What do you think?
Rate this book
Хроника на болката
В „Хроника на болката“ Иво Иванов ни потапя в дива амалгама, съставена от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Да, между тях съществува съединителна тъкан – болката. Но дали тя е повод за отчаяние и разруха, или суровина за онази необяснима сила, върху която се крепи чудото, наречено човек?
Отговорът зависи от теб и от това какво се крие между твоите корици. В последните години нашият свят бе разтърсен из основи. Всяка точка на нашето малко синьо кълбо бе подложена на пандемии, поляризация, войни, популизъм, катаклизми и инфлация. Да, много бяха поводите за фатализъм, но дори в тях имаше място за надежда. Стремежът на човека към светлина не може да бъде угасен дори в най-жестоката буря.
Вселената е пълна с мистерии и най-голямата от тях е всеки един от нас. Или поне в това вярва Иво Иванов. По много особен начин ние сме вътре в тази книга. Защо и как? На този въпрос можеш да отговориш единствено ти.
Отговорът зависи от теб и от това какво се крие между твоите корици. В последните години нашият свят бе разтърсен из основи. Всяка точка на нашето малко синьо кълбо бе подложена на пандемии, поляризация, войни, популизъм, катаклизми и инфлация. Да, много бяха поводите за фатализъм, но дори в тях имаше място за надежда. Стремежът на човека към светлина не може да бъде угасен дори в най-жестоката буря.
Вселената е пълна с мистерии и най-голямата от тях е всеки един от нас. Или поне в това вярва Иво Иванов. По много особен начин ние сме вътре в тази книга. Защо и как? На този въпрос можеш да отговориш единствено ти.
314 pages, Paperback
Published July 7, 2022
47 people are currently reading
451 people want to read
About the author
Иво Иванов
9 books226 followersИво Иванов е журналист, автор и телевизионен кореспондент. През 1990 г. завършва в НСА, след което заминава да следва магистратура в САЩ. Започва да пише текстове през 1987 г. за родния вестник “Старт”. Сътрудничи и на в. “Народен Спорт” и други български издания. По-късно публикува и множество статии и очерци в американската преса. През годините работи с български медии като БНТ, в.”7 дни спорт”, в.”Телеграф”, сп. “Travel & Extreme Explorer”, сп. “Топ Гиър”, сп. “Бела”, Sportal.bg, offnews.bg и мн. др. Иво живее и работи в Лорънс (Канзас, САЩ).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 91 reviews
July 10, 2022
Иво Иванов е от рядката порода хора, които правят света едно по-красиво място. Не просто те карат да вярваш в това, те наистина правят света по-поносим, по-оптимистичен, по-човечен. Неговите истории, толкова истински, толкова човечни, толкова силни намират своето местенце в съзнанието ти. Стават част от теб.
Корицата на книгата е много красива, между другото….Точно като за Иво и неговите думи...
Корицата на книгата е много красива, между другото….Точно като за Иво и неговите думи...
August 5, 2022
Много, ама много харесвам книгите на Иво Иванов и неговото изключително излъчване. Историите му са като мощен фенер в тъмна нощ, изпълнени са с надежда, разказват за силата на човешкия дух, за мечтите, които дават криле, за личните принципи, които не се нарушават, за трансформацията, манифестират доброто и затвърждават факта, че вярата може да твори чудеса. Историите, които Иво разказва, са лични, съкровени, забележителни.
За пръв път се докоснах до творчеството на Иво Иванов покрай моя обичен съпруг. И много бързо бях завладяна от думите му и от енергията му, която буквално струи от тях. Неговата енергия, вплетена из редовете на книгите му. Спирам дотук с хвалението на Иво, който на всичко отгоре носи името на моя любим, защото въпреки че не го познавам лично ( за жалост), имам чувството, че е близка душа.
Та, на " Хроника на болката" попаднах много спонтанно и случайно. Беше въпрос на време така или иначе да разбера за тази книга, но начина, по който научих за нея беше почти толкова чуден, колкото и самите истории на Иво.
Бяхме на фирмено събитие за сплотяване на колектива, или както сега е модерно да се казва- " team building". И там дойде един бивш колега, с който се разбирахме много. Заприказвахме се, доста говорихме, докато не стана въпрос за чудесата в живота. И той се обърна към мен и ме попита:
- " Диди, вярваш ли в чудесата? "
И аз категорично отговорих " Да".
И той: " А искаш ли да ти разкажа за едно истинско чудо, което се случи в моето семейство?"
Изпълнена с ентусиазъм и вълнение, затаих дъх и изслушах цялата история. История, която познавах преди, тежка история, която не знаех как се е развила и не смеех да попитам, и която история сега вече се е превърнала от хроника на болката, в хроника на силата и изцелението.
