„Подир сянката на кондора" е разказ за едно епично, двумесечно, кошмарно-комично, 6 000-километрово пътуване по гръбнака на Южните Анди, от Сантяго де Чили, през Боливия, Перу, Еквадор и Галапагос, до Богота, Колумбия. Без маршрут, план и резервации. А както бързо става ясно – и без адекватна подготовка. Смелият пътешественически екип се състои от майка и дъщеря, и двете известни с огнен балкански темперамент и несъкрушим източноевропейски инат, както и с противоположния си подход към предизвикателствата на живота по принцип, и пътуването в частност.
Двете покорителки на света следват сянката на легендарния андски кондор, преодолявайки височинна болест, мозъчно сътресение, загуба на паметта, езикови бариери и културни сблъсъци. Оцеляват без кислород, интернет, а понякога и без подслон сред чуждопланетните пейзажи на високопланинската пустиня Атакама, неземната хубост на Галапагоския архипелаг, вертикално предизвикателните градове на Латинска Америка, смъртоносния им трафик и неподражаема архитектура. И това са само част от приключенията на двете пътешественички през двумесечното им пътуване подир сянката на кондора.
"Родена съм във Варна през 1971. Прекарах ранното си детство на село, мечтаейки да се върна в родния си град. Имаше нещо омагьосващо в Морската градина и фонтаните на площада. Tъкмо тръгвах на училище, когато мечтата ми се сбъдна - върнахме се да живеем във Варна за постоянно. Обаче се озовахме в най-новия, най-далечния и най-негостоприемен квартал на града, сред хиляди новодошли другоселци като нас. Инфраструктурата беше недоразвита, нямахме телефони, градският транспорт беше кошмарен, нямаше достатъчно класни стаи в училището и учехме на три смени. Кал, бетон и грохот на излитащи самолети (от близкото летище) доминираха живота ни. Без да знаем, живеехме в имигрантско гето. Но пък беше весело - със съседите от блока (имигранти като нас) бяхме като едно голямо семейство.
Аз бях вундеркинд - научих се да чета в много ранна възраст и четях много. Мечтаех да стана първата българска жена космонавт. На 11 години бях приета в експериментална паралелка за изпреварващо обучение в математическата гимназия във Варна и завърших училище, преди да навърша 16. Продължих образованието си във Варненския технически университет. Сдобих се с диплома по специалността „Радио- и телевизионна техника“ в края 1993-та година, точно когато всички варненски заводи затваряха и хиляди квалифицирани, опитни инженери оставаха без работа. Потенциалните ми работодатели мислеха, че се шегувам - 21-годишна с новичка диплома в едната ръка и новородено бебе в другата, търси работа като инженер.
Наложи се да си търся друго поприще. В годините на прехода работих какво ли не - бях манекенка в завода за облекло „Дружба“, плетях бутикови пуловери и ги продавах в прохождащите тогава частни бутици, водех курсове за манекени към фирмите „Богоя" и „Инел“, бях рекламен агент във варненския ежедневник „Народно дело“, работих в рекламния отдел на Радио Варна. Точно посред вихрещата се галопираща инфлация на 1995-та станах търговски представител на никому неизвестните тогава продукти на френския козметичен и фармацевтичен гигант „Пиер Фабр“ чрез българската фирма „Арикозметик“. Оцелях сред икономически крах и политически кризи и създадох търговска империя по черноморието. Четири години по-късно станах регионален мениджър в дистрибуторската компания „Интербрандс“, дивизия „Колгейт-Палмолив“. През 2002-ра прекъснах кариерата си, за да последвам съпруга си в Нова Зеландия. В продължение на години пишех писма и статии за живота и приключенията ни там, които публикувах в сайта за българите по света иде.ли и на други места в Интернет.
Когато се преместихме да живеем в Бризбън, Австралия, събрах всички писма за Нова Зеландия и ги предложих на издателство „Колибри“. Така излезе „На изток - в рая“. Приключенията ни на австралийска земя пък се превърнаха в „На запад от рая“.“
Имам една огромна забележка към книгата - няма снимки! А трябва да има снимки - поне по 1-2 от поне половината описани и преживени места. Наложи се да влизам в интернет и да разглеждам картинки, а това ми създава известни затруднения. Така че другия път - снимки, моля! Иначе поздравления за приключението и за описанието му, изглежда всичките усилия са си стрували. Става ми хубаво на душата, когато виждам, че сбъдването и на най-лудите планове е възможно, стига човек да има кураж и да се потруди повече. Не че това ще ме измъкне от блатото на битовизма и сегашната ми реалност, но пак е хубаво.
Пъстър, шарен, завладяващ, пристрастяващ, пълен с хумор, множество факти и интересни исторически препратки пътепис! Официално обявявам Изабела Шопова за любимия ми, уникален и неподражаем автор на пътеписи! Обожавам нейния стил на писане! За мен - изключително ерудирана жена! Информацията е понесена леко и интересно, като в същото време е пълна и изчерпателна. Очаквам с нетърпение следващото приключение!
