What do you think?
Rate this book
Нямата рече #1
Сърцето що дума, право е
Млада българка, отрасла в чужбина, се озовава в един непознат и непонятен за нея свят, след като по мистичен начин се озовава в живота на прапрапрабаба си. Там тя трябва да научи повече за собствената си родова история, да опознае красивите традиции и обичаи в българското село и да научи уроци, които ще освободят душата ѝ от болката вътре в нея. По трудния ѝ път ще я водят Велика Нямата, прозорлива билкарка, събрала в себе си цялата вековна мъдрост на народа ни, и отец Никола, добронамерен свещеник, който милее за съдбата на съселяните си.
В книгата са подробно описани автентичните обреди, традиции и обичаи през зимата от село Устрем, пресъздадени по спомените на малкото останали живи баби, а и от това, което самата авторка помни. Записани са автентични текстове на песни, пети в селото, събирани дума по дума. Ще се запознаете с някои моменти от бита на българите в Устрем, както и типични ястия, чието приготовление е част от магията на българщината.
Колоритен диалект, истински и неповторими традиции и обичаи, фолклор, който сякаш оживява – това е „Нямата рече“. И любов. Защото България и българското са любов.
В книгата са подробно описани автентичните обреди, традиции и обичаи през зимата от село Устрем, пресъздадени по спомените на малкото останали живи баби, а и от това, което самата авторка помни. Записани са автентични текстове на песни, пети в селото, събирани дума по дума. Ще се запознаете с някои моменти от бита на българите в Устрем, както и типични ястия, чието приготовление е част от магията на българщината.
Колоритен диалект, истински и неповторими традиции и обичаи, фолклор, който сякаш оживява – това е „Нямата рече“. И любов. Защото България и българското са любов.
207 pages, малък формат, меки корици
Published August 29, 2022
12 people are currently reading
197 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 49 reviews
October 30, 2022
Това, че книгата е малко страници и по-едър шрифт я прави лека и бърза за четене, страниците летят неусетно. Но откъм история ми беше неубедителна.
Това е по скоро наръчник за българския бит и култура в село Устрем (Сакарско), разказано е как се посрещат някои празници и обичаи и обреди по време на сватба и погребение. Макар да е в другия край на България, не виждам голяма разлика със същите традиции тук в Югозападна България - все едно бях в моето село и присъствах на същите обреди и обичаи, защото и тук по селата са точно такива. Това донякъде ми донесе лекота и умиление като емоция, сетих се за конкретни ситуации по време на празници от моите спомени. Но като сюжет, книгата просто не беше нищо особено.
Не разбрах защо Ния трябваше да се превъплъти в пра, пра баба си Ния и да види живота през нейните очи преди повече от век. Този фентъзи елемент просто не ми пасваше на историята. Все си мисля, че е имало и други възможности да се разкаже за живота от преди сто години без този фантасмагоричен елемент.
В крайна сметка от чисто любопитство е хубаво да се прочете тази книга, но без да се залагат някакви очаквания.
Това е по скоро наръчник за българския бит и култура в село Устрем (Сакарско), разказано е как се посрещат някои празници и обичаи и обреди по време на сватба и погребение. Макар да е в другия край на България, не виждам голяма разлика със същите традиции тук в Югозападна България - все едно бях в моето село и присъствах на същите обреди и обичаи, защото и тук по селата са точно такива. Това донякъде ми донесе лекота и умиление като емоция, сетих се за конкретни ситуации по време на празници от моите спомени. Но като сюжет, книгата просто не беше нищо особено.
Не разбрах защо Ния трябваше да се превъплъти в пра, пра баба си Ния и да види живота през нейните очи преди повече от век. Този фентъзи елемент просто не ми пасваше на историята. Все си мисля, че е имало и други възможности да се разкаже за живота от преди сто години без този фантасмагоричен елемент.
В крайна сметка от чисто любопитство е хубаво да се прочете тази книга, но без да се залагат някакви очаквания.
September 5, 2022
"Нямата рече" от Галина Танева е роман, който ще ви въведе в свят, от който няма да искате да си тръгнете - и това е добре, защото е само началото на поредицата за Велика Нямата. Историятя носи духа на българщината, на бита и традициите в село Устрем, но и на една любов, която твърде дълго е чакала да се сбъдне.
В основата на сюжета е Ния - млада жена, отраснала в чужбина, изгубила всякакви връзки с род и корен. Нейният единствен близък човек е майка й, която внезапно умира, а Ния се връща в родното им село Устрем, за да погребе урната с праха й.
