Geschichten aus der Heimat

by Dmitry Glukhovsky, M. David Drevs (Translator), Christiane Pöhlmann (Translator)

Ein tadschikischer Gastarbeiter, der in die Fänge des Moskauer Organhandels gerät. Ein Antikorruptions-Ermittler, der von seinem Verfahren abgezogen wird. Ein Regierungsbeamter, der sich auf dem Höhepunkt seiner Karriere die Sinnfrage stellt. Ein Provinzpolitiker, der urplötzlich mit der bitteren Wahrheit unverfälschter Wahlergebnisse konfrontiert wird – Dmitry Glukhovskys »Geschichten aus der Heimat« sind kleine Fenster in die Untiefen der russischen Gesellschaft. Mit scharfem Blick für die Realitäten in seinem Heimatland zeigt der Bestsellerautor, wie Russlands Gesellschaft funktioniert – und was falschläuft.

Genres: Fiction, Science Fiction, Russia, Short Stories, Fantasy, Russian Literature, Contemporary

449 pages, Kindle Edition

First published January 1, 2010

About the author

Dmitry Glukhovsky (Russian: Дмитрий Глуховский) is a professional Russian author and journalist. Glukhovsky started in 2002 by publishing his first novel, Metro 2033, on his own website to be viewed for free. The novel has later become an interactive experiment, drawing in many readers, and has since been made into a video game for the Xbox 360 console and PC. Glukhovsky is known in Russia for his novels Metro 2033 and "It's Getting Darker". He is also an author of a series of satirical "Stories of Motherland" criticizing today's Russia.
As a journalist, Dmitry Glukhovsky has worked for EuroNews TV in France, Deutsche Welle, and RT. In 2008-2009 he worked as a radio host of a Mayak Radio Station. He writes columns for Harper’s Bazaar, l’Officiel and Playboy.
He has lived in Israel, Germany and France and speaks English, French, German, Hebrew and Spanish as well as his native Russian.

Reviews

[Metodi Markov · Rating 2 out of 5]

Купчина историйки, коя по-забавна, коя не толкова, но всичките ставащи единствено за пълнеж между циците на повехнали блондинки, в обречено на забрава списание за мъже. От повечето лъха на безнадеждност, боярщик и спарени партенки. Мирисът на немита Русия…

Искаше ми се да науча нещо повече за родината на автора, но затова ще ми трябват други книги.

Контрастът с "Текст" и "Бъдеще" е неприятно голям.

[P.E. · Rating 3 out of 5]

Issued in 2010, here is a collection of Gulliver-like short stories, only instead of 18th century England, in Tales About the Motherland, the butt of the joke is present-day Russia.

An alien meeting not reported by the media because of lack of screen time, a cheap vodka conspiracy ; the existential crisis of an oligarch at the apex of his career ; the holidays of N°1 and N°2 (guess who's who) ; a geologist stumbling on Hell, full-time partners with Gasprom, Belmondo the francophile Russian politician's short-lived holidays in Paris, a mock business center covering all matter of shady proceedings, a town in the hinterland Siberia all the young women of which are visited by their saviour (guess who) during their sleep and get all pregnant..., a thousand-faced bureaucratic state where dissent and uprising do not issue from graft and iniquity, but from the horror of a newfangled law enforced equally towards everybody...

Dialogues are not remarkably lifelike and characters are endowed with a crude psychology, but who gives a damn when it is only here as a dramatic resource? Tales About the Motherland is a page-turner and it is still funny to draw comparisons with other countries closer to western Europe...

It is well paced, now nonsensical, now fantastical, and written in the way it was by the best soviet era authors : if the eerie and the surnatural are never that far from the corner, neither is reality.


Similar writings :

Gulliver's Travels
Gulliver's Travels - Jonathan Swift

La troïka
Arkady et Boris Strugatski's novels

The Joke
The Joke - Milan Kundera

Philip K. Dick's paranoid short stories novels : Roog, Ajustment Team, Faith of Our Fathers, not to forget the novel The Penultimate Truth!


-------------


Publié en 2010, traduit en français en 2018, voilà un recueil de textes courts, écrit un peu à la façon des Voyages de Gulliver, sauf qu'en place de l'Angleterre du 18e siècle, c'est la Russie actuelle qui déguste.