Както винаги неповторима Изабела Шопова! Такова удоволствие са нейните книги! ❤️ Четох я дълго и напоително, а що часове прекарах в Гугъл в разглеждане на снимки на тези чудни места и хора… сигурни са двойно повече от четенето на книгата! Истинска наслада за мен са нейните истории! ❤️
Чуден разказ за едно чудно пътешествие. Изключително обогатяващ, любопитен и развлекателен. Забавлявах се много, придружавайки Изабела и Бояна в техните перипетии и непременно си добавям в списъка другите й пътеписи.
Пътеписите на Изабела Шопова са наслада и емоция за всеки, който е имал късмета да се докосне до творчеството на авторката. Някак си те кара да преживяваш до последният детайл всяко нейно пътешествие. И тази среща не ме остави разочарована, пренесох се чрез разказите и дълбоко в сърцето на една истински различна и омагьосваща култура и научих много нови и интересни неща.
„Подир сянката на кондора“ е разказ за едно епично, двумесечно, кошмарно-комично, 6 000-километрово пътуване по гръбнака на Южните Анди, от Сантяго де Чили, през Боливия, Перу, Еквадор и Галапагос, до Богота, Колумбия. Без маршрут, план и резервации. А както бързо става ясно – и без адекватна подготовка. Смелият пътешественически екип се състои от майка и дъщеря, и двете известни с огнен балкански темперамент и несъкрушим източноевропейски инат, както и с противоположния си подход към предизвикателствата на живота по принцип, и пътуването в частност. Двете покорителки на света следват сянката на легендарния андски кондор, преодолявайки височинна болест, мозъчно сътресение, загуба на паметта, езикови бариери и културни сблъсъци. Оцеляват без кислород, интернет, а понякога и без подслон сред чуждопланетните пейзажи на високопланинската пустиня Атакама, неземната хубост на Галапагоския архипелаг, вертикално предизвикателните градове на Латинска Америка, смъртоносния им трафик и неподражаема архитектура. И това са само част от приключенията на двете пътешественички през двумесечното им пътуване подир сянката на кондора.
Изабела Шопова принадлежи към онази част от човечеството, „дето все търси и не намира, дето не може мирно да седи”. Пътешественичка със завидна култура, бликащо чувство за хумор и неудържим стремеж за превъзмогване на кодирани в човешката природа страхове, тя има зад гърба си няколко бестселъра, строго съобразени със съветите в нейния „Самоучител за преднамерено убийство на скуката”. Първата й книга носи заглавие „На изток – в рая” и разказва за живота в Нова Зеландия, Страната на дългия бял облак, както я наричат, където Изабела емигрира през 2002 година. После дойде ред на Австралия, разположена „На запад от рая”. Научихме как се готви артишок, що е то Куинсландър, къде зимуват крокодилите и още много фундаментални факти за битието и мирозданието. А „На юг от разума” свидетелства, че и днес, двайсет лета след началото на третото хилядолетие, Антарктика си остава утопичен резерват, територия с митичен ореол. Книгата гъмжи от духовити описания, шокиращи факти и екстремни преживявания…
Изабела Шопова е неповторим разказвач на истории. "Подир сянката на кондора" описва пътуване в Южна Америка - от Чили до Колумбия. Маршрутът препуска през пустинята Атакама, езерото Титикака, древните градове Куско и Мачу Пикчу, островите Галапагос и многобройни други екзотични места. Пейзажите се променят с бясно темпо - от морското равнище до най-високите столици в света - Ла Пас, Кито и Богота. Специално внимание е отделено на височинната болест (известна като сороче), която е неизменен спътник на неадаптираните туристи. Разредената атмосфера води до обърканост, нарушена концентрация и намалени когнитивни способности с драматични промени в поведението. Лечението е просто - бързо слизане на по-ниско място.
Обхватът от теми в книгите на Изабела Шопова е впечатляващ. Те далеч не са само пътепис за далечни дестинации. Авторката умело преплита историята на конкистадорите и колониализма със съвременните икономически и климатични проблеми. Едновременно може да научите традиционни кулинарни рецепти и ролята на марксистката партизанска ораганизация FARC за гражданската война в Колумбия.
Горещо препоръчвам книгите на Изабела Шопова. Няма да сбъркате с нито една от тях.
Книгата е много хубава и в началото много ми хареса стила на авторката докато не започна сериозно, ама наистина сериозно да прекалява с прилагателните, описващи дадено съществително, които на моменти достигат до дванадесет и това започна да се случва на почти всяка втора страница. Наистина ми стана досадно и мисля, че натежава, така че трябваше да пропускам редове. Но признавам книгата ми хареса, само това ми струва наистина излишно и затова давам 4 звезди. Ето и пример: "...защото съм изцяло подвластна на божествения, умопомрачителен, главозамайващ, еуфоричен, светозавихрящ, сладострастен, грехообещаващ, пристрастяващ, вдъхновяващ, опияняващ и неустоим аромат на прясно печено кафе". Съжалявам, но лично на мен това ми идва в повече, особено ако е толкова често в цялата книга. Но пътеписът беше интересен.
Затворих книгата спокойна. Че вече съм "видяла" всички чудеса от тази страна на Андите. И бях най-щастливото същество на Земята в момента, в който открих съмишленик в детските ми въображаеми пиратски рейдове, морски пътешествия и островни приключения!