Както читателят правилно ще предположи, нещата не се случват по план. Има пречки за погребението и докато нашата героиня опитва да ги разреши, в живота й настъпват промени: запознава се с интересни хора, завързва нови приятелства, но преди всичко - събужда се любопитството й към нейните родственици, историята на рода й, а и открива, че носи името на своята прапрапрабаба Ния. Всичко това за кратко я откъсва от депресията и отчаянието след загубата, но когато всички пречки са отстранени и погребението е организирано, цялата безнадеждност и болка от липсата на майка й я заливат и Ния припада на гробището. Тази нейна загуба на съзнание не е случайна, защото Ния се събужда в друга обстановка, няколко поколения и поне 150 години (по мои груби сметки) назад във времето. Събужда се в семейството на своята прасродница Ния Ангелова и всъщност заживява нейния живот. Получава възможност сама да намери отговорите на въпросите, които през последните дни е търсила в регистрите на библиотеката.
Разбира се, шокът за Ния е голям, но сравнително бързо се взема в ръце и се нагажда към ситуацията, осъзнавайки, че е тук с някаква цел. Тя опознава традициите, празниците, бита и културата на устремлии от първа ръка и успява да участва дейно в живота на селото. В атмосферата на миналото царуват различни отношения, порядки и ценности, което е чудесно представено от авторката чрез образите на отец Никола, Хаджи Генчо, Димитър и най-вече чрез образите на Велика Нямата и сестра й Кина. Няма да се впускам в подробности за тях, защото читателят трябва сам да ги усети. Аз например не харесах отеца като духовен човек, за мен той не се превърна в символ на онова, което трябва да бъде един Божи служител, но не мога да отрека, че той има голям положителен принос за всичко, което се случва или не се случва в селото, включително и за неговия подем.
Велика Нямата пък е онази мъдра старица, която всичко вижда, чува и разбира отвъд видимото за останалите, но нейният език и мъдрости не са разбираеми за всички. С Ния веднага установяват връзка помежду си и оттам насетне възрастната жена я насочва към отговорите на всичките й търсения. Учи я, че трябва да слуша сърцето и корена си. Велика е невидимата ръка, която тласка Ния по правилния път, макар че не е всесилна и накрая се случва нещо съвсем друго, което няма да издам.
Велика Нямата е част от магичната мистериозност на романа, която освен през нейния образ, присъства и в образа на Старата, която символизира силата на природата. Книгата изобилства от дребните магии на природата и на живото в нея, които активно участват в сюжета - нещо, което много ми допадна.
Дали Ния ще успее да промени миналото, или пък ще промени настоящето си? Ще успее ли да се завърне с научени уроци и ще послуша ли сърцето си? Време е да разберете сами.
Стилът на Галина Танева е прекрасен, мелодичен, словата се леят като песен, а на страниците наистина оживяват автентични устремски народни песни, както и рецепти от онова време, които се пазят и до днес. Всичко това придава достоверност на романа и пренася читателя в едни други времена.
Благодаря на авторката за предоставеното копие и за доверието - за мен беше удоволствие да съм сред първите й читатели!
Корицата е чудесна!
Моята оценка е 5/5.
Данна Донку, писател
В основата на сюжета е Ния - млада жена, отраснала в чужбина, изгубила всякакви връзки с род и корен. Нейният единствен близък човек е майка й, която внезапно умира, а Ния се връща в родното им село Устрем, за да погребе урната с праха й.
Както читателят правилно ще предположи, нещата не се случват по план. Има пречки за погребението и докато нашата героиня опитва да ги разреши, в живота й настъпват промени: запознава се с интересни хора, завързва нови приятелства, но преди всичко - събужда се любопитството й към нейните родственици, историята на рода й, а и открива, че носи името на своята прапрапрабаба Ния. Всичко това за кратко я откъсва от депресията и отчаянието след загубата, но когато всички пречки са отстранени и погребението е организирано, цялата безнадеждност и болка от липсата на майка й я заливат и Ния припада на гробището. Тази нейна загуба на съзнание не е случайна, защото Ния се събужда в друга обстановка, няколко поколения и поне 150 години (по мои груби сметки) назад във времето. Събужда се в семейството на своята прасродница Ния Ангелова и всъщност заживява нейния живот. Получава възможност сама да намери отговорите на въпросите, които през последните дни е търсила в регистрите на библиотеката.
