What do you think?
Rate this book
Легенда за Сибин преславския княз
- GenresHistory
Audiobook
First published January 1, 1968
About the author
Емилиян Станев
40 books61 followersЕмилиян Станев публикува първите си произведения през 1931.
Завежда отдел "Белетристика" във в. "Литературен фронт" (1950-1955). Сътрудничи на сп. "Съдба", "Завети", "Златорог", "Изкуство и критика", "Венец", "Българска реч" и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци - писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.
Първата му книга - сборник с разкази с името "Примамливи блясъци" е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът "Сами" (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още "Вълчи нощи" (1943), "Делници и празници" (1945), "Дива птица" (1946), "В тиха вечер" (1948). През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения - повестта "Крадецът на праскови". След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман "Иван Кондарев", в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.
Автор е на книги за деца и юноши: "През гори и води" (1943), "Лакомото мече" (1944), "Повест за една гора" (1948), "Когато скрежът се топи" (1950), "Чернишка" (1950) и др.
Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите "Легенда за Сибин, преславския княз"(1968), "Тихик и Назарий"(1985), "Антихрист"(1970), "Търновската царица" (1974) и др.
Завежда отдел "Белетристика" във в. "Литературен фронт" (1950-1955). Сътрудничи на сп. "Съдба", "Завети", "Златорог", "Изкуство и критика", "Венец", "Българска реч" и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци - писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.
Първата му книга - сборник с разкази с името "Примамливи блясъци" е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът "Сами" (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още "Вълчи нощи" (1943), "Делници и празници" (1945), "Дива птица" (1946), "В тиха вечер" (1948). През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения - повестта "Крадецът на праскови". След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман "Иван Кондарев", в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.
Автор е на книги за деца и юноши: "През гори и води" (1943), "Лакомото мече" (1944), "Повест за една гора" (1948), "Когато скрежът се топи" (1950), "Чернишка" (1950) и др.
Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите "Легенда за Сибин, преславския княз"(1968), "Тихик и Назарий"(1985), "Антихрист"(1970), "Търновската царица" (1974) и др.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
December 26, 2019
A bolgár történelmi regények közül eddig csak Mutafcsieva műveit ismertem, azok igen jók. Most megállapítom, hogy Sztanev is ott van a szeren. Szeretem az ilyet: amikor olyan területek kultúráját ismerhetem meg, amelyek földrajzilag közel esnek ugyan az én hazámhoz, mégis csak elvétve és keveset hallhattam róluk életemben.
Várkonyi Nándornál olvastam egyszer, hogy a középkori Bizánc a különféle ideológiák ütközőpontja volt, ahol minden utcasarkon az igazságon vitatkoztak és veszekedtek az emberek, és még a császári udvar hierarchiája is az isteni rendet kellett, hogy tükrözze. Ez egészen biztosan sarkítás - de pontosan ez jutott eszembe Sztanev kisregényéről is. Ezeknek a szereplőknek szó szerint semmi nem fontosabb, mint az, hogy a pravoszláv egyháznak van igaza vagy a bogumiloknak, esetleg a régi pogányságnak, amelyet még Aszparuh hozott magával keletről.* Persze közben esznek-isznak, dolgoznak, vadásznak, olykor agyoncsapják egymást, máskor szerelmesek, de minden cselekedetüket az éppen aktuális hitük (igazságuk) határozza meg. Mindegyikkel a túlvilágot keresik vagy tagadják meg.
Ettől lesz ez elsősorban filozofikus regény, még akkor is, ha a cselekmény sem kevéssé izgalmas: van benne kivégzés, utcai harc, menekülés, üldözés, szerelem és tömeghisztéria. De mielőtt bármelyik szereplő bármit cselekedne, előbb mindig megkérdezi: Miért teszem ezt? Ki sugallja nekem ezt az ötletet? Kihez jutok általa közelebb? Egyáltalán nem biztos, hogy mindig helyes választ találnak. Még az se biztos, hogy értelmes választ. (Bevallom, én nem mindig tudtam követni, mikor ki melyik oldalon áll, és erős a gyanúm, hogy ők se.) De a válasz megtalálása akkor is mindennél fontosabb.
