Културниятъ човѣкъ и неговитѣ обноски - 1904

by Иван Златаров (преводач)

След Освобождението в България постепенно, но трайно, навлиза модерната европейска култура. Градското население започва да обръща все повече внимание на своето облекло и поведение в обществото. От чужди езици на български са преведени и първите четива на такава тематика, стремящи се да наложат изисканото държание във всекидневието на българина.

Едно от най-интересните сред тях е изданието Културният човек и неговите обноски, появило се през 1904 г. в превод от френски на д-р Иван Златаров. Книгата представлява сборник с правила и съвети относно етикета в най-различни ситуации. Като започнем от отношенията вътре в семейството, минем през посрещането или ходенето на гости у някого, до начина, по който се държим, докато сме в църква, театър, държавни институции или присъстваме на всевъзможни събития от официално и неофициално естество.

За времето, в което се появява, амбицията на изданието е да бъде настолна книга на всяко семейство за възпитание и обноски. Немалко от съветите са същинска новост за тогавашното българско общество, а голяма част от тях биха ни изненадали и днес. Общото между всички тях е, че те учат човек по-често да проявява вежливост и съобразителност в своето ежедневие.

128 pages, среден формат, меки корици

Published January 1, 2022

Reviews

[Lili Kyurkchiyska · Rating 3 out of 5]

Няма да крия - чела съм и по-добре структурирани книги по етикет. Информацията е предадена хаотично и далеч от изчерпателно; допускам, че трудът може да представлява компилация от няколко отделни наръчника и все пак равномерността на стила не ми позволява да го твърдя със сигурност.
"Културниятъ човекъ и неговите обноски" е надникване в порядките на късния XIX и ранния XX век. Епоха, в която хората са били далеч по-формални един с друг и на йерархичността е отдавано съществено значение. Макар че много от напътствията са универсални и до ден днешен актуални, доста други - основно свързани с ограничената свобода на жените - са отдавна в историята (за моя огромна радост). И тъй като не можем да съдим за миналото без да познаваме порядките му, е важно да четем и тези книги - колкото и досадни да ги намираме.

[Iegfb · Rating 4 out of 5]

Въведение в естетика на френската буржоазия от 19 век и съпътсващата я протестантска етика.. С цялата им характерна банална превзетост.

Една голямата част от представените съвети и уроци тук са дълбоко протестантски, че ако не и откровено пуритански, и са толкова далеч в културно, естетическо и морално отношение от Българските ценности(или каквито и да било здравословни пред/контра-просвещенски ценности), че на моменти изглеждат откровено смешни.

Разбира се, има и доста интересни и съществени поучения, които са характерни за едно по- здравословно общество, но те са по- скоро културно наследство от един предходен и умиращ(за времето когато е писана книгата, отдавна изтлял и забравен днес) социален ред отколкото автентични мисли на автора. Цялото четиво дори до някъде би успяло да създаде едно чувство на носталгия за едно отминало, забравено и непознато време, особено когато образа му изграден тук бъде съпоставен с откровената дегенерация присъща на заобикалящия ни (без)ред.. Но пък от друга страна баналният либерален робски морал промотиран в книгата, и неговата декадентна апатия са ядрото на културната дезинтеграция, която наблюдаваме днес, така че би било добре да погледнем малко по- надълбоко.

Иначе, макар и от части нелепо, това е едно кратичко и дори чаровно книжле, което е доста приятно и леко за четене.