What do you think?
Rate this book
Змей закрилник #1
Змей закрилник
Нека ти разкажа една видинска легенда…
Ако змей залюби мома, тя е обречена. Очите му изпиват силата й, тя започва да линее и скоро умира – без значение дали е обикновена смъртна, или царкиня.
За да се спаси от любовта на змея Пламен, Вида, господарката на Видин, го подлъгва с измама и го вгражда в основите на крепостта си, за да закриля любимия й град завинаги. С последния си дъх младият змей проклина нея и сестрите ? никога да не намерят покой.
В наши дни…
Изминалите хиляда години превръщат Вида в легенда, но проклятието и до днес я държи неотлъчно на поста ?. Крепостта, закриляна от Пламен, все още бди над града. Единствено в нощта, бележеща изтичането на хиляда години, змеят има шанс да се освободи, ако друг заеме мястото му…
Завихря се истинска буря, в която змейове, лами и самодиви плетат заговори и интриги, във всяка усмивка се крие предателство, а на карта са заложени животът на смъртните и съдбата на един град, древен като Дунава…
Симона Панова извезва своя смайващ дебют с история, в която предания и легенди се преплитат с аромата на липи и вълшебство.
Ако змей залюби мома, тя е обречена. Очите му изпиват силата й, тя започва да линее и скоро умира – без значение дали е обикновена смъртна, или царкиня.
За да се спаси от любовта на змея Пламен, Вида, господарката на Видин, го подлъгва с измама и го вгражда в основите на крепостта си, за да закриля любимия й град завинаги. С последния си дъх младият змей проклина нея и сестрите ? никога да не намерят покой.
В наши дни…
Изминалите хиляда години превръщат Вида в легенда, но проклятието и до днес я държи неотлъчно на поста ?. Крепостта, закриляна от Пламен, все още бди над града. Единствено в нощта, бележеща изтичането на хиляда години, змеят има шанс да се освободи, ако друг заеме мястото му…
Завихря се истинска буря, в която змейове, лами и самодиви плетат заговори и интриги, във всяка усмивка се крие предателство, а на карта са заложени животът на смъртните и съдбата на един град, древен като Дунава…
Симона Панова извезва своя смайващ дебют с история, в която предания и легенди се преплитат с аромата на липи и вълшебство.
336 pages, Paperback
Published July 1, 2022
37 people are currently reading
556 people want to read
About the author
Симона Панова
5 books78 followersРодена съм през 1992 във Видин. Израснах край Дунава, из величествените сенки на "Баба Вида" и приказните улички на "Калето". Оттогава обожавам легендите.
Прекарах осем години във Великобритания, където завърших университета в Ланкастър със специалност Реклама и маркетинг и работих на различни административни длъжности.
Оказа се обаче, че не мога без Видин, така че се върнах. Тук времето тече с различно темпо от останалия свят и приказките за змейове и самодиви звучат съвсем истински.
Instagram: simona.panova.vida.samodiva
Прекарах осем години във Великобритания, където завърших университета в Ланкастър със специалност Реклама и маркетинг и работих на различни административни длъжности.
Оказа се обаче, че не мога без Видин, така че се върнах. Тук времето тече с различно темпо от останалия свят и приказките за змейове и самодиви звучат съвсем истински.
Instagram: simona.panova.vida.samodiva
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 113 reviews
September 9, 2022
Реална оценка: 1.5 звезди
Когато разбрах, че на пазара ще излиза нова българска книга с фолклорни мотиви за змейове, лами и самодиви, бях супер развълнувана. С нетърпение очаквах публикуването на “Змей закрилник”, но за съжаление, очакванията ми не бяха надминати и бих казала, че доста ме разочарова.
Някъде до средата на книгата изпитах силен вътрешен конфликт (на няколко пъти!) да оставя книгата и да не я дочета, но наистина исках да й дам шанс. Единствените неща, които ми допаднаха бяха фолклорните мотиви и фрагменти от българската митология, както и описанието на някои сцени, но до там.
Най-големият минус за мен бяха диалозите между всички герои. Дойдоха ми страшно неавтентични от самото начало, с нереален поамериканчен почерк, особено в сцени, когато някой се прави на остроумен и го играе саркастичен и недосегаем. Макар почти всеки млад човек да използва чуждици и да попива от нахаканото “badass” поведение и реч от Западното изкуство, дозата, която беше използвана във формирането на образите, ми дойде в повече и ме караше да се откажа от четенето. Сякаш четях превод на някакъв клиширан американски роман, а не на съвременен български роман.
Нито един от героите не успя да спечели симпатиите ми. На едно мнение съм с другите хора, писали в ревютата си, че героите не са развити, а самите образи ми бяха досадни и не мой тип. Може би Зора беше най-поносима.
Повтаряха се доста често изречения от сорта на “Мома залинява, щом змей я залюби.”, “Щом змей пази крепост, крепостта е здрава.” и т.н. Макар действието да тече бързо и в доста кратък период, голяма част от главите бяха сякаш пълнеж.
Не ми е трудно да давам високи оценки на книги или пък да си намеря причина да харесам даден роман, но на този не мога да дам повече от 1 звезда.
Искаше ми се да харесам “Змей закрилник”, но за съжаление, не ми бяха дадени достатъчно причини и не е със сигурност по моя вкус.
Когато разбрах, че на пазара ще излиза нова българска книга с фолклорни мотиви за змейове, лами и самодиви, бях супер развълнувана. С нетърпение очаквах публикуването на “Змей закрилник”, но за съжаление, очакванията ми не бяха надминати и бих казала, че доста ме разочарова.
Някъде до средата на книгата изпитах силен вътрешен конфликт (на няколко пъти!) да оставя книгата и да не я дочета, но наистина исках да й дам шанс. Единствените неща, които ми допаднаха бяха фолклорните мотиви и фрагменти от българската митология, както и описанието на някои сцени, но до там.
Най-големият минус за мен бяха диалозите между всички герои. Дойдоха ми страшно неавтентични от самото начало, с нереален поамериканчен почерк, особено в сцени, когато някой се прави на остроумен и го играе саркастичен и недосегаем. Макар почти всеки млад човек да използва чуждици и да попива от нахаканото “badass” поведение и реч от Западното изкуство, дозата, която беше използвана във формирането на образите, ми дойде в повече и ме караше да се откажа от четенето. Сякаш четях превод на някакъв клиширан американски роман, а не на съвременен български роман.
Нито един от героите не успя да спечели симпатиите ми. На едно мнение съм с другите хора, писали в ревютата си, че героите не са развити, а самите образи ми бяха досадни и не мой тип. Може би Зора беше най-поносима.
Повтаряха се доста често изречения от сорта на “Мома залинява, щом змей я залюби.”, “Щом змей пази крепост, крепостта е здрава.” и т.н. Макар действието да тече бързо и в доста кратък период, голяма част от главите бяха сякаш пълнеж.
Не ми е трудно да давам високи оценки на книги или пък да си намеря причина да харесам даден роман, но на този не мога да дам повече от 1 звезда.
Искаше ми се да харесам “Змей закрилник”, но за съжаление, не ми бяха дадени достатъчно причини и не е със сигурност по моя вкус.
August 24, 2022
Моят Видин вече никога няма да е същият... Моят Видин вече е пълен с МАГИЯ ❤ Няма как да бъда по-благодарна на Симона Панова за този подарък... Това, което тя ми даде, е безценно. ❤ Благодаря!
June 5, 2023
05.06.2023 г.
