Портретът на моя двойник

by Георги Марков, Georgi Markov

Редом с Жените на Варшава, Портретът на моя двойник е емблематична за творческия път на българския писател. Издадена за първи път през 1966 г. , повестта използва езоповски език, за да говори за социалните проблеми на едно общество, което се опитва да си придаде вид на идеално, но всъщност идеалите са само параван за една мръсна игра.

Двама заклети картоиграчи измислят план как да оберат на покер най-големия майстор на тази игра – Хиената. Доколко обаче всеки от тях може да вярва на другия? Може ли изобщо да се вярва на друг човек в един свят, пълен с мошеници, където измамата се е превърнала в начин на живот.

Audiobook

Published January 1, 2022

About the author

Георги Иванов Марков е български писател, театрален и филмов сценарист, а впоследствие – публицист и дисидент, живял и творил по времето на комунистическото управление в България.

Reviews

[Stephanie Stoeva · Rating 2 out of 5]

Back then when winning or loosing a girl at a poker game was funny. I enjoyed the “Санаториулът на доктор Господов” way more. Also “Празното пространство” was not bad.

Can’t really understand why all male writers want to be Bulgakov, hoe you gotta be on them drugs and Russian to perform in this way.

Will be reading more just to prove a point.

[Bistra Ivanova · Rating 3 out of 5]

Бях много впечатлена от Задочни репортажи за България, том 1 и смятам, че всеки съвременен българин трябва да ги прочете! Това ме накара да посегна и към другите книги на Георги Марков, където до голяма степен се откриват основните му идеи в Задочните репортажи. Напр. историята за инженера, който смайва всички лениви и нищо не вършещи другари с изобретението си, защото това е поле, където патетичните речи и лизането на задници не върши никаква работа - предложението ти или е добро, или не. Въпреки това обаче книгата ми доскуча и я зарязах - мисля, че се наситих на автора засега.