Избрани истории

by Georgi Gospodinov, Георги Господинов (Автор)

Книгата съдържа 39 разказа или истории, избрани от самия автор. Сред тях са класически вече произведения като „Сляпата Вайша“, „Обащиняване“, „Кристин, която маха от влака“, „Белите гащи на историята“, „Коледната душа на едно прасе“, „Закъснелият дар“, „Да търсиш Карла в Лисабон“, „Божури и незабравки“, „И всичко стана луна“...

Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания има повече любов, отколкото във всички срещи на света. В тези истории, така избрани и подредени, неусетно минаваме от собственото си детството през любовите и самотите, до тревожността на последните дни.

Корицата и оформлението на книгата са на Люба Халева.

Досега Георги Господинов има издадени четири книги с разкази. Отличен е с датската награда за майсторство в жанра „Цинклар“ и италианската „Ceppo“. По разкази на автора са правени филми като „Сляпата Вайша“ (номинация за Оскар), „8 минути и 19 секунди“, „Ритуалът“ и други. Разказът „И всичко стана луна“ е включен в американската Антология на най-добрата европейска проза през 2010 г.

Genres: Short Stories, Bulgarian Literature, Bulgaria

248 pages, Hardcover

First published May 13, 2022

About the author

Georgi Gospodinov is a writer, poet and playwright based in Sofia, Bulgaria. He studied Bulgarian Philology at Sofia University. Later he defended a PhD on New Bulgarian literature with the Bulgaria Academy of Science's Institute for Literature. He is one of the most translated Bulgarian authors after 1989. He published the first Bulgarian graphic novel The Eternal Fly (Вечната муха).

Profile in Bulgarian: Георги Господинов.

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 4 out of 5]

Думата, която ми хрумва за тези разкази, е “задушевност.” В живота и в литературата не се среща често, липсата и се пренебрегва за сметка на куп други необходимости, а опитът да я извикаш насила нарушава всички пропорции и усещания.

Не всеки разказ ми допадна, два-три директно прескочих след първите две изречения. Най-хубавите са за децата и за старците. И за самотата. Историите до една са като тази на сляпата Вайша - едното око обърнато назад към миналото, другото - вперено напред в бъдещето, а настоящето е тясна линия, която често е последната граница преди пропастта.

***
“Всичко е от значение в педагогиката на детството.”

“Чудото е много лична работа.”

[Boyka · Rating 5 out of 5]

Бях скептично настроена, отвъд красивата корица на Люба Халева ми се видя малко като претопляне на вчерашния обед.

Обаче.

После прочетох и на някои от разказите спирах, на някои затварях, на някои почти си поплаках. Голяма работа е Георги Господинов наистина, и пише по много български и балкански теми, наши си и общочовешки, простичко, с думи между редовете, между две вдишвания, два погледа.. страшна работа.

[Tsvetelina Mareva · Rating 5 out of 5]

❤

[Dessi Bocheva · Rating 4 out of 5]

I really enjoyed a lot of these, they were very unique but still engaging. In a weird way I feel like there were too many stories for a short story collection? I'm not sure if that's valid criticism really but it was hard to work out why they were all included and how they were meant to relate

[Marina Nova · Rating 3 out of 5]

Малко съм объркана какво да напиша като впечатления. Не че има и особено значение де. :) сборника ми хареса. На доста моменти бях "оо, слънце, чуй" или "уф, виж" или "хм, слънце..." (понеже четох историите на почивка с половинката) Имаше разкази, които ме хванаха така силно за гушата, че след тях трябваше да си почивам от четене. Имаше и такива, които толкова естествено си съществуват, все едно са част от действителността, а не написани истории. Някои пък ми бяха... Ми.. Написани думи. Разкази. И толкова. Но това е нормално. Георги Господинов пише много естествено. Което ме привлече и ме увлече. И дори мех разказите ми направиха впечатление. 3,5 звезди. Мисля, че е от сборниците, които отново бих прочела след години. :)

[Адриана К. · Rating 4 out of 5]

Много хубави истории – въздушни, тъжни, усмихващи, странни, запълващи, далечни, непринадлежащи… Винаги е удоволствие да „срещна“ Г. Господинов.