Szeretem azt gondolni, hogy az elbeszélő nem dönti el az olvasó helyett, mikor kinek van igaza. Mégiscsak egy eretnekség és egy hivatalos egyház közötti küzdelemről van szó, olyan helyzetben, amelyben egyik fél se mindig tartja be a saját hite előírásait. Az normális, hogy az ember automatikusan a kiszolgáltatottak és szenvedők mellé áll, akkor is, ha a gondolatvilágukkal nem tud azonosulni. De főleg a regény vége felé már nagyon zavaros mindenkinek a gondolatvilága. Meg beleszivárog egy kicsit a megírás idejének (1968-as a regény) Bulgáriája is: az egyik szereplő az ateizmusig jut, másokról kiderül, hogy a társadalmi hátterük nagyon is erősen meghatározza a gondolkodásukat. Főleg az előbbinek a történelmi hitelességében nem vagyok biztos. Ezért jó pontnak számít nálam, hogy a regény nem ad kész válaszokat, hanem meghagyja egymás mellett a nézőpontokat, aztán az olvasó döntse el, melyikkel ért egyet. Esetleg egyikkel se.
Úgyhogy le is vonok fél csillagot. Többet nem, amúgy jó könyv. Meg még nagyon szép is, olyan tájleírásokkal, hogy az ember szíve fáj a bolgár erdők után.
* Lásd Mutafcsievánál, a Pagane jóslatában (https://www.goodreads.com/book/show/4...). Szépen összeáll a kép.
Várkonyi Nándornál olvastam egyszer, hogy a középkori Bizánc a különféle ideológiák ütközőpontja volt, ahol minden utcasarkon az igazságon vitatkoztak és veszekedtek az emberek, és még a császári udvar hierarchiája is az isteni rendet kellett, hogy tükrözze. Ez egészen biztosan sarkítás - de pontosan ez jutott eszembe Sztanev kisregényéről is. Ezeknek a szereplőknek szó szerint semmi nem fontosabb, mint az, hogy a pravoszláv egyháznak van igaza vagy a bogumiloknak, esetleg a régi pogányságnak, amelyet még Aszparuh hozott magával keletről.* Persze közben esznek-isznak, dolgoznak, vadásznak, olykor agyoncsapják egymást, máskor szerelmesek, de minden cselekedetüket az éppen aktuális hitük (igazságuk) határozza meg. Mindegyikkel a túlvilágot keresik vagy tagadják meg.
Ettől lesz ez elsősorban filozofikus regény, még akkor is, ha a cselekmény sem kevéssé izgalmas: van benne kivégzés, utcai harc, menekülés, üldözés, szerelem és tömeghisztéria. De mielőtt bármelyik szereplő bármit cselekedne, előbb mindig megkérdezi: Miért teszem ezt? Ki sugallja nekem ezt az ötletet? Kihez jutok általa közelebb? Egyáltalán nem biztos, hogy mindig helyes választ találnak. Még az se biztos, hogy értelmes választ. (Bevallom, én nem mindig tudtam követni, mikor ki melyik oldalon áll, és erős a gyanúm, hogy ők se.) De a válasz megtalálása akkor is mindennél fontosabb.
Szeretem azt gondolni, hogy az elbeszélő nem dönti el az olvasó helyett, mikor kinek van igaza. Mégiscsak egy eretnekség és egy hivatalos egyház közötti küzdelemről van szó, olyan helyzetben, amelyben egyik fél se mindig tartja be a saját hite előírásait. Az normális, hogy az ember automatikusan a kiszolgáltatottak és szenvedők mellé áll, akkor is, ha a gondolatvilágukkal nem tud azonosulni. De főleg a regény vége felé már nagyon zavaros mindenkinek a gondolatvilága. Meg beleszivárog egy kicsit a megírás idejének (1968-as a regény) Bulgáriája is: az egyik szereplő az ateizmusig jut, másokról kiderül, hogy a társadalmi hátterük nagyon is erősen meghatározza a gondolkodásukat. Főleg az előbbinek a történelmi hitelességében nem vagyok biztos. Ezért jó pontnak számít nálam, hogy a regény nem ad kész válaszokat, hanem meghagyja egymás mellett a nézőpontokat, aztán az olvasó döntse el, melyikkel ért egyet. Esetleg egyikkel se.