От там стана дума, че покрай тяхната лична семейна история са се запознали с Иво Иванов и са станали близки приятели. И тази история е част от новата книга на Иво, а историята се казва " До десет". Естествено колегата ми разказа още много лични подробности, но както в книгата, така в разказа на моя колега, в рамките на десет бавни преброявания, са достигнали до светлината в тунела. И нека от тук натам винаги да има светлина пред тях. Както казва великият Ленард Коен ( чиято история също частично присъства в книгата на Иво), " Всички имаме пукнатини. Само така светлината може да проникне в нас. "
Факта, че Иво Иванов е публикувал нова книга, както и че тя носи част от историята на близък човек, бе достатъчен да се втурна в най- близката книжарница и да си купя тази Хроника. В нея има още много силни разкази. Всъщност те всички са такива.
За мен тази книга се оказа отново като един оазис, където душата може да намери близо 300 страници покой, отмора и утеха. А след това да зареди батериите за всички предизвикателства, които може да поднесе живота.
За пръв път се докоснах до творчеството на Иво Иванов покрай моя обичен съпруг. И много бързо бях завладяна от думите му и от енергията му, която буквално струи от тях. Неговата енергия, вплетена из редовете на книгите му. Спирам дотук с хвалението на Иво, който на всичко отгоре носи името на моя любим, защото въпреки че не го познавам лично ( за жалост), имам чувството, че е близка душа.
Та, на " Хроника на болката" попаднах много спонтанно и случайно. Беше въпрос на време така или иначе да разбера за тази книга, но начина, по който научих за нея беше почти толкова чуден, колкото и самите истории на Иво.
Бяхме на фирмено събитие за сплотяване на колектива, или както сега е модерно да се казва- " team building". И там дойде един бивш колега, с който се разбирахме много. Заприказвахме се, доста говорихме, докато не стана въпрос за чудесата в живота. И той се обърна към мен и ме попита:
- " Диди, вярваш ли в чудесата? "
И аз категорично отговорих " Да".
И той: " А искаш ли да ти разкажа за едно истинско чудо, което се случи в моето семейство?"
Изпълнена с ентусиазъм и вълнение, затаих дъх и изслушах цялата история. История, която познавах преди, тежка история, която не знаех как се е развила и не смеех да попитам, и която история сега вече се е превърнала от хроника на болката, в хроника на силата и изцелението.
От там стана дума, че покрай тяхната лична семейна история са се запознали с Иво Иванов и са станали близки приятели. И тази история е част от новата книга на Иво, а историята се казва " До десет". Естествено колегата ми разказа още много лични подробности, но както в книгата, така в разказа на моя колега, в рамките на десет бавни преброявания, са достигнали до светлината в тунела. И нека от тук натам винаги да има светлина пред тях. Както казва великият Ленард Коен ( чиято история също частично присъства в книгата на Иво), " Всички имаме пукнатини. Само така светлината може да проникне в нас. "
Факта, че Иво Иванов е публикувал нова книга, както и че тя носи част от историята на близък човек, бе достатъчен да се втурна в най- близката книжарница и да си купя тази Хроника. В нея има още много силни разкази. Всъщност те всички са такива.
За мен тази книга се оказа отново като един оазис, където душата може да намери близо 300 страници покой, отмора и утеха. А след това да зареди батериите за всички предизвикателства, които може да поднесе живота.
October 4, 2022
Иво Иванов е явление не само в нашата литература , той е не само наш писател той е световна личност , пише истории за хората , това което носят в себе си, за силата на духа , добрината, вярата , красотата .
Историите са много разтърстващи, носят в себе си онзи заряд за баланс в природата , болката и щастието вървят ръка за ръка , въпреки всичко както и Иво Иванов вярва светлината побеждава .
Историите са много разтърстващи, носят в себе си онзи заряд за баланс в природата , болката и щастието вървят ръка за ръка , въпреки всичко както и Иво Иванов вярва светлината побеждава .
September 4, 2024
Толкова харесвам Иво Иванов! За мен той е от онези автори, които са толкова отличителни, че дори да ми даде някой книгата му, без кориците и без името му написано, веднага ще позная стила му.
Истина е, че историите, които описва в книгите си, сами по себе си са изключителни, но такива истории имат нужда и от изключителен разказвач. :) Толкова въздействащо ги разгръща, подрежда, изгражда и завършва, че просто им дава още по-силен заряд и още по-гръмко послание!
Благодаря му за напомнянето, че болката изгражда. Пътят и болката са част от живота, но изборът е наш дали да бъдем погълнати и разрушени или да използваме болката като суровина и да израстнем.
П.П. Да слушам книгата, прочетена лично от Иво Иванов в Storytel, беше още по-въздействащо и ценно. Благодаря!
