Пластично звучи написаното от Емилиян Станев. И е хубаво. Сложно. Всеки персонаж е сложна система от мисли, чувства, постъпки, обстоятелства... Да, този роман отразява събитията около Септемврийското въстание, но в него по никакъв начин не липсват противоречиви идеи, съмнения, много философски и задълбочени изследвания върху човека сам по себе си и неговата роля в света и живота. (За разлика от други романи, които имат за централна тема това събитие.) Историческият елемент сякаш не е представен сам по себе си, той е проекция на личните мисли и съмнения у героите. Хубаво е, че до края се съхранява така. И това за мен е много важно, защото запазва явната фикционалност на текста. Може мнението ми да е много повлияно от любовта към творчеството на Емилиян Станев, но тази любов е напълно заслужена.