Разбира се, шокът за Ния е голям, но сравнително бързо се взема в ръце и се нагажда към ситуацията, осъзнавайки, че е тук с някаква цел. Тя опознава традициите, празниците, бита и културата на устремлии от първа ръка и успява да участва дейно в живота на селото. В атмосферата на миналото царуват различни отношения, порядки и ценности, което е чудесно представено от авторката чрез образите на отец Никола, Хаджи Генчо, Димитър и най-вече чрез образите на Велика Нямата и сестра й Кина. Няма да се впускам в подробности за тях, защото читателят трябва сам да ги усети. Аз например не харесах отеца като духовен човек, за мен той не се превърна в символ на онова, което трябва да бъде един Божи служител, но не мога да отрека, че той има голям положителен принос за всичко, което се случва или не се случва в селото, включително и за неговия подем.
Велика Нямата пък е онази мъдра старица, която всичко вижда, чува и разбира отвъд видимото за останалите, но нейният език и мъдрости не са разбираеми за всички. С Ния веднага установяват връзка помежду си и оттам насетне възрастната жена я насочва към отговорите на всичките й търсения. Учи я, че трябва да слуша сърцето и корена си. Велика е невидимата ръка, която тласка Ния по правилния път, макар че не е всесилна и накрая се случва нещо съвсем друго, което няма да издам.
Велика Нямата е част от магичната мистериозност на романа, която освен през нейния образ, присъства и в образа на Старата, която символизира силата на природата. Книгата изобилства от дребните магии на природата и на живото в нея, които активно участват в сюжета - нещо, което много ми допадна.
Дали Ния ще успее да промени миналото, или пък ще промени настоящето си? Ще успее ли да се завърне с научени уроци и ще послуша ли сърцето си? Време е да разберете сами.
Стилът на Галина Танева е прекрасен, мелодичен, словата се леят като песен, а на страниците наистина оживяват автентични устремски народни песни, както и рецепти от онова време, които се пазят и до днес. Всичко това придава достоверност на романа и пренася читателя в едни други времена.
Благодаря на авторката за предоставеното копие и за доверието - за мен беше удоволствие да съм сред първите й читатели!
Корицата е чудесна!
Моята оценка е 5/5.
Данна Донку, писател
January 17, 2023
Случайно разбрах за тази книга. Тя се ме преследваше от някъде, докато не я взех. Чете се на един дъх! Книгата ме върна много години назад, припомних си летата на село при баба и дядо. Запозна ме с много от традициите и обичаите, с които трябва да се гордеем. Поздравявам Галина Танева за труда и за това невероятно "бижу", което е сътворила! С такива автори и книги трябва да се гордем. Надявам се да има продължение, защото края е доста интересен.
И един съвет - речника е хубаво да не е отзад, а на самата страница, защото малко се разваля магията на четенето :)
И един съвет - речника е хубаво да не е отзад, а на самата страница, защото малко се разваля магията на четенето :)
January 3, 2023
Книгата е кратка и шрифтът е доста едър. Все пак не успя да ме грабне и да я прочета на един дъх. След първите 100 страници я оставих, тези почивни дни реших поне да я дочета.
Личи си, че авторката има много задълбочени познания за село Устрем, някогашните обичаи и бит на местното население. Можеше обаче цялата информация да бъде в пъти по-интересно поднесена. А елементите на пътуване в миналото и обратно в бъдещето на мен изобщо не ми допаднаха.
Самият сюжет изобщо не е добре развит. Смятам също, че героите са прекалено много и твърде повърхностно представени.
Личи си, че авторката има много задълбочени познания за село Устрем, някогашните обичаи и бит на местното население. Можеше обаче цялата информация да бъде в пъти по-интересно поднесена. А елементите на пътуване в миналото и обратно в бъдещето на мен изобщо не ми допаднаха.
Самият сюжет изобщо не е добре развит. Смятам също, че героите са прекалено много и твърде повърхностно представени.
October 29, 2022
Определено "Нямата рече" ми хареса повече, отколкото "Шепот от Сакар", шрифта също.
Давам й 4,5 ⭐
Липсва й още малко за 5⭐
Ще чакам с нетърпение да излезе и новата книга за летните празници.
Давам й 4,5 ⭐
Липсва й още малко за 5⭐
Ще чакам с нетърпение да излезе и новата книга за летните празници.
September 5, 2023
Леко клишираната и позната история за модерния млад човек, който преоткрива себе си на село. Но пак е хубаво да се чете.
Можеш да се запознаеш или припомниш някои стари обичаи за сватба, погребение и много народни песни.
Можеш да се запознаеш или припомниш някои стари обичаи за сватба, погребение и много народни песни.