Реших да дам 3 звезди, защото колкото и да мисля за книгата все не ми се струва достатъчно изпипана за 4 звезди. Има доста потенциал и ще продължа с втората, за да видя израстването на авторката.
03.06.2023 г.
За момента я оставям без рейтинг понеже доста се колебая какъв да бъде. Току-що я приключих и не ми се иска да избързвам с оценката си. Искам да премисля някой и друг ден.
Много ми хареса фоклора и самата идея на книгата. Стилът на авторката е много увлекателен и четенето е приятно. Доста бързо преминах през нея, но срещнах някои проблеми. Наистина не съм свикнала да чета съвременни български автори, защото много от тях не пишат фентъзи, което аз чета. Пробвала съм някои, но не са ме впечатлявали с нищо.
Тази книга бих я определила, като вълшебно фолклорно фентъзи и реално не съм чела такова. Поне на първо четене се вписва чудесно, но имам някои забележки. Ужасно много исках да ми хареса и да намеря най-после българска съвременна книга, която да ме радва безкрайно. Тук се получи само наполовина. Митологията, легендите, фоклора и самата история в книгата са чудесни, но имах голям проблем с героите. Не бяха добре развити според мен, така че да повярвам на желанията и стремежите им. Диалозите на четиримата приятели бяха ужасни. Знам, че използваме доста чуждици, но тук беше пресилено и ме откъсваше от атмосферата на компанията.
Някак не можах да повярвам причините крепостта да бъде там и да бъде закриляна по този начин. Обясненията покрай тази част бяха слаби за мен. Все едно реална заплаха липсваше. Да не говорим колко коравосърдечни ми се сториха създанията от фоклора към смъртните оправдавайки се, че така защитават Видин. От какво точно го защитават, че се обърках?
Имаше сцени, които бяха недоразвити и доста, които ме караха да се вбесявам на това как реагират героите. Хем има обяснение, хем не можех да му повярвам. Имаше някои нелогични реакции.
Малко похвата за разказване на битката ме умори, но по-голямата част беше интересна. Имаше и напрежение, което ми допадна.
Можеше да има и мъжка гледна точка в някои моменти. Смятам, че щеше да е интересно.
Краят, като че ли беше малко прибързан, но очакван.
Като цяло не беше лоша книга, дори надскочи част от очакванията ми. Обаче няма да лъжа и ще кажа, че има какво още да се желае. А така ми се искаше да се влюбя в тази книга и в героите, но тук ми се получи само с атмосферата, фоклора. Съвсем не ми беше достатъчно. Ще прочета втора книга, за да видя как ще се развият нещата.
Реших да дам 3 звезди, защото колкото и да мисля за книгата все не ми се струва достатъчно изпипана за 4 звезди. Има доста потенциал и ще продължа с втората, за да видя израстването на авторката.
03.06.2023 г.
За момента я оставям без рейтинг понеже доста се колебая какъв да бъде. Току-що я приключих и не ми се иска да избързвам с оценката си. Искам да премисля някой и друг ден.
Много ми хареса фоклора и самата идея на книгата. Стилът на авторката е много увлекателен и четенето е приятно. Доста бързо преминах през нея, но срещнах някои проблеми. Наистина не съм свикнала да чета съвременни български автори, защото много от тях не пишат фентъзи, което аз чета. Пробвала съм някои, но не са ме впечатлявали с нищо.
Тази книга бих я определила, като вълшебно фолклорно фентъзи и реално не съм чела такова. Поне на първо четене се вписва чудесно, но имам някои забележки. Ужасно много исках да ми хареса и да намеря най-после българска съвременна книга, която да ме радва безкрайно. Тук се получи само наполовина. Митологията, легендите, фоклора и самата история в книгата са чудесни, но имах голям проблем с героите. Не бяха добре развити според мен, така че да повярвам на желанията и стремежите им. Диалозите на четиримата приятели бяха ужасни. Знам, че използваме доста чуждици, но тук беше пресилено и ме откъсваше от атмосферата на компанията.
Някак не можах да повярвам причините крепостта да бъде там и да бъде закриляна по този начин. Обясненията покрай тази част бяха слаби за мен. Все едно реална заплаха липсваше. Да не говорим колко коравосърдечни ми се сториха създанията от фоклора към смъртните оправдавайки се, че така защитават Видин. От какво точно го защитават, че се обърках?
Имаше сцени, които бяха недоразвити и доста, които ме караха да се вбесявам на това как реагират героите. Хем има обяснение, хем не можех да му повярвам. Имаше някои нелогични реакции.
Малко похвата за разказване на битката ме умори, но по-голямата част беше интересна. Имаше и напрежение, което ми допадна.
Можеше да има и мъжка гледна точка в някои моменти. Смятам, че щеше да е интересно.
Краят, като че ли беше малко прибързан, но очакван.
Като цяло не беше лоша книга, дори надскочи част от очакванията ми. Обаче няма да лъжа и ще кажа, че има какво още да се желае. А така ми се искаше да се влюбя в тази книга и в героите, но тук ми се получи само с атмосферата, фоклора. Съвсем не ми беше достатъчно. Ще прочета втора книга, за да видя как ще се развият нещата.
August 15, 2022
„Да беше чела малко български народни приказки, хич нямаше да се чудиш що е то змей и има ли почва у нас“ – Симона Панова, „Змей закрилник“
На днешно време повечето автори се хвърлят да градят техни митологии, в което няма лошо, но ми се ще и по-често да има книги като тази на Симона Панова „Змей Закрилник“. Българска митология пренесена в днешни дни, когато сякаш рядко се сещаме за самодиви, змейове и лами. Другото, което ми допадна адски много, бяха главните герои. Нали се сещате за онези герои, перфектните, които обичате от първия ред. Еми не са от тях 😂.
Моралната граница е толкова тънка, толкова ти е трудно да харесаш голям процент от главните героини, постоянно подлагаш под въпрос мотивите им и все пак не можеш да спреш да четеш. Описанията на Видин са толкова китни и омайни, че ми иде да хвана рейса и натам. Книгата ме държа будна снощи за да затворя последната страница.
Носи онзи привкус на народна приказка, но не четена от книга, а разказана от баба, която я чула от нейната баба и т.н., но също така – и този модерен отпечатък с мрачни тийнейджъри, сблъскващи се с нещо свръхестествено. Границата между правилно и грешно в очите на героите е много тънка и както може да не симпатизирате на решенията на отбор „добро“, така рязко може по някаква причина да развиете симпатии към отбор „зло“. Та, да. Това е една българска книга, която заслужава вниманието на всички.
На днешно време повечето автори се хвърлят да градят техни митологии, в което няма лошо, но ми се ще и по-често да има книги като тази на Симона Панова „Змей Закрилник“. Българска митология пренесена в днешни дни, когато сякаш рядко се сещаме за самодиви, змейове и лами. Другото, което ми допадна адски много, бяха главните герои. Нали се сещате за онези герои, перфектните, които обичате от първия ред. Еми не са от тях 😂.
Моралната граница е толкова тънка, толкова ти е трудно да харесаш голям процент от главните героини, постоянно подлагаш под въпрос мотивите им и все пак не можеш да спреш да четеш. Описанията на Видин са толкова китни и омайни, че ми иде да хвана рейса и натам. Книгата ме държа будна снощи за да затворя последната страница.
Носи онзи привкус на народна приказка, но не четена от книга, а разказана от баба, която я чула от нейната баба и т.н., но също така – и този модерен отпечатък с мрачни тийнейджъри, сблъскващи се с нещо свръхестествено. Границата между правилно и грешно в очите на героите е много тънка и както може да не симпатизирате на решенията на отбор „добро“, така рязко може по някаква причина да развиете симпатии към отбор „зло“. Та, да. Това е една българска книга, която заслужава вниманието на всички.
