What do you think?
Rate this book
Златно сърце
Романът "Златно сърце" се ражда като замисъл в малкия планински градец Етрополе, на чардака на стара дървена къща, където Калина Малина обичала да си почива след уморителните учебни занятия. В богатото въображение на младата авторка се редят картина след картина, една от друга по-живи, по-ярки и затрогващи, редят се образи и случки и тя, за да не ги забрави или за да не избледнеят свежите тонове, започва да ги разказва на по-малката си сестра Лушка. Поетът Христо Ясенов, който от време на време гостува на двете сестри и взема участие в тези импровизирани четения, много харесва разказа на вече известната като поетеса Калина Малина за съдбата на откраднатото момче Димчо и я съветва да го напише и отпечата. Така се появява първият български роман за деца и юноши "Златно сърце" през 1929 година.
"Това е едничката ми книга - спомня си по-късно Калина Малина - която предадох на издателството ("Хемус"), без да я преписвам. А също така и едничката, върху която не съм правила никакви поправки в следващите издания". Редактор на книгата е Ран Босилек, който също много я харесал и единствената му забележка към авторката била да "изхвърли" едно изречение, което звучало доста натуралистично и не подхождало за такъв емоционален и хуманистичен роман.
из послеслова на Благовеста Касабова
"Това е едничката ми книга - спомня си по-късно Калина Малина - която предадох на издателството ("Хемус"), без да я преписвам. А също така и едничката, върху която не съм правила никакви поправки в следващите издания". Редактор на книгата е Ран Босилек, който също много я харесал и единствената му забележка към авторката била да "изхвърли" едно изречение, което звучало доста натуралистично и не подхождало за такъв емоционален и хуманистичен роман.
из послеслова на Благовеста Касабова
- GenresChildrens
136 pages, Hardcover
First published January 1, 1966
10 people are currently reading
98 people want to read
About the author
Калина Малина
4 books3 followersКалина Малина е родена в София. Баща й е учител, който заедно с голямото си семейство се мести от град на град в търсене на работа. Тя завършва Висшия педагогически институт (1921) в София и става учителка. Калина Малина е автор на три романа за деца, много стихосбирки и сборници с разкази. За своето богато творчество е отличена с най-голямата българска награда за детска литература „Петко Р. Славейков". „Златно сърце (1929) е първият роман за деца в българската литература. Трогателната му сила вълнува няколко поколения читатели й му е отредила място сред златните страници на българската класика.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
August 16, 2020
Знаете ли кой е първият български детски роман? Тази титла се пада на „Златно сърце” от Калина Малина, издаден за първи път през далечната 1929 година. Днес, близо век по-късно, романът се сдобива с ново издание от изд. „Кръг” и става отново достъпен за ново поколение читатели. Сцена на действието е една отминала епоха, чийто бит ще се стори на днешните деца безкрайно далечен, но затова пък темите, залегнали в основата на историята са близки на всички ни - неостаряващи и общочовешки. Своеобразна литературна реликва, „Златно сърце” ще заинтригува младите читатели с приключенията на едно отвлечено момче, а за по-възрастните ще предостави прозорец към отминала епоха и първите родни стъпки по следите на световната детско-юношеска класика. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
October 13, 2022
Чудесна, трогателна история за премеждията на малкия Димчо, откраднатото от цигани дете.
Read
November 26, 2020Калина Малина - "Златно сърце", изд. "Кръг" 2020
За златгното сърце и "детските" книги
Прочетох "Златно сърце".
Не за пръв път. За пръв път разлистих нейните страници много отдавна - преди повече от трийсет години. После, в детството си, я разлиствах още много пъти. И мислех, че тя ще е от онези книги, които никога няма да забравя и които винаги ще бъдат с мен.
После - по неизвестни причини и по незнайни пътища - аз някак пуснах тази книга да да си отиде. А още по-после, през годините, се опитвах да я открия. И не успявах. И когато тази година разбрах, че я преиздават, побързах да си я купя. И обещах - на себе си и на нея, - че повече няма да я пусна зда си отиде.
