилена, изсмукана от пръстите. Очуди ме бързата промяна във филофосията на главната геройня - от огромно възхищение към социалистическия режим към пълно нюуейв преобразяване. Дори за 13/14 годишна е странно толкова бързо да си сменя всичко, което толкова убедително е показала, че вярва.
Романа започна интересно, различни места, различни култури, но... В един момент стана като че ли пресилена, изсмукана от пръстите. Очуди ме бързата промяна във филофосията на главната геройня - от огромно възхищение към социалистическия режим към пълно нюуейв преобразяване. Дори за 13/14 годишна е странно толкова бързо да си сменя всичко, което толкова убедително е показала, че вярва.
August 8, 2015
Книгата прочетох на един дъх - много свежа, забавна, показваща една гледна точка върху действителността от онова време и по описаните места. Всяка гледна точка си заслужава да бъде изслушана, само така парченце по парченце може да се нареди една мозайка и да видим максимално ясно една картина.
April 6, 2016
Изключително забавен и интересен роман, поднесен със свежо "тийнейджърско" чувство за хумор. Докосваме се до една противоречива страна - КНДР и до едно също така противоречиво време - краят на 80-те години на миналия век с неговите плюсове и минуси.
June 20, 2016
Току-що свърших книгата, за един ден защото нямаше как да я оставя. Прекарах си приказен следобяд с нея и искам да ти благодаря за това. С чудесно чувство за детайл, хумор и описания предоставяш както забавление така и почва за размисъл.
April 6, 2016
Задължително четиво за младежи и скорошни младежи, за да се запознаят с описания период.
January 31, 2023
محتوای کتاب کمی یکنواخت بود چون خاطره نویسی بود اما پایان جذابی داشت
Displaying 1 - 29 of 29 reviews