October 13, 2024
"Змей закрилник" на Симона Панова е книга, която със сигурност заслужава най-високата оценка. Още от първите страници читателят е въвлечен в мистичен и завладяващ свят, който комбинира елементи от българския фолклор с модерен поглед към фантастиката. Симона Панова умело преплита традиционни вярвания с оригинални идеи, създавайки история, която е едновременно позната и нова.
Главният герой – змей, който е не просто свирепото същество от митовете, а закрилник – предлага интересен и необичаен образ в жанра. Симона Панова изгражда героите с дълбочина, което прави всяка тяхна мотивация и действие убедителни и емоционално наситени. Сюжетът е динамичен и държи вниманието с неочаквани обрати, докато стилът на писане е увлекателен и поетичен.
Едно от най-големите достойнства на "Змей закрилник" е начинът, по който авторката пресъздава атмосферата на древни митове и легенди, съчетавайки ги с теми като сила, любов и съдба. Фолклорните елементи не са просто фон, а играят ключова роля в развитието на сюжета и характера на героите.
Тази книга не само разширява жанра на българската фантастика, но и вълнува със своята уникална перспектива върху митологията. Ако сте фен на фентъзито, а и на добре изградените фолклорни сюжети, "Змей закрилник" ще ви предложи незабравимо преживяване. Пълни 5 звезди от мен!
Главният герой – змей, който е не просто свирепото същество от митовете, а закрилник – предлага интересен и необичаен образ в жанра. Симона Панова изгражда героите с дълбочина, което прави всяка тяхна мотивация и действие убедителни и емоционално наситени. Сюжетът е динамичен и държи вниманието с неочаквани обрати, докато стилът на писане е увлекателен и поетичен.
Едно от най-големите достойнства на "Змей закрилник" е начинът, по който авторката пресъздава атмосферата на древни митове и легенди, съчетавайки ги с теми като сила, любов и съдба. Фолклорните елементи не са просто фон, а играят ключова роля в развитието на сюжета и характера на героите.
Тази книга не само разширява жанра на българската фантастика, но и вълнува със своята уникална перспектива върху митологията. Ако сте фен на фентъзито, а и на добре изградените фолклорни сюжети, "Змей закрилник" ще ви предложи незабравимо преживяване. Пълни 5 звезди от мен!
March 18, 2025
Чудесна история. Приятно младежко приказно фентъзи. Докосна ме и със сигурност продължавам със следващата част.
Стилът на Панова е прекрасен! Много ми допадна съчетаването на стари думи и диалект, без това да става досадно и дразнещо.
Четиримата приятели ми бяха много симпатични. Липсат�� на супер ошмулена, но пък невероятно талантлива героиня, по която неясно защо всички левенти точат лиги, си беше приятно разнообразие от типичното за жанра. :) Хубаво е да виждаме повече силни приятелства в историите. Смятам, че незаслужено се пренебрегват.
Свръхестествените същества ми бяха малко странни, може би малко плоски. Не са точно типа, който аз харесвам, но пък някак си им отива тази „закостенялост“ и дори на моменти лекомислие и наивност. Толкова вторачени в играта си, че малко позабравили да се развиват и порастват като личности.
Надявам се в следващата част да разберем защо се руши крепостта и каква всъщност е реалната заплаха. Може би ако знаехме още сега, ефекта на действията на свръхестествените същества щеше да се засили. Но пък и те като нехора имат донякъде право да действат по логика, различна от човешката.
Като цяло твърди четери звезди и прекрасен дебют.
Стилът на Панова е прекрасен! Много ми допадна съчетаването на стари думи и диалект, без това да става досадно и дразнещо.
Четиримата приятели ми бяха много симпатични. Липсат�� на супер ошмулена, но пък невероятно талантлива героиня, по която неясно защо всички левенти точат лиги, си беше приятно разнообразие от типичното за жанра. :) Хубаво е да виждаме повече силни приятелства в историите. Смятам, че незаслужено се пренебрегват.
Свръхестествените същества ми бяха малко странни, може би малко плоски. Не са точно типа, който аз харесвам, но пък някак си им отива тази „закостенялост“ и дори на моменти лекомислие и наивност. Толкова вторачени в играта си, че малко позабравили да се развиват и порастват като личности.
Надявам се в следващата част да разберем защо се руши крепостта и каква всъщност е реалната заплаха. Може би ако знаехме още сега, ефекта на действията на свръхестествените същества щеше да се засили. Но пък и те като нехора имат донякъде право да действат по логика, различна от човешката.
Като цяло твърди четери звезди и прекрасен дебют.
February 16, 2025
И това е първата книга?! Леле! Очарована съм, не - запленена съм от историята! Стилът на писане на Симона Панова е по змейски обаятелен - веднага го залюбваш! И си обречен - змейничав - потъваш в историята и искаш още! Като самодивска отвара - омайва те и те кара да се пренесеш в друго измерение!
Симона Панова - Майката на змейовете! И то какви змейове - харесах ги и тримата! Е, най-вече Йордан! От първото му споменаване, от първата му поява, не спрях да си мисля за него и да се питам каква игра играе! А как го описва авторката… “с поглед от синкави въглени, със свилени врани коси…”; “У Йордан имаше нещо спонтанно жестоко, нещо диво и непримиримо…”; “лъскавото черно зарево на косите му..”; “само очите си остана същите - с цвета на лютив дим и с обичайната насмешлива игра.”… Как да не го заобичаш?
А да споменавам ли бриянтните и романтични описания на Дунав и Видин?!
С историята си, Симона успя да ме върне назад във времето, когато бях тийнейджърка, облечена в черно от глава до пети, държаща да покаже на света, че слуша метъл. И как безгрижно скитахме с приятелите по нашата крепост, в търсене и на спокойствие, и на приключения!
Веднага започвам втората книга! Нямам търпение да разбера какво се случва с нашите герои! И с Йордан, най-вече с него!
Симона Панова - Майката на змейовете! И то какви змейове - харесах ги и тримата! Е, най-вече Йордан! От първото му споменаване, от първата му поява, не спрях да си мисля за него и да се питам каква игра играе! А как го описва авторката… “с поглед от синкави въглени, със свилени врани коси…”; “У Йордан имаше нещо спонтанно жестоко, нещо диво и непримиримо…”; “лъскавото черно зарево на косите му..”; “само очите си остана същите - с цвета на лютив дим и с обичайната насмешлива игра.”… Как да не го заобичаш?
А да споменавам ли бриянтните и романтични описания на Дунав и Видин?!
С историята си, Симона успя да ме върне назад във времето, когато бях тийнейджърка, облечена в черно от глава до пети, държаща да покаже на света, че слуша метъл. И как безгрижно скитахме с приятелите по нашата крепост, в търсене и на спокойствие, и на приключения!
Веднага започвам втората книга! Нямам търпение да разбера какво се случва с нашите герои! И с Йордан, най-вече с него!
August 8, 2022
3.50✩
Вълнувах се за „Змей закрилник“, тъй като действието се развива в моя роден град и исках да разбера как авторката е комбинирала змейове, лами и самодиви със съдбата на една величествена крепост като „Баба Вида“.
Историята, разказана от три гледни точки, ни пренася в 21. век. По този начин читателят не само се запознава с главните героини - Рая, Зора и Вида, но и се потапя в атмосферата на Видин, който се защитава не само от крепостта, но и от Дунава. И докато визуално се разхождате из видинските улици и паркове, току-виж над главите ви изкочи змей.
