What do you think?
Rate this book
Маминото детенце
В духа на възрожденската традиция Каравелов утвърждава стремежа към трудолюбие и родолюбие и нравоучителната повест "Мамино детенце" е неговото възпитателно средство. Повече от век повестта изпълнява своите художествени функции на обществен коректив - доказателство за вечната актуалност на проблематиката и за нравственото послание на големия български белетрист.
Веселина Димитрова
Веселина Димитрова
88 pages, Paperback
First published January 1, 1869
6 people are currently reading
111 people want to read
About the author
Любен Каравелов
14 books24 followersЛюбен Стойчев Каравелов е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от турско робство. Любен Каравелов е по-големият брат на влиятелния следосвобожденски политик Петко Каравелов (1843-1903).
Любен Каравелов допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те на 19 век.
Любен Каравелов допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те на 19 век.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
November 12, 2025
Сатирата е особен литературен жанр, а българската такава е извадила успешно душичките на безброй поколения ученици.
Според мен, трябва да си поживял повечко годинки, преди да се захванеш с повестта на Каравелов и да успееш да я оцениш по достойнство - литературния изказ определено не е най-важното в нея.
За съжаление, виждам у сънародниците си твърде много от това, което не се е харесвало някога на автора и видяното само показва низходящата и ретроградна крива, която сме поели като народ…
Според мен, трябва да си поживял повечко годинки, преди да се захванеш с повестта на Каравелов и да успееш да я оцениш по достойнство - литературния изказ определено не е най-важното в нея.
За съжаление, виждам у сънародниците си твърде много от това, което не се е харесвало някога на автора и видяното само показва низходящата и ретроградна крива, която сме поели като народ…
Read
March 11, 2018Бих нарекъл разказите в цикъла "Три картини из българския живот" "красиви гротески", защото иронизирането на трагичното и безморалното е извършено с такова непомерно густо, че от думите капе мед, докато от историите зад тях се лее катран. Каравелов третира актуалните и до днес разнородни проявления на безскрупулността с възхитителна за мен комбинация от социална ангажираност, емоционална отдръпнатост, философска находчивост, езикова виртуозност и насмешлива лекота. За такъв нелеп читател като мен, който напоследък обичайно се отегчава след две изречения и започва да си мисли за какво ли не, само не за книгата в ръката си, словото на Каравелов в “Маминото детенце”, “Извънреден родолюбец” и “Прогресист” ми беше като влакче на ужасите, което ме ангажира от начало до край – звънко, пищно, пиперливо, с ирония на рядка висина, с въодушевяваща динамика на фразите и изреченията, които ескалират непредвидимо, точно като релсите в лунапарк – тъкмо си мисля, че това е било изненадата, и изведнъж ми се стоварва още една, още една и още една.
Каравелов има зорък социалнокритичен поглед и насочва мерника си към всевъзможни човешки и социални неправди, които вредят не само на преките жертви, а на обществото като цяло. Той навярно е един от първите български феминисти – не са едно и две произведенията в сборника, в които проблемът за половото равенство се разисква надълго и нашироко, при това с валидна и до този момент аргументация. Само един пример: “Разбира се, че у нас гледат на жената съвсем с друго око, нежели на мъжът. Когато енергията се появлява у мъжът, то тя се похвалява; а когато се появлява у жената, то ѝ се дава страшно име.”
След “Три картини из българския живот” бях леко озадачен от осезаемо по-ниската художественост в останалите произведения, включени в тома, до степен, че когато стигнах до “Крива ли е съдбата?”, взех да се съмнявам дали разказът не е писан на друг език и впоследствие преведен на български – самата книга не даде отговор на това ми съмнение, но пък интернет го потвърди. И тази информационна липса не е единственият недостатък, който видях в изданието на “Захарий Стоянов”.
