What do you think?
Rate this book
Американски деликатеси
От авторката на Втора кожа и Как наказва Бог!
Книга за силата – и самотата – да загърбиш един живот и да скочиш в друг.
Човекът в тази книга емигрира не само в нови географски територии, той се преселва в неизследвани досега кътчета на душата си, в нови връзки, в непознати състояния, прави равносметки, задава си въпроси.
Свалила своята „втора кожа“, Катерина Стойкова е все така до болезненост пряма със себе си и с читателя. Поетичното и тук е примесено с философска мъдрост, със съзерцателност и умение да уловиш детайлите на живота такъв, какъвто е, без оценка.
„Трябва много да внимаваме, когато употребяваме думата дом“ – това ни казва Катя с новата си книга. И ни предлага думи, които събуждат състояния, чегъртат опакото на душата, докато стигнат до чиста, ненаранена тъкан.
Книга за силата – и самотата – да загърбиш един живот и да скочиш в друг.
Човекът в тази книга емигрира не само в нови географски територии, той се преселва в неизследвани досега кътчета на душата си, в нови връзки, в непознати състояния, прави равносметки, задава си въпроси.
Свалила своята „втора кожа“, Катерина Стойкова е все така до болезненост пряма със себе си и с читателя. Поетичното и тук е примесено с философска мъдрост, със съзерцателност и умение да уловиш детайлите на живота такъв, какъвто е, без оценка.
„Трябва много да внимаваме, когато употребяваме думата дом“ – това ни казва Катя с новата си книга. И ни предлага думи, които събуждат състояния, чегъртат опакото на душата, докато стигнат до чиста, ненаранена тъкан.
80 pages, Paperback
Published August 10, 2022
1 person is currently reading
61 people want to read
About the author
Katerina Stoykova-Klemer
35 books36 followersКатерина Стойкова е автор на няколко поетични книги. Най-новите й стихосбирки на български са „Американски деликатеси“ и „Втора кожа“, издадени от ICU. През 2024 г. University Press of Kentucky ще издаде на английски нейната стихосбирка „Между клетка за птици и къща за птици“. Книгите на Катерина са носители на националните награди „Дъбът на Пенчо“, „Иван Николов“ и „Ваня Константинова“.
Катерина е собственик и главен редактор на американското издателство Accents Publishing, където е редактирала и публикувала близо сто книги, повечето от които поезия. Нейни стихове са номинирани за наградите Pushcart, Best of the Net, Discovery Award и други.
През издателството си Катерина редовно преподава дългосрочни и краткосрочни работилници по поезия на ученици от различни нива. Също преподава и в Carnegie Center for Literacy and Learning.
Катерина е собственик и главен редактор на американското издателство Accents Publishing, където е редактирала и публикувала близо сто книги, повечето от които поезия. Нейни стихове са номинирани за наградите Pushcart, Best of the Net, Discovery Award и други.
През издателството си Катерина редовно преподава дългосрочни и краткосрочни работилници по поезия на ученици от различни нива. Също преподава и в Carnegie Center for Literacy and Learning.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 32 reviews
September 2, 2022
Disclaimer: обичам Катерина Стойкова и може би съм пристрастна.
Никой друг не говори така за вътрешните ни затвори, поне аз не се сещам. Преди мислех, че Катя пише за миграцията, но по-скоро е за отсъствието на дом. Езикът ѝ отпуска и стяга, сгъстява и разрежда едно особено напрежение (неудобство, усещане за собствения ни фалш, самота?), което пътува с нас, докато четем. Катя толкова добре познава тези емоции, че може да си позволи “непоетичната” свръхчестност.
Тя казва да внимаваме, когато казваме дом.
Тя напомня, че влизането в тъмната гора невинаги значи, че ще излезем на светло.
Тя все наднича под коричката на раната.
Тя предупреждава какво става, ако не ползваме крилете си или случайно влезем “вътре”, в грешния дом.
Никой друг не говори така за вътрешните ни затвори, поне аз не се сещам. Преди мислех, че Катя пише за миграцията, но по-скоро е за отсъствието на дом. Езикът ѝ отпуска и стяга, сгъстява и разрежда едно особено напрежение (неудобство, усещане за собствения ни фалш, самота?), което пътува с нас, докато четем. Катя толкова добре познава тези емоции, че може да си позволи “непоетичната” свръхчестност.
Тя казва да внимаваме, когато казваме дом.