Úgyhogy le is vonok fél csillagot. Többet nem, amúgy jó könyv. Meg még nagyon szép is, olyan tájleírásokkal, hogy az ember szíve fáj a bolgár erdők után.
* Lásd Mutafcsievánál, a Pagane jóslatában (https://www.goodreads.com/book/show/4...). Szépen összeáll a kép.
September 29, 2026
Бог или Сатанаил? Езическата вяра на Тангра или византийския християнски бог Исус? Това са дилемите, които разкъсват душата на княз Сибин, който се вглежда в прабългарските си корени и в новата вяра и разпространението на богомилската ерес. Емилиян Станев ни пренася в тежко историческо време, но всъщност историята е само фон на философските въпроси, които се разгръщат в хода на романа. Антипод на Сибин е неговият слуга Тихик, който го запознава с богомилската вяра и му носи тайно да чете от техните книги. Вечната битка между Бог и дявола в човешката душа остава актуална и днес, макар и събитията да са поставени по времето на цар Борил в средновековна България. Краят беше много добър - Сибин умира, приемайки съдбата си, а Тихик се издига духовно в еклезията, но в душата му винаги остава страха дали Сатаната не е освободил Сибин от пещерата и дали той не броди из гората, търсейки своя Бог... Така образът на княза се превръща в символ на корените на духовната и историческа съдба на българския народ.
Интересна е и гледната точка на апостол Силвестър, който представя ново учение, което изцяло разклаща представите на богомилите и на практика унищожава тяхното крехко единение. Според него няма Бог и Сатанаил, а само две сили - на разруха и сътворение.
Общото между тримата мъжки образа е любовта им към Каломела, която при всеки е с различно измерение. Тя (Каломела)се опитва да намери своето място в седмото небе, да се възкачи на ангелския трон, но новото учение на Силвестър разрушава вярата ѝ и тя търси утеха в плътското си влечение към Сибин. Важно е да отбележа, че Тихик също я насочва към богомилската вяра, а апостол Силвестър я води в учението, а тя му помага и прислугва с усърдие и послушание.
Споделям няколко цитата, които харесах:
"Пътят на човек, който живее само чрез себе си и за себе си, води към смъртта, а пътят на този, който живее чрез другите и за другите, води към вечността. "
"От личен опит на изповедник зная, че истинските светци не са нито наивните, нито невинните, а грешниците, които са узнали силата на греха и са я надделели, а невинността, макар че не е грях, е лъжа, понеже е незнание. "
Интересна е и гледната точка на апостол Силвестър, който представя ново учение, което изцяло разклаща представите на богомилите и на практика унищожава тяхното крехко единение. Според него няма Бог и Сатанаил, а само две сили - на разруха и сътворение.
Общото между тримата мъжки образа е любовта им към Каломела, която при всеки е с различно измерение. Тя (Каломела)се опитва да намери своето място в седмото небе, да се възкачи на ангелския трон, но новото учение на Силвестър разрушава вярата ѝ и тя търси утеха в плътското си влечение към Сибин. Важно е да отбележа, че Тихик също я насочва към богомилската вяра, а апостол Силвестър я води в учението, а тя му помага и прислугва с усърдие и послушание.
Споделям няколко цитата, които харесах:
"Пътят на човек, който живее само чрез себе си и за себе си, води към смъртта, а пътят на този, който живее чрез другите и за другите, води към вечността. "
"От личен опит на изповедник зная, че истинските светци не са нито наивните, нито невинните, а грешниците, които са узнали силата на греха и са я надделели, а невинността, макар че не е грях, е лъжа, понеже е незнание. "
This entire review has been hidden because of spoilers.