December 17, 2023
Прочетох тази книга за един ден и почти от началото знаех, че няма да мога да й дам 5 звезди, но не можех да дефинирам защо и какво ми липсва. И после осъзнах, че ми липсва историята! Ако авторката чете това - тази книга трябваше да бъде двойно по-дебела. Героите са само бегло споменати, няма изграждане на образи, няма описание на емоции, почти няма диалози дори. Споменава се че нещо се случва, после 3 страници описание на пейзажа и на някой обичай, и после къс абзац който представя нов герой, който се споменава с 3 изречения и после променя целия ход на историята (говоря за ученичката Елена, например) без много-много обяснения. Тъпо е, защото идеята на сюжета е брилянтен, но изпълнението е толкова разочароващо, че наистина се ядосах накрая - тази книга имаше потенциала да бъде най-добрата книга от български писател за последните 40 години и дори не преувеличавам. Който редактор в позволил тов�� да се случи, трябва да бъде уволнен!
И все пак, в момента чета втората книга и с удоволствие ще си купя и третата, когато излезе.
И все пак, в момента чета втората книга и с удоволствие ще си купя и третата, когато излезе.
Read
September 11, 2022"Нямата разказва тайните на Сакар"е истинско доказателство за умението на авторът си -Галина Танева ,да потопи читателите си дълбоко в прекрасно написаното от нея четиво.
Замисляли ли сте се някога за корените си...онези дълбоки корени на своя род,които ни зовът към себе си и където и да сме все една невидима нижка оплита пътя ни и ни води към тях. Точно това се случва и на главната героиня Ния,опечалена от тежката загуба на майка си тя предприема пътуване до родината си,не знае защо ,но като ,че ли вътрешен глас и шепне да се завърне и да погребе праха на майка си там дето е най-милото и свидно място на покойната.Едва ли Ния осъзнава ,че това пътуване не ще да бъде само до Родината....а далеч по-назад към корените й и дълбоко ,дълбоко в сърцето й.След запознаването на Ния със съвременните хора в село Устрем ,писателката по изумително интересен начин я запознава и с нейните близки от далечното минало.Благодарение на онзи отминал свят в който попада младата геройня ,ние читателите откриваме, майсторски описаните от авторката ,стари български обичай.Четеш,наслаждаваш се на романа и онесен неусетно запяваш поместеният в книгата текст на отдавна позабравени песни...Невероятно е преминаването на девойката през времето .Романът разкрива красотата на българщината, но едновременно с това ни ползва, колко трудно е Било да бъдеш жена във мъжко време ...време в което ,както често и днес като героинята трябва да направиш избор ,труден и нечестен- да избираш измежду твоето щастие и това на милите ти хора,в случаят ученичките от девически клас на Ния....Прекрасен и невероятно поднесен е краят на романа.
Мисля,че този роман би завладял всеки читател.
October 15, 2023
Написан по приятен и увлекателен начин, романът акцентира най-вече върху някои забравени български традиции и обичаи, песни, рецепти. Те са преплетени в историята на главната героиня - Ния, която преживява някои премеждия, но и научава много - за селото, рода, най-вече за себе си. Литературно погледнато не е впечатляваща. Лично аз останах разочарована от повърхностното представяне на героите, от липсата на разнообразни епитети и описания, както и от някои излишни повторения. Въпреки това книгата ми подейства носталгично, тъй като половината от детство ми съм прекарала на село и с радост си припомних песни, празници и обичаи, както и научих за нови такива. Книгата се чете леко и бързо, заради едрия шрифт най-вече и незадълбочеността на героите и сюжета. Харесах финала на историята - достатъчно романтичен за моя вкус, същевременно истински, насочващ към идеята, че понякога трябва да жертваме себе си за нещо по-висше, нещо по-трайно, че душите не се губят и каквото е писано - ще се случи, рано или късно.
May 8, 2023
Когато започнах "Нямата рече", очаквах един от онези романи, в които се потапяш в спомени за летата от детството на село, аромата на кекса на баба и миризмата на истински топъл хляб. И след това стигнах до събуждането на Ния в миналото и реших - айдеее, пак фантастика. Само че този роман ми даде всичко, което очаквах- смях до сълзи и сълзи, топлината на детството и споменът за баба, влюбих се и се давих в очите на Стоян, борих се и бях учителка на ония будни момиченца и виждах как светят очите им, докато се учат да четат и смятат; исках да точа баница и да изтъка губер... И когато свърши, исках да започна веднага следващата част, за да срещна пак Ния. А дали?!