Истина е, че историите, които описва в книгите си, сами по себе си са изключителни, но такива истории имат нужда и от изключителен разказвач. :) Толкова въздействащо ги разгръща, подрежда, изгражда и завършва, че просто им дава още по-силен заряд и още по-гръмко послание!
Благодаря му за напомнянето, че болката изгражда. Пътят и болката са част от живота, но изборът е наш дали да бъдем погълнати и разрушени или да използваме болката като суровина и да израстнем.
П.П. Да слушам книгата, прочетена лично от Иво Иванов в Storytel, беше още по-въздействащо и ценно. Благодаря!
September 18, 2022
❤️❤️❤️❤️❤️
September 12, 2023
Открих Иво Иванов 2014/2015 и останах много впечатлена от Крива на щастието, купувах я няколко пъти за подарък, още е в библиотеката ми.
Отвъд играта взех само за подарък и не прочетох, а тази реших освен за подарък да купя и за себе си, защото ми предстоеше отпуска. Не знам дали защото е минало доста време от първата ми среща с Иво Иванов, дали защото човек се променя, но тази книга не ми се стори толкова силна колкото първата. На места според мен имаше излишна помпозност, претенционост, излишна хаотичност, прекалено много описателност и модерни сравнения ("да побера Дилян Пеевски в торбичките под очите"), последните 2 истории не успяха да ме докоснат истински, особено тази за музиката. Повече ми харесва "старият" по-стегнат стил без модерни сравнения и опити да бъдем в крак с новото време. Надявам се горното да се чете като градивна критика.
Отвъд играта взех само за подарък и не прочетох, а тази реших освен за подарък да купя и за себе си, защото ми предстоеше отпуска. Не знам дали защото е минало доста време от първата ми среща с Иво Иванов, дали защото човек се променя, но тази книга не ми се стори толкова силна колкото първата. На места според мен имаше излишна помпозност, претенционост, излишна хаотичност, прекалено много описателност и модерни сравнения ("да побера Дилян Пеевски в торбичките под очите"), последните 2 истории не успяха да ме докоснат истински, особено тази за музиката. Повече ми харесва "старият" по-стегнат стил без модерни сравнения и опити да бъдем в крак с новото време. Надявам се горното да се чете като градивна критика.
December 6, 2024
,,Всеки човек е като стъклопис. Когато е облян от слънцето, той свети ярко и проблясва, но истинската му красота се разкрива тогава, когато го погълне мракът и светлината започва да струи отвътре".
Много е трудно да четеш за чуждата болка , защото болката сама по себе си е неизбежен спътник на всеки човек в даден момент.
Но е изключително вдъхновяващо, да четеш за силата на човешкия дух въпреки болката и трудностите.
Почти без изключения всяка една история ме остави без дъх и ме накара да се замисля за истинските важни неща в този живот.
Истинска, разтърсваща и безкрайно емоционална книга!
Иво Иванов е великолепен писател и разказвач ! Адмирации!
Много е трудно да четеш за чуждата болка , защото болката сама по себе си е неизбежен спътник на всеки човек в даден момент.
Но е изключително вдъхновяващо, да четеш за силата на човешкия дух въпреки болката и трудностите.
Почти без изключения всяка една история ме остави без дъх и ме накара да се замисля за истинските важни неща в този живот.
Истинска, разтърсваща и безкрайно емоционална книга!
Иво Иванов е великолепен писател и разказвач ! Адмирации!
October 22, 2024
Човекът с най-голямо сърце - Иво Иванов. Историите са още по-близки и още по-красиво разказани. Личният ми фаворит - оптимистичната балада за красивата музика!
August 9, 2022
„Хроники на болката“ от Иво Иванов е неочаквано и изненадващо попадение – като откровение. За първи път чух името му от приятелка по време на първото Ковид затваряне и го подцених жестоко, за мой срам – та какво толкова, мислех си, може да напише един спортен журналист? О, да, стереотипите не прощават никому. Повярвайте, Иво Иванов ми преподаде урок, без изобщо да подозира съществуването ми. Макар винаги да съм се опитвала да громя чуждите стереотипи по отношение на българските автори, оказва се, че не съм била застрахована на свой ред да попадна в капана на омаловажаването на непознатото.
Книгата дойде при мен като подарък от приятелка в размяна на книги в рамките на читателския клуб. Не ми се четеше точно сега книга със заглавие, в което има болка, след като наскоро прочетох „Тесният път към далечния север“. Не мислех, че толкова скоро ми трябват нови истории за болка и страдание и може би отново за загуба на човешкото и за ужасяващите крайности, на които нашият род е способен.
Въпреки всичко реших да дам шанс и да прочета малко от началото на „Хроника на болката“ – колкото да добия представа. Два дни по-късно затварям тази книга и се разделям с приятели: хора, които до един бих искала да познавам и да се уча от тях на живот. Защото това не са хроники на болката, а на щастието и израстването през болката и обстоятелствата.