Много ми допадна идеята целият сюжет да се позовава на българския фолклор. Самите герои пък са многопластови и със сигурност не са скучни за опознаване (най-вече Йордан). Стилът на писане на авторката също ме спечели, тъй като Симона Панова употребява красиви думи и изрази, с които да изрази идеите си. И именно защото виждам, че има потенциал, знам, че следващите ѝ книги ще бъдат още по-добри.
Вълнувах се за „Змей закрилник“, тъй като действието се развива в моя роден град и исках да разбера как авторката е комбинирала змейове, лами и самодиви със съдбата на една величествена крепост като „Баба Вида“.
Историята, разказана от три гледни точки, ни пренася в 21. век. По този начин читателят не само се запознава с главните героини - Рая, Зора и Вида, но и се потапя в атмосферата на Видин, който се защитава не само от крепостта, но и от Дунава. И докато визуално се разхождате из видинските улици и паркове, току-виж над главите ви изкочи змей.
Много ми допадна идеята целият сюжет да се позовава на българския фолклор. Самите герои пък са многопластови и със сигурност не са скучни за опознаване (най-вече Йордан). Стилът на писане на авторката също ме спечели, тъй като Симона Панова употребява красиви думи и изрази, с които да изрази идеите си. И именно защото виждам, че има потенциал, знам, че следващите ѝ книги ще бъдат още по-добри.
August 9, 2022
Стъпвайки върху местна легенда за баба Вида авторката изгражда един магичен свят пълен със змейове и самодиви. Действието и магията успяват да се пренесат дори до наши дни. В историята различни символи, легенди и поверия се преплитат, за да избродират образите на героите. Единственото, което не ми хареса в книгата е, че свърши! С нетърпение чакам още книги от авторката. ЗА мен това е най-добрата книга, която стъпва на българския фолклор.
February 12, 2023
Това е една книга за змейове, лами, самодиви и тайни от българския фолклор, за които предполагам малко хора подозират. Разкрива ни една загадъчна и чудна страна на Видин, за която изобщо не предполагах. Толкова въздействащи бяха описанията на града, на кулата Баба Вида, на улиците и хората, че ми се прииска да отида да ги видя. Разказът ме провокира да потърся в Гугъл всяка спомената улица, всяка спомената капия и изобщо всичко свързано с града, за което можеха да се намерят снимки, за да се потопя още повече в атмосферата.
Авторката ни разказва една приказка започнала преди хиляда години, когато царкинята на Видин - Вида построява кула, за да пази града ѝ. Но кулата пада и не може да се задържи. Тогава царкинята вгражда змея Пламен, чиято мощ ще закриля кулата и ще я пази от срутване. Змеят и царкинята тогава са врагове, но хиляда години по-късно те все още бдят над кулата забравили своите противоречия и станали близки довереници. А с помощта и на самодивата Зора намират начин да съхранят кулата и града година след година.
До днес...
Нова заплаха е надвиснала над кулата, нов змей се е появил в града, а неговата жажда за отмъщение може да погуби всичко пазено до сега. На помощ ще се притекат (или по-скоро не по своя воля са въвлечени) и смъртни и всички ще направят всичко по силите си, за да победят антагониста. Въпросът е на каква цена и кой ще я плати?
Признавам, че малко мудно навлязох в книгата, беше ми непривично като четиво и трудно възприех героите, но след средата усетих, че съм увлечена и очаквах да разбера какво ще се случи. Може би книгата е една идея по-описателна за моя вкус, аз предпочитам да има повече действие, а тук действието беше само в края, но пък е силно въздействаща от гледна точка на историята и вплитането на фолклора.
Авторката умело ни води през повествованието, стилът ѝ на писане е хубав и личи, че много обича Видин. Вярвам, че книгата ще се хареса на почитателите на ърбан фентъзито и на почитателите на фентъзи с фолклорни елементи. От мен 4*
Авторката ни разказва една приказка започнала преди хиляда години, когато царкинята на Видин - Вида построява кула, за да пази града ѝ. Но кулата пада и не може да се задържи. Тогава царкинята вгражда змея Пламен, чиято мощ ще закриля кулата и ще я пази от срутване. Змеят и царкинята тогава са врагове, но хиляда години по-късно те все още бдят над кулата забравили своите противоречия и станали близки довереници. А с помощта и на самодивата Зора намират начин да съхранят кулата и града година след година.
До днес...
Нова заплаха е надвиснала над кулата, нов змей се е появил в града, а неговата жажда за отмъщение може да погуби всичко пазено до сега. На помощ ще се притекат (или по-скоро не по своя воля са въвлечени) и смъртни и всички ще направят всичко по силите си, за да победят антагониста. Въпросът е на каква цена и кой ще я плати?
Признавам, че малко мудно навлязох в книгата, беше ми непривично като четиво и трудно възприех героите, но след средата усетих, че съм увлечена и очаквах да разбера какво ще се случи. Може би книгата е една идея по-описателна за моя вкус, аз предпочитам да има повече действие, а тук действието беше само в края, но пък е силно въздействаща от гледна точка на историята и вплитането на фолклора.
Авторката умело ни води през повествованието, стилът ѝ на писане е хубав и личи, че много обича Видин. Вярвам, че книгата ще се хареса на почитателите на ърбан фентъзито и на почитателите на фентъзи с фолклорни елементи. От мен 4*
August 6, 2024
Историята има ужасно много потенциал. Легендите за Баба Вида, самодиви и змеят винаги са били интересни и вдигат душата ти. Но в тази книга героите не показаха нищо. Тези, които бяха описани като по-стеснителни бяха разговорливи, тези които бяха описани като "отворени" бяха досадни. Историята нямаше нито уют, нито капка, към която да искам да се доближа. Героите, които са безсмъртни, на вече над 1000 години, използват модерен жаргон и мислят като тинейджъри. Тези, които са тинейджъри се държат като малки деца.
December 14, 2024
Много ми хареса. Честно казано подходих малко скептично, но прекрасният стил на авторката и въображението, с което пише, не завладя тотално. С удоволствие се впускам в следващата книга от поредицата, "Змей побратим".
П.С. Трябва да посетя Видин!
П.С. Трябва да посетя Видин!
August 12, 2022
Много силно, ударно начало даже бих казала.
В последствие действието замря, героите не се развиха, не показаха потенциала, който им бе заложен. Едно от нещата, което непрекъснато ме глождеше, докато четях е несъответствието в държанието и езика, езика най-вече, на митологичните герои - прекалено съвременен стил на изразяване имаха и някак неестествено ми се стори това. (визирам "брат ми" - обръщението на Йордан към Пламен, "Зорче" - Йордан към Зора, а този Йордан беше прекалеееееено, нелогично, твърде модерно саркастичен). Според мен можеше да се постигне някакъв баланс между речниковия им запас от едно време и съвременния език. Как да обясня - усещанията ми, докато героите разговаряха не бяха за автентичност, не асоциирах реакциите им с древната им същност, защото ги виждах в съвременните им образи, т.е. губеше ми се мистичността им. Естествено, не визирам всички диалози, а с най-голяма тежест за мен бяха разговорите на Йордан с Рая - трудно възприемах техните словесни битки, не усещах връзката им с развитието на историята.