Цитати:

„Знаеш ли от каква материя е направен Космосът? Направен е от самота. Това е материята. А самотата е летливо вещество, което се стреми да изпълни цялото пространство около себе си.“

„В съня и смъртта всеки влиза сам, но до вратата е добре да си с някого.“

„Ама че неприятна работа, като умрем ние, трябва и на оня свят пак да сменяме системата.“

[Snezhana Stoyanova · Rating 4 out of 5]

"Днес е 1 септември." - Какъв по-подходящ ден да си припомниш любимите си разкази от Господинов, или да откриеш нови такива, от днешния.

[Емилия · Rating 5 out of 5]

Страхотно е да прочета отново някои от най-любимите си разкази.

[Християн Добрев · Rating 4 out of 5]

Разказите в книгата заслужават 5 ⭐️ звезди, но като човек, който е прочел почти всичко на Георги Господинов не съм особено доволен от това, че в тази книга разказите, които са нови са много малко. В по-голямата си част изданието съдържа много разкази от “И други истории” и “И всичко стана луна”, както и от други негови книги и лично мен ме разочарова това, че се преповтарят стари разкази в ново издание, очаквах тук да има само нови разкази, но уви-не! Ако не сте чели повечето книги на Господинов Ви препоръчвам да прочетете тази, защото обединява голяма част от творчеството му, а ако сте като мен и сте прочели почти всички негово- вие си преценете дали си струва да плащате за издание, в което се преповтарят негови произведения! Иначе самите разкази са уникални!

[Savina Angelova · Rating 3 out of 5]

Прочетох раказите на Георги Господинов. Леко съм раздвоена, ще дам по-скоро 3/5. Има някои, които ми направиха по-силно впечатление. Може би ще запомня смешния с прането и тъжния - "Вратата". На мен лично не ми допадна това, че има такива, в които присъства фантастичен момент, не е точно моето нещо. Има някои, които ми бяха много безинтересни и не знам защо изобщо са подбрани.

[yovichka · Rating 5 out of 5]

Много разнообразни и интересни разкази. имам чувството, че 2-3 от тях ги бях чела преди и не съм сигурна дали са вкарани в една от книгите "Времеубежище" или "Физика на тъгата", но това не го казвам с лошо. Историите са точно в Господиновски стил, харесаха ми определено!
Любимите ми:
- Обащиняване
- Дъщеря
- У Яворови свети
- О, Хенри
- Пред хотел "България"
- Старецът и морето
- Жива душа

... ако продължа, ще изброя всичките... май нямам любими. колкото повече мисля, толкова повече осъзнавам, че всичките са ми любими

(Не съдя книгата по корицата, но тя е 10/10 тук)

[Kristina Zheleva · Rating 5 out of 5]

Подходих с предубеждения към тези истории, може би защото някак до момента авторът не е точно моята чаша чай. Привлече ме корицата основно. Но пък съдържанието ме изненада много. Общочовешки теми, поднесени по прекрасен начин. Много живи образи и истории, все едно са до нас. Част от тях са доста тъжни, стягат те за гърлото, но са толкова истински. Смело препоръчвам всеки да се докосне до този сборник, все ще намери своята история.

[Krissy · Rating 5 out of 5]

Вече знам коя книга ще препоръчвам, когато ме питат "С какво на Г.Г. да започна първо?".

[Yasen Marinov · Rating 5 out of 5]

Разказите на Георги Господинов носят много особено чувство. Всеки има различен вкус, но почти всички предават една тънка (и понякога неусетна) меланхолия, примесена с известна доза носталгия.
Подходящи за цялата година (доказателство за което е времето, което отделих да изчета сборника: от 3 януари до 26 декември 2023 г.). Сиреч, по разказ-два на месец, за да се насладиш на думите и историите да отлежат.

