Всяка любов се разпада на моменти, които в неделя, пред чаша кафе и сметанов сладкиш, се наричат спомени. Малки мигове от времето, когато си бил щастлив, когато си летял. Те не могат да умрат...
Едно пътуване през горещото испанско лято. Двайсет различни лица на любовта.
Събрани са в Барселона като парченца от мозайка на Гауди – цветни, различни, с още неизгладени от времето ръбове и с бляскав гланц от мечти. Даниела е от България, Олга – от Kолумбия, Марта – от Испания, Хавиер – от Аржентина, а Абнер и Тобиас – от Германия. Отправят се заедно към Кадакес, за да отпразнуват рождения ден на Марта. Но се оказва, че всеки от тях има по-важни въпроси, които се надява това пътуване да разреши.
Вярна на изключително финия си и дълбок стил, доказан в осемте й романа, Радостина А. Ангелова преплита в „Имаго“ двайсет различни съдби, за да разкаже една топла човешка история за пътя, любовта и малките прашинки, които остават след тях. Днес – десет години след написването на романа, новото му издание е тук, за да ни припомни, че всяка прашинка е началото на планина.
Радостина А. Ангелова жонглира с различните си роли точно толкова добре, колкото с думите. Тя е преподавател, доктор на техническите науки, автор и съавтор на над 170 научни публикации и учебници.
Награждаванa e у нас за поезия и разкази, нейни текстове са публикувани в стихосбирки в Белгия и списания във Великобритания, Холандия и САЩ. Победител е във Втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (The Colors of the Old Lady, 2011). Член е на Международната хайку фондация и три поредни години е включена в европейския Топ 100 за най-креативните автори на хайку.
Radostina A. Angelova juggles her various roles as well as she plays with words. She is a university professor, (PhD, DSc), author and co-author of more than 170 scientific publications, book chapters, and books.
Awarded for poetry and short stories in Bulgaria, her poems and short stories have been published in poetry collections in Belgium and magazines in the United Kingdom, Netherlands, and the United States. She is the winner of the Second European Competition for Poetry Book in English (The Colors of the Old Lady, 2011). She is a member of the International Haiku Foundation and for three consecutive years has been included in the European Top 100 for the most creative haiku authors.
“Имаго” от Радостина А. Ангелова е поредната книга, която чета от авторката и останах очарована. Корицата е повече от прекрасна, а доколкото разбрах това е новото издание. Изключително съм признателна на издателство Софтпрес за възможността да се докосна до тази история. Срещаме се с Даниела от България, Хавиер от Аржентина, Абнер и Тобиас от Германия, Марта от Испания и Олга от Колумбия. Те пътуват към Кадакес, за да отпразнуват рождения ден на Марта. Четем случващото се през различни очи на цели двайсет души. А, междувременно научаваме и по нещо интересно за света на пеперудите. Всъщност именно последното не ми беше толкова интересно, и за това дадох 4.5 звезди.
В началото бях леко скептична относно тези двайсет души, чиито истории щях да чета. Как щях да запомня кой кой е и няма ли да се объркам прекалено много. Такова нещо не се случи. Авторката толкова умело води повествованието, че самата история придобива цялостен вид, а тя успява да вдъхне живот на всеки един от героите си и той се отличаваше от останалите. Двайсет различни, но еднакво интересни истории, които читателя сглобява като части от пъзел. Страшно много ми хареса заигравката с началото и края. Определено успя да ме усмихне.
Макар и за кратко опознаваме добре героите. Допадна ми това, че не четем само за техните взаимодействия, но научаваме за миналото им или за копнежите и мечтите на всеки един от тях. Доста интересни теми се засягаха във всяка глава. Типично по български най-много се вълнувах какво ще се случи с Даниела. Добре, пристрастна съм! А, другата глава, която ми беше най на сърце беше тази на Лоранс. Нейният образ на майка го почувствах най-близо, защото тя беше и най-топлото родителско тяло, за което четох. Хареса ми това, че постоянно се чудех кой ли ще е в светлината на прожекторите в следващата глава. И, ако си казвах, че за някой няма да ми е интересно да чета, то в хода на главата бях напълно опровергана! Мисля, че ще помня дълго тази книга и ще я препоръчвам!