Всичко останало го четох с голям интерес - за крепостта "Баба Вида", за "Стамбул капия", песните за живота на царкинята, битката на двамата змея (чудесно стихийно описание, впечатлих се от по-различното представяне и умението на автора така красиво да обрисува борбата за надмощие). Разходих се из Видинските улици, покрай брега на достолепната Дунав-река. Усетих любовта, която струи между страниците към града и тази многовековна крепост. Тази любов бе пресъздадена умело в същността на Вида и Пламен, в характерите им.
Като цяло намирам идеята на романа за интересна и нова и затова гъделичкаща любопитството. Легендите, на които се позовава са интригуващи и умело поднесени. Но персонажите си имат своите трески за дялане😁
В последствие действието замря, героите не се развиха, не показаха потенциала, който им бе заложен. Едно от нещата, което непрекъснато ме глождеше, докато четях е несъответствието в държанието и езика, езика най-вече, на митологичните герои - прекалено съвременен стил на изразяване имаха и някак неестествено ми се стори това. (визирам "брат ми" - обръщението на Йордан към Пламен, "Зорче" - Йордан към Зора, а този Йордан беше прекалеееееено, нелогично, твърде модерно саркастичен). Според мен можеше да се постигне някакъв баланс между речниковия им запас от едно време и съвременния език. Как да обясня - усещанията ми, докато героите разговаряха не бяха за автентичност, не асоциирах реакциите им с древната им същност, защото ги виждах в съвременните им образи, т.е. губеше ми се мистичността им. Естествено, не визирам всички диалози, а с най-голяма тежест за мен бяха разговорите на Йордан с Рая - трудно възприемах техните словесни битки, не усещах връзката им с развитието на историята.
Всичко останало го четох с голям интерес - за крепостта "Баба Вида", за "Стамбул капия", песните за живота на царкинята, битката на двамата змея (чудесно стихийно описание, впечатлих се от по-различното представяне и умението на автора така красиво да обрисува борбата за надмощие). Разходих се из Видинските улици, покрай брега на достолепната Дунав-река. Усетих любовта, която струи между страниците към града и тази многовековна крепост. Тази любов бе пресъздадена умело в същността на Вида и Пламен, в характерите им.
Като цяло намирам идеята на романа за интересна и нова и затова гъделичкаща любопитството. Легендите, на които се позовава са интригуващи и умело поднесени. Но персонажите си имат своите трески за дялане😁
May 1, 2024
В момента в който предпочетох Йордан пред Пламен осъзнах, че психиката ми е в окаяна нужда от професионална психиатрична помощ🥲
May 5, 2024
3.5 ⭐️. Нещо все не ми достигаше да дам 4 звезди. Огромен почитател съм на преплитането на български легенди във фентъзи сюжет и бих казала, че се е получило доста сполучливо при Симона Панова. Силно съм впечатлена от писането ѝ, което придаде на историята един по-завършващ блясък.
January 3, 2024
Змей Закрилник - Симона Панова
Сигурно сте забелязали,че през последните години българските фентъзи автори настъпват малко по-уверено и постигат доста добри резултати щом читателите чакат с нетърпение издаването на първа, втора,че и трета книга от поредица,в която да се сблъскат с някое чудовище от нашия си фолклор . Затова и реших да дам шанс на тази поредица за крепостта Баба Вида,която имах удоволствието да посетя и за змея ,който е вграден в нея,за да я пази и получава своя годишен отпуск през т.нар.Горещници ,когато се разиграва и действието в творбата.
А тя наистина ми направи добро впечатление с това,че не е типичната борба в ума на някое момиче дали да избере лошото момче и скучния добряк . Няма ги плочките и бицепсите през 4 страници и няма излишни глупости,а напълно нормални, обикновени герои ,каквито бихме срещнали по улиците ,а чудовищата са змейове, Триглава ламя,самодиви - все образи,каквито сме срещали още в първите класове в училище . Дори фактът,че се прокрадва темата за това,че можем да кажем повече за вампири и върколаци,отколкото за ламята,змея и самодивата е доста актуален и важен . Другото,с което мога да я обобщя е ,че тази книга спокойно може да се чете както от тийнейджъри,така и от техните родители .
Иначе...Книгата ни отвежда във Видин ,на брега на Дунава,по видинските улици ,парка и крепостта,където в мрачните сенки се крият тайни, датиращи от хиляда години . Там,където една легенда гласи ,че Княгиня Вида и нейните две сестри управлявали царство,което обаче било под заплахата от змея Караогнян,който искал моми ,които да изяде,в противен случай щял да срине със земята цялата земя . Това обаче не се случило,защото по-големия му син Пламен го спрял и го убил,така обричайки себе си да носи товара на вината от случилото се ,а и на всичкото отгоре бил вграден в стените на крепостта ,за да я закриля със своите сили,защото княгинята усещала,че може би ще загуби контрол върху себе си,ако се влюби в него и ще загуби живота си.
Хиляда години по-късно ,четирима видински младежи - Тони,Владо, Лили и Рая си живеят живота сравнително спокойно и нямат никаква представа какво ги чака в знойните летни дни,които предстоят. Нямат си и на идея,че са зорко наблюдавани и че ще бъдат използвани в една игра на живот и смърт ,от която зависи тяхната участ,но и тази на целия град...
Ще прочета и втората книга,за да проверя какво ще стане,а дано скоро излезе на бял свят и третата.
Сигурно сте забелязали,че през последните години българските фентъзи автори настъпват малко по-уверено и постигат доста добри резултати щом читателите чакат с нетърпение издаването на първа, втора,че и трета книга от поредица,в която да се сблъскат с някое чудовище от нашия си фолклор . Затова и реших да дам шанс на тази поредица за крепостта Баба Вида,която имах удоволствието да посетя и за змея ,който е вграден в нея,за да я пази и получава своя годишен отпуск през т.нар.Горещници ,когато се разиграва и действието в творбата.
А тя наистина ми направи добро впечатление с това,че не е типичната борба в ума на някое момиче дали да избере лошото момче и скучния добряк . Няма ги плочките и бицепсите през 4 страници и няма излишни глупости,а напълно нормални, обикновени герои ,каквито бихме срещнали по улиците ,а чудовищата са змейове, Триглава ламя,самодиви - все образи,каквито сме срещали още в първите класове в училище . Дори фактът,че се прокрадва темата за това,че можем да кажем повече за вампири и върколаци,отколкото за ламята,змея и самодивата е доста актуален и важен . Другото,с което мога да я обобщя е ,че тази книга спокойно може да се чете както от тийнейджъри,така и от техните родители .
Иначе...Книгата ни отвежда във Видин ,на брега на Дунава,по видинските улици ,парка и крепостта,където в мрачните сенки се крият тайни, датиращи от хиляда години . Там,където една легенда гласи ,че Княгиня Вида и нейните две сестри управлявали царство,което обаче било под заплахата от змея Караогнян,който искал моми ,които да изяде,в противен случай щял да срине със земята цялата земя . Това обаче не се случило,защото по-големия му син Пламен го спрял и го убил,така обричайки себе си да носи товара на вината от случилото се ,а и на всичкото отгоре бил вграден в стените на крепостта ,за да я закриля със своите сили,защото княгинята усещала,че може би ще загуби контрол върху себе си,ако се влюби в него и ще загуби живота си.
Хиляда години по-късно ,четирима видински младежи - Тони,Владо, Лили и Рая си живеят живота сравнително спокойно и нямат никаква представа какво ги чака в знойните летни дни,които предстоят. Нямат си и на идея,че са зорко наблюдавани и че ще бъдат използвани в една игра на живот и смърт ,от която зависи тяхната участ,но и тази на целия град...
Ще прочета и втората книга,за да проверя какво ще стане,а дано скоро излезе на бял свят и третата.