Странна липса според мен е и задължителният за такова издание съставителски предговор, който да обясни редицата взети издателски решения и да даде необходимия контекст: на какъв принцип са подбирани разказите, защо точно тези разкази, как се разполагат те във времето, в какъв формат са публикувани първоначално (авторски сборници или периодика), каква част от цялостното творчество е това, как то седи на фона на всичко останало, как е приспособяван правописът (защо например в “Три картини из българския живот” има само пълни членове, а в останалите произведения има и кратки), защо са включени преводни текстове (и кой и кога ги е превел). Друга осезаема за мен липса е пълна хронологична библиография – нещо, на което съм свикнал от четенето на подобни издания с избрано на китайски класици.
Иначе приложеният речник на остарелите и редки думи е супер. Идеята в края на книгата да се включат аналитични и биографични статии също е чудесна, но вълнението ми от нея секна в мига, в който ги зачетох. Въпреки че това е издание от XXI в., включените статии са изключително от соц време (решение, за което също бих прочел обяснение в предговор), в което принципно не виждам нищо лошо, стига само да не им личеше по особено дразнещ начин. Едно на ръка, че те са фрапантно остарели със своите идеологични измерватели на литературата, които засичат навсякъде “класова борба”, “колективизация”, “антилиберализъм” и делят хората по оста пролетариат–буржоазия. (Интересно ми е дали издателите наистина смятат, че през тези понятия Каравелов може да бъде обяснен и доближен до днешните ученици, за които това издание е заявено предназначено.) Дори да пренебрегнем това недоразумение и го приемем като още един екзотизъм от старо време, остава проблемът, че това е ужасно ялово писане. За мен имаше нещо перверзно любопитно в четенето на тези статии, защото то ме върна при ужаса на училищното говорене за литература – насилено, кухо, идеологично, високопарно, патетично, експлоататорско, неприветстващо креативни отклонения. Например, докато говори за обтегнатите отношения между материалистично ориентирания баща на Каравелов и духовно ориентирания му син, впрочем друг честотен мотив в биографичното писане, един от авторите твърди: "Тези вопли на заможния някога копривщенец са отеквали болезнено в сърцето на сина." Тази спекулация (откъде бе, джанъм, знаеш какво е отеквало в сърцето на когото и да било?) е само малък пример за инструментализирането на литературни обекти в служба на собствената идеология. Интересно ми беше и как в тази соц парадигма писателят по подразбиране е морален супермен, митологема, която впрочем се е запазила и до днес, поне що се отнася до класиците.
Ако имах списък с любими литературни произведения, “Три картини из българския живот” сигурно щеше да е в топ 10. Благодарен съм на поредицата "Българска класика в 120 тома", че ми предостави лесен достъп до него. Сигурно ще посегна и към друга от тези книги, но след "Мамино детенце" в такова изпълнение изпитвам известен скепсис към цялостното начинание.
Каравелов има зорък социалнокритичен поглед и насочва мерника си към всевъзможни човешки и социални неправди, които вредят не само на преките жертви, а на обществото като цяло. Той навярно е един от първите български феминисти – не са едно и две произведенията в сборника, в които проблемът за половото равенство се разисква надълго и нашироко, при това с валидна и до този момент аргументация. Само един пример: “Разбира се, че у нас гледат на жената съвсем с друго око, нежели на мъжът. Когато енергията се появлява у мъжът, то тя се похвалява; а когато се появлява у жената, то ѝ се дава страшно име.”
След “Три картини из българския живот” бях леко озадачен от осезаемо по-ниската художественост в останалите произведения, включени в тома, до степен, че когато стигнах до “Крива ли е съдбата?”, взех да се съмнявам дали разказът не е писан на друг език и впоследствие преведен на български – самата книга не даде отговор на това ми съмнение, но пък интернет го потвърди. И тази информационна липса не е единственият недостатък, който видях в изданието на “Захарий Стоянов”.