March 19, 2020
В "Легенда за Сибин" Емилиян Станев ни връща далеч назад, в българското Средновековие. Времената са бурни и непредвидими, цар Калоян е мътръв и Борил наскоро е завзел престола. Романът се фокусира върху влиянието на богомилството над обществото и последващите от това конфликти и гонения.
Стилът е малко по-философски, отколкото съм наблюдавала в повечето други творби на Емилиян Станев. Вечната битка между Бога и Дявола за човешката душа е детайлно описана и разяснена през погледа на богомилите. От друга страна авторът обръща доста внимание на теми, които са толкова актуални и днес, колкото са били и преди векове: сляпото доверие на масите, страхът от промяната, сблъсъкът на съвестта с неконтролируемото желание. Романът със сигурност ме накара да помисля върху тези точки.
Стилът е малко по-философски, отколкото съм наблюдавала в повечето други творби на Емилиян Станев. Вечната битка между Бога и Дявола за човешката душа е детайлно описана и разяснена през погледа на богомилите. От друга страна авторът обръща доста внимание на теми, които са толкова актуални и днес, колкото са били и преди векове: сляпото доверие на масите, страхът от промяната, сблъсъкът на съвестта с неконтролируемото желание. Романът със сигурност ме накара да помисля върху тези точки.
July 11, 2014
Една чудесна история за преславския княз Сибин и душевната му борба между Бога и Сатаната. Една книга, описваща религиозната ситуация в България, но и личностното търсене на правилното и истината. Беше ми много интересно да прочета нещо от Емилиян Станев, което е различно от прочетеното досега.
April 8, 2017
Харесвам стила на Емилиян Станев, обичам и философските романи, но просто темата "не е моята". Добре са преплетени идеята за "боготърсачеството", историческата рамка, любовната нишка - в борбата между вярата и плътското желание. Силна е линията, която разкрива раздвоението на човек и инстинктивното търсене на Бог, който прощава, и Сатана, който оправдава греховете. Но за разбиране на разколебаната вяра, търсенето на отговори и света на богомилите, мисля по-силен е романът "Антихрист" от същия автор.
June 22, 2026
3,5 ⭐️
Ακόμη ένα βιβλίο που βρέθηκε στα χέρια μου από «άδειασμα» παλιάς βιβλιοθήκης. Είναι πολύ καλό να έχεις γείτονες που αφήνουν βιβλίο στην είσοδο της πολυκατοικίας για «όποιον τα θέλει». Δεν είχα διαβάσει ποτέ ξανά Stanev και μπορώ να πω πως η γραφή του με κράτησε.
Ένα κλασικό βιβλίο για πρίγκιπες με διδακτικό χαρακτήρα- ένας μεσαιωνικός ήρωας του βουλγαρικού κράτους ο οποίος μάχεται με τις έννοιες της εξουσίας, της δύναμης, της πίστης και όλα όσα συνεπάγεται η διάδωση ενός «θρύλου». Στο βιβλίο υπάρχει πολύ το μαγικό στοιχείο μπλεγμένο με ιστορικά γεγονότα και φυσικά οι ανθρώπινες σχέσεις με τη μοίρα, το φόβο και την προσωπική αναζήτησή της αλήθειας.
Μεταφερόμαστε πίσω σε μια Βουλγαρία που δεν ξέρει ο κόσμος, και βλέπουμε τη σύγκρουση διαφορετικών θρησκευτικών ιδεών και αντιλήψεων. Μέσα από διάφορες συγκρούσεις αλλά και επιλογές των ηρώων, εξετάζονται θέματα όπως ο φανατισμός, ο φόβος της αλλαγής, η ελευθερία της σκέψης αλλά και η αιώνια πάλη ανάμεσα στο καλό και το κακό.