November 13, 2024
Това ревю ще съдържа спойлери!
Мисля че идеята е добра, но изпълнението - не особено. Харесва ми това, че е българска книга, а български персонажи и засягащи легенди и истории от нашия фолклор. Харесва ми желанието за популяризиране и романтизиране на един град от не особено добре развитата част на България (ако така наречената развита част, може да се нарече така). И въпреки това, за съжаление не ми хареса особено…
Има твърде много неща, които не станаха особено ясни. Едно от тях и може би най-важното е самото значение на кулата, за която се говори толкова много. Да, за нас българите е абсолютно ясно, че това е монумент, свързан с българската история, значим и пазещ българският дух. Но въпреки това, какво изобщо е значението на тази кула? След като приемаме, че има змейове, самодиви и какво ли още не, то и самата кула трябва да има някакво магическо предназначение. Освен това, толкова много от героите са жертвали, за да я запазят, та те са вградили цял змей, а и всяка година жертват един човешки живот от и без това не особено голямото население на Видин. И всички тези жертви, за какво? За да ложе Вида да си има кула. Ми то и аз искам да си имам замък, дайте да вграждаме и тям хора, за мое лично щастие.
Липсва ми описания. Всякакви описания - природни картини, самата кула, героите ни. Долу-горе знам как се обличат и малко как изглеждат, ама нищо кой знае колко повече. Змейовете на колко години изглеждат(ясно че са на 1000000 години, ама очевидно не им личат, но пък на 19-годишни ли приличат), как изглеждат, имат ли крила и къде са, как изглеждат, кулата каква е, какво има в нея, какви са стените, пода, тавана, като замък ли е. Представете си, че никога не съм ходила във Видин или където и да е в България - имам нужда от повече детайли.
Друг интересен въпрос е - как една кула оправи депресията на Владо? Та това момче е с хронична депресия и тя магически се оправи след като го вградиха в кула и го изпратиха на заточение и то още в първия ден??? Това е вече съвсем безумно. Да беше минала поне година, две, нещо такова.
И не само - нито един от приятелите на Владо нито плака когато той отиде във вечния си затвор. На нито един не му стана мъчно или неприятно, че ще го виждат само по 3 дни годишно евентуално, а уж бяха много задружна група и големи приятели.
Дори няма да спомена колко жестоко бе съдбата на бащата на Владо. Така де, не биологичния. Горкия човек е загубил жена си и е живял с единственото щастие, че поне има синът си и накрая му отнеха и него? И всичко това бе просто отбелязано и бързо заметено под килима, все едно почти нищо кой знае какво не се е случило??? Все още съм потресена от този факт.
Честно казано, за мен и 3 звезди са ѝ много, но ми е мъчно да ѝ дам 2. Силно се надявам втората да е по-добра…
Мисля че идеята е добра, но изпълнението - не особено. Харесва ми това, че е българска книга, а български персонажи и засягащи легенди и истории от нашия фолклор. Харесва ми желанието за популяризиране и романтизиране на един град от не особено добре развитата част на България (ако така наречената развита част, може да се нарече така). И въпреки това, за съжаление не ми хареса особено…
Има твърде много неща, които не станаха особено ясни. Едно от тях и може би най-важното е самото значение на кулата, за която се говори толкова много. Да, за нас българите е абсолютно ясно, че това е монумент, свързан с българската история, значим и пазещ българският дух. Но въпреки това, какво изобщо е значението на тази кула? След като приемаме, че има змейове, самодиви и какво ли още не, то и самата кула трябва да има някакво магическо предназначение. Освен това, толкова много от героите са жертвали, за да я запазят, та те са вградили цял змей, а и всяка година жертват един човешки живот от и без това не особено голямото население на Видин. И всички тези жертви, за какво? За да ложе Вида да си има кула. Ми то и аз искам да си имам замък, дайте да вграждаме и тям хора, за мое лично щастие.
Липсва ми описания. Всякакви описания - природни картини, самата кула, героите ни. Долу-горе знам как се обличат и малко как изглеждат, ама нищо кой знае колко повече. Змейовете на колко години изглеждат(ясно че са на 1000000 години, ама очевидно не им личат, но пък на 19-годишни ли приличат), как изглеждат, имат ли крила и къде са, как изглеждат, кулата каква е, какво има в нея, какви са стените, пода, тавана, като замък ли е. Представете си, че никога не съм ходила във Видин или където и да е в България - имам нужда от повече детайли.
Друг интересен въпрос е - как една кула оправи депресията на Владо? Та това момче е с хронична депресия и тя магически се оправи след като го вградиха в кула и го изпратиха на заточение и то още в първия ден??? Това е вече съвсем безумно. Да беше минала поне година, две, нещо такова.
И не само - нито един от приятелите на Владо нито плака когато той отиде във вечния си затвор. На нито един не му стана мъчно или неприятно, че ще го виждат само по 3 дни годишно евентуално, а уж бяха много задружна група и големи приятели.
Дори няма да спомена колко жестоко бе съдбата на бащата на Владо. Така де, не биологичния. Горкия човек е загубил жена си и е живял с единственото щастие, че поне има синът си и накрая му отнеха и него? И всичко това бе просто отбелязано и бързо заметено под килима, все едно почти нищо кой знае какво не се е случило??? Все още съм потресена от този факт.
Честно казано, за мен и 3 звезди са ѝ много, но ми е мъчно да ѝ дам 2. Силно се надявам втората да е по-добра…
July 22, 2025
Много леко YA фентъзи с елементи от българския фолклор. Допадна ми идеята, всичко е разказано като една легенда в съвременния свят, но героите са повърхностни. Липсва им дълбочина и на моменти диалозите им са прекалено тинейджърски... Но пък в стила на авторката се прокрадва един хумор, който ако пусне на свобода би се получило нещо много интересно.
January 8, 2025
Да слушам книгата в Сторител беше едно от най-добрите ми решения за старт на годината. Историята беше толкова оригинална, толкова добре разказана, все едно наистина слушах приказка. 5 звезди не са достатъчни
September 26, 2022
Здравейте, обитатели на книжната вселена! 🤗
В последната седмица на септември пристигам с нещо, с което и аз да изпратя лятото, а именно "Змей Закрилник" на Симона Панова.
Имало едно време, много отдавна, една царкиня на име Вида. Имала царкинята две сестри - Кула и Гъмза, коя от коя по-чудни и гиздави. Но след срещата си със змея Пламен и проклятието, което той им отправя, когато го вграждат в стените на кулата на град Видин, нито една от тях повече не е същата.
Хиляда години по-късно, когато Пламен е свободен за ежегодните си три нощи в годината, през които може да излиза от кулата, брат му Йордан се връща да търси отмъщение за смъртта на баща им. Пламен, трите сестри, една самодива и няколко обикновени човешки тийнейджъри (или може би все пак не чак толкова обикновени) ще трябва да се изправят пред гнева на другия змей и то не само за да спасят себе си, а и за да предпазят целия град.
~~~
Винаги са ми били интересни легендите за родния ми град и когато разбрах, че излиза книга, в която не само че са разказани, ами са �� преплетени по някакъв начин с нашето време, нямаше как вниманието ми да не бъде заинтригувано. А точно с тази фолклорна част, Симона Панова не ме разочарова.
Много ми хареса как е представила легендата чрез нейната фантазия, вкарвайки не само трите сестри, а и змейове, лами, самодиви и изобщо - елементи от българския фолклор. Историята, която заплита с миналото и настоящето е интересна, свежа и представена добре. Стилът ѝ на писане като цяло ми хареса, защото е такъв, какъвто обичам - лек, описателен, но не прекалено и със сигурност ми помогна да усетя добре познатата атмосфера на Видин.