This entire review has been hidden because of spoilers.
October 11, 2022
Абсолютно вълшебна и грабваща <3
February 19, 2025
3,5 … хареса ми да се върна в България, но нещо ми липсваше за повече.
December 27, 2022
Книга, която първо те докосва, после те принася, а накрая пак те връща, за да ти отговори на въпросите какво е било тогава и какво е сега вътре в теб.
April 17, 2025
Това е един своеобразен спомен за едно отминало време и позабравени традиции. Няма да има читател, който да остане безчувствен към нашето си, българщината ни, обичаите и привичките ни.
Но чисто сюжетно - изключително слабо представяне. Нито имаше сюжет, нито имаше изградени герои! На фокус е битът на българското село по онова време.
Ния главната ни героиня (най-повърхностния образ, който съм срещала от доста време насам, което е наистина жалко) все нищо не разбираше или не помнеше. Сякаш на самата авторка не й се занимава с нея и често се срещаше - "как така се случи Ния не разбра", "тя не помнеше" и други подобни изречение.
Никак не е сполучливо превъплъщението на жена от 21 век, израснала в Англия при това, с европейско съвременно възпитание, поведение и ценности да се преобрази в селско момиче, което да се изчервява и свени от един поглед на селския момък. Направо си е смешно! Много, много слаби герои! Стоян участва в романа с 2 мисли. Това е от него, друго няма. Най-добре изграден е поп Никола.
Диалектните думи на моменти, особено вече към края, ми идваха вече в повече и ме дразнеха. А този израз "в тия очи хем се къпеш, хем се давиш" повторен поне 10 пъти - може ли да разясни някой какво означава?
За мен, целта на тази книга е да се покажат нравите и традициите от онова време. И няма нищо лошо в това, но по начина, по който е направено не ми допадна. Ако историята беше изградена само в миналото, разгърнато сюжетно и с пълнокръвни герои щеше да е прекрасна.
Но чисто сюжетно - изключително слабо представяне. Нито имаше сюжет, нито имаше изградени герои! На фокус е битът на българското село по онова време.
Ния главната ни героиня (най-повърхностния образ, който съм срещала от доста време насам, което е наистина жалко) все нищо не разбираше или не помнеше. Сякаш на самата авторка не й се занимава с нея и често се срещаше - "как така се случи Ния не разбра", "тя не помнеше" и други подобни изречение.
Никак не е сполучливо превъплъщението на жена от 21 век, израснала в Англия при това, с европейско съвременно възпитание, поведение и ценности да се преобрази в селско момиче, което да се изчервява и свени от един поглед на селския момък. Направо си е смешно! Много, много слаби герои! Стоян участва в романа с 2 мисли. Това е от него, друго няма. Най-добре изграден е поп Никола.
Диалектните думи на моменти, особено вече към края, ми идваха вече в повече и ме дразнеха. А този израз "в тия очи хем се къпеш, хем се давиш" повторен поне 10 пъти - може ли да разясни някой какво означава?
За мен, целта на тази книга е да се покажат нравите и традициите от онова време. И няма нищо лошо в това, но по начина, по който е направено не ми допадна. Ако историята беше изградена само в миналото, разгърнато сюжетно и с пълнокръвни герои щеше да е прекрасна.
August 28, 2025
Подходих без очаквания и без да чета анотацията и първите 30тина страници ме очароваха до степен, в която не можех да откъсна очи от произведението. Авторката ползва прости изречения, повествованието върви чудесно... Но това се случва горе долу до момента, в който Ния се пренася в миналото. Оттам нататък по неразбираеми за мен причини историята се размива и вече не следим плътно нейната история, а биваме запознати с местните обичаи и привички, второстепенни герои, самата Ния като че се превръща просто в едно присъствие, засягат се нейните чувства и преживелици, но по-скопо повърхностно. Усетих го като пълно разместване на фокуса - 40 страници описание на сватбени обичаи, 10 страници -погребални обреди, няколко диалога и всичко това в рамките на едва 200 страници. Многократното повторение на очите на Стоян, в които Ния ту плува, ту се дави, ми дойде в повече предвид, че нямаме абсолютно никакво друго описание на този персонаж. И накрая всичко приключва с няколко изречения, което лично на мен категорично не ми бе достатъчно.
Всичко казано до тук по никакъв начин не цели да "свали" художествената стойност на произведението, просто аз не успях да го оценя в неговата цялост.
