8 години заложница на Кадафи

by Миролюба Бенатова, Кристияна Вълчева

1999 г., Либия. пет български медицински сестри и един палестински лекар са задържани по обвинение в умишлено заразяване с вируса на СПИН на стотици деца. Кристияна вълчева е една от тях. Полицаите, които я арестуват, искат от нея да признае, че стои в основата на дяволски заговор срещу джамахирията, чиято цел е да отнеме живота на няколкостотин либийски деца. В желанието си да я пречупят, да стъпчат духа й, да я доведат до ръба на психическите и физическите й сили, мъчителите й не се спират пред нищо. И Кристияна започва една битка с болката, с лъжите, с времето.
Книгата, която държите в ръцете си, е изключителната й изповед за осемте години, прекарани в плен на един диктатор и като заложница в ситуация без изход, в която се преплитат пари, политика и стотици човешки съдби.

Миролюба Бенатова работи като журналист от 18-годишна. „Първите седем“ в професията прекарва във в. „168 часа“. От 2000 г. разказва истории по bTV. Интервюирала е петорен убиец с доживотна присъда; сина на Кадафи; Златко Баретата; откривателите на СПИН и противозачатъчните хапчета; майки, които са продали децата си, и български таксиметров шофьор, намерил и върнал 3000 евро. По собствените й думи, СПИН процесът в Либия е белязал живота й.

Genres: Audiobook, Nonfiction, Biography

272 pages, Paperback

First published January 1, 2007

Reviews

[Антоанета · Rating 5 out of 5]

Темата за българските медицински сестри в Либия за мен винаги е била нейде в периферията и не съм се замисляла по същество какво, къде и как се е случило. Тогава съм била все още с тийнейджърски акъл и не съм се интересувала от толкова сериозни събития, които не ме касаят пряко. А може и за много други хора да е било по същия начин. Ето защо съм благодарна на платформата Сторител, че са озвучили тази книга и така аз имах възможност да посегна към нея и да разбера една от гледните точки в историята. Казвам една от точките, защото книгата е разказ само на една от сестрите – на Кристияна, а предполагам, че всяка една може да разкаже същото, но същевременно съвсем различно преживяно.
Наред със събитията в Либия, Кристияна разказва и собствения си живот, от който се вижда, че изобщо не е бил лек или богат. Но и като много българи след демокрацията, ако е живеела богато едва ли би се вдигнала да работи в Третрия свят. А там в Третия свят тя изкарва повече пари отколкото в България, въпреки мизерните и нехигиенични условия, при които се работело тогава в тамошните болници. И все пак прави впечатление, че е живяла бохемски, позволявала си е партита с различни чужденци, на които се пиело доста алкохол (по-късно това са едни от обвиненията – употребата на алкохол, производството на алкохол (!!!) и разврат). Но най-страшното разбира се е заразяването на либийските деца със СПИН, при положение, че тя никога не е работела в детската болница и преди това не е познавала другите обвиняеми наредени до нея.
Книгата описва целият ужас от изтръгнатите с мъчения самопризнания и нечовешките условия в либийския затвор, начинът по който пречупват всеки един от тях и как ги принуждават да говорят неща скалъпени от самите обвинители. Всички тези описания наистина са потресаващи, но потресаваща е и абдикацията на българската държава от онзи начален период, когато всички други държави изтеглят своите медицински работници, а тук дори потулват истината и преиначават фактите чрез бюлетини от самата БТА. Има много политици от онзи период, които според мен са виновни за всичко сполетяло в последствие медиците.
Другото, което също ми направи силно впечатление е раздорът между самите сестри докато са пребивавали заедно в затвора. Имало е моменти, в които буквално не са се понасяли и непрекъснато са се карали. Все си мислех, че поне те са били сплотени и са съчувствали една на друга по време на изтезания и изпитания. Уви, начинът, по който са описани не помага много на човек да хареса характерите им (включително и на Кристияна).
Не знам защо книгата има нисък рейтинг и дори доста оценки с 1* (чудя се и защо няма други коментари), но за мен е книга, която разкрива доста неща и от която могат да се направят много изводи. На мен лично книгата ми въздейства много (дори повече от тези за Аушвиц) и макар още да не съм я осмислила съвсем й давам 5*.

[Борислава Чотрева · Rating 5 out of 5]

Хората обичат трагедиите. Но са склонни бързо да ги забравят. Българите сме злобни и разединени, склонни да изоставяме и забравяме своите. Но пък сме и силни. Често не знаем на какво сме способни докато не бъдем поставени на предела на човешките възможности. 8 години унижение. 8 години страх. 8 години изкупителна жертва. 8 загубени години от живот, който дори не знаеш дали ще продължи или ще завърши с разстрел, за да изкупиш чужди грехове. Защото виновен трябва да има. Така болката се понася по-лесно. Мрачна. Тъжна. Отрезвяваща история. Поклон пред мъките на тези жени!

[Desislava Frantsova · Rating 5 out of 5]

Разтърсваща…

[Stiliyana Angelieva · Rating 5 out of 5]

Истинска трагедия тъжно много тъжно за изгубените години живот

[Eti · Rating 4 out of 5]

За ужаса, който никой от нас не може да си представи... За страха и болката... За вярата в Бог и в спасяването на душата... За чезненето докато си още жив... За смъртта докато дишаш...
Много сила трябва, за да преживееш това! Но и много сила трябва, за да разкажеш.

За мен е странно бездушното свиване на рамене на нашите политици тогава... Срам. Гняв. Страх. Това са моите емоции за политиците - преди и сега.