Когато препрочитам книги от детството си, които не съм отваряла с години, го правя не точно за да си припомня. А по-скоро за да видя какво ще си спомня. И дали чувството, което ще събудят в мен, ще бъде същото като преди.
С тази книга имах странно преживяване.
Открих, че помня основните неща - имена, някои места, някои случки. Но като че ли бях забравила някои от свъзващите моменти между събитията, а спомените ми за някои неща се оказаха погрешни. Не знам защо. Може би са се преплели с такива от други подобни истории. Но знаете ли кое се повтори? Магията на историята. Онова усещане, което ме караше да не мога да оставя книгата. Вълнението и очакването какво ще стане. И в същото време, макар да бях забравила много неща, на моменти, прочитайки началото на някое изречение, се улавях, че знам не само как ще завърши, а и какво следва нататък.
Преди години четох тази книга с мислите и чувствата на дете. Четях я заради самата история, "за да видя какво ще стане". Защото тогава не знаех това, което знам сега - че тя е първият български роман за деца. Че това е първата книга, която някой е написал специално с мисълта, че ще бъде четена от деца. И сега, от разстоянието на годините мога да кажа, че тя е изпълнила тази своя задача. Да бъде детска, защото е написана за деца и в нея се говори за дете. Но и да бъде мъдра, топла, човечна, да успее да събуди в децата, които ще я четат, обич и състрадание. Да им покаже, че хората могат да бъдат човечни и добри независимо от произхода си.
Преди много години, когато четях тази книга за пръв път,за мен тя, не знам защо, "вървеше" заедно с "Рали" на Стефан Дичев и "Без дом" на Хектор Мало. Мислех си, че е защото и в трите книги има деца, загубили близките си, и в трите има деца, отправили се на дълъг път. Но дори тогава ми се струваше, че не е само това, че има още нещо повече, но не можех да разбера какво. Трябваше да я прочета отново сега, за да осъзная какво е.
"Златно сърце" е българският "вариант" на "Без дом".
Казвам го без всякакви намеци за "заемки" или плагиатство - безкрайно далече съм от тази мисъл, и безкрайно обичам и двете книги. Просто сега, при това препрочитане, приликите се откроиха ясно. Откраднатото/подхвърлено дете. Скъпите пелени и скъпоценностите. Дългото време, прекарано на път "Лъжливото" семейство. Злонамерените "роднини". И накрая - благополучният завършек. За мен тези прилики не правят "Златно сърце" по-малко ценна - напротив, правят я дори още по-прекрасна, защото им е придаден роден привкус, описани са така, че да бъдат разбрани от едно българско дете и, честно казано, още навремето ме караха да усещам тази книга по-блидка.
Езикът на тази книга е красив, живописен, топъл. Макар да не я чета за първи път, и да съм далече от детската възраст, историята ме накара да се откъсна от настоящето, пренесе ме там, в онова време, по онези места и пътища. Даде ми светлина, лекота, наслада. Радвам се, че тази книга се върна при мен. И се надявам, че и днешните български деца ще я оценят. Защото тя е урок по доброта и човечност.
За златгното сърце и "детските" книги
Прочетох "Златно сърце".
Не за пръв път. За пръв път разлистих нейните страници много отдавна - преди повече от трийсет години. После, в детството си, я разлиствах още много пъти. И мислех, че тя ще е от онези книги, които никога няма да забравя и които винаги ще бъдат с мен.
После - по неизвестни причини и по незнайни пътища - аз някак пуснах тази книга да да си отиде. А още по-после, през годините, се опитвах да я открия. И не успявах. И когато тази година разбрах, че я преиздават, побързах да си я купя. И обещах - на себе си и на нея, - че повече няма да я пусна зда си отиде.
Когато препрочитам книги от детството си, които не съм отваряла с години, го правя не точно за да си припомня. А по-скоро за да видя какво ще си спомня. И дали чувството, което ще събудят в мен, ще бъде същото като преди.
С тази книга имах странно преживяване.