Всичко казано до тук по никакъв начин не цели да "свали" художествената стойност на произведението, просто аз не успях да го оценя в неговата цялост.
May 4, 2023
Вълшебна!
Случайно разбрах за книгата и реших да я прочета, защото се разказва за Устрем - моето село. Благодаря на авторката, че ме пренесе пак там, в уюта на това вълшебно място, от което пазя мили спомени❣️
Признавам, че започнах книгата леко предубедена, пренаситена от станалите модерни през последните години книги за българщина и корен, широко рекламирани и преливащи от мъдрости на килограм.
Останах очарована още от първите страници, историята ме отнесе и завладя напълно! Бих я определила като магически реализъм, но толкова заземяващ и уютен, че звучи като приказка, която прабаба ти разказва вечер до огнището. Написана е простичко и непретенциозно, но в същото време докосва леко точните места в душата и те оставя сам да си направиш необходимите изводи. Уникалният диалект е така точно предаден, че сякаш чувах думите, спомнях си ги и рядко поглеждах речника 🙂
Започвам втората книга и с нетърпение очаквам още❣️
Случайно разбрах за книгата и реших да я прочета, защото се разказва за Устрем - моето село. Благодаря на авторката, че ме пренесе пак там, в уюта на това вълшебно място, от което пазя мили спомени❣️
Признавам, че започнах книгата леко предубедена, пренаситена от станалите модерни през последните години книги за българщина и корен, широко рекламирани и преливащи от мъдрости на килограм.
Останах очарована още от първите страници, историята ме отнесе и завладя напълно! Бих я определила като магически реализъм, но толкова заземяващ и уютен, че звучи като приказка, която прабаба ти разказва вечер до огнището. Написана е простичко и непретенциозно, но в същото време докосва леко точните места в душата и те оставя сам да си направиш необходимите изводи. Уникалният диалект е така точно предаден, че сякаш чувах думите, спомнях си ги и рядко поглеждах речника 🙂
Започвам втората книга и с нетърпение очаквам още❣️
September 29, 2023
За мен това е първа среща с авторката и нейно творчество, но категорично заявявам, че този й роман ме остави очарована! Всичко в "Нямата рече: Сърцето що дума, право е!" е съвсем по мярка - има сюжетна линия, има интересни герои, има любопитно разказни стари български традиции и обичаи (много, от които ми бяха познати, за моя радост), има и любов...Въобще има от всичко по малко и нищо не е прекалено и натрапчиво. Идеята за връщането назад във времето на главната героиня и превъплъщението й в нейна прапрароднина е много оригинална - изобщо не очаквах, че сюжетът ще тръгне в тази посока. Лайтмотивът със "Старата", която "изплита" човешките съдби, е прекрасна "рамка" за целия роман. Финалът стопля сърцето и дори е възможно да навлажни очите ти.
Препоръчвам с две ръце!
"Господ решава! Каквото каже - това ще е! И той каза: "Не им е писано! Поне не в този живот!"... В следващия им беше писано!
Препоръчвам с две ръце!
"Господ решава! Каквото каже - това ще е! И той каза: "Не им е писано! Поне не в този живот!"... В следващия им беше писано!
September 20, 2025
Fun and easy read in Bulgarian. I did find the plot a bit silly though. I expected the Bulgarian version of Outlander, but here the time travel doesn’t have any impact.
There was no actual reason for the main character to go back to the past. She adapts immediately to the 19th century lifestyle. Also, even though she grew up in the UK and speaks Bulgarian with an accent and struggles reading it, she has almost no problem communicating in a 19th century Bulgarian dialect and the written language of the time. Would have been cool to show more that she’s from the future. Maybe show she speaks English, or something. That being said, in the end it seems that she just lived a very realistic VR-y experience of her ancestor’s life.
I think it would have been cooler if she went back in time as a “ghost” and saw what happened in the story in 3rd person instead of her literally being in the body of her own ancestor.
There was no actual reason for the main character to go back to the past. She adapts immediately to the 19th century lifestyle. Also, even though she grew up in the UK and speaks Bulgarian with an accent and struggles reading it, she has almost no problem communicating in a 19th century Bulgarian dialect and the written language of the time. Would have been cool to show more that she’s from the future. Maybe show she speaks English, or something. That being said, in the end it seems that she just lived a very realistic VR-y experience of her ancestor’s life.
I think it would have been cooler if she went back in time as a “ghost” and saw what happened in the story in 3rd person instead of her literally being in the body of her own ancestor.
This entire review has been hidden because of spoilers.