Неминуемо е и ще свържа донякъде тази книга с „Кратка история на хомо сапиенс“, където измежду всичко останало се споменава, че като биологични същества ние се ръководим... от своите хормони и уникална биохимия. Онова, което наричаме влюбване от пръв поглед, гневът, всичките ни чувства и подтици всъщност са резултат от сложна амалгама на хормонални взаимоотношения. От тях зависи и способността ни да се чувстваме щастливи. Да, има хора, изтеглили късата клечка с техния хормонален микс, индивидуален и уникален, сякаш нарочно забъркан от ръката на Бог. И има такива, чието умение да бъдат щастливи и непреклонната им воля са подарък от същия този неведом свят.
Дали персонажите – реални до един – в „Хроника на болката“ са сред тези малцина щастливци и умението им да се радват на живота и да преодоляват трудностите с неизмерим оптимизъм, вероятно и със заразяващ другите емоционален заряд, не идват отвъд представите ни какво може средният хомо сапиенс именно заради тази уникална смесица от хормони, които вливат във вените им серума на щастието? Може би. А може би не – възможно е общото между тях да е нещо друго и целувката на Бог да не е в личната им биохимия, а някъде в неизследваните кътчета на свръхсъзнанието.
Прочетете тази книга.
Е, добре: дайте ѝ шанс. Поне един.
Ще добавя три наблюдения, доставили ми допълнително удоволствие: прекрасна корица, изключително четивен серифен шрифт и – о, Боже, благодаря ти за професионализма! – великолепна редакция и коректура на текста. Поздравления и за издателство „Вакон“.
Книгата дойде при мен като подарък от приятелка в размяна на книги в рамките на читателския клуб. Не ми се четеше точно сега книга със заглавие, в което има болка, след като наскоро прочетох „Тесният път към далечния север“. Не мислех, че толкова скоро ми трябват нови истории за болка и страдание и може би отново за загуба на човешкото и за ужасяващите крайности, на които нашият род е способен.
Въпреки всичко реших да дам шанс и да прочета малко от началото на „Хроника на болката“ – колкото да добия представа. Два дни по-късно затварям тази книга и се разделям с приятели: хора, които до един бих искала да познавам и да се уча от тях на живот. Защото това не са хроники на болката, а на щастието и израстването през болката и обстоятелствата.
Неминуемо е и ще свържа донякъде тази книга с „Кратка история на хомо сапиенс“, където измежду всичко останало се споменава, че като биологични същества ние се ръководим... от своите хормони и уникална биохимия. Онова, което наричаме влюбване от пръв поглед, гневът, всичките ни чувства и подтици всъщност са резултат от сложна амалгама на хормонални взаимоотношения. От тях зависи и способността ни да се чувстваме щастливи. Да, има хора, изтеглили късата клечка с техния хормонален микс, индивидуален и уникален, сякаш нарочно забъркан от ръката на Бог. И има такива, чието умение да бъдат щастливи и непреклонната им воля са подарък от същия този неведом свят.
Дали персонажите – реални до един – в „Хроника на болката“ са сред тези малцина щастливци и умението им да се радват на живота и да преодоляват трудностите с неизмерим оптимизъм, вероятно и със заразяващ другите емоционален заряд, не идват отвъд представите ни какво може средният хомо сапиенс именно заради тази уникална смесица от хормони, които вливат във вените им серума на щастието? Може би. А може би не – възможно е общото между тях да е нещо друго и целувката на Бог да не е в личната им биохимия, а някъде в неизследваните кътчета на свръхсъзнанието.
Прочетете тази книга.
Е, добре: дайте ѝ шанс. Поне един.
Ще добавя три наблюдения, доставили ми допълнително удоволствие: прекрасна корица, изключително четивен серифен шрифт и – о, Боже, благодаря ти за професионализма! – великолепна редакция и коректура на текста. Поздравления и за издателство „Вакон“.
July 18, 2022
Иво Иванов е богатство. Думите му имат нужда от нас и ние имаме нужда от тях - не знам как да го кажа по друг начин. Всяка история, която споделя, отеква надълбоко и оставя следа. Тази книга ( както всичко, под което стои името му ) не е четене, преживяване е.
November 19, 2023
Всичко за Иво мисля, че съм написал. Само ще добавя, че и тук открих много любими разкази.
5/5⭐️
5/5⭐️
September 16, 2022
Искам да й дам 100 звезди!!!!
December 21, 2023
Единствен и неповторим. Обичам те, Иво Иванов!!!
January 12, 2025
Докоснах се до историите, за които е писал автора и от всяка от тях си взех по нещичко: вдъхновение, мотивация.. и имам един-едничък извод: хората, за които живота е изпитание са хората, които имат най-голяма воля да го живеят!
