Какво е „семеен фантом“, как въздейства върху членовете на семействата и техните потомци, как се предава от несъзнавано на несъзнавано, защо някои деца са обсебени от своите предци, а немалко жени цял живот чакат да се появи принцът на бял кон?
На тези въпроси – и на много други – отговаря Бруно Клавие в „Семейните фантоми“ (2013), книга, чрез която ни въвежда в един изумителен свят, където „всичко неказано се повтаря“. Тайни, страхове, травми, неврози и налудности се възпроизвеждат от поколение на поколение. Всеки може да стане жертва на призрак, дори великите личности. Освен случаите на деца и възрастни, с които запознава читателя, Клавие подлага на задочна трансгенерационна психоанализа Артюр Рембо, Винсент ван Гог и самия Зигмунд Фройд. Това придава допълнителна стойност на едно крайно любопитно четиво, написано на ясен и популярен език в духа на Ан Анслен Шютценбергер и Франсоаз Долто.
„Семейните фантоми“ със сигурност не представлява най-доброто уводно четиво в сферата на трансгенерационната психоанализа, което да подреди теоретичното, така че по-късно разбираемо да бъде разгърнато и практическото: опасявам се, че е нужна по-добра основа и подготовка, за да се асимилира напълно написаното в контекста на клиничните случаи, които, за жалост, ми се сториха прекалено набързо разгледани. Човек не само лесно би могъл да се обърка, ако не внимава достатъчно и не следи всички лаконично описани роднински връзки, но и да загуби представа за това какво изобщо чете, стига да бъде достатъчно разсеян. Вероятно се изисква изключителна концентрация, а тя, в крайна сметка, не е за всеки.
От друга страна, описаните случаи наистина привличат интереса, интригуващи са и на пръв поглед успяват до някаква степен да разгърнат потенциала на психоаналитичния трансгенерационен подход: повтаряемостта в поколенията, цикличността, характеризиращи „семейния фантом“, тайната, която, вече разкрита и изказана, би могла да предизвика промяна. Ако не друго, всичко това би могло да ни напомни да се вглеждаме и в миналото. Дори и то привидно да не е пряко свързано с нас.
Abandon après avoir lu 2/3 du livre. J'étais déjà pas convaincue par la psychanalyse, je le suis encore moins. On se perd dans la généalogie de tous les cas cliniques. Les raccourcis faits par la psychanalyse sont invraisemblables. Le livre en lui même est plus que daté, 2012 pour la première parution et pourtant, on parle encore des femmes comme des pauvres princesses en détresse, à la recherche désespérée d'un prince charmant.
„Жените не съзнават, че живеят затворени в рамките на майчиното потомство.“ Думите са на Даниел Флауменбаум (Даниел Фломенбом), известен парижки гинеколог, повлиян от трансгенерационната психоанализа, която както знаем е базирана на тезата за наследството на предците. Оказва се, че човек може да изпитва страх от гладна смърт, от заточение, от пленничество, от масов разстрел, а реално да обитава спокойни времена и житейските му обстоятелства да са подредени до степен на хармония. Защото (и) травмите се унаследяват. Така например поколения след оцелелите от Втората световна война имат натрапчиви усещания за предстояща бомбардировка, за арести, за депортация, за изтребване. Ако унаследените от предците травми не бъдат преработени, те блокират психическото развитие на наследниците. Именно този аспект на приемственост в болката изследва Бруно Клавие в книгата си „Семейните фантоми“.
Семейните фантоми са повторения в родословното дърво, проявяват се под формата на необичайни поведения или симптоми. Индивидуалното страдание е само проекция през поколенията. Личната болка се преплита с динамиката на общностите. До подобни заключения Клавие достига чрез дългогодишната си практика. Стотиците сеанси с пациенти дават тласък да напише книгата за семейните фантоми и в действителност съдържанието на изследването изобилства от казуси и пътища за разрешаването им. Прилича на ребус тази книга, на всеки въпрос идва отговор, стига да знаеш кого да попиташ.
"Вече бях обърнал внимание, че жените с повтарящи се по-скоро нещастни връзки с мъже, които имат еднакви лични имена, една и съща професия или друга обща черта, с изненада откриват, че тяхната майка навремето е била влюбена в човек, притежаващ същата особеност. Преди да го научат, те напразно търсят любовта, стремейки се несъзнателно да излекуват скритата сантиментална и често неосъзната рана, нанесена на майката."