Открих, че помня основните неща - имена, някои места, някои случки. Но като че ли бях забравила някои от свъзващите моменти между събитията, а спомените ми за някои неща се оказаха погрешни. Не знам защо. Може би са се преплели с такива от други подобни истории. Но знаете ли кое се повтори? Магията на историята. Онова усещане, което ме караше да не мога да оставя книгата. Вълнението и очакването какво ще стане. И в същото време, макар да бях забравила много неща, на моменти, прочитайки началото на някое изречение, се улавях, че знам не само как ще завърши, а и какво следва нататък.
Преди години четох тази книга с мислите и чувствата на дете. Четях я заради самата история, "за да видя какво ще стане". Защото тогава не знаех това, което знам сега - че тя е първият български роман за деца. Че това е първата книга, която някой е написал специално с мисълта, че ще бъде четена от деца. И сега, от разстоянието на годините мога да кажа, че тя е изпълнила тази своя задача. Да бъде детска, защото е написана за деца и в нея се говори за дете. Но и да бъде мъдра, топла, човечна, да успее да събуди в децата, които ще я четат, обич и състрадание. Да им покаже, че хората могат да бъдат човечни и добри независимо от произхода си.
Преди много години, когато четях тази книга за пръв път,за мен тя, не знам защо, "вървеше" заедно с "Рали" на Стефан Дичев и "Без дом" на Хектор Мало. Мислех си, че е защото и в трите книги има деца, загубили близките си, и в трите има деца, отправили се на дълъг път. Но дори тогава ми се струваше, че не е само това, че има още нещо повече, но не можех да разбера какво. Трябваше да я прочета отново сега, за да осъзная какво е.
"Златно сърце" е българският "вариант" на "Без дом".
Казвам го без всякакви намеци за "заемки" или плагиатство - безкрайно далече съм от тази мисъл, и безкрайно обичам и двете книги. Просто сега, при това препрочитане, приликите се откроиха ясно. Откраднатото/подхвърлено дете. Скъпите пелени и скъпоценностите. Дългото време, прекарано на път "Лъжливото" семейство. Злонамерените "роднини". И накрая - благополучният завършек. За мен тези прилики не правят "Златно сърце" по-малко ценна - напротив, правят я дори още по-прекрасна, защото им е придаден роден привкус, описани са така, че да бъдат разбрани от едно българско дете и, честно казано, още навремето ме караха да усещам тази книга по-блидка.
Езикът на тази книга е красив, живописен, топъл. Макар да не я чета за първи път, и да съм далече от детската възраст, историята ме накара да се откъсна от настоящето, пренесе ме там, в онова време, по онези места и пътища. Даде ми светлина, лекота, наслада. Радвам се, че тази книга се върна при мен. И се надявам, че и днешните български деца ще я оценят. Защото тя е урок по доброта и човечност.
January 31, 2025
Абсолютно вълшебна!
Автентичен български роман, подходящ за млади читатели, който да им покаже как са живеели навремето техните връстници.
Автентичен български роман, подходящ за млади читатели, който да им покаже как са живеели навремето техните връстници.
July 8, 2020
Първата детска българска книга носи спомените за детството, които всеки от нас е закътал някъде вътре в себе си (дори и да не сме преминали през приключенията на Димчо). Роман за истините, които само едно дете може да заяви на света. Прямо, смахнато и ... по наивен начин красиво. Мечтая си за повече книги с такова "Златно сърце" :)
October 4, 2023
Не очаквах да плача на детска книга толкова....
February 6, 2021
„От този ден станах недоверчив към хората. Плашех се от всички. Всички подозирах, дори тези, що ми бяха най-близки. И може би това недоверие към хората, което от ден на ден все повече растеше, стана причина за моето нещастие. Аз се отчуждих и от най-близките си, от дядо, от баба и започнах да не им доверявам ни какво мисля да правя, ни какво съм направил.“
Твърди се, че „Златно сърце“ на Калина Малина (Райна Иванова Радева-Митова) е първият български роман за деца. Вероятно е така. Но не това е най-важното. Истината е, че романът е наистина много поучителен, както за деца, така и за възрастни. Историята се води от главния герой в романа - сирачето Димчо, който е откраднат от чергари с цел изнудване и робски труд за припечелване на пари. Това отвличане става и заради отчуждението на Димчо от роднините си и прекалената му наивност, породени от алчността за пари и имоти на вуйчо му.