January 18, 2023
След няколко препоръки и много прочетени положителни коментари, за първи път посегнах към книга на Иво Иванов. Не сгреших!
Ефирно, интелигентно, искрено написана книга. Затварям я с усещането, че съм опознала и съм се сближила с невероятни хора.
Това е книга за онова лице на болката, което трябва да се научим да вижадме по-често - пречистващо, даващо нов смисъл, доближаващо ни до точно този душевен катарзис, от който имаме нужда.
Ефирно, интелигентно, искрено написана книга. Затварям я с усещането, че съм опознала и съм се сближила с невероятни хора.
Това е книга за онова лице на болката, което трябва да се научим да вижадме по-често - пречистващо, даващо нов смисъл, доближаващо ни до точно този душевен катарзис, от който имаме нужда.
October 7, 2024
Ако има една книга, която ще прочетете през тази година, то трябва да е тази. Ако има една книга, която ви "хваща за гърлото" - тази е. Ако има една книга обаче, която не се чете на един дъх - пак е тази, просто е невъзможно. Невъзможно е, защото след всяка история човек неимоверно се втурва да търси още информация в гугъл, ютюб и т.н. Стилът на Иво е безупречен, езикът е богат, а историите - феноменални, просто не може да останете безучастни към разказите му. За мен той е национално богатство и се радвам, че на премиерата на книгата я получих с автограф от него и да се и снимахме. В заключение - прочетете я задължително!
January 6, 2023
С тази поредна книга, която включва разкази заслужаващи да бъдат прочетени от всеки и то не по веднъж, Иво Иванов чисто и просто ми помага с отговарянето на въпроса: “Имаш ли си любим автор?”
Субективно е да се избере един разказ за най-добър сред останалите в книгата. По-подходящо е да се определи като най-близък до човека, който го чете. “До десет” и “Като стъкло” са моите ‘най-най’, а ако някой се чуди дали си струва да прочете “Хроника на болката”, просто го направете и няма да съжалявате. 📖
Субективно е да се избере един разказ за най-добър сред останалите в книгата. По-подходящо е да се определи като най-близък до човека, който го чете. “До десет” и “Като стъкло” са моите ‘най-най’, а ако някой се чуди дали си струва да прочете “Хроника на болката”, просто го направете и няма да съжалявате. 📖
July 6, 2023
Единствената причина, да прочета книгата за една година е, че книгите на Иво, трябва да се “пестят”. Започнах я след издаването и я завършвам в последният му ден на българска територия тази година. Колкото и да чета и препрочитам разказите му, винаги са трогателни като за първи път … Неповторим, обаятелен, фамозен, уникален. Каквото и колкото и да се каже за Иво и неговите книги ще бъде малко. Благодаря на съдбата , че ме срещна с него и магическите му истории !
September 26, 2022
Една книга, която ми показа, че няма невъзможни неща и проблемите, с които се боря всеки ден, са по-незначителни отколкото си мисля. Сълзите ми напираха, но от щастие, че има толкова борбени хора по света и у нас. Тези хора ще останат завинаги живи в сърцата ни!
December 27, 2022
Когато става въпрос за начина, по който пише Иво Иванов, не мога да намеря думи, за да се изразя. Речникът ми не е достатъчно богат, за да мога да представя начина, по който ми въздейства този човек с разказите си, какъв е великан с перото. Но дори да опитам, това няма да е съвсем правилно. Иво Иванов не е великан, защото ПИШЕ увлекателно и магнетично. Той е такъв заради начина, по който гледа на света и начина, по който ВИЖДА хората около себе си.
След всеки негов разказ се изумявам най-вече от способността му да се изумява на привидно дребни неща и да ги прави величествени. Но още по-интересни са онези изумително силни, уникални хора, които той открива (или те откриват него) и успява да поднесе историите им така, че да покаже в действителност колко мощ е скрита в психиката на тези хора.
Това несъмнено е една от най-мотивиращите книги, които ще прочетете някога. Ако имате нужда от малко вдъхновение, за каквото и да е в тоя живот, прочетете я. Ако напоследък се чувствате като в дупка и не знаете накъде да тръгнете, прочетете я. Ако си мислите, че животът ви е тежък… прочетете я! Не казвам, че тази книга ще ви помогне. Човек ако сам не си помогне, нищо и никой друг няма тази сила. Казвам само, че книгата е дяволски добър мотиватор.