Авторът обяснява как се изясняват психоаналитичните аспекти на едно родословно дърво – трябва да се установи какво е било ранното детство на нашите предци, последващия едипов период и как те влияят на поколенията. В хода на изследванията Бруно Клавие става свидетел на повторения при женското потомство на афективни и релационни схеми, при които дъщери, внучки и правнучки, подобно на матрьошки, се влюбват по един и същи начин. Всеки анализиран пациент е паразитен приемник и се чувства като омагьосан от повторенията в биографиите, и в този смисъл книгата „Семейните фантоми“ е опит да оневиним себе си заради нещастията, които ни се случват. Да се научим да преработваме болезнените травми, за да освободим себе си от фантомите и фантомите от баналността да се случват по един и същи начин, макар и на различни хора.
Клавие отделя специално внимание и на мъжете, описвайки трансгенерационния произход на донжуанството. С трансгенерационния подход авторът изяснява и причините за кръвосмешение, аборт, аутизъм.
"При изучаването и онагледяването на родословното дърво имената, датите на раждане, бракосъчетания, смърт и травми на предците са следи от тези сътресения, способни да предизвикат поколения след това същински „цунами“ в семейството. Разкриването на повторенията по родословната верига позволява да се премине от днешния симптом до вчерашния му източник, понякога през пет, шест и дори седем предишни поколения. Често това става с цената на изследователска работа, която да позволи на потомъка най-сетне да метаболизира утаечната емоция, която паразитира в него, без да принадлежи към онова, което самият той е преживял."
Със семейните фантоми Бруно Клавие обяснява и наличието на фобии. В основата на всяка фобия, твърди авторът, има тайна или травма, преживяна от предходно поколение. Най-уязвима група са децата, защото те могат да бъдат обсебени от незавършени и останали в тайна събития, свързани с миналото на техните предци.
Като лекарство срещу всеки семеен фантом Клавие посочва думите. Защото думите лекуват, защото разговорите изясняват, защото общуването свързва. И защото неизказаното се повтаря: задържаната емоция е формулата на всяка травма.
Книгата е с изключителен принос към теорията и клиничната област на психиатрията. Организирана е в четири тематични части, написана е на популярен език. Подпомага развиването на особена чувствителност към социалния и историческия контекст.
Авторът е психоаналитично ориентиран, но допълва работата си с трансгенерационното теория, която свързва психоанализа със семейна терапия .
В книгата са описани случаи, в които разкриването на фантоми от семейната история имат мощно лечебно влияния върху пациенти-деца и възрастни .
Зад всяка фобия, невроза и психоза стои фантом, казва авторът.
Авторът разглежда различни травми, най-често, от които е загуба на дете. Говори се за съвпадения на дати, имена, повтарящи се модели през поколенията, понякога пет и повече поколения назад.
Терминът фантом се използва, за да се обозначи травматичното психично наследство, което деца, внуци и правнуци се оказват в позицията да трябва да понесат, преработят и разкрият. Разравянето на скрити и неизказани истории от миналото, лекуват симптомите, чрез които тези наследници манифестират тази минала отдавна травма.
Последната част разглежда от трансгенерационна гледна точка биографиите на 3 известни личности, Ван Гог, Фройд и Артюр Рембо. Разкрити са част от загубите, които понася психоанализата от отказът на Фройд да признае травмите на своите родители и предци .
Книгата е предназначена сякаш повече за специалисти, отколкото за родители.
Явно с талантите човек онаследява и психичното бреме на своите роднини. Едното го тегли напред а другото го фиксира. За десерт автора е добавил подробен пример с психичните фантоми на Артур Рембо, Винсент Ван Гог и Зигмунд Фройд. Ако читателя успее да надмогне сложната испанска дантела от семейни примери и успее да синтезира допълнителна есенция от тези наглед хаотични истории и тълкувания, то тази му картотека би могла да му послужи както за собствен анализ така и да погледне с нови очи на отсрещните съдби с които може да го срещне Живота.
It was an interesting read - mainly because of the case studies. However, I have my own issues with psychoanalysis, and I found some parts unbelievable and lacking depth. I did not enjoy the way of writing, I became easily confused with the family ties. I appreciated the underline comments of the Bulgarian translator/redactor - they pointed ideas of the author which are not common or rejected by most therapist in the particular paradigm.
Je n'arrive pas à dire si c'est du full bullshit ou si c'est miraculeux. En tout cas le texte a vraiment mal vieilli, l'auteur nous pond des raccourcis hors de ce siècle... Un peu moins de cas exposés et un peu plus de théorie aurait été intéressant.
Pour une introspection même sans connaître les fantômes de sa famille, cela permet de poser des comportements et reactilns dur des émotions et sentiments que l on traverse !
Книгата е изградена върху случаи от практиката на автора и имат за цел да покажат, че в страната на "семейните фантоми", всичко недоизказано се повтаря. "Семейните фантоми" е прекрасно допълнение към книги "Не всичко започва от теб и "Синдромът на предците", но определено е за хора, които вече имат знания за трансгенерационната теория. Ако човек случайно попадне на нея, без да знае нищо като теория предварително, няма да остане очарован.