Странна липса според мен е и задължителният за такова издание съставителски предговор, който да обясни редицата взети издателски решения и да даде необходимия контекст: на какъв принцип са подбирани разказите, защо точно тези разкази, как се разполагат те във времето, в какъв формат са публикувани първоначално (авторски сборници или периодика), каква част от цялостното творчество е това, как то седи на фона на всичко останало, как е приспособяван правописът (защо например в “Три картини из българския живот” има само пълни членове, а в останалите произведения има и кратки), защо са включени преводни текстове (и кой и кога ги е превел). Друга осезаема за мен липса е пълна хронологична библиография – нещо, на което съм свикнал от четенето на подобни издания с избрано на китайски класици.
Иначе приложеният речник на остарелите и редки думи е супер. Идеята в края на книгата да се включат аналитични и биографични статии също е чудесна, но вълнението ми от нея секна в мига, в който ги зачетох. Въпреки че това е издание от XXI в., включените статии са изключително от соц време (решение, за което също бих прочел обяснение в предговор), в което принципно не виждам нищо лошо, стига само да не им личеше по особено дразнещ начин. Едно на ръка, че те са фрапантно остарели със своите идеологични измерватели на литературата, които засичат навсякъде “класова борба”, “колективизация”, “антилиберализъм” и делят хората по оста пролетариат–буржоазия. (Интересно ми е дали издателите наистина смятат, че през тези понятия Каравелов може да бъде обяснен и доближен до днешните ученици, за които това издание е заявено предназначено.) Дори да пренебрегнем това недоразумение и го приемем като още един екзотизъм от старо време, остава проблемът, че това е ужасно ялово писане. За мен имаше нещо перверзно любопитно в четенето на тези статии, защото то ме върна при ужаса на училищното говорене за литература – насилено, кухо, идеологично, високопарно, патетично, експлоататорско, неприветстващо креативни отклонения. Например, докато говори за обтегнатите отношения между материалистично ориентирания баща на Каравелов и духовно ориентирания му син, впрочем друг честотен мотив в биографичното писане, един от авторите твърди: "Тези вопли на заможния някога копривщенец са отеквали болезнено в сърцето на сина." Тази спекулация (откъде бе, джанъм, знаеш какво е отеквало в сърцето на когото и да било?) е само малък пример за инструментализирането на литературни обекти в служба на собствената идеология. Интересно ми беше и как в тази соц парадигма писателят по подразбиране е морален супермен, митологема, която впрочем се е запазила и до днес, поне що се отнася до класиците.
Ако имах списък с любими литературни произведения, “Три картини из българския живот” сигурно щеше да е в топ 10. Благодарен съм на поредицата "Българска класика в 120 тома", че ми предостави лесен достъп до него. Сигурно ще посегна и към друга от тези книги, но след "Мамино детенце" в такова изпълнение изпитвам известен скепсис към цялостното начинание.
January 11, 2021
В гимназията не помня да сме се спирали дълго на творчеството му (литературното, не революционното), но кой да предположи, че Каравелов може да е толкова забавен?
С хаплива ирония, той описва лицемерието на чорбаджиите от ония години и на какво са готови те, за да поддържат илюзията за добро и богато семейство.
С хаплива ирония, той описва лицемерието на чорбаджиите от ония години и на какво са готови те, за да поддържат илюзията за добро и богато семейство.
