Хубавата Холмиер

by Ганка Филиповска

Лекото перо на Ганка Филиповска предлага шеметно бягство от шаблонното всекидневие – в двайсетте разказа, поместени в сборника „Хубавата Холмиер“, се преплитат смях и сълзи, комедия и трагедия, реалност и абсурди, за да изваят образа на живота такъв, какъвто е, или какъвто би могъл да бъде при по-добро стечение на обстоятелствата.

Ще се запознаете с ангела, който продължава да пише поезия; с двамината поетични спестовници; с шивача, неспасяем ценител на женската прелест; с домакинята, роб на последния моден писък; с провинциалиста и столичанина, вкопчени в люта схватка; с папагала любовен корифей; с падналия грифон; с бобовото растение психотерапевт и с цветята в екзистенциална криза; с кралската наследничка от селския двор и с много други ярки образи в тази шантава амалгама от реалност, мит и фантазия.

Ганка Филиповска е автор и на сборниците „Сонет 130“ и „30 щриха за любовта“.

156 pages, Paperback

First published January 1, 2022

About the author

Ганка Филиповска е родена във Варна и завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работила е като стругар, учителка, коректор, редактор, собственик на модна къща, търговец на едро. Редактира произведения на съвременни български автори и публикува поезия и проза в списанията „Пламък“, „Везни“, „Знаци“ и във вестниците „КИЛ“ и „Труд“. Награждавана е за поезия в конкурса „Още стихове за вечните неща“ и за разказ в „Състояние на полет“ и в „Елате ни вижте“.
От 2008 г. живее в София.

Reviews

[Zhivka Ivanova · Rating 4 out of 5]