Tout est traité par l'absurde : une visite alien qui ne passe pas aux infos, monopolisées par la classe politique, une conspiration qui frappe toutes les bouteilles de vodka bon marché du pays, la crise existentielle d'un oligarque parvenu au sommet et la façon dont il la règle, les vacances de n°1 et n°2 (devinez qui), un géologue qui, lors de fouilles, tombe sur les Enfers et se voit proposer une association juteuse avec Gasprom contre son silence, les vacances en France de "Belmondo", l'oligarque francophile, un chantier de centre d'affaires à Moscou qui couvre des trafics en tous genres, une ville de Sibérie centrale où les jeunes femmes sont toutes visités en songe par un sauveur (je vous laisse deviner qui) et finissent toutes en cloque, les mille visages d'un État bureaucratique où le malaise et la révolte ne naissent pas de la corruption généralisée, mais de l'horreur d'une nouvelle loi dont la force s'appliquerait également à tous.

Les dialogues ne sont pas toujours spécialement crédibles et les personnages ont une psychologie bien lapidaire, mais on s'en moque, est-ce que ce n'est pas un ressort du genre satirique ? Ça se lit comme de rien et c'est toujours marrant d'établir des comparaisons avec d'autres pays plus proches (qui a dit la France ?).

C'est bien rythmé, on tombe tour à tour dans le nonsense, le fantastique et la science-fiction dans la plus belle tradition des écrivains dissidents soviétiques, et si le paranormal n'est jamais bien loin, la réalité non plus.


Écrits cousins :

Les voyages de Gulliver
Les Voyages de Gulliver - Jonathan Swift

Les textes d'Arkady et Boris Strougatski

La Plaisanterie
La Plaisanterie - Milan Kundera

La Vérite avant-dernière
Les nouvelles paranoïaques de Philip K. Dick : Roog, Équipe d'ajustement, La foi de nos Pères, sans compter le roman La vérité avant-dernière !

[Теодор Панов · Rating 3 out of 5]

Не е точно Глуховски, когото харесвам. Имаше и горе-долу интересни разкази като – „From Hell“, „Това е положението“, „Централните новини“, „Явление“. Но повечето не бяха нищо особено. Съвсем не останах приятно изненадан от изпълненията в тази книга. Все едно не е писано от същият автор на „Метро 2033“ „Бъдеще“ и „Текст“.

[Caro the Helmet Lady · Rating 5 out of 5]

This was like those episodes of Black Mirror that were more funny than scary, but in the end it all turned out to be a bit of a bitter and sad, even if you laughed. Because this collection of short stories was a social political satire with a light touch of sci-fi that was more of an instrument than the main subject here. And usually satire is needed when there's a huge problem that can't be resolved in no way and all that is left to do is laugh at it. Especially if one shouldn't mention some well known names, like that of a Man Who Rides Bears Half Naked. If you know more or less stuff about modern Russia, you don't need further explanations. In fact I think in most of the post soviet countries this subject is less or more clear. Unless you live under the rock.

I enjoyed the collection very much - once I finished listening, I had to restart - some shorties were just awesome, others just very good. Even in Metro 2033, which was definitely not a "ha ha" book, Glukhovsky used a certain amount of political satire. I think he'd manage doing his own stand up show, if he was interested. That would be one dark humor show.

Considering it's not a new book I'm surprised by the lack of Russian reviews on GR. It almost feels like they were removed, but I'm probably being paranoid. Or maybe Russian public wants Glukhovsky to stay underground and write more Metro? They ignored this? No idea. But it's quite weird to see reviews that are mostly in Czech or Polish. Wtf?

Anyway, I'm going to read this on paper once I get a copy, which doesn't seem easy to obtain at the moment, but I'm going to try. It's worth it. 5 red stars!

[Desislava Filipova · Rating 4 out of 5]

"Разкази за родината" е първата книга, която чета от Дмитрий Глуховски, доста необичаен избор за първа среща и доста различна от повечето му известни творби (доколкото гледах отзиви).
Разказите са сатира на действителността, те са гротесково отражение на съвремието, като изкривяването е толкова силно, че в тях преобладава фантастичното пред реалното. Представяйки разнообразни герои, авторът подсилва разликите между овластените и обикновените хора, тези които са толкова незначителни, че никой няма да забележи липсата им. Докато първите живеят в свят, където с парите и влиянието им всичко им е позволено, отстраняват пречките по пътя си и могат да купят всичко и всеки, то вторите са смачкани от живота, но намират в ежедневието своите простички цели и радости:
"-Какъв е смисълът на живота? - попита той гръмко...
-Да се реже! - произнесе той с тръбен глас. - Да се усвоява!
И посочи с широк жест оредяващата смесена гора."
Във всеки от разказите има широк спектър от теми и послания, но едно от нещата, които най-ярко ме впечатлиха е "и това ли е всичко?", когато след върха в кариерата на един застаряващ мъж, взел всичко от живота, достигнал висока обществена позиция и власт, остава празнота и въпросът продължава да кънти, оставаме ли нещо след себе си, остава ли нещо, което да носи смисъл. А в края на света, един друг никому неизвестен мъж, реже дърва и намира своя смисъл в тази простичка работа. Тези две точки очертават пространството на родината, просторна, далечна и толкова забравена, че каквото и да се случи, хората даже няма и да разберат, а ще си живеят, както досега. Представата за света е ограничена и пречупена през собственото битие.
Измеренията на абсурда стигат до подземния свят и до космоса, и въпреки това, героите остават загледани в тясното пространство пред себе си, но все пак има редки идеалисти, които неотклонно следват принципите си и са готови на промени, за да останат независими и свободни, далеч от покварата и корупцията.