March 22, 2020
"Въобразете си, че един гладен орел лети над някоя мърша и че има намерение да кацне на нея и да се наяде до оригване; въобразете си, че тая мърша е мазна, угоена и хранителна; най-после въобразете си, че гладният орел не намира никакви конкуренти освен няколко дългоклюни гарвани и освен нищожно количество щъркокраки гарги и че съдбата му обещава извънредно щастие. Разбира се, че ако нашият орел да не би оставил своите планини и своите орлета и да търси мазни мърши из слепите царства, то би бил да яде зайчета, лалугери и полски мишки, които, както е известно, се хващат не твърде лесно и които удовлетворяват кръвожадният стомах не твърде изобилно. Така също ако нашият българин да би останал в своята бащина къща и да живее честно или, както казват бабичките, "като Господ дал", то би трябало да работи, трябало би да храни жена, трябало би да отгледа деца, трябало би да гледа майка и баща, трябало би да даде премяна на сестри и на дъщери и много друго, а сичките тия домашни обязаности са си и тежки, и неблагодарни работи. Мършата - ако тя доволно често да бива воняща и неприятна на вкус - е по-сладка именно затова, защото за нея "не е прела ни баба, ни прабаба", защото тя не изисква ни печене, ни варене, ни дъвкане и защото принадлежи сякому без различие."
"Нам е известно вече, че богатството е такава чудна сила, която накарва даже и най-страшните циници да се кланят пред нейните обладатели, и ни на един честен човек се не иска да знае отде е добиено това богатство, с какви средства е добиено то и как е добиено. Но и можеме ли ние да бъдеме строги пред обладателите на всесилните богатства, когато даже и кесиите, в които някога си се е намирало злато, са дотолкова мили пред очите на човечеството? И, наистина, защо ми е твоята честност, когато сичките честности под ясното небе са длъжни да ходят с мотиката на рамо и да пъшкат под тежкия ярем на "златният телец"? Пари ни дайте, пари - честността не може нито да се облече, нито да се изяде, нито да се изпие..."
Въпреки че отново оставам разочарован от художеството у Каравелов, за пореден път съм възхитен от неговата въздействаща публицистика и дълбокото познаване на българската народопсихология, ясно открояващи се в тази творба.
"Нам е известно вече, че богатството е такава чудна сила, която накарва даже и най-страшните циници да се кланят пред нейните обладатели, и ни на един честен човек се не иска да знае отде е добиено това богатство, с какви средства е добиено то и как е добиено. Но и можеме ли ние да бъдеме строги пред обладателите на всесилните богатства, когато даже и кесиите, в които някога си се е намирало злато, са дотолкова мили пред очите на човечеството? И, наистина, защо ми е твоята честност, когато сичките честности под ясното небе са длъжни да ходят с мотиката на рамо и да пъшкат под тежкия ярем на "златният телец"? Пари ни дайте, пари - честността не може нито да се облече, нито да се изяде, нито да се изпие..."
Въпреки че отново оставам разочарован от художеството у Каравелов, за пореден път съм възхитен от неговата въздействаща публицистика и дълбокото познаване на българската народопсихология, ясно открояващи се в тази творба.
August 28, 2023
Хубаво е понякога да си припомняме и препрочитаме любимите книги от ученическите години.
Read
August 22, 2016I was very sad when the wedding between the two loved ones was canceled because i knew that it meant everything will go upside down . There are a lot of people to blame in this book . I can't decide who is the most guilty for me .
October 22, 2024
Пет звезди за начина по-който свършва. Трагично
March 20, 2016
To be honest, that's one of my favourite parts of Bulgarian literature. The author's writing was nice and I liked how he, I guess, speaks with us. The whole story was really interesting and I didn't wanted to this down. The characters, which are mostly negative, are also great addition to this. From BAD 1 to EXCELLENT 6 this gets EXCELLENT 6.
December 26, 2022
Любима тогава - като ученичка, любима и сега.
Жалко, че откъсите отпаднаха от учебната програма. Логично е обаче... Не са приемливи в днешно време подобни актуални нравоучителни примери. И "Бай Ганьо" ни идва много.
Кому е нужно всъщност да се решават проблемите на възпитанието?
Жалко, че откъсите отпаднаха от учебната програма. Логично е обаче... Не са приемливи в днешно време подобни актуални нравоучителни примери. И "Бай Ганьо" ни идва много.
Кому е нужно всъщност да се решават проблемите на възпитанието?
Displaying 1 - 9 of 9 reviews