Тя напомня, че влизането в тъмната гора невинаги значи, че ще излезем на светло.
Тя все наднича под коричката на раната.
Тя предупреждава какво става, ако не ползваме крилете си или случайно влезем “вътре”, в грешния дом.
September 10, 2022
Докосна ме, разбърка вътрешния ми свят, пренареди го после, накара ме да мисля дълго за оттенъка на текстовете. Прекрасна книга.
~
Как се казва когато чувстваш
че ти липсва нещо важно някъде и най-доброто
на което можеш да се надяваш е
да го забравиш
или да свикнеш
без него. Иска ти се да разбереш
къде или какво, защото
вече знаеш кой.
~
Как се казва когато чувстваш
че ти липсва нещо важно някъде и най-доброто
на което можеш да се надяваш е
да го забравиш
или да свикнеш
без него. Иска ти се да разбереш
къде или какво, защото
вече знаеш кой.
August 6, 2023
Кратка притча за любовта
Разговор с Деница, 4 г.
Катя: Имаш ли си гадже?
Деница: Даааа!
Катя: Хубав ли е?
Деница: Даааа!
Катя: Какво му е хубавото?
Деница: Заедно ловим тези божи кравички.
Катя: И какво ги правите тези божи кравички?
Деница: Убиваме ги.
Катя: Убивате ги?
Деница. Да. За да можем да ги вземем. После си играем с тях. После ги пускаме на свобода и търсим други.
Гарвановите криле
Намерих ги на земята. По-късно видях
и самия гарван. Разхождаше се без тях,
все едно не му трябват. Натъжих се.
Не може ли да се направи нещо?
Да му сложим някакви протези или
да съберем пари за операция, да се опитат
да му ги присадят. Не бива да го оставим
да върви така, като кокошка. Ами не, казаха ми.
Той сам си ги изкълва. Ако му сложим нови,
Пак ще ги махне. Спомням си смайването си,
което се смеси с жалост към птицата. Но
желанието ми да помогна, бе отлетяло.
В различни части на тялото
живеят различни чувства
както различните видове месо
съжителстват в общата плът.
Мога да съставя карта, подобна
на онези илюстрации с инструкции
как се разфасова прасе.
Тази част вибрира от страх.
Тази е отровена от вина,
че не се радва повече.
Онази отчаяно се опитва,
но не успява
да изпита благодарност.
До нея, за разкош
- ранимост-
като бисер без мида.
На мястото на гнева
бяло петно.
Откъде знаеш,
че там е имало гняв?
Тялото помни.
Къде е гневът, тяло?
Тялото мълчи.
Иска да се скрие
в сянката, но няма сянка
бялото петно.
Тялото трепери от страх
вместо от гняв,
цялото побеляло.
Имало едно време
един сняг. Завалял.
Покрил всичко
и останал там.
Така и никой не разбрал
какво останало скрито.
Замръзнало.
Убито.
Тестът на студения ден
днес пак искаш
да се върнеш в Америка
по-големия дом
по-добрата родина
да изчезнеш
в огромната истина
че от себе си
няма излизане
Кратък разказ
Човекът много иска жълтък.
Но няма яйце. Разполага само
с един камък.
Нищо де. Ще опита.
Ти го виждаш по твоя начин, аз го виждам по моя начин
Поне очите ни са отворени.
Казахме думите,
метнахме вината
като въдица със стръв.
Кой каквото хване,
негово си е.
Разговор с Деница, 4 г.
Катя: Имаш ли си гадже?
Деница: Даааа!
Катя: Хубав ли е?
Деница: Даааа!
Катя: Какво му е хубавото?
Деница: Заедно ловим тези божи кравички.
Катя: И какво ги правите тези божи кравички?
Деница: Убиваме ги.
Катя: Убивате ги?
Деница. Да. За да можем да ги вземем. После си играем с тях. После ги пускаме на свобода и търсим други.
Гарвановите криле
Намерих ги на земята. По-късно видях
и самия гарван. Разхождаше се без тях,
все едно не му трябват. Натъжих се.
Не може ли да се направи нещо?
Да му сложим някакви протези или
да съберем пари за операция, да се опитат
да му ги присадят. Не бива да го оставим
да върви така, като кокошка. Ами не, казаха ми.
Той сам си ги изкълва. Ако му сложим нови,
Пак ще ги махне. Спомням си смайването си,
което се смеси с жалост към птицата. Но
желанието ми да помогна, бе отлетяло.