[Елена Павлова · Rating 5 out of 5]

Каквото и да кажа за този сборник, малко ще е.
Че е пълен с качествени памфлети, писани по стария, някогашния "съветски" канон на фантастиката като оръжие срещу управляващата класа - това едно наум.
Че е пълен с разкошни, саркастично-смешни идеи - това второ.
Че Глуховски е майстор на романа, но дваж по-майстор на кратката форма - това трето...
Истината е, че тази книга трябва да се прочете. Не може да се разкаже.
Май фаворит ми е разказът за милиционера: "Добро дело".
Или може би "Централните новини".
Но... те всичките разкази в този сборник са смазващо разкошни.

[Симеон Трифонов · Rating 2 out of 5]

"Бъдеще" е любимият ми антиутопичен роман.
Харесвам Глуховски още от първото "Метро", харесвам стила му, героите му, размаха му.
"Разкази за родината" е нещо съвсем различно и като усещане, и като замисъл. Сборник разкази, ярко осмиващи и изобличаващи съветската, а и съвременната руска реалност, тези парчета текст не успяха да ме спечелят. Предвидими, плитки и някак насилени ми се сториха. Зошченко, например, е в пъти по-близо до целта като изпълнение, като сатира и яснота на постановката. Да, ясна е идеята, ясна е и позицията на Глуховски, ясно е, че я споделям, но изобщо не ми пукаше за героите на тромавите разкази от книгата. Дали защото живеем в близка реалност на описваната и тези епизоди никак не ми се сториха чудни, или защото не му се е получило този път на Глуховски, а може и разбира се причината да е само в мен, но с много малки изключения намирам сборника за пренебрежим. За огромно съжаление.

[Daniil · Rating 4 out of 5]

This book is a collection of short, satiric/ironic stories based on the sad realities of modern day Russia. As all the other Glukhovsky’s works, it is an excellent, punch in the gut read.

[Петър Панчев · Rating 5 out of 5]

За политиката, Родината и руската съвест
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

Не разбирам от политика. Хм, по-скоро политиката не разбира от мен. Едно време, когато всячески се опитвах да си обясня тази дума, ми ставаше все по-тъжно и все по-тъжно. Така ставаше, защото си представях политиците като стожери на разума и справедливостта. Светът обаче никак не се интересуваше от моето мнение (а и от доста други) и произвеждаше едни други политици, от които съвсем ми се „разкисваше“ настроението. Нищо ново под небето. В „Разкази за родината“ („Сиела“, 2017, с превод на Васил Велчев) има много от това, за което всички говорят и се подсмихват, все едно четат виц. Нека да свалим ореола на „богоизбраните“ и да се позабавляваме, защото тъкмо това е светът, в който живеем. Току виж всичко се е оказало по-странно от действителността – че политиците не са точно хора и борбата всъщност се води на друг фронт. 😉 Ако в Русия искаш да кажеш нещо важно, просто го украсяваш с фантастични елементи. Всеки знае, че онова, което не съществува, не може да е толкова опасно. Да видим…
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

[Maćkowy · Rating 4 out of 5]

Nie jestem fanem groteski, ale opowiadania Głuchowskiego całkiem mi się podobały. Autor odsłania przed czytelnikiem tą słynną rosyjską duszę w sposób lekki, czasami zabawny, momentami smutny, ale zawsze w ciekawym koncepcie i z dobrą pointą. Jeśli szukacie szukacie książki - bramy do rosyjskiej literatury, a nie chcecie sięgać po klasyki, bo za długie i nudne, to "Witajcie w Rosji" się sprawdzi.