September 28, 2022
Изключително много ми хареса. Обичам да чета книги за българския бит и традиции. Особено романи, действието на които се развива в българското село. “Нямата рече Сърцето що дума, право е” е първата книга, но със сигурност няма да е последната от Галина Танева, която чета.
Ния живее в чужбина, но решава да се върне в родното село на майка си Устрем, за да я погребе. По мистериозен начин тя попада в живота на прабаба си.
Много се радвам, че талантливи автори като Галина Танева поддържат българщината жива. Героите са интересни, добри и чудесно изградени. Ния е типичното съвременно момиче - израснало в големия град, но когато отива на село, започва да се наслажда на живота там. Стилът на авторката е приятен, лек и бързо се чете.
Оценка 5/5
Ния живее в чужбина, но решава да се върне в родното село на майка си Устрем, за да я погребе. По мистериозен начин тя попада в живота на прабаба си.
Много се радвам, че талантливи автори като Галина Танева поддържат българщината жива. Героите са интересни, добри и чудесно изградени. Ния е типичното съвременно момиче - израснало в големия град, но когато отива на село, започва да се наслажда на живота там. Стилът на авторката е приятен, лек и бързо се чете.
Оценка 5/5
November 14, 2022
Това е една прекрасна българска книга, която на всеки читател ще донесе усещането, че е кротко приседнал край баба си, а тя разказва ли, разказва..
С много труд, както се разбира, авторката е успяла да изгради вълшебен, отминал и отминаващ свят, изпълнен с празници и обичаи, рецепти от Устрем, диалект, позабравени традиции и думи.
Допадна ми използваният похват за пътуване във времето и смятам, че направи сюжета една идея по-динамичен и интересен. Отнемам звезда, защото според мен, има моменти, които можеха да бъдат разказани по-реалистично и герои, които да бъдат по-обстойно изградени.
Танева обаче е постигнала замисъла си и ще остави за бъдещите поколения това родно богатство в 200 страници. Със сигурност ще прочета и летните празници.
💛
С много труд, както се разбира, авторката е успяла да изгради вълшебен, отминал и отминаващ свят, изпълнен с празници и обичаи, рецепти от Устрем, диалект, позабравени традиции и думи.
Допадна ми използваният похват за пътуване във времето и смятам, че направи сюжета една идея по-динамичен и интересен. Отнемам звезда, защото според мен, има моменти, които можеха да бъдат разказани по-реалистично и герои, които да бъдат по-обстойно изградени.
Танева обаче е постигнала замисъла си и ще остави за бъдещите поколения това родно богатство в 200 страници. Със сигурност ще прочета и летните празници.
💛
November 12, 2022
"Нямата рече"-Галина Танева
Бих казал, че това е книга като онези от малкото, съхранили в себе си един отиващ си свят. Интересен е сюжета на историята описана в нея. Отново е намесена любовта онази чистата и истинската, непокорната. В книгата витае и онзи български дух на традициите, народните обичаи и гласовете на певачките, онези баби, които вече няма да видите в българските села , но ще чуете автентичните им песни в книги като тази.
Благодаря на авторката за прекрасното пожелание, което ми написа в книгата си, това е огромен жест за мен, защото това пожелание извървя хиляди километри до мен!
Бих казал, че това е книга като онези от малкото, съхранили в себе си един отиващ си свят. Интересен е сюжета на историята описана в нея. Отново е намесена любовта онази чистата и истинската, непокорната. В книгата витае и онзи български дух на традициите, народните обичаи и гласовете на певачките, онези баби, които вече няма да видите в българските села , но ще чуете автентичните им песни в книги като тази.
Благодаря на авторката за прекрасното пожелание, което ми написа в книгата си, това е огромен жест за мен, защото това пожелание извървя хиляди километри до мен!
September 28, 2023
Толкова прекрасна книга! Както самата авторка казва - тази книга се чете заради удоволствието да четеш, не заради някакъв много сложен сюжет.
Като огромен любител на българския фолклор за мен беше истинска магия да се потопя във всичките тези обичаи на село Устрем и да видя всъщност колко хубаво са си живяли хората тогава - колко сплотени са били, колко разновидни и оригинални обреди са имале за всяко едно нещо. Това наистина са неща, които не бива да забравяме, ние българите, а трябва да помним и да предаваме. Благодаря много на Галина Танчева за този вълшебен роман!
Препоръчвам го на всекиго!