Ганка Филиповска, „Хубавата Холмиер“, CIELA/2022

Изкушавам се да започна това необичайно ревю с един цитат от любимия ми разказ в книгата на Г. Филиповска – „Нора и Баба Ага“: „Имало едно време един цар и една царица, които властвали над двайсетина близки роднини“. Защо да е необичайно, ами защото сега ще ви помоля да си представите как единствената и дълго чакана дъщеря на царя и царицата, Нора, вече пораснала, омъжила се за също единствения, любим син Гошко на баба ви Ага, след като ѝ писнало от свръхдозите свекървинска любов, един ден отворила вратата на спалнята, появила се пред ококорената недобре дошла Баба Ага гола, блестящо белокожа и червенокоса, и ѝ рекла, че синът ѝ ще свърши след 15 минути, та да благоволи да дойде тогава! „Баба Ага си изяла синтаксиса, яхнала метлата и се спряла след девет царства в десето – чак на Канарските острови. Там се почудила дали да не се попече топлес, но после си казала, че би трябвало да е безкрайно възмутена и скръбна. Затова повикала един кит, накарала го да я глътне и прекарала 40 дни в творческо уединение, като редовно ръсела със сода бикарбонат, за да неутрализира стомашната киселина на добичето, защото изпаренията пречели на разсъжденията ѝ“. Не знам за вас, но аз тая Нора си я представям като една червенокоса полицайка от някакво популярно филмче криминале, която правеше луди всички наоколо, включително и собствените си близнаци, и устата ми просто не може да си събере усмивката. А си я представям, защото тя май беше Лора, червенокоса и готина! Но ако си мислите, че историята свършва дотук, се лъжете – има още безброй перипетии, една накривена червена шапчица, едно Ленче, дето мятало ябълка, и т.н. Имам и други любими герои, например влюбения грифон Алабала с неговите скитания из митологиите, пространствата и времената, докато се превърне в Ачо и се съедини с любимата Немезида за ужас на Зевс, защото любовната им игра предизвиква такива гръмотевици, че го лишава от титлата му Гръмовержец. Или папагала Шаро, който, след като се съвзема от депресията, предизвикана от поредната смяна на собственика му и хрумването на новия да го нарече така в памет на най-добрия си четириног приятел, който никога не е имал, проговаря на родния език на Мао, доказва на учителя Петров, че макар да е бивш републиканец (Шаро, не Петров), „сега е маоист чак и в кокошинките“, за да започне да рецитира Яворов и да се чуди дали е романтик, или с възрастта е станал циничен, заради което вероятно е виновно глобалното затопляне!
Героите на Г. Филиповска са толкова многобройни и толкова различно шантави, странни, смешни, абсурдни, алюзиите са така разнопосочни, от различните митологии, основно гръцката, на северните народи, еврейската, до световната поетична съкровищница, че трябва да поспреш, понякога в средата на разказа, за да осмислиш кой кой е и защо, и тогава или ще ти стане още по-смешно, или ще ти се стъжни, защото понякога смехът е през сълзи – уж смешният диалог между жената в депресия и бобовото растение („Стълбището“) или прекрасният, съвсем човешки разговор между цветята в един апартамент, загрижени за своята стопанка, в „Ще ти пеем, докато умираш“! Или мъката на мъжката мравка Ахас-фер, предопределена да продължи рода, но поддала се на порива към непознатото и прокълната заради тази си смелост, като ѝ е отнето правото да умре, и странният ѝ сблъсък с човеците, един от които създава изкуство от нейното нещастие!
Може би най-притчовият разказ, където най-ярко проличава талантът на авторката с няколко щрихи и една препратка към Роден и оттам към Франсоа Вийон, един голдън ретрийвър и един слепец да създаде прекрасна история, е „Хубавата Холмиер“ и тя с право е избрала неговото име за заглавие на книгата си. И може би тук е най-подходящо да се цитират думите на Роден: „Това, което изобщо наричат „грозота“ в Природата, в изкуството може да стане „красота“, защото грозната картина на съвременното незачитане на човека Ганка Филиповска е превърнала в страхотен разказ.
Защо превъзнасям толкова тази книга, ще кажете?! Защото всеки кадърен автор на проза може да съчини разказ, където има трагедия, и сигурно поне половината от тези разкази ще разчувстват хиляди хора и ще бъдат харесвани. Но да използваш конгломерата си от литературни и всякакви други познания, хумора, абсурда, сатирата, трагедията и таланта си, за да създадеш книга, която ще вълнува, разсмива и докарва до възхищение читателите си, това го могат избрани автори.
Госпожо Филиповска, Гане, ти казваш, че аз съм била един от хората, които са те подтикнали да събереш тези разкази в книга! Ами права съм била и даже си завиждам, че съм изиграла, без да искам, такава ключова роля! Пак бих те насърчила! И три пъти ура за издателство „Сиела“, което е застанало зад един от своите редактори, за да покаже на бъдещите си автори какви хора оценяват техните произведения! Поздравления и за чудесната корица на Дамян Дамянов!
И наслука на „Хубавата Холмиер“!
Живка Иванова

[Мартин Колев · Rating 4 out of 5]

„Едновременно се наведоха над масата да запалят свещите, изтрещяха главите си и очилата им паднаха. След взаимния порой от извинения накрая крехките пламъчета осветиха анемично лицата им. И тогава мъжът и жената се видяха. Между тях имаше бездна от диоптри и те я преодоляваха сизифовски: тя ‒ късогледо, но не осъзнаваше мига; той ‒ далекогледо, но не подозираше бъдещето. Времето ги завъртя в центрофугата си и те загубиха представа за преди и после…“

„Присъстваше на всички литературни четения в града, на всички премиери на новоизлезли книги ‒ дори и да е болна. Никой от околните не знаеше коя е, а тя разпознаваше много от тях, защото бяха известни. Прозаичните текстове почти не чуваше, но слушаше внимателно стихотворенията и тайно ликуваше: всички ‒ без изключение ‒ бяха на космическо разстояние под нейното ниво…“

„Ами спомнил си един стар виц. Богат лорд отишъл на гости на княз Фердинанд и го попитал как е да управляваш България. Князът отвърнал, че е добре, но има едно племе, наречено шопи, което ни се води, ни се кара. „Дай ми един шоп ‒ казал лордът ‒ и след две години ще ти го върна с аристократично възпитание и съвършен английски.“ Фердинанд веднага се съгласил и обещал, че ако това се случи, ще подари на лорда чисто нов „Форд“. Заминали лордът и шопът, а след шест месеца князът получил телеграма със следния текст: „Фердо, ела си узни шопо! Ебем ти фордо! Лордо.“