[Teodora Vachkova · Rating 5 out of 5]

Както винаги безпогрешен 💛

[Ani Manova · Rating 4 out of 5]

He's a master of the storytelling for sure. I haven't yet read novels by Georgi Gospodinov, this was my first encounter with him. Some of the stories I truly loved. My only reason for the 4-star rating rather than 5-star is the doomy melancholy that creeps more and more towards the ending stories. And that doesn't mean that the book is not good enough, it's just my personal view that it got a bit too heavy for my preference at the end.

[Александра Атанасова · Rating 5 out of 5]

Много обичам да чета кратки разкази. Вдъхновяващи, потапящи в себе си, капсулирани отрязъци от време, живяно или въобразено, сигурен лек срещу настоящето. Често си купувам антологии с кратки разкази. Обикновено на различни автори. Тази беше първата само на един автор. Обаче ми стана любима. Май ще я чета пак ☺️

[Vassilena · Rating 4 out of 5]

Трудно е един сборник с разкази да ти хареса на 100%, но в сборника има разкази, които ужасно ми харесаха. Чете се леко, но пък понякога емоциите са тежки. "Обащиняване" ми е сериозен фаворит, както и "Кристин, която маха от влака".

[Milkana Marinova · Rating 2 out of 5]

Явно очакванията ми бяха твърде високи за тази книга, тъй като ми беше препоръчана от няколко човека. Харесаха ми точно 2-3 разказа. Останалите ми идваха твърде меланхолични, монотонни и депресивни...може би просто не е моят стил.

[Nona Krastnikova · Rating 4 out of 5]

Носталгично, малко горчиво…Хубаво.

[samodivachka · Rating 5 out of 5]

Да ти домилее за времето, когато не си бил роден. Да ти стане още по-трудно да живееш в пост-Прехода.

[Asya Ivanova · Rating 5 out of 5]

Господинов е ненадминат разказвач! ❤️

[Velichka · Rating 4 out of 5]

Най-успешните истории са тези с автобиографични елементи които са като спомени от детството. Илюстрациите са много добри. Има обаче и някои истории които са твърде груби и по-малко интересни.

[Alexander Nikolov · Rating 5 out of 5]

Това е първия ми досег с книга на Георги Господинов и определено няма да е последния.

[Ivan · Rating 5 out of 5]

"Знаеш ли от каква материя е направен Космосът? Направен е от самота. Това е материята. А самотата е летливо вещество, което се стреми да изпълни цялото пространство около себе си."

[Yordan Simov · Rating 5 out of 5]

Майстор си е Георги Господинов.

[Borislav Markòvski · Rating 4 out of 5]

“Обащиняване”, “Кристин, която маха от влака”и “Сляпата Вайша” са ми фаворити.
Страхотни разкази. Задължителни за прочитане!

[CKGoXplore Светлен Кривошиев · Rating 5 out of 5]

Прекрасна! Не само съдържанието, но и качеството на хартията, шрифт и корица! Вероятно най-добрите разкази от български писател!

[Atanas Dimitrov · Rating 3 out of 5]

Амплитудите в сборника са големи и варират от разкази доближаващи се до идеала на кратката повествователна форма – шедьоври, другояче казано – през помпозни, но не непременно неприятни изгъзици, и така до откровено отблъскващи лишени от смисъл упражнения в стил.

А въпросният е псевдо-такъв. Насечен за добавен драматизъм.

С кратки изречения на нов ред за още повече драма.

Стил на недомлъвки. На фалшиви и недоизградени символи, без реални тропи и фигури, които да казват нещо. Което би било ОК, ако нямаше претенцията за нещо повече.

Като окото на пеперуда сред бурята на мечтите. Или да търсиш жълтите гащи на Луи в 16:03 пред писоара на гарата в Бордо.

Каквото и да значи това.

Стил на оригиналничене, което симулира вдъхновение.

Но да не се заяждам прекалено, защото после се появяват разкази като Обащиняване, които удрят правилните акорди, разплакват, смиряват и пречистват.

[Elena B. · Rating 5 out of 5]

Прекрасен подбор на разказите. Една от най-хубавите книги от Георги Господинов, според мен.