В различни части на тялото
живеят различни чувства
както различните видове месо
съжителстват в общата плът.
Мога да съставя карта, подобна
на онези илюстрации с инструкции
как се разфасова прасе.
Тази част вибрира от страх.
Тази е отровена от вина,
че не се радва повече.
Онази отчаяно се опитва,
но не успява
да изпита благодарност.
До нея, за разкош
- ранимост-
като бисер без мида.
На мястото на гнева
бяло петно.
Откъде знаеш,
че там е имало гняв?
Тялото помни.
Къде е гневът, тяло?
Тялото мълчи.
Иска да се скрие
в сянката, но няма сянка
бялото петно.
Тялото трепери от страх
вместо от гняв,
цялото побеляло.
Имало едно време
един сняг. Завалял.
Покрил всичко
и останал там.
Така и никой не разбрал
какво останало скрито.
Замръзнало.
Убито.
Тестът на студения ден
днес пак искаш
да се върнеш в Америка
по-големия дом
по-добрата родина
да изчезнеш
в огромната истина
че от себе си
няма излизане
Кратък разказ
Човекът много иска жълтък.
Но няма яйце. Разполага само
с един камък.
Нищо де. Ще опита.
Ти го виждаш по твоя начин, аз го виждам по моя начин
Поне очите ни са отворени.
Казахме думите,
метнахме вината
като въдица със стръв.
Кой каквото хване,
негово си е.
October 23, 2022
Няма друг автор като Катерина. Болезнено искрена поезия, мислите в главата ми, които никога няма да споделя. Четете с внимание.
September 10, 2022
Чудесна книга!
—
За да има лъжец, е необходимо
да се намери и вярващ.
Дори да са един и същ човек.
—
Да повдигнем коричката на раната
и да надзърнем пак.
Не, не е зараснала.
—
За да има лъжец, е необходимо
да се намери и вярващ.
Дори да са един и същ човек.
—
Да повдигнем коричката на раната
и да надзърнем пак.
Не, не е зараснала.
August 28, 2022
И този път Катерина Стойкова не ме разочарова 💙
——-
Страданието пристигна
и станахме срамежливи.
Не можем да се погледнем
един друг. Станахме детективи.
Защо? Кой? Как
можем да спрем всичко това?
Огорчени, вгорчени, впримчени,
нерешени, събрали
като семки в себе си
всичките причини.
——-
Страданието пристигна
и станахме срамежливи.
Не можем да се погледнем
един друг. Станахме детективи.
Защо? Кой? Как
можем да спрем всичко това?
Огорчени, вгорчени, впримчени,
нерешени, събрали
като семки в себе си
всичките причини.
August 12, 2022
Чисто тематично не ми хареса толкова, колкото "Как наказва Бог" и "Втора кожа", но пак е прекрасна.
March 16, 2023
"Някой винаги слуша.
Някой винаги разбира, вижда, чувства твоите думи."
Някой винаги разбира, вижда, чувства твоите думи."
October 14, 2022
“За да има лъжещ, е необходимо
да се намери и вярващ.
Дори да са един и същ човек.”
да се намери и вярващ.
Дори да са един и същ човек.”
Read
August 23, 2022Обичам поезията на Катерина Стойкова. Препоръчвам.
Read
August 28, 2022С огромно желание чакам всяка следваща книга на Катя Стойкова и никога не оставам разочарована.
August 29, 2022
Харесвам лапидарния стил на Катя Стойкова. Тук , струва ми се, размишлява за нейния живот в по-голямата част от книгата.Намирам сходство в моето мнение и някои нейни заключения.
"Който не знае какво да прави с живота си - пътува. "
"Който не знае какво да прави с живота си - пътува. "
October 3, 2022
Далече от ефекта на "Втора кожа". Не намирам и че общият фокус е точно емигрантството, но по тоя начин се отбелязваме с още една тема от прогресивния дискурс, нали така.
"Теорема: Америка е най-великата страна в света", откъдето е изведено заглавието, ми напомня за мемоара Educated, само дето тука злодеят не е бащата, а съпругът. Но пак всичко завършва добре: "Жената напуснала мъжа и заживяла щастливо. В Америка." Не звучи ли като нещо, което трябва да изпишем на знаме? За мене това е просто следващото ниво "американски деликатес", който се заплаща с преглъщане на истинската ти същност и то вече не само вкъщи, ами и навън, и ако Катерина Стойкова не е иронична, за мене категорично е престанала да е "до болезненост пряма със себе си и с читателя".
