Анини приказки

by Стефан Цанев, Владимир Пенев (Narrator)

Пъpвият любопитен въпpоc, който веднaгa изниква е зaщо тpябвa дa бъдaт пpеиздaвaни тези пpикaзки, cлед кaто пpеди близо 40 години вече ca били издавани? Зaщото тaзи книгa е едно от нaй-кaчеcтвените нещa, които е написал aвтоpът, който по безcпоpен нaчин уcпявa дa cъчетaе cоциaлнaтa метaфоpичноcт и пpикaзния изкaз, дa провокира фaнтaзиятa нa детcкото у децaтa и pодителите им. Bтоpият любопитен въпpоc, който възниквa е: зaщо илюcтpaциите ca толковa paзлични от тези, които познaвaме от днешните aнимaционни филмчетa и от книжките c кapтинки тип Уолт Диcни? Зaщото първото издaние е илюстрирано от незaбpaвимия Климент Денчев – бaте Климбо. Aктьоpът-xудожник импpовизиpaно е илюcтpиpaл пъpвaтa книгa, което я пpaви оpигинaлнa и неповтоpимa. Тpетият "любопитко" е: кaкво е поcлaнието, нaли вcякa книгa имa поcлaние към читaтеля? Hе cтaвa думa зa ноcтaлгия, a зa много cполучлив опит зa xудожеcтвен пpобив в много кpеxкия, но зaщитен c безaпелaционнa иcкpеноcт cвят нa детcкaтa пcиxология. Днеc децaтa ca дpуги, пpедпочитaт дa куфеят в коcмоca нa интеpнет, но мpежaтa не тpябвa дa оcтaвa единcтвеният нaчин зa тяxното огpaмотявaне, възпитaние и изгpaждaне нa уcтойчиви моpaлни кpитеpии.

Приказките в стихове на Стефан Цанев ще зарадват както децата, така и техните родители, които сигурно си спомнят една част от тях в изпълненията на художника Климент Денчев за "Лека нощ, деца" (например "Приказка за трите патета" или "Кой вижда по-надалече"). Те са занимателни и ангажиращи вниманието на децата и в същото време категорично отказват да бъдат назидателни и поучителни. Поемите са игриви, с изненадващи обрати и отлично поддържан ритъм. В тях изплуват познати от миналото топоси като Детмаг, Центъра за нови стоки и мода, ЦУМ, милиционерите, "лади и шкоди". Цялостната атмосфера и умелата направа на книгата не може да не доведе до вечния родителски въпрос: "Защо преди, в наше време, се пишеха по-хубави приказки?".

Genres: Childrens

Audiobook

First published January 1, 2011

About the author

Роден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, през 1960-1965 учи драматургия в Московския киноинститут. Работил е като кореспондент в Родопите (1959), редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър "София" (1973-1984), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията (1992-1996), Театър "София" (1996-2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.

След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му "Парапети", забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984, заради спектакъла му "Любовни булеварди", забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър "София" без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.

Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ("Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жанна д`Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.

Носител е на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (1988), на националната награда за детска литература "Петко Рачов Славейков" (1992), на националната награда за литература "Иван Вазов" - за цялостен принос към литературата (2004) и на националната награда "Хр.Г. Данов" - за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011), носител е и на ордена "Стара планина" І степен - за цялостен принос към българската култура (2006).

Негова съпруга е Доротея Тончева.

Reviews

[Buba · Rating 3 out of 5]

АХААХАХАХ прочетох я на една 3-годишна сладурка, която ни дойде на гости (за да може сестра ми да се види с по-голямата ѝ сестра🙄) и искаше да ѝ чета приказки с различни гласове.

Книжката е супер сладка и смешна, има рима и е идеална за деца на 2-3-4-годишна възраст😋

[Selia · Rating 5 out of 5]

Страхотна книжка! Удоволствие е човек да я чете.

[Мария Змийчарова · Rating 5 out of 5]

Слушахме я в Storytel, беше чудно, увлекателно за децата и смешно. Спомних си, че още от дете много се впечатлявах от изобретателните рими и езикови врътки, още са впечатляващи. Но в тая връзка – Владимир Пенев е страхотен и не се съмнявам, че на прима виста може да прочете превъзходно всичко, но можеше да си попрегледа текста поне веднъж преди записа, защото изпусна/сплеска едно-две неща – например магарето, което би трябвало да каже "И-ааа" така, както правят магаретата, и така, че да се римува с "България", а не "и... А?!".

[Detski Knigi · Rating 5 out of 5]

"Вървим ние двамата:
аз – малкия,
тя – голямата,
пет пари не даваме –
приказки си съчиняваме…"
Макар и писана преди много години, и днес книгата ще зарадва малчуганите с веселите си истории. Порасналите деца вероятно ще си спомнят магията, с която Климент Денчев е приковавал детските погледи в "Лека нощ, деца!" по БНТ и ще се завърнат в тези златни години с илюстрациите към "Анини приказки". Ето какво още да очаквате: http://detskiknigi.com/?p=1749

[Veselin Stefanov · Rating 5 out of 5]

Чудесен стил и чувство за хумор! Приказките са кратки, но пък затова много забавни. Закачливи с леки рими, но и интересни за възрастни. Поуката присъства на всеки край и сравнително директно сервирана. Със сигурност това е книга, от която бих чел приказки на малки деца. 5/5

[Zheni · Rating 5 out of 5]

Слушах я в Сторител, прочетена от Владимир Пенев. Беше удоволствие за мен. Благодаря! :)

[Victoria · Rating 5 out of 5]

Много много интересна със забавни истории и много смешни рисунки :) Прочетох я за два дни

[Lyubov Gencheva · Rating 5 out of 5]

Прочетена прекрасно в Storytel! 👌

[Aneliya · Rating 5 out of 5]

Страхотни детски приказки, поднесени в рима и с поука за възрастните!

[Svetoslava Dimitrova]

Вървим ние двамата:
аз – малкия,
тя – голямата,
пет пари не даваме –
приказки си съчиняваме…"ч