[Diana Petrova · Rating 5 out of 5]

Впечатлена съм от тази книга. Познавам Глуховски от „Метро” и „Здрач”. Но ако в тях видях един добър разказвач (когото харесах), тук виждам един съвсем, съвсем различен Глуховски, когото харесах още повече. Жанрът на книгата определено е фантастика. Но това е само палитрата, която Глуховски използва, за да иронизира, осмее, упрекне дори, безумните неща в държавата и обществото, да покаже огромните несъразмерности и нелепици, да открои силата и слабостите. И най-великолепното е начинът, по който го прави, начинът по който подхожда към читателя- без да подценява интелекта му, възприемайки го като равен. Което, според мен, е присъщо само на големите творци. В книгата си Глуховски не е формулирал нито един извод, не е заявил нито едно мнение директно от първо лице, не се е впуснал в никакви излишни обяснения. И въпреки индиректния подход точно това е книгата, в която ярко изпъква личната позиция „по въпросите на Родината”на автора. Тук Глуховски не е просто разказвач на фантастични истории, той демонстрира подчертано лична гледна точка.
Обаче, всичко, което казах до тук, не бива да Ви оставя с впечатление, че сюжетите и фантастичните идеи, около които са изградени разказите не са страхотни. Напротив- страхотни са. Няма да се спирам на тях за всеки разказ поотделно, Глуховски го е направил много по-добре, отколкото аз бих могла :) . Оставям сами да изживеете насладата. Ще спомена само, че особено ми харесаха разказите „Добро дело”, който почувствах като удар в диафрагмата, много силна творба; „Deus ex Machina” и „Централните новини” с иронизирането на съвремието, а на „Преди и след” се смях от сърце, макар и да не е самоцелно смешен, всъщност е трагедия.
Очевидно е, че краткият разказ се удава на Глуховски не по-зле, отколкото романът, а май дори и повече :) Имам усещането (разбира се, то е субективно и може и да не е вярно), че романите му са един вид трамплин към този сборник.
Езикът е жив и динамичен, комплименти за това към автора и към преводача. В „Разкази за родината” се долавя традицията на големите фантасти, творили преди Глуховски, усеща се някак и стилистиката на руската литература изобщо.
Хареса ми концентрацията в разказите в книгата, умелият баланс между сюжет и послание, безмълвният диалог между автор и читател. И всичко това- поднесено с великолепен сарказъм. Изобщо- ако можех някак да си поръчам някой да ми напише книга, лично за мен, то тя би изглеждала тъкмо по такъв начин.
Но книгата е много повече от това. Защото събитията, съдбите, властите минават и отминават, а добрите творби, истинските послания- остават. А Глуховски дава на читателя и едно от най-силните оръжия срещу неправдите и „кафкианското” битие. Смехът. Никой не е напълно прекършен, докато може да се смее. Пък дори да е „през сълзи”.

[Tigran Ghardashyan · Rating 5 out of 5]

Сатирические рассказы, местами фантастические, во всех смыслах этого слова... О духовенстве православии, безграничной щедрости русской души. Еще о всеобъемлющей и беспристрастной справедливости Национального Лидера, целебных свойствах алкоголя, а так же про настоящие честные выборы... В общем, рассказы про все на свете на Руси!

Читаются легко, местами смешно, но чаще - весьма и весьма грустно. И да, всю иронию поймет только читатель из постсоветского государства. Другим русскоговроящим не особо советую (ментальность забугорская, неполноценная - не подходит).

[Jodi · Rating 4 out of 5]

Da sich Glukhovsky kritisch gegenüber der russischen Regierung äusserte und sich gegen den Krieg in der Ukraine aussprach, musste er seine Heimat verlassen. Doch noch immer hängt das Herz des Autoren an Russland und er hofft, dass die russische Seele irgendwann wieder Frieden finden kann.

Bis dahin steuert Glukhovsky diese Geschichten zur aktuellen politischen Diskussion bei. Und sie sind ein wirklich wertvoller Beitrag. Der Autor wirft einen klaren und ungeschönten Blick ins Russland des 21. Jahrhunderts, stellt dabei aber auch die Frage, wohin sich dieses Land wohl entwickeln wird.

Dabei ist der Autor grundehrlich und legt den Finger auf offene Wunden. Dabei spricht er Themen an, die uns Westeuropäern aufgrund des dominierenden Ukraine-Krieges gar nicht wirklich bewusst sind, jedoch das Leben, Denken und Fühlen der russischen Bevölkerung bewegen und bestimmen.