Но тук има теми за възпитанието на децата и тяхното обучение, история и родовата принадлежност, родолюбието и приятелството. За силата на духа и благородството, които не се предават пред каквато и да е трудност. За толерантността и приемането на другия. За добротолюбието и трудолюбието. За силата на прошката. За любовта към заобикалящия ни свят. За вярата в доброто и силата на волята. Как човек поставен в каквато и да е ситуация, ако има благородно сърце, ще срещне други златни сърца и ще се справи с лекота. Да четеш и се учиш направо от книгата на живота.
Книгата е издавана многократно, но това ново издание на издателство „Кръг“ е добре оформено и се чете с голямо удоволствие. Книгата е за малки и големи читатели. Добре е да я има във всеки български дом с малки деца.
„Виждали ли сте с каква нежност цветецът обгръща любимата пчела, дошла пак при него след дълги лутания из полетата? Виждали ли сте как пролетното слънце весели бедняка, който е треперел през зимата от студ?... така разцъфна в сърцето ми щастие... Щастието не живее само за себе си. То иска да бъде споделено… Отсега нататък аз трябваше да пожъна от онова добро, което бяха посели в сърцето ми моите скъпи приятели.“
Твърди се, че „Златно сърце“ на Калина Малина (Райна Иванова Радева-Митова) е първият български роман за деца. Вероятно е така. Но не това е най-важното. Истината е, че романът е наистина много поучителен, както за деца, така и за възрастни. Историята се води от главния герой в романа - сирачето Димчо, който е откраднат от чергари с цел изнудване и робски труд за припечелване на пари. Това отвличане става и заради отчуждението на Димчо от роднините си и прекалената му наивност, породени от алчността за пари и имоти на вуйчо му.
Но тук има теми за възпитанието на децата и тяхното обучение, история и родовата принадлежност, родолюбието и приятелството. За силата на духа и благородството, които не се предават пред каквато и да е трудност. За толерантността и приемането на другия. За добротолюбието и трудолюбието. За силата на прошката. За любовта към заобикалящия ни свят. За вярата в доброто и силата на волята. Как човек поставен в каквато и да е ситуация, ако има благородно сърце, ще срещне други златни сърца и ще се справи с лекота. Да четеш и се учиш направо от книгата на живота.
Книгата е издавана многократно, но това ново издание на издателство „Кръг“ е добре оформено и се чете с голямо удоволствие. Книгата е за малки и големи читатели. Добре е да я има във всеки български дом с малки деца.
„Виждали ли сте с каква нежност цветецът обгръща любимата пчела, дошла пак при него след дълги лутания из полетата? Виждали ли сте как пролетното слънце весели бедняка, който е треперел през зимата от студ?... така разцъфна в сърцето ми щастие... Щастието не живее само за себе си. То иска да бъде споделено… Отсега нататък аз трябваше да пожъна от онова добро, което бяха посели в сърцето ми моите скъпи приятели.“
September 29, 2024
Един не точно детски роман изпълнен с премеждия, тъга, но и с много любов и топлина. Романа си има всичко от приключения и мистерия до човешки истории. Тази книга на няколко пъти ме разчуства и ми напомни за добротата и топлотата на хората( неща които днес изглеждат сякаш загубени).
December 13, 2020
Великолепна книга!
Далеч не мисля, че е само за деца, а бих я препоръчала на всеки, който има нужда да си припомни, че винаги наоколо има някой добър човек, готов да помогне.
Далеч не мисля, че е само за деца, а бих я препоръчала на всеки, който има нужда да си припомни, че винаги наоколо има някой добър човек, готов да помогне.
March 7, 2021
Много хубава и тъжна книга! Много ми хареса.
May 16, 2021
It's nice book
September 26, 2021
Прекрасен роман за юноши. Най-много ми харесва това, че показва как не е важно какъв етнос си, за да си добър човек.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews