"Иванку, убиецът на Асеня I" е първото българско значително, оригинално, драматично произведение.
Счита се, че Друмев е бил запознат с творчеството на Шекспир и драматургията на Пушкин, но въпреки историческия си сюжет, драмата има съвременно звучене. Драмата „Иванко убиецът на Асеня I” следва характерния за епохата интерес към миналото и се опитва да прочете актуално историята. Възрожденците, а и много от писателите от по-ново време, се насочват към миналото, за да потърсят в него примери на героизъм и доблестни дела, да покажат славните български владетели и мощта на някогашната българска държава. По този начин те вдъхват патриотични чувства на зрителите и читателите, а чрез представянето на великите българи и сюжетите, свързани с тях, строят националната митология. Театърът заема важно място в този процес, тъй като представя нагледно миналото и това повишава неговото въздействие.