Това, което не ми хареса са диалозите - идваха ми насилени, малко нелогични и някак безсмислени, все едно са пълнеж за сюжета, особено тези между четиримата тийнейджъри. Също така не ми допадна колко наготово е дадено всичко на читателя - без неща, които той сам да разкрие и за които сам да се досети, което донякъде отслабваше интереса ми към историята.
Героите пък са някъде по средата. Тези от настоящето малко насилено ми бяха представени, а и от самото начало ми дойдоха много дразнещи. С течение на страниците обаче, това успя да се оправи и станаха поносими. Със сигурност мога да кажа, че най-добре изградени за мен са Владо и Зора - с хубав поглед върху миналото им, ясно показващ мотивите зад действията и характерите им, дори и за краткото време, което читателя има, за да ги опознае и въпреки това, че Владо е представян винаги от нечия чужда гледна точка.
При кулминацията на книгата е обърнато голямо внимание на емоционалното състояние на героите, та не успях да усетя напрежението от нея, но пък за сметка на това развръзката ми дойде изненадващо добра, което определено много ми хареса.
Краят не мога да кажа, че е типичният "... и заживели щастливо" край - по-скоро хубав за героите, с доза тъга и мъка, които успях да усетя, а това също ми направи добро впечатление.
Като цяло мога да кажа, че историята ми хареса и съм сигурна, че след още някоя и друга книга Симона Панова ще се доусъвършенства. Личат си любовта, хъса и таланта, с които е създала "Змей Закрилник", за които мога само да ѝ отдам адмирации!
~~~
Оценка: 3/5⭐
В последната седмица на септември пристигам с нещо, с което и аз да изпратя лятото, а именно "Змей Закрилник" на Симона Панова.
Имало едно време, много отдавна, една царкиня на име Вида. Имала царкинята две сестри - Кула и Гъмза, коя от коя по-чудни и гиздави. Но след срещата си със змея Пламен и проклятието, което той им отправя, когато го вграждат в стените на кулата на град Видин, нито една от тях повече не е същата.
Хиляда години по-късно, когато Пламен е свободен за ежегодните си три нощи в годината, през които може да излиза от кулата, брат му Йордан се връща да търси отмъщение за смъртта на баща им. Пламен, трите сестри, една самодива и няколко обикновени човешки тийнейджъри (или може би все пак не чак толкова обикновени) ще трябва да се изправят пред гнева на другия змей и то не само за да спасят себе си, а и за да предпазят целия град.
~~~
Винаги са ми били интересни легендите за родния ми град и когато разбрах, че излиза книга, в която не само че са разказани, ами са �� преплетени по някакъв начин с нашето време, нямаше как вниманието ми да не бъде заинтригувано. А точно с тази фолклорна част, Симона Панова не ме разочарова.
Много ми хареса как е представила легендата чрез нейната фантазия, вкарвайки не само трите сестри, а и змейове, лами, самодиви и изобщо - елементи от българския фолклор. Историята, която заплита с миналото и настоящето е интересна, свежа и представена добре. Стилът ѝ на писане като цяло ми хареса, защото е такъв, какъвто обичам - лек, описателен, но не прекалено и със сигурност ми помогна да усетя добре познатата атмосфера на Видин.
Това, което не ми хареса са диалозите - идваха ми насилени, малко нелогични и някак безсмислени, все едно са пълнеж за сюжета, особено тези между четиримата тийнейджъри. Също така не ми допадна колко наготово е дадено всичко на читателя - без неща, които той сам да разкрие и за които сам да се досети, което донякъде отслабваше интереса ми към историята.
Героите пък са някъде по средата. Тези от настоящето малко насилено ми бяха представени, а и от самото начало ми дойдоха много дразнещи. С течение на страниците обаче, това успя да се оправи и станаха поносими. Със сигурност мога да кажа, че най-добре изградени за мен са Владо и Зора - с хубав поглед върху миналото им, ясно показващ мотивите зад действията и характерите им, дори и за краткото време, което читателя има, за да ги опознае и въпреки това, че Владо е представян винаги от нечия чужда гледна точка.
При кулминацията на книгата е обърнато голямо внимание на емоционалното състояние на героите, та не успях да усетя напрежението от нея, но пък за сметка на това развръзката ми дойде изненадващо добра, което определено много ми хареса.
Краят не мога да кажа, че е типичният "... и заживели щастливо" край - по-скоро хубав за героите, с доза тъга и мъка, които успях да усетя, а това също ми направи добро впечатление.
Като цяло мога да кажа, че историята ми хареса и съм сигурна, че след още някоя и друга книга Симона Панова ще се доусъвършенства. Личат си любовта, хъса и таланта, с които е създала "Змей Закрилник", за които мога само да ѝ отдам адмирации!
~~~
Оценка: 3/5⭐
November 4, 2024
Благодарение на тази книга, ърбън фентъзито се затвърждава като мой любим жанр.
Толкова мило ми беше всяко едно описание, защото винаги ми се е струвало, че има някаква магия в Северна България. Като дете отраснало в Горнотракийската низина, онова място ми е толкова далечно, непознато и поради това съм му поставила ореола на магично, вълшебно. Преди две години посетих Видин и крепостта Баба Вида и сега имах възможност да си припомня, докато вървя из страниците на романа. Сякаш наистина отново се пренесох там. Дори не ми трябваше действие. Легендите, описанията, народния фолклор ми бяха достатъчни и бих прочела още много страници от Симона с такива неща. Успях да се върна поне 25 години назад във времето, когато обожавах да чета български народни приказки.
Толкова мило ми беше всяко едно описание, защото винаги ми се е струвало, че има някаква магия в Северна България. Като дете отраснало в Горнотракийската низина, онова място ми е толкова далечно, непознато и поради това съм му поставила ореола на магично, вълшебно. Преди две години посетих Видин и крепостта Баба Вида и сега имах възможност да си припомня, докато вървя из страниците на романа. Сякаш наистина отново се пренесох там. Дори не ми трябваше действие. Легендите, описанията, народния фолклор ми бяха достатъчни и бих прочела още много страници от Симона с такива неща. Успях да се върна поне 25 години назад във времето, когато обожавах да чета български народни приказки.
August 28, 2022
Тази книга доста усилено Ciela ми я рекламираше и се поддадох накрая. Често обичам да тествам опити за българско фентъзи и ми е интересно какво се пише в този жанр.
Основната идея и цялата българска преплетена митология ми хареса. Трябва да си призная че нито съм от Видин нито знам особено много за легендите за баба Вида и ми хареса този аспект от книгата. За съжаление докато четях тази книга имах това усещене за гледане на български филм. Нали знаете как често нашите актьори силно театралничат и все едно декламират на екран и у теб остава усещането че това не е особено автентично. Имах това чуството през цялото време докато четях тази книга. Диалога, героите, как се обръщаха един към друг ми бяха силно неавтентични. От едната крайност на Лили с прекомерното използване на чуждици, до другата крайност на останалите тийнейджъри които се наричат един друг хайдути и побратими. Нито един тийнейджър не говори по тоя начин. Познавам хора от Видин и те не говорят така, макар че сятам фразата "бутиково бостанско плашило с холивудси амбиции" за гениална.