Въпреки всичко харес��х "Представи си сурово яйце" за сложната еквилибристика да запазиш едно яйце цяло, след като си счупил черупката; "До имигрантката, която нарече дъщеря си скотина" за злината на тази жена, но и за това колко лесно можем да я разберем, ако погледнем в себе си; "Мъж и жена в спалнята" за любовното отчуждение, "Една натъжена оса" за вътрешния ни глас, който използва всички средства, за да се манифестира; "Имало едно време една жена" за това как понякога дъщерите се налага да осиновят майките си, за да не осиротеят самите те, и "Гарвановите криле", въпреки че не разбрах с какъв знак се коментира нежеланието да се помага на някого, който си вреди сам (ако е положителен - не ми харесва). Тук ще цитирам "Кратка притча за любовта", защото в нея, за разнообразие, жестокостта на човешките отношения ни се разкрива не чрез мъж във властова позиция, а в образа на 4 годишно момиченце:
"Кратка притча за любовта
Разговор с Деница, 4 г.
Катя: Имаш ли си гадже?
Деница: Даааа!
Катя: Хубав ли е?
Деница: Даааа!
Катя: Какво му е хубавото?
Деница: Заедно ловим божи кравички.
Катя: И какво ги правите тези божи кравички?
Деница: Убиваме ги.
Катя: Убивате ги?
Катя: Да. За да можем да ги вземем. После си играем с тях. После ги пускаме на свобода и търсим други."
"Теорема: Америка е най-великата страна в света", откъдето е изведено заглавието, ми напомня за мемоара Educated, само дето тука злодеят не е бащата, а съпругът. Но пак всичко завършва добре: "Жената напуснала мъжа и заживяла щастливо. В Америка." Не звучи ли като нещо, което трябва да изпишем на знаме? За мене това е просто следващото ниво "американски деликатес", който се заплаща с преглъщане на истинската ти същност и то вече не само вкъщи, ами и навън, и ако Катерина Стойкова не е иронична, за мене категорично е престанала да е "до болезненост пряма със себе си и с читателя".
Въпреки всичко харес��х "Представи си сурово яйце" за сложната еквилибристика да запазиш едно яйце цяло, след като си счупил черупката; "До имигрантката, която нарече дъщеря си скотина" за злината на тази жена, но и за това колко лесно можем да я разберем, ако погледнем в себе си; "Мъж и жена в спалнята" за любовното отчуждение, "Една натъжена оса" за вътрешния ни глас, който използва всички средства, за да се манифестира; "Имало едно време една жена" за това как понякога дъщерите се налага да осиновят майките си, за да не осиротеят самите те, и "Гарвановите криле", въпреки че не разбрах с какъв знак се коментира нежеланието да се помага на някого, който си вреди сам (ако е положителен - не ми харесва). Тук ще цитирам "Кратка притча за любовта", защото в нея, за разнообразие, жестокостта на човешките отношения ни се разкрива не чрез мъж във властова позиция, а в образа на 4 годишно момиченце:
"Кратка притча за любовта
Разговор с Деница, 4 г.
Катя: Имаш ли си гадже?
Деница: Даааа!
Катя: Хубав ли е?
Деница: Даааа!
Катя: Какво му е хубавото?
Деница: Заедно ловим божи кравички.
Катя: И какво ги правите тези божи кравички?
Деница: Убиваме ги.
Катя: Убивате ги?
Катя: Да. За да можем да ги вземем. После си играем с тях. После ги пускаме на свобода и търсим други."
August 15, 2022
Една от функциите на поезията за мен е да казва на глас онези неща, които не знам, че си мисля, които не знам, че изпитвам, или който знам, че изпитвам, но бих искала да не изпитвам. Абе, казва това, което ти не смееш, но по п0-красив и поетичен начин.
С някои от тия си стихотворения Катя Стойкова доста гадно ми брънка в душата, извади от нея някои работи, навря ми ги в носа и после ме остави да си лягам с тежко сърце.
Хареса ми много.
Макар на теория темата на стихосбирката да няма нищо общо с мен, аз, бидейки егоиста, който съм, се намерих между редовете и останах там дълго след прочитането им.
С някои от тия си стихотворения Катя Стойкова доста гадно ми брънка в душата, извади от нея някои работи, навря ми ги в носа и после ме остави да си лягам с тежко сърце.
Хареса ми много.