Die Texte sind allesamt sehr politisch und gesellschaftlich ausgerichtet, sodass sie auch Lesende interessieren könnten, die ansonsten weniger zu Belletristik/Kurzgeschichten greifen. Wer jedoch ein neues "Metro" erwartet, wird enttäuscht. Hier bedient sich Glukhovsky nicht mehr der Science Fiction, um die aktuelle russische Lebenswelt zu analysieren, sondern spricht klar und deutlich, sehr realitätsnah und direkt.

Ich persönlich empfand die Lektüre oft als verstörend, beunruhigend, dennoch faszinierend und ergreifend. Nur die letzte Geschichte, die jedoch aktueller und greifender ist alle zuvor, stiess bei mir aufgrund der giftigen Fettphobia auf Ablehnung.

Dennoch gibt es von mir eine Leseempfehlung für eine Leserschaft, die am aktuellen Weltgeschehen interessiert ist und sich auch mit den negativen Seiten einer Gesellschaftsform auseinandersetzen möchte.

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Руската душа е нещо специално, едно такова – необятно, необяснимо, изключително нетрезвено и способно на чудеса от храброст, или от водка, според зависи от ситуацията и наличността, предполагам. Затова и руските автори са едни такива и те – специални хора, с особено чувство за хумор, много концентрирани в действителността си и пишещи изцяло в границите на разбиране на сънародниците си. Или поне така изглежда на един много повърхностен пръв поглед. Не мога да кажа, че съм русофил, но в никакъв случай не съм русофоб. За мен цялата тая работа с изборите на Путин е излишна, просто да го признават за цар и да да се свършва, и без това вероятно е извънземен и само се присмива над ограниченото човешко общество под негово командване, докато чака да ��о приберат от кораба-майка. Но междувременно Русия се е превърнала с особено гадно местенце за живеене, и то във всяко свое кътче дори и своя огромен мащаб, и напомня на една малко по-различна, но не особено по-приятна вариация на тръмповите щати, които не искам и с крайчеца на окото си да видя. Въобще да управляваш огромна страна е непосилна задача за когото да е, с изключение може би на канадците, но там така или иначе има повече гори, мечки и сняг, отколкото хора, и предполагам е една идея по-лесно.

Та идеята ми за управлявана от извънземни Русия, като може би едно от най-лесните обяснения за тази откачена многолика нация с адамантиеви черни дробове и пословично прелошо чувство за елегантност (Слънчака, руснаци, рускини, бррр), се споделя и от другаря Глуховски, който намира ключа от бараката на извънземните, крадящи и смазващи под трипръста петичка като за последно братята руси. Така де, доста по-приемливо и някак примамливо звучи невъобразимата корупция да е план за събиране на средства за поправяне на счупени летящи чинии, Газпром да са ексклузивни партньори на Ада ЕООД, а Путин да опложда сестрите колхознички в сънищата им за повишаване на раждаемостта и преодоляване на биологичните ефекти на етиловия алкохол върху мъжките полови органи и сиви клетки. Къде-къде по-успокоително идва всяка църква да е совалка на предрешени като хора хитинести и пипалести промивачи на мозъци, водката да съдържа наноботи за свръх издръжливост на нищета и бедност, а силиконът да е вече в главите на партньорките – кукли, с които да може и да се води някакъв лек разговор за находищата на медна руда или предимствата на чернозема за развитие на хвойнови култури, докато задоволяват базисни нужди.

Не знам кое е по-зловещо: детайлно и обективно – безчувствено описаната действителност на най-близкия ни изток, скрита зад извънземни антенки и дяволски рогца, или суровото чувство за хумор, намиращо твърде добри обяснения и за най-голямата нередност, обезмисляща живота на милиони. Пред вас се е ширнала цяла обездушена нация, и то гигантска такава, пред която сме като жалки миньони, работещи в просто смешни мащаби и в краденето, и в методичното оскотяване и анихилиране на тези с по-малко късмет и повече съвест. Глуховски вкарва в картинката и бързичка война, и технологичен бунт с екселска таблица, и телевизионно не-предаване на първия конктакт с чужда цивилизация, и заразяването на цяла планета от един използван презерватив и бутилка водка, и още купчина абсурди, на които ще реагирате с едно смутено-усмихнато Руснаци! и многозначително поклащане на глава. Защото пред някои неща винаги ще се чувстваме малки, и ако САЩ са достатъчно далече, за да се присмиваме с пълен глас на нечие русо кече и ярко оранжева кожа, то на другаря с вледеняващ поглед, обещаващ на целия свят един изпълнен със звънливо пищене Гулаг, някак не върви да му размахваме юмрук в лицето. Зад гърба може, ама тихичко, бързо и в ъгъла. Руснаците си имат извънземен цар, все пак, кой като тях. Питайте товариш Глуховски, той знае как ще свърши тази история, някъде там в метрото…