Също основния кофликт в книга ми стори малко странен, и отново това може би е защото нито съм от Видин, нито съм била там. Но не мисля че книгата ме накара да разбера и ме мотивира мен да ми е на сърце защо аджеба тука толкоз народ се жертва за една крепост. И финала ми се стори хем прибързан хем не особено обмислен. Героите ми бяха интересни, но мисля че никой от тях не можа да бъде достатъчно развит за съжаление.
Като цяло смятам че книгата развива интересна митология и има интересни идеи и герои, но поне за мен не беше разгърнат достатъчно добре потенциалът им. Предполгам, че хората от Видин биха оценили доста тази книга повече от мен.
Основната идея и цялата българска преплетена митология ми хареса. Трябва да си призная че нито съм от Видин нито знам особено много за легендите за баба Вида и ми хареса този аспект от книгата. За съжаление докато четях тази книга имах това усещене за гледане на български филм. Нали знаете как често нашите актьори силно театралничат и все едно декламират на екран и у теб остава усещането че това не е особено автентично. Имах това чуството през цялото време докато четях тази книга. Диалога, героите, как се обръщаха един към друг ми бяха силно неавтентични. От едната крайност на Лили с прекомерното използване на чуждици, до другата крайност на останалите тийнейджъри които се наричат един друг хайдути и побратими. Нито един тийнейджър не говори по тоя начин. Познавам хора от Видин и те не говорят така, макар че сятам фразата "бутиково бостанско плашило с холивудси амбиции" за гениална.
Също основния кофликт в книга ми стори малко странен, и отново това може би е защото нито съм от Видин, нито съм била там. Но не мисля че книгата ме накара да разбера и ме мотивира мен да ми е на сърце защо аджеба тука толкоз народ се жертва за една крепост. И финала ми се стори хем прибързан хем не особено обмислен. Героите ми бяха интересни, но мисля че никой от тях не можа да бъде достатъчно развит за съжаление.
Като цяло смятам че книгата развива интересна митология и има интересни идеи и герои, но поне за мен не беше разгърнат достатъчно добре потенциалът им. Предполгам, че хората от Видин биха оценили доста тази книга повече от мен.
December 11, 2023
„Да беше чела малко български народни приказки, хич нямаше да се чудиш що е то змей и има ли почва у нас“ – Симона Панова, „Змей закрилник“
„Да беше чела малко български народни приказки, хич нямаше да изцопаш на бял свят такова недоносче“ – Сибин Майналовски, „Пътеводител из смотаното българско етнофентъзи“
Самият факт, че авторката е от Видин, подсказва защо е акостирала в Сиела — все пак нали там, ако се вярва на градските легенди, коли и беси нейният велик градски/селски. Нищо обаче не обяснява защо, аджеба, не си е кютала из видинските кафета и не си е клюкарила за плетки и гозби, ами е седнала да пише.
Поредната бегемама, която решава, че след като Мамник излъга сума ти народ да се прецакат и да си го купят, и тя ще успее да врътне някакво тиражче.
Самият факт, че дори пиратите се срамуват да издрънчат сканирано копие в Мрежата, е достатъчно красноречив.
„Да беше чела малко български народни приказки, хич нямаше да изцопаш на бял свят такова недоносче“ – Сибин Майналовски, „Пътеводител из смотаното българско етнофентъзи“
Самият факт, че авторката е от Видин, подсказва защо е акостирала в Сиела — все пак нали там, ако се вярва на градските легенди, коли и беси нейният велик градски/селски. Нищо обаче не обяснява защо, аджеба, не си е кютала из видинските кафета и не си е клюкарила за плетки и гозби, ами е седнала да пише.
Поредната бегемама, която решава, че след като Мамник излъга сума ти народ да се прецакат и да си го купят, и тя ще успее да врътне някакво тиражче.
Самият факт, че дори пиратите се срамуват да издрънчат сканирано копие в Мрежата, е достатъчно красноречив.
February 13, 2023
Бях много развълнувана за тази книга, започнах я с голямо желание и интерес, началото също ми хареса доста и ме впечатли, но след това постепенно действието се забавяше, а на мен започваше да ми пука все по-малко за героите... за съжаление. Много добър избор за тема на книга, обичам българските народни приказки и бе хубаво да ги видя в съвременна светлина, но нещо ми липсваше. Частите с приказките ми бяха любими, но от героите никой не ми се стори близък или дори интересен. И все пак, книгата определено събуди интереса ми към Видин и красивата му крепост, което си е един голям плюс.
March 29, 2024
В началото книгата ми тръгна бавно, но колкото повече напредвах, толкова по-интересно ми ставаше. "Змей закрилник" е страхотен дебют, съдържащ в себе си още по-страхотна история. Няма да скрия, че книгата породи в мен желание да посетя Видин.
В сюжета се преплитат настояще и минало, магия и реалност и всичко някак си пасва точно на мястото. Героите са различни, интересни и зрели. Да си призная, с нито един от четиримата не се свързах емоционално, освен с Рая. Много ми харесва нрава ѝ и как приятно затапваше Йордан. Езикът на Симона Панова е богат и имаше изречения, които рисуваха картини в главата ми.
Е, няма да изненадам никой като кажа, че любимец ми стана Йордан Караогнянов. Нямаше как и не само защото мъжът ми се казва Йордан. Определено той е нещо много интересно и нямам търпение да видя как ще се развие историята му нататък. Искам да видя какви ще бъдат взаимоотношенията му с Рая, защото там има много недоизказани думи и действия.
Хареса ми много и съвсем скоро посягам към в��ората част. Само да довърша и останалите книги, които съм започнала.
В сюжета се преплитат настояще и минало, магия и реалност и всичко някак си пасва точно на мястото. Героите са различни, интересни и зрели. Да си призная, с нито един от четиримата не се свързах емоционално, освен с Рая. Много ми харесва нрава ѝ и как приятно затапваше Йордан. Езикът на Симона Панова е богат и имаше изречения, които рисуваха картини в главата ми.
Е, няма да изненадам никой като кажа, че любимец ми стана Йордан Караогнянов. Нямаше как и не само защото мъжът ми се казва Йордан. Определено той е нещо много интересно и нямам търпение да видя как ще се развие историята му нататък. Искам да видя какви ще бъдат взаимоотношенията му с Рая, защото там има много недоизказани думи и действия.
Хареса ми много и съвсем скоро посягам към в��ората част. Само да довърша и останалите книги, които съм започнала.
January 29, 2025
Приятно, неангажиращо четиво. 🙂
May 9, 2025
DNF 🤷🏽♀️
October 7, 2024
Историята е приказна. Половин и още книга не става ясно защо ѝ е на Княгиня Вида крепостта, някак безцелно се заплитат всички змейове, самодиви и лами в сюжета и това мен малко ме дразнеше. Към края се спомена, че без крепостта Видин ще се погуби, но не беше убедително. Всъщност историята е за предпазването на кулата от разруха, но защо се появява разрухата не става ясно. Не е заради Змеят рушител - не, той е друго.
Също и смейните отношения са ми много плитки. Тия отцеубийства без дълбочина и без последствия.
Иначе разказът върви добре, гледната точка на всеки герой е добре изградена и радва.
Мисля, че би допаднала на всички, които обичат приказни, описателни фентъзита без дълбок смисъл.
Аз ще продължа с втората част заради препоръка от приятел.
Също и смейните отношения са ми много плитки. Тия отцеубийства без дълбочина и без последствия.
Иначе разказът върви добре, гледната точка на всеки герой е добре изградена и радва.
Мисля, че би допаднала на всички, които обичат приказни, описателни фентъзита без дълбок смисъл.
Аз ще продължа с втората част заради препоръка от приятел.
Displaying 1 - 30 of 113 reviews