Макар на теория темата на стихосбирката да няма нищо общо с мен, аз, бидейки егоиста, който съм, се намерих между редовете и останах там дълго след прочитането им.
September 10, 2022
Докато четях, кой знае защо, в главата ми изникнаха думите "нож за писма". Поезията на Катерина Стойкова ми се стори едновременно крехка и остра - като хартия. На хартия, знаете, можеш много лошо да се порежеш. Думите в тази малка синя книжка режат. Ако не внимаваш.
Аз внимавах. И пак ме порязаха. Малко.
Сигурно затова ми заприличаха на нож за писма.
Звучат като писма до себе си и другите. Най-вече до себе си. И режат като нож. Невинаги на правилното място. Имаше някои, които не уцелиха вена. Но други успяха. За първи път чета Катерина Стойкова. Ще си взема и другите й книжки. Обичам да се порязвам на хартия отвреме навреме. Боли, но болката е сладка 🙃
Аз внимавах. И пак ме порязаха. Малко.
Сигурно затова ми заприличаха на нож за писма.
Звучат като писма до себе си и другите. Най-вече до себе си. И режат като нож. Невинаги на правилното място. Имаше някои, които не уцелиха вена. Но други успяха. За първи път чета Катерина Стойкова. Ще си взема и другите й книжки. Обичам да се порязвам на хартия отвреме навреме. Боли, но болката е сладка 🙃
August 30, 2022
Разкошна! Задължителна. Необходима!
October 2, 2022
Това е първата книга на Катерина Стойкова, която чета, и знам, че няма да е последната. 💙
Съпреживявах от първата до последната страница. Усетих текстовете (и "причините" за тях) много истински, а за мен автентичността е водеща, за да ми хареса поетична книга.
"Триптих на тялото" ми е може би любимото.
Съпреживявах от първата до последната страница. Усетих текстовете (и "причините" за тях) много истински, а за мен автентичността е водеща, за да ми хареса поетична книга.
"Триптих на тялото" ми е може би любимото.
September 18, 2022
Имаше стихове, които ми харесаха, но повечето не успях да ги усетя като нещо мое, а това е задължително, когато четеш поезия, поне според мен. Катерина Стойкова несъмнено пише красиво. Имам усещането, че ако напише роман ще стане хит. 💙
September 18, 2022
Тази стихосбирка е първият ми досег до творчеството на Катерина Стойкова. Езикът й провокира - особено защото и аз живея в чужбина и се припознавам в много от стиховете. Идеите и имат дълбочина, а думите й оставят редица сложни въпроси, които ще вълнуват читателя дълго.
Любопитна съм за още.
Любопитна съм за още.
September 25, 2022
Силна стихосбирка. Ако темата за емиграцията ви е близка има вероятност някои от стиховете да ви стиснат за гърлото. Силата на казаното само загатва за още по-голямото неизказано. Откровена, лична, на кръстопът. Да си носиш корените във ръце...
August 24, 2022
Гениална и разтърсваща както винаги! ❤
September 2, 2022
Книга, в която можеш да се удавиш.
Катерина Стойкова извършва прецизна дисекция на сърцето и разума.
Катерина Стойкова извършва прецизна дисекция на сърцето и разума.
September 5, 2022
Страшно ми хареса. За мен е най-добрата ѝ досега.
December 26, 2022
За да има лъжец, е необходимо
да се намери и вярващ.
Дори да са един и същи човек.
да се намери и вярващ.
Дори да са един и същи човек.
January 12, 2023
Страхотна първа среща с поезията на Катерина Стойкова!
Истинско вдъхновение е.
Накрая се връщаш в началото и се питаш:
„знаеш ли следващата стъпка,
ако следващата стъпка
се окаже неправилна?“ 💙
Истинско вдъхновение е.
Накрая се връщаш в началото и се питаш:
„знаеш ли следващата стъпка,
ако следващата стъпка
се окаже неправилна?“ 💙
March 20, 2023
Страхотна книга!
Обожавам Катерина Стойкова.
Обожавам Катерина Стойкова.
March 29, 2023
Всяка нейна книга е събитие!
April 2, 2023
Е, успя да ме впечатли.
August 17, 2023
В интервю Джеймс Боудуин твърди, че цели да напише "a sentence as clean as a bone"
Точно такъв е стилът на Катерина Стойкова. Като кокал - оголен, остър, но и крехък.
Точно такъв е стилът на Катерина Стойкова. Като кокал - оголен, остър, но и крехък.
Displaying 1 - 30 of 32 reviews