Като огромен любител на българския фолклор за мен беше истинска магия да се потопя във всичките тези обичаи на село Устрем и да видя всъщност колко хубаво са си живяли хората тогава - колко сплотени са били, колко разновидни и оригинални обреди са имале за всяко едно нещо. Това наистина са неща, които не бива да забравяме, ние българите, а трябва да помним и да предаваме. Благодаря много на Галина Танчева за този вълшебен роман!
Препоръчвам го на всекиго!
December 3, 2025
Това е първата книга от поредицата "Нямата рече", която чета. В нея Ниа: млада българка, отраснала в чужбина, се връща в родината, за да погребе урната с праха на майка си. Така попада в нейното село, закътано в Сакар планина, където по магичен начин (а може би не) се връща назад във времето и в живота на своята пра-пра-пра баба, чието име носи. Авторката е събирала разкази, пресъздадени по спомените на малкото останали живи баби; автентични обреди, напявания, рецепти, диалекти. Книгата носи едно много приятно, магическо усещане за завръщане към корените и традициите, към едно време, което сме забравили. Много ми хареса и я прочетох с удоволствие.
January 30, 2023
"Нямата рече" е любовно писмо на авторката към родното й място. Трябва да се отчете това, че се е потрудила да събере на едно място песни и традиции, които се е опитала да вплете в роман. Много си личи сантимента и явната обич към сакарското село, което е и един от главните герои в книгата. Има някаква...симпатичност в цялото това нещо.
Но дотам са ми положителните впечатления. Самата история не блести нито с оригиналност, нито с кой знае каква фабула. Израсналата в Лондон Ниа се връща в родното село на майка си, за да я погребе там. Посядайки на един камък на гробищата изведнъж се пренася назад във времето и влиза "в обувките" и кожата (някак си) на прапрабаба си. Идеята на автора, явно е, по този начин да покаже и запознае читателя с обичаите от онова време. Успешно направено. Неуспешното е, че реално в романа не се случва почти нищо съществено и накрая ме остави със смесени чувства. Затова е и оценката 3/5.
Но дотам са ми положителните впечатления. Самата история не блести нито с оригиналност, нито с кой знае каква фабула. Израсналата в Лондон Ниа се връща в родното село на майка си, за да я погребе там. Посядайки на един камък на гробищата изведнъж се пренася назад във времето и влиза "в обувките" и кожата (някак си) на прапрабаба си. Идеята на автора, явно е, по този начин да покаже и запознае читателя с обичаите от онова време. Успешно направено. Неуспешното е, че реално в романа не се случва почти нищо съществено и накрая ме остави със смесени чувства. Затова е и оценката 3/5.
July 31, 2023
Предсказуем сюжет, недостатъчно развити герои, излишни описания. Представени са традиционни моменти от живота на селския човек, които не служат за развитието на историята така, както би трябвало. Препуска се през главите, нямаме време да опознаем героите и да се свържем с тях, да им съчувстваме.
Бързо, леко четиво.
Бързо, леко четиво.
January 22, 2025
Ах,ах... Бабата, конците, разплитане, преждите... Стопанката на Господ ли чета? Нещо се обърках . Съгласна съм с някои от по-горните коментари, че книгата имаше голям потенциал, но някак си не са доразвити характерите на героите. Няма дълбочина. Иначе голям шрифт, не съм сигурна доколко това ми хареса..съответно и се чете на един дъх..буквално.
This entire review has been hidden because of spoilers.
December 27, 2025
Вълнуват ме книги, в които българи се връщат от ��ужбина по някаква причина, а после обстоятелствата така се стичат, че по неведоми пътища на съдбата те преоткриват корените си. Така и героинята в тази книга научава повече за родовата си история. , опознава българските традиции и българското село. А по този път ще я водят Велика Нямата и отец Никола.
January 17, 2023
Прекрасна книга! Буквално я прочетох на един дъх. Разгръщайки първите страници нямах волята да я оставя докато не стигна до последната страница. Със сигурност ще я препрочета. Горещо я препоръчвам на всички които харесват книги на българска тематика!
April 1, 2023
Книгата е УНИКАЛНА!! Чете се за ден , ясно разграничение между героите,но същевременно много леко преплетени съдби.
Изключително увлекателна и написана с много любов към родното,българското и традициите .
Адмирации за Авторката!!!
Изключително увлекателна и написана с много любов към родното,българското и традициите .
Адмирации за Авторката!!!
April 12, 2023
Тази книга те стиска за гърлото и не те оставя докато не прочетеш и последният ред ... Четейки се потапяш в един забравен свят, от който човек може само да се учи ! Нямам търпение да прочета следващата част !
Displaying 1 - 30