[Alexandra · Rating 2 out of 5]

2,8*

Bolo to fajn. Presne to je to slovo.
Fajn.
Ako sa dá od poviedok o Rusku čakať, šokujúce, zvláštne, občas z toho až tuhne krv v žilách. Neveľmi pochopiteľné. A priveľmi často aj desivo povedomé. Ale keďže ide o poviedky, a ja poviedky veľmi nemusím, pretože sa do toho nedokážem veľmi zainvestovať - veci sa začnú fakt diať, bum! - koniec -
Nie, to fakt nezvládam. Príliš krátke. Môže to byť občas fajn, ale u zbierok sa jednotlivý efekt rýchlo stratím. Vždy zostane pocit A to je všetko ? nech je to akokoľvek dobré.
A toto bolo primárne divné.

Nižšie sú uvedené krátke sumarizácie jednotlivých poviedok, ktoré môžu obsahovať spoilery k pointe deja. Píšem to najmä pre seba, ak sa k tomu raz budem chcieť vrátiť a nebudem vedieť, čo som presne čítala.
Klikaj na vlastnú zodpovednosť.


4* 1. From Hell: Starý vedec objvý peklo, príde o patent na peklo, presunie záujem ku hviezdam.
3* 2. Niečo za niečo: Tajici, ktorí majú na starosť stavbu extrémne modernej a drahej veže v nej miznú. Do nemocníc, kde ich predávajú na orgány, čo je oveľa lepšia investícia. Kamoš to aj odkývne.

1* 3. Protéza: Tu sa dozvieš, odkiaľ sa berú mozgy do našej vlády.

4* 4. Panspermia: Ľudský odpad pomáha vytvoriť neidentifikovateľné lietajúce objekty. Tiež hádka o Bohu a intergalaktický sex

1,5* 5. Pred bezvetrím: Tvoja priemerná show na Jojke nutne podtrhnutá politickou rivalitou a neférovosťou voči inteligentným občanom.

3* 6. Pre dobrú vec: Nešťastní chlapík je nešťastní pretože je čestní. Vo svojej čestnosti takmer spácha mnohonásobnú vraždu a prispeje organizácii utečencov, ktorí vôbec nie sú bezmocní.

2,5* 7. Každému čo mu patrí: Mních, ktorý predal svoje Ferrari, ruská verzia. Much zen. Very meaningful

3,5* 8. Hlavné správy: Mladý stážista prepásne šancu každého ufológa. Thanks, Putin.

2* 9. Občas sa vracajú: Z krízy stredného veku ho dostane žralok. Podtitulok: Hľadá sa Nem slogan.

3* 10. Utópia: Ruský frankofilný gangster z vášho susedstva na dovolenke. Zakúsi Parížsky syndróm dobre známy hlavne japonskému turistovi. Go figure.

1* 11. Jedna pre všetkých: or How to Patriotism for Dummies 101 crash course. 10/10 results within a generation

2,5* 12. Zjavenie: Panna Mária nie je len jedna. Patriotism crash course worked well.

3,5* 13. Na dne: Ivan Hrozný pomáha Putinovi zastaviť západné sprisahanie voči prirodzenej ruskej evolúcii.

3* 14. Deus Ex Machina: "Nič sa nezmení a Rusko bude navždy tam, kde je,
S láskou,
Putin."


3* 15. Z iného sveta: Každý kostol v Rusku prechováva lietadlovú loď. Apokalypsa je blízko. Much wow.

4,5* 16. Predtým a potom: Ani atómová bomba nezmení životný cyklus dôchodcu. P.S. Realitné agentúry odporúčajú žiť v zapadákove.

[Ľuboš Barskto · Rating 3 out of 5]

Trilogia "Metro" a aj dystopicka sci-fi depka "Buducnost" mali u mna uspech. Preto pokracujem s dalsou knihou od autora Dmitry Glukhovsky, tentokrat so zbierkou poviedok s nazvom "Poviedky o Rusku".

Z nejakeho zahadneho dovodu som ocakaval realisticke poviedky (od autora sci-fi knih!), takze ma trochu prekvapilo, ked tam isli byt mimozemstania :) Ale nakoniec niektore tie poviedky boli realisticke a bez sci-fi prvkov (napr Nieco za nieco, Obcas sa vracaju, Jedna pre vsetkych), takze som to neodhadol az tak uplne zle.

