Поздрави от мен боговете

by Димитър Воев, Dimitŭr Voev

Димитър Воев - създателят, вдъхновителят и концептуалистът на рок-група 'Нова генерация' бе художествено явление и последователен новатор и то не само в областта на музикалния авангард.

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

88 pages, Paperback

First published January 1, 1995

About the author

Димитър Воев е български поет, композитор, вокалист и музикант (баскитарист), най-известен като основател на култовата българска група „Нова генерация“ от течението дарк уейв, създадена през 1987 г. и съществувала в различни състави до смъртта му през 1992 г. Преди „Нова Генерация“ е участвал в групите „Парадокс“, „Кале“ и „Вход Б“. Популярната песен на група „Атлас“ - „Кукла“ е по негов текст, написан през 1983 г (на 18 г).
През 1991 г., бидейки само на 26 год., Димитър Воев се застъпва открито за хората и децата в Русе, за правото им на здраве и живот, организирайки един от първите рок фестивали в страната след падането на режима.
Воев умира на 27 години.

Reviews

[Габриела Манова]

Това е най-новият ми текст. Но той изобщо не е нов по идея. Защото аз съм изчерпан и само повтарям старите мотиви.
(...)
Знам, че няма да ти хареса, но просто никой не може да надхвърли себе си. Всеки се възпроизвежда в своите собствени рамки. Определения като талантлив и гениален са просто нелепи тук, в началото на пътя.

[Денис Олегов · Rating 4 out of 5]

Хайде на театър

Димитър Воев

Обяздил старата крава
връща се новия ден.
А ти гущер възседнала
бързаш да влезеш при мен.

Ангел златен. Реалист.
Разкъсва се злобно. Мазохист.

Кръв излива
върху нас.
Метална ерекция
долна страст.

Във храма
пълен с декори.
Пиеса ще има сега.
Излизат голи актьори
стари, грозни деца.

Кална сделка.
Кален дом.
Порно сцена.
Лигав стон.

Всички викат:
Хамлет тук.
Кой е Хамлет?
Някой глух.

Далеч от храма
лети твоя брат
със птиче ято
лети твоя брат.

С глава на птица
и все по-тежки крила
той пада в храма
на сцената.

А тези хиени
го вдигат със злоба.
Какво е това?
Вкарайте го в гроба.

Брат ти е Ангелът.
Ти си мойта смърт.
С тебе спя нощем.
И чакам денят.

Десет черни монахини
ми обличат черна тога
и на сцената изправен
аз си казвам: „Мога, мога.“

И тълпа обезумяла
аплодира всеки миг
Аз съм Хамлет, аз съм Богът.
И гробар на своя стих.

Черни сгради
в съня ми.
Черни сгради
в леглото ми.

С бял саван ще ме повият
преди това.
И до теб ще легна,
булчице.

Прочетох във вестника
нова статия,
в която пише за мойта
апатия.

Какво ще каже леля ми?

[Ljubomir · Rating 4 out of 5]

Voev may not be the most polished of diamonds, concerning both music and poetry, but his innate talent and vision are enough to make him shine. The poems in the book are of varying quality and impact, but Voev is the author of some of the most brave, tragic, beautiful and penetrating lines I've come across and some of them have found their place in this collection.

[Нелия Ч. · Rating 5 out of 5]

💜

[Emil Emilov · Rating 5 out of 5]

Огромна част от вдъхновението ми за писане в първите години на начинанието...