[Milena Galanova · Rating 5 out of 5]

Бях много малка, когато питах майка ми с какво са сгрешили тези жени, всеки път когато ги даваха по телевизията. Сега си отговарям - сгрешили са с това, че са били в грешното време, на грешното място. Не знам дали е съдба, лош късмет… нямам представа, но се възхищавам на психиката и на петте. Единственото, което остави противоречия в мен са изказванията за Валентина Сиропулу (Малката). Разбирам, че разказът е и субективен, тъй като е от името на Кристияна, но ако тези неща са истина - много жалко за Валентина, че не е успяла да съхрани себе си така, както другите са направили (отново, уповавайки се на историята в книгата), тъй като човек, който избухва и се гневи, прехвърляйки гнева си и срещу другите е белег точно на човек, който не е в мир със себе си. Да, може да звучи парадоксално и някой да ми каже “Какъв мир?! Те са в ада!” И аз бих била абсолютно съгласна, но ситуацията, в която са попаднали би следвало да ги обедини и смири, да се опитат да съжителстват, за да оставят да ги тровят само страданията, които са им причинявали отвън, а не и те самите да си причиняват такива. Имайте предвид, че книгата е много подробна и тежка - не се препоръчва за емоционални хора, които не могат да търпят визуално описание до детайл.

[Aneliya Ivanova · Rating 5 out of 5]

Много,много тъжна история от българската политическа действителност.Три български правителства са се изредили,докато е дошло времето за освобождаване на българските сестри,използвани като разменна монета.В сравнение с другите обвинени сестри с чуждо поданство,които са били почти веднага освободени,българките и палестинецът са били изоставени из либийските зандани.От всичко най-възмутена бях от пълната абдикация на нашите тогавашни управници и дипломати.Някои неща сега ми се изясниха(знаех само че в откупа за освобождаването им е бил включен зануляване на либийския външен дълг към България ),не знаех,че друго условие е натиск по случая в Локърби.И все пак съм радостна,че са успели медицинските сестри и доктори да се отърват от смъртното наказание,което им е било наложено.Тази история е представена на българските читатели(слушатели)от разследващата журналистка Миролюба Бенатова.

[Vanya Todorova · Rating 5 out of 5]

Разтърсваща!

Чела и гледала съм много затворнически истории, защото ме вдъхновяват и смиряват, а тази е една от най-най-най-силните такива.

Освен самият сюжет за затворническата съдба на авторката, тя разказва супер искрено за живота и мислите си преди и след. Особено ми хареса краят и как не го е украсила.

Засегнати са много човешки теми отвъд ужаса на затвора, като завистта, човешките отношения и любовта.

Абсолютно съм сразена от предателството между ‘наши’ и негативността дори в най-критичните моменти и всъщност вярвам на авторката, че е от завист. Когато правиш и можеш повече от останалите, те те мразят, защото им показва колко са пасивни. Предполагам човешката природа (и особено българите) не можем да се надскочим.

А самата тя, Кристияна Вълчева - уникална жена! Хитра, силна, интелигентна, проницателна, красива и истинска. Задължителна книга!

[Kalina Avramova · Rating 5 out of 5]

Много добре написана! Дори не можем да си представим що за мъчения са изтърпели медиците, които всъщност са спасили толкова други животи и за благодарност са получили несправедливи присъди и зверства. Аз бях само 5ти клас когато се завърнаха и гледах по новините в лятната ваканция и се радвах много без да знам тези подробности. По това време наистина обществото се вълнуваше от каузата да се приберат, обаче всъщност всичко е било предотвратимо от нашата дипломация от 3 правителства, както дори филипинците са действали. Гледах интервюто 3 години след завръщането в Шоуто на слави и се радвам, че са успели да се върнат към нормалния си начин на живот и професиите си и са се съхранили психически доколкото е възможно! Здраве и късмет!

[Vanya Velikova · Rating 5 out of 5]

"Ние, българите, никога не успяваме да сме единни, дори и в страданието си."

Наистина разтърсваща история по истинския случай за арестуваните български медици в Бенгази, Либия. Слушах с абсолютен потрес и възхита към издръжливостта на Кристияна и останалите медицински сестри. Осем години мъчения, лишения, унижения, изтръгнати принудително неверни самопризнания, самота, завист и минимална помощ от страна на българската държава. Осем години, в които човек преразглежда познанствата и приятелствата си, мнимите си ежедневни нужди, преоткрива злобата и предателството на обкръжението си и е принуден да прояви търпение и вяра в справедливостта. Определено ми даде храна за размисъл, препоръчвам! (благодарности на Нади за препоръката в сторител)

[Carrie]

Трудно се говори за подобни книги и според мен няма поле за даване на оценка. Тежка, но истинска, най-много в историята на затворничество ме изуми, че медиците през цялото време са функционирали независимо едни от други, не са се обединили в споделената си съдба, не са си оказвали морална подкрепа. Липсата на кооперативност от българското правителство също не разбирам, но наистина - да си сам за себе си и да вълчееш в подобна ситуация? Ей това ми е истински непонятно.

[Ludmil · Rating 5 out of 5]

Покъртителен разказ за ужаса на медиците и в частност на Кристияна Вълчева. Отличен разказ на Миролюба Бенатова. Съжалявам, че чак сега прочетох тази книга.

[Val Petkova · Rating 5 out of 5]

Разтърсваща изповед, която ме остави без думи...

[Anelia · Rating 5 out of 5]

Не бях запозната в детайли с процеса с медиците ни в Либия, определено си струва да се знае и да се помни.

[Mihail Yunchov · Rating 5 out of 5]

Опустошен, точно както са били опустошени животите на сестрите!

[Svetla Peicheva · Rating 3 out of 5]

Доста интересен разказ от първо лице, бях чувала само слухове

[Hristiana · Rating 5 out of 5]

Уникална книга.