Ενα όμορφο ανάγνωσμα που σε βάζει σε διαδικασία προβληματισμού έως ένα σημείο ως προς την συνείδηση των ανθρώπων. Θεωρώ πως φεύγει εύκολα και είναι ένα βιβλίο που δε βρίσκεις συχνά να κυκλοφορεί σε βιβλιοθήκες.
Ακόμη ένα βιβλίο που βρέθηκε στα χέρια μου από «άδειασμα» παλιάς βιβλιοθήκης. Είναι πολύ καλό να έχεις γείτονες που αφήνουν βιβλίο στην είσοδο της πολυκατοικίας για «όποιον τα θέλει». Δεν είχα διαβάσει ποτέ ξανά Stanev και μπορώ να πω πως η γραφή του με κράτησε.
Ένα κλασικό βιβλίο για πρίγκιπες με διδακτικό χαρακτήρα- ένας μεσαιωνικός ήρωας του βουλγαρικού κράτους ο οποίος μάχεται με τις έννοιες της εξουσίας, της δύναμης, της πίστης και όλα όσα συνεπάγεται η διάδωση ενός «θρύλου». Στο βιβλίο υπάρχει πολύ το μαγικό στοιχείο μπλεγμένο με ιστορικά γεγονότα και φυσικά οι ανθρώπινες σχέσεις με τη μοίρα, το φόβο και την προσωπική αναζήτησή της αλήθειας.
Μεταφερόμαστε πίσω σε μια Βουλγαρία που δεν ξέρει ο κόσμος, και βλέπουμε τη σύγκρουση διαφορετικών θρησκευτικών ιδεών και αντιλήψεων. Μέσα από διάφορες συγκρούσεις αλλά και επιλογές των ηρώων, εξετάζονται θέματα όπως ο φανατισμός, ο φόβος της αλλαγής, η ελευθερία της σκέψης αλλά και η αιώνια πάλη ανάμεσα στο καλό και το κακό.
Ενα όμορφο ανάγνωσμα που σε βάζει σε διαδικασία προβληματισμού έως ένα σημείο ως προς την συνείδηση των ανθρώπων. Θεωρώ πως φεύγει εύκολα και είναι ένα βιβλίο που δε βρίσκεις συχνά να κυκλοφορεί σε βιβλιοθήκες.
September 24, 2025
Рецензия: 1/5
Тази книга беше истинско разочарование за мен. Стилът на Станев ми се стори претенциозен и тежък, а сюжетът – бавен и откъснат от емоционалност. Вместо да ме потопи в историческата атмосфера, текстът ми се стори дистанциран и труден за следване, с герои, към които не успях да се привържа.
Опитах се да ѝ дам шанс, но четенето се превърна в мъчение и в крайна сметка я изоставих. Може би има стойност за ценителите на този стил, но за мен това беше книга, която искрено намразих и не бих препоръчалa.
Тази книга беше истинско разочарование за мен. Стилът на Станев ми се стори претенциозен и тежък, а сюжетът – бавен и откъснат от емоционалност. Вместо да ме потопи в историческата атмосфера, текстът ми се стори дистанциран и труден за следване, с герои, към които не успях да се привържа.
Опитах се да ѝ дам шанс, но четенето се превърна в мъчение и в крайна сметка я изоставих. Може би има стойност за ценителите на този стил, но за мен това беше книга, която искрено намразих и не бих препоръчалa.
May 22, 2026
Това е втората ми среща с историята на Сибин в разтояние на двадесетина години, но отново оставам силно впечатлена как историята, митологията и човешката драма се преплитат в плътно, магическо и внушително повествование.
Станев пресъздава Средновековието не като далечна и идеализирана епоха, а като суров, жив и изпълнен с противоречия свят. Езикът е богат, красив и дори поетичен, без от това да страда естествения ритъм на разказа.
Станев пресъздава Средновековието не като далечна и идеализирана епоха, а като суров, жив и изпълнен с противоречия свят. Езикът е богат, красив и дори поетичен, без от това да страда естествения ритъм на разказа.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews