Фердинандеум

by Петър Стоянович

Фердинандеум е научно-исторически труд, описващ в подробности първите 25 години от управлението на Цар Фердинанд. Проф. Петър Стоянович го определи като "книга за човек, който нито е ангел, нито е особено симпатичен като характер, но е човек, без когото България нямаше по никакъв начин да изглежда такава каквато тя стана само за 25 години."

Фердинанд I и европеизацията на България, представена в избрани области на държавното управление и в обществото 1861 - 1887 - 1912 година.

Книгата засяга сфери на държавното развитие като армията, офицерския корпус, строителството и архитектурата, комуникациите, железопътния и морския транспорт, културата, образованието, науката, обществения живот, благотворителността и други. Според Стоянович трудът му отчита, че в пътя на модернизацията на България заслугата на цар Фердинанд I не е единствена.

Genres: Nonfiction

836 pages, Hardcover

Published January 1, 2022

Reviews

[Margarita Garova · Rating 4 out of 5]

„Ако управлението му беше спряло през 1912 г., цар Фердинанд вероятно щеше да е обявен за най-великия модернизатор в историята на България и щеше да е национален герой.“

Катастрофалните войни от 1912-1918 г. изтриват напълно положителната памет за мирните дела на цар Фердинанд, за неговата модернизаторска и реформаторска роля с почти мисионерски оттенък. Бурното социално-икономическо развитие от края на 19 и началото на 20 век освен с трудолюбието и амбицията на възрожденските българи може и трябва да си обясняваме и с целенасочени политики на европеизация, прокарани „отвън“, инициирани и вдъхновени от държавния глава. Отчасти продиктувани от чувство за историческа мисия, отчасти и от високите лични амбиции на Фердинанд, резултатите са една доста по-различна страна от тази, която заварва Освобождението.

Фердинанд черпи вдъхновението си от предреволюционната абсолютистка традиция на френските крале, в този смисъл той е архаична отломка във време, когато европейските монархии пеят последната си песен. Строгото му придържане към дворцовия етикет и церемониала предизвиква насмешка у дълбоко практичния и трезв българин. Но във всяко друго отношение, владетелят е напълно съвременен – човек на науката, прогреса и модернизацията. Любопитното е, че е първият държавен глава, летял със самолет и първият, снимал се във филм, в който, разбира се, играе самия себе си.

Показателен колко бързо може да бъде изтрита монархическата традиция от съзнанието на по-новите поколения българи е фактът, че „династичната“ част от книгата беше за мен трудна за проследяване и възприемане. А при това става дума за предпоследния български монарх и то в не особено далечното минало, а не за Крум Страшний, например. Тази незаинтересованост и невежество спрямо доминиралата в исторически план форма на държавно управление заслужава отделен социално-антропологичен анализ. Събитията след 1944 г. и едностранчивото разглеждане на цели периоди и личности в историографията също имат принос за това, както вероятно и дълбоко вкоренени национални комплекси спрямо не-народните (или по-скоро, не-народняшки) типажи.

Книгата не е апологетична, нито спестява неприятните страни от личността на монарха, с които (най-вече) е останал в колективното съзнание. За тях е писано и предъвквано у почти всички историци, които разглеждат епохата, в мемоари на съвременници, а и най-близките роднини, включително цар Борис, който в прав текст признава за нещастното си детство, лишено от бащина любов. Петър Стоянович обаче допълва липсващите фрагменти, за да изгради цялостна картина, в която нищо не е само черно или бяло, без да подхожда популистки към задачата си, без да угажда на утвърдените масови представи. Честността, включително историческата, изисква признание, където такова се дължи, дори (а най-вече) при насилствено прекъснати традиции.

„Една нация, чиято просветена горна класа няма нито достойнството да признае забележителните заслуги на своя водач и ментор, нито здравите сили да му се противопостави при отклонение от правия път, е обречена да задоволява личните си егоизми чрез ролята на клакьор, който след крайния погром завинаги намразва своя идол, защото не иде да намрази себе си.“

[Kiril · Rating 4 out of 5]

" Младата българска държава има историческото щастие ( по балкански казано "късмет") да получи владетел с размаха и качествата на Фердинанд Сакс - Кобурготски и Готски, Той я връхлита неочаквано , без да и даде възможност да се върне към многовековната си същност,.....Само, че през 1887 г Провидението или случайността избират за свой инструмент един свръх*интелигентен, перверзен, стилен, тираничен, модерен, бисексуялаен и надменен аристокртат, който повече от 30 г държи нацията в напрежение и очакване. Отново ще припомним, че като владетел Фердинанд е силно респектиран и дори уважаван, но никога обичан от народа си. Българите традиционно не обичат реформаторите си и всички завършват живота си тъжно, някои дори трагично"

Този цитат от епилога на книгата, може би най-добре описва нейната тема и личността за която става дума. Изключително добре структуриран, авторът разглежда събитията от втория златен век на България 1887-1912г , съвпадащи с 25 г от царуването на цар Фердинанд, като ги разделя на теми : армия, поща, образование и култура и прочие. Изумителен е приносът във всички области на обществения живот на Фердинанд в България. Човек изведнъж озъзнава, че всичко което виждаме и се гордеем в историческия център на София е свързано с времето на неговото управление, да не говорим за създадените институции. Изключително полезни четиво.
Единствената ми забележка е твърде обилната фактология и доказателствен материал.

[Ana Karlsreiter · Rating 3 out of 5]

Разочарование!

Въпреки огромния изследователски труд, въпреки изключителното типографско изпълнение, въпреки много нови детайли за Фердинанд и за България по негово време, въпреки огромного и значение на опит за един нов прочит, книгата е за съжаление една мозайка от много пъстри части, без структура, въпреки разделението на отделни глави, които на пръв поглед създават впечатление на подредена мисъл.

Да не говорим за дразнещите повторения, отклонения от темата, като че е търсен впечатляващ обем.

Много се надявах това да бъде книгата, която да реабилитира Фердинанд, което тя успява, но заради хилядите слаби моменти, ефектът се губи.

Въпреки че се чете лесно и увлича, липсата на структура и обоснователност, стигаща на места до хаотичност е огромен минус, който олекотява като цяло този иначе монументален труд.

[Svetoslav Vasilev · Rating 5 out of 5]

Книгата е академична и доста подробна, което ми харесва. Определено получих един нов поглед за този важен за държавата ни период на прогрес и развитие. Не мисля, че Фердинанд ще е човек, който би ми допаднал на личностно ниво, ако се познавахме лично. Но също така е неоспоримо, че е имал наистина желание да тласне държавата към едно модерно развитие. Много ми допада интереса му към животни и растения, което е много рядко срещано за онова време.

[Галина Петрова · Rating 5 out of 5]

Изключително трезв и научнобалансиран подход към личността на Фердинанд. Задължителна.