Kniha obsahuje niekolko realii zo skutocneho sveta. Geologicka vyskumna udalost v poviedke "From hell" sa napadne podoba na najhlbsi vrt na svete vyhlbeny Sovietskym Zvazom na polostrove Kola nedaleko hranic s Finskom a Norskom. Odporucam pohladat si to na YouTube :) Dvaja politici, Boris Nemcov a Vladimir Zirinovsky, vystupujuci v poviedke "Pred bezvetrim", su realne osoby a mali konflikt aj v skutocnom svete v televiznej debate, kde Zirinovsky hodil po Nemcovovi pohar vody. Nemcov, ktory ostro vystupoval proti Putinovi, bol v roku 2015 zavrazdeny. Zirinovsky, Putinov patolizac, ktory 27 decembra 2021 vo svojom prispevku na Twitteri takmer na den presne predpovedal rusku invaziu na Ukrajinu, zomrel na Covid-19 v aprili 2022. Osoby vystupujuce v poviedke "Obcas sa vracaju" su predpokladam Putin a Medvedev. Bola tam aj poviedka, ktorej pointa mi asi trochu unika (Kazdemu, co mu patri), preto napriklad neviem vylucit, ze tam boli nejake referencie na skutocne osoby alebo udalosti, ktore nepoznam a ktore keby som poznal, tak by mi to davalo vacsi zmysel. Niekde by sa mozno zisli dovysvetlujucee poznamky pod ciarou alebo nieco take. IMO najlepsia poviedka je "Predtym a potom" a najvtipnejsiu pointu ma "Panspermia". Na druhu stranu, najviac ma sklamala poviedka "Nieco za nieco", kde autor ide podla mna zbytocne priamociaro a vsevysvetlujuco po pointe. Od Glukhovskeho som zvyknuty na nieco ine a ide mi z toho pocit akoby tuto jednu odflakol.

Tema knihy je v podstate temna a depresivna, casto sa opakuju temy korupcie, chudoby, alkoholizmu, cenzury alebo pokrivenej ruskej mentality. Vzhladom na udalosti v Ukrajine a zaplavu ruskych trolov na socialnych sietach som tychto tem uz dost presyteny, takze mi kniha az tak nesadla. Miestami ma kniha uz nebavila, co ale neznamena, ze to je napisane zle. Zaroven asi zistujem, ze format "poviedka" mi az tak nesedi. V knihach mam rad tajomno a postupne gradovanie napetia, co sa v poviedkach az tak neda. Davam 3 a pol so zaokruhlenim nadol.

[Vladimir · Rating 3 out of 5]

Сборник из 16 довольно коротких рассказов. Все про Россию или россиян, а основная часть сюжетов про политику или коррупцию, абсолютно все - с разного размера долей абсурдности. Несмотря на предваряющее сборник заявление автора о том, что все имена и названия выдуманы и совпадать с реальными могут могут лишь по чистой случайности, один из рассказов - про битву Жириновского и Немцова, было еще какое-то упоминание настоящего имени современника (забыл), ну а некоторые реальные лица без труда угадываются по своим выдуманным двойникам.

Как обычно бывает со сборниками, качество рассказов разнится: есть и хрень полная, и просто ок, и прямо очень удачные. Больше всех мне понравились "Благое дело", "Utopia", "Явление" и "До и после". В любом случае, даже менее интересные истории были короткими и не успевали надоесть, так что скучно не было.

Начитка в исполнении Александра Андриенко вновь очень понравилась (у меня это уже третья книга Глуховского с его голосом), но в озвучании был один unintentionally funny нюанс: отбивка, заполняющая паузы между рассказами, звучит слишком уж в духе музыки из винтажного прона.

[Diana · Rating 3 out of 5]

Как никой от огромния екип, работил върху книгата, не сети, че Бутiьрка е най-напред зловещ и много известен московски затвор и чак после музикална група (с нелоши песни). Човек може да мрачен колкото този затвор, групата си е съвсем наред.
Иначе като всеки сборник има и силни разкази с чудесни хрумки, и не толкова. Би допаднала на хора, на които руската душевност е близка и интересна.

[Kristína · Rating 4 out of 5]

Keď ti zrušia prednášku, čo spravíš? Dočítaš knihu!
No, táto kniha sa mi páčila. Je to zbierka poviedok, ktoré predstavujú Rusko z rôznych pohľadom, ktorá sa veľmi vydarila!

[Lukáš Cabala · Rating 4 out of 5]

tá prvá poviedka, Gazprom & zmluva s peklom - tá bola naj

[Evgeny Mefyod · Rating 2 out of 5]

Читать эти рассказы как публицистику поздно и не интересно.
Читать как художественную - не интересно, и не приятно.

