Йовков е бил командир на рота по време на Балканските войни и затова тези разкази са преживявания от първа ръка.
Задължителна книга за любителите на военната проза като мен, бавна, напоителна литература, без патриотични фанфари и крясъци. Особено силно ми въздейства разказът "Първа победа", образец по всички канони на жанра със съспенса на очакването, хаоса на сражението и най-трудната част - преброяването на оцелелите. Не липсва порядъчно съчувствие към разгромените турски войски, което още повече издига в моите очи хуманистичния характер на разказите в "Край места".
След привършването на сборника ти става едно болно, защото ентусиазмът, с който българските войничета отиват на гибел, за да осъществят националния идеал, няма да бъде повторен никога повече; нескопосаната дипломация обезценява военните победи, а това, което в нашата военна история е останало като славни сражения при Лозен и Люлебургас, за западния свят е идеалната репетиция за предстоящата Голяма война.