„Стефан Данаилов учеше студентите си не само как да бъдат добри актьори, но и добри хора. Как да завладяват сцената, без да изгубят себе си извън нея. Как да проявяват еднакво уважение към директора в театъра и към портиера и да бъдат щедри. Защото рано или късно животът ще се отплати. Вярвам, че всеки, свързан с актьорската професия или не, има какво да вземе от тази книга.“ Ива Папазова
Учениците на Стефан Данаилов си припомнят годините с техния Мастър. Преподавател, родител, приятел и огромно сърце, което до последно не се умори да дава безусловна обич.
Историите разказаха артистите: Параскева Джукелова, Иван Бърнев, Асен Блатечки, Свежен Младенов, София Бобчева, Антоанета Добрева – Нети, Иван Юруков, Павел Иванов, Ралица Паскалева, Лидия Инджова, Александър Кадиев, Деян и Дарин Ангелови, Стефания Колева, Явор Вълканов, Ваня Щерева, Ненчо Илчев, Евгени Будинов, Никола Парашкевов, Ана Пападопулу, Валери Йорданов, Асен Данков, Радина Боршош, Севар Иванов, Евелин Костова, Башар Рахал.
Ставаш част от света на великан човек. И разбираш колко е лесно да бъдеш обичан. Няма как друго яче, когато си добър човек, с топло, огромно сърце и умееш да обичаш.
Разбираш, колко лесно е било да бъде обичан Стефан Данаилов. Разбираш колко голямо е било сърцето му и колко добър човек е бил. Осъзнаваш колко важно е да си учител най-вече с личен пример и как е възможно едновременно да си приятел и баща на всички мастърчета. Както се казва, не възпитавай децата си, а себе си, така или иначе, те ще приличат на теб. Любими цитати: “ Живейте го тоя живот. Не слизайте от сцената и танцувайте, докато не падне завесата.” и “ Не знам дали ще ви науча всички да бъдете добри актьори, но ще се опитам да ви науча да бъдете добри хора и да уважавате себе си и другите.” В началото разказите не са толкова докосващи, но постепенно те завладява емоцията и в края на книгата неусетно си го заобичал - големият Стефан Данаилов.