[Jessica · Rating 3 out of 5]

3.5

[Mania · Rating 5 out of 5]

Jak ja kocham Glukhovskyego w krótkiej formie, jest niesamowity

Ten zbiór nie ma słabych opowiadań. Po pięciu latach doceniam je jeszcze bardziej niż przy pierwszej lekturze, a „Panspermia” wciąż trafia do mnie najbardziej

[Kornelia · Rating 3 out of 5]

3.5

[Jenni · Rating 3 out of 5]

Viele kleine Geschichten, die über Russland handeln. Einige waren mehr verständlich als andere. Am Besten hat mir "Oppenheimer" und "Ex Machina" gefallen.

[Shotgun · Rating 5 out of 5]

Ačkoliv stále považuji za nejlepší knihu z laptopu Glukhovského jeho zatím poslední román Tekst, tak tato sbírka povídek je jen o pár kroků za ním. Společné mají také to, že velká část těchto povídek je víceméně realistická. Také jsou hodně kritické k současným poměrům nejen v Moskvě ale v celém Impériu.
— Asi nejvíce se mi líbila povídka o místním oligarchovi, který byl, na podkladě shlédnutí pár francouzských filmů s Belmondem, vždy velkým obdivovatelem Francie a jednoho dne se konečně rozhodne navštívit sladkou Francii osobně. Jenže Francouzi nejsou na jeho křupanské chování zvědaví a také on čím dál více nezvládá rozpor mezi jeho vysněný obraz cizí země s aktuální realitou.
— Povídky jsou vtipné, plné satiry a špinavé ruské reality. Občas se zde objeví nějaký fantasy nebo sci-fi motiv ale už je to jen taková exotická příchuť, která nepřekryje dominující chuť nelichotivé skutečnosti.
— Pokud nechcete přijít o své vybájené představy o Rusku, tak tuhle knihu rozhodně nečtěte a pokud si chcete užít trochu té syrové reality a slušnou dávku hodně černého humoru, pak je tohle kniha právě pro vás. Přečtenou ji budete mít za chvilku ale v hlavě vám zůstane na hodně dlouho.

[Maciej · Rating 5 out of 5]

PL
Bardzo dobrze napisane opowiadania o współczesnej Rosji z delikatnym przymrużeniem oka na zjawiska paranormalne, kosmitów, demony i inne takie elementy fantasy czy w tym przypadku bardziej urban fantasy, które dla autora są czymś normalnym. Pisarz celnie trafia w narodowe wady, przywary i mentalność oraz świetnie żongluje żartami dotyczącymi Rosjan i mieszkańców państw byłego Związku Radzieckiego. Zdecydowanie polecam!

EN
Very well-written stories about modern Russia with a gentle wink of eyes on paranormal phenomena, aliens, demons and other such fantasy elements, or in this case more urban fantasy, which are normal for the author. The writer accurately ends up with national faults, vices and mentality, and juggles jokes about Russians and residents of the former Soviet Union. I definitely recommend it!

[Lori · Rating 5 out of 5]

Příjemný začátek nového roku. Obecně povídkám moc nefandím, protože buď jsou zbytečně dlouhé, nudné a o ničem, nebo skvělé, s pointou a krátké. Toto je výborný soubor, povídky mě bavily snad všechny a vesměs měly ne úplně očekáváné konce. A místy i hlubké pravdy :)

"Počuj, Iľjič," ustarostene sa zamračil Slavik. "Podľa mňa sa hýbu. Nie sú to náhodou vajíčka hlíst? Alebo dáke nanoroboty?"
"Mal by si menej pozerať televíziu, Slavik," otcovsky mu poradil Sergej Iľjič. "Vo vodke za sto rubľov neprežije žiadny organizmus."

[Knižný (Valéria Scholtzová) · Rating 5 out of 5]

Perfektné. Poviedky o Rusku, v ktorych sa pravda skryje za sci-fi a mimozemské sily. Veľa poviedok mi pripomenulo slovenské reálie a pomery. Každá jedna poviedka je napísaná perfektne a má svoju výpovednú hodnotu. Upozorňujem rusofilov, že pohľad na Rusko v zbierke nie je cez ružové okuliare, ale cez oko vnímavého a kriticky mysliaceho človeka.

[Annamária Takács · Rating 4 out of 5]

Separate chapters, seemingly unconnected, but related, tells another perspect of the big picture. Sometimes terrifying, sometimes funny, and mosty: makes you think.