Да говорим тук за силата на човешкия дух би било просто банално. И все пак… голяма част от историите в тази книга показват, че тялото на човек е способно да понесе всичко, стига само психиката му да издържи. Някои истории ни учат, че колкото и да ни мачка съдбата, ако ние я посрещаме с усмивка и добро сърце… тя няма силата да ни събори. В някои истории става въпрос за невероятни атлети, най-добрите в целия свят. В други става въпрос за хора, почти никому неизвестни… които се борят ВСЕКИ ден и побеждават болестите и проблемите си като олимпийски състезатели.
Иво Иванов просто ни показва света по различен начин. Почти… като в магически реализъм. Само дето е истинския живот през погледа на човек, който знае как да оценява онова, което вижда.
След всеки негов разказ се изумявам най-вече от способността му да се изумява на привидно дребни неща и да ги прави величествени. Но още по-интересни са онези изумително силни, уникални хора, които той открива (или те откриват него) и успява да поднесе историите им така, че да покаже в действителност колко мощ е скрита в психиката на тези хора.
Това несъмнено е една от най-мотивиращите книги, които ще прочетете някога. Ако имате нужда от малко вдъхновение, за каквото и да е в тоя живот, прочетете я. Ако напоследък се чувствате като в дупка и не знаете накъде да тръгнете, прочетете я. Ако си мислите, че животът ви е тежък… прочетете я! Не казвам, че тази книга ще ви помогне. Човек ако сам не си помогне, нищо и никой друг няма тази сила. Казвам само, че книгата е дяволски добър мотиватор.
Да говорим тук за силата на човешкия дух би било просто банално. И все пак… голяма част от историите в тази книга показват, че тялото на човек е способно да понесе всичко, стига само психиката му да издържи. Някои истории ни учат, че колкото и да ни мачка съдбата, ако ние я посрещаме с усмивка и добро сърце… тя няма силата да ни събори. В някои истории става въпрос за невероятни атлети, най-добрите в целия свят. В други става въпрос за хора, почти никому неизвестни… които се борят ВСЕКИ ден и побеждават болестите и проблемите си като олимпийски състезатели.
Иво Иванов просто ни показва света по различен начин. Почти… като в магически реализъм. Само дето е истинския живот през погледа на човек, който знае как да оценява онова, което вижда.
November 5, 2022
"Хроника на болката"-Иво Иванов
С творчеството на Иво ме запозна мой приятел, подарявайки ми тази книга. Хареса ми дълбокия анализ и перфектното боравене с думи, с които автора описва съдбите на известни личности минали през катарзиса на болката и трагедията. Извисили, съхранили духа си, въпреки всичко лошо преживяно. Трудовете на Иво са плод на неговия пътешестващ дух, който от години обикаля света и се сблъсква с истината за историите и живота на личности в книгата, чийто дух остава непоклатим и по-силен след нещастията, които ги сполетяват. Прочитайки книгата много ми хареса историята на Оксана Мастер. Ето какво споделя тя за себе си, което Иво използва в книгата си, запознавайки ни с нейния живот.
"Трудно ми е да го обясня... любимите ми цветя са глухарчетата-тези плевели, всеки се опитва да унищожи. За мен има нещо много ценно в едно старо, изкривено растение. Дори обичам умиращи рози...
Това, което ме докосва, са техните белези. Начинът, по който носят историята си върху себе си. Да бъдеш привлечен от несъвършенствата на този свят, означава да разбереш през какво са преминали. За мен това е красота. За мен това е живот. Поради нещата, които съм преживяла , аз съм покрита с белези. И физически и... други. Много по-различни белези.
В миналото често си казвах, че тялото ми е покрито с истории. Да, това звучи хубаво. Белезите всъщност не са белези. Те просто илюстрират моите истории. Като татуировки. Но не съвсем. Има една съществена разлика: аз не съм избрала белезите си. Белегът е история, която ти се е случила независимо от твоето желание. Ти не притежавал един белег. Ти го...преживяваш. "
***Оксана Мастър ***
С творчеството на Иво ме запозна мой приятел, подарявайки ми тази книга. Хареса ми дълбокия анализ и перфектното боравене с думи, с които автора описва съдбите на известни личности минали през катарзиса на болката и трагедията. Извисили, съхранили духа си, въпреки всичко лошо преживяно. Трудовете на Иво са плод на неговия пътешестващ дух, който от години обикаля света и се сблъсква с истината за историите и живота на личности в книгата, чийто дух остава непоклатим и по-силен след нещастията, които ги сполетяват. Прочитайки книгата много ми хареса историята на Оксана Мастер. Ето какво споделя тя за себе си, което Иво използва в книгата си, запознавайки ни с нейния живот.
"Трудно ми е да го обясня... любимите ми цветя са глухарчетата-тези плевели, всеки се опитва да унищожи. За мен има нещо много ценно в едно старо, изкривено растение. Дори обичам умиращи рози...
Това, което ме докосва, са техните белези. Начинът, по който носят историята си върху себе си. Да бъдеш привлечен от несъвършенствата на този свят, означава да разбереш през какво са преминали. За мен това е красота. За мен това е живот. Поради нещата, които съм преживяла , аз съм покрита с белези. И физически и... други. Много по-различни белези.
В миналото често си казвах, че тялото ми е покрито с истории. Да, това звучи хубаво. Белезите всъщност не са белези. Те просто илюстрират моите истории. Като татуировки. Но не съвсем. Има една съществена разлика: аз не съм избрала белезите си. Белегът е история, която ти се е случила независимо от твоето желание. Ти не притежавал един белег. Ти го...преживяваш. "
***Оксана Мастър ***
January 16, 2023
Едно е да разказваш истории, друго е да ги пишеш. Усетих в повече присъствието на автора в част от историите и понякога ми се струваше прекалено пряко-поучителна самата теза, повтаряща се като мантра. Най-добрите послания са тези, които сам откриваш. Безспорно, авторът умее да открива изключителни разкази от живота около нас. Благодаря.
August 12, 2022
Може би най-добрата книга на Иво Иванов до момента.
September 21, 2022
Неподражаем стил, изключително богат речник, неповторим усет към историите. Няма как да не те докосне, разтърси и доведе до размисли. Може да се прочита, прочита и препрочита...
October 30, 2024
Иво Иванов знае точно как да докосне едни определени струни в човешката душа, за да накара читателя да обикне неговите разкази и да иска още и още от тях. Иванов си е създал своя ниша - намира истории, където главния герой минава през нечовешко страдание, но успява да достигне невероятни висини въпреки това страдание и да живее по-добре от хората, които не са подложени на такова страдание. Нормално е това да резонира с читателя и да го провокира 1) да се възхити от тези хора, 2) да преосмисли собствения си живот и собствените си проблеми и 3) да намери мотивация и дисциплина да продължи напред и да постигне своите мечти.
Това е вторият сборник на Иво Иванов, който чета, и впечатленията ми са същите като първия. Харесва ми много, че научавам историите на възхитителни хора, за които иначе не бих чула. Почти след всеки разказ изпадах в тъй наречения Wikipedia hole и четях за забележителни личности постигнали забележителни неща. Оксана - момиченцето родено в Украйна с тежки деформации в следствие на Чернобил. Оксана обикаля сиропиталищата, където е подложена на нечувани жестокости преди съдбата да и се усмихне и да бъде осиновена в Щатите, където става една от най-титулованите параолимпийски атлетки. Баскетболистът с една ръка, който получава стипендия. Мишел и Марика - две параолимпийки въвлечени в борба за златото, в която Марика се бори срещу друг, непобедим съперник. Анастасия - майката с левкемия (този разказ ме удари в сърцето; самата идея да бъда отделена от децата си заради коварна болест ме просълзи). Баскетболистката Мая, която се отказва от баскетбола, за да се бори за оневиняването на човек прекарал несправедливо повече от 20 години в затвора. Иван - алпинистът инвалид качил Монблан. Амал - йеменското момиче умряло от глад, което става символ на тежката война в африканската държава. Николай - калоферското момче, което може да движи само един пръст, но мечтае и постига повече от повечето от нас. И други, и други разкази, но вие вече виждате тренда.
Това, което изпитвам към тези хора не е съжаление, а възхищение, което говори много за стила и начина на писане на Иво Иванов. Той успява да ни въвлече в историите и да ни накара да се замислим за неща, в нашия живот, които искаме да променим и да постигнем. Лично аз се дисциплинирах. Моите проблеми не са толкова тежки, колкото на тези хора, но в крайна сметка за всеки човек неговите проблеми са си най-сериозни в този момент от живота му и не трябва да бъдат принизявани. Напротив - тези разкази ми дадоха екстра живец да се боря да променя това, което не ми харесва, а не да живея в амплоато на жертва (нещо, което тъжно ми е да призная доста правя).
Но има едно голямо “но”, което вече за втори път ме кара да дам 3 звезди и не повече на Иво Иванов и неговите истории. Много е краен, много е сълзлив. Да, тези хора имат тежки истории. Да, те са постигнали много въпреки несправедливостта от съдбата. Да, те са пример за подражание и за възхищение. Аз не мисля, че бих имала силата, която те имат. Но Иванов ги представя като светци, като най-добрите хора на планетата, сякаш те като нас нямат негативни страни, нямат слабости, нямат нормалните чувства като гняв, омраза, завист, присъщи на всяко човешко същество. Иванов представя една крайно идеалистична картина и ни казва - вижте тези хора, те обичат живота и всичко, обичайте го и вие. Иска ми се да беше толкова лесно. Повече щях да прегърна историята ако героите бяха по-пълнокръвни, по-истински. Аз съм сигурна, че в реалния живот те са, просто Иво Иванов ги идеализира и представя един непостижим идеал - което със сигурност не помага в създаването на образи, с които можем да се отъждествим.
Ще прочета и третата книга на Иванов - историите му са адски интересни и героите му - впечатляващи. Просто явно винаги това ще е нещо, което не ми харесва у неговото творчество.
Това е вторият сборник на Иво Иванов, който чета, и впечатленията ми са същите като първия. Харесва ми много, че научавам историите на възхитителни хора, за които иначе не бих чула. Почти след всеки разказ изпадах в тъй наречения Wikipedia hole и четях за забележителни личности постигнали забележителни неща. Оксана - момиченцето родено в Украйна с тежки деформации в следствие на Чернобил. Оксана обикаля сиропиталищата, където е подложена на нечувани жестокости преди съдбата да и се усмихне и да бъде осиновена в Щатите, където става една от най-титулованите параолимпийски атлетки. Баскетболистът с една ръка, който получава стипендия. Мишел и Марика - две параолимпийки въвлечени в борба за златото, в която Марика се бори срещу друг, непобедим съперник. Анастасия - майката с левкемия (този разказ ме удари в сърцето; самата идея да бъда отделена от децата си заради коварна болест ме просълзи). Баскетболистката Мая, която се отказва от баскетбола, за да се бори за оневиняването на човек прекарал несправедливо повече от 20 години в затвора. Иван - алпинистът инвалид качил Монблан. Амал - йеменското момиче умряло от глад, което става символ на тежката война в африканската държава. Николай - калоферското момче, което може да движи само един пръст, но мечтае и постига повече от повечето от нас. И други, и други разкази, но вие вече виждате тренда.
Това, което изпитвам към тези хора не е съжаление, а възхищение, което говори много за стила и начина на писане на Иво Иванов. Той успява да ни въвлече в историите и да ни накара да се замислим за неща, в нашия живот, които искаме да променим и да постигнем. Лично аз се дисциплинирах. Моите проблеми не са толкова тежки, колкото на тези хора, но в крайна сметка за всеки човек неговите проблеми са си най-сериозни в този момент от живота му и не трябва да бъдат принизявани. Напротив - тези разкази ми дадоха екстра живец да се боря да променя това, което не ми харесва, а не да живея в амплоато на жертва (нещо, което тъжно ми е да призная доста правя).
Но има едно голямо “но”, което вече за втори път ме кара да дам 3 звезди и не повече на Иво Иванов и неговите истории. Много е краен, много е сълзлив. Да, тези хора имат тежки истории. Да, те са постигнали много въпреки несправедливостта от съдбата. Да, те са пример за подражание и за възхищение. Аз не мисля, че бих имала силата, която те имат. Но Иванов ги представя като светци, като най-добрите хора на планетата, сякаш те като нас нямат негативни страни, нямат слабости, нямат нормалните чувства като гняв, омраза, завист, присъщи на всяко човешко същество. Иванов представя една крайно идеалистична картина и ни казва - вижте тези хора, те обичат живота и всичко, обичайте го и вие. Иска ми се да беше толкова лесно. Повече щях да прегърна историята ако героите бяха по-пълнокръвни, по-истински. Аз съм сигурна, че в реалния живот те са, просто Иво Иванов ги идеализира и представя един непостижим идеал - което със сигурност не помага в създаването на образи, с които можем да се отъждествим.
Ще прочета и третата книга на Иванов - историите му са адски интересни и героите му - впечатляващи. Просто явно винаги това ще е нещо, което не ми харесва у неговото творчество.
April 25, 2023
Един от най- добрите събирачи и разказвачи на истории. Само, че в тази книга се е прокраднала една горчилка, една определено нежелана носталгия. Струва ми се, че с увеличаването на годините и на книгите, започват да се появяват и граници, които преди не са били там. Иво Иванов ми изглежда широко скроен, космополитен човек и съм малко разочарована от назидателния тон на места. Дано в следващата му книга го няма.
October 20, 2024
По доста странен начин разказва своите истории Иво Иванов, но определено те докосват. Мен лично ми действат доста мотивиращо, всичките тези хора, въпреки проблемите, които са ги сполетяли, не са се отказали да живеят, на са се предали и живеят пълноценен живот. Също така и разказите,че доброто у човека го има.Иво Иванов велик!
May 4, 2025
Първите разкази започнаха много добре, но някъде след средата на книгата започнах да се губя. Харесвам посоката, позитивизма и вдъхновението, което струи от Иво. Имаме нужда от такива хора, които да вярват и разпространяват доброто. Чете се бързо и леко, може би това не ми достига, за да дам повече звезди. Това е първата негова книга, която чета.
July 23, 2022
Великолепният Иво Иванов!
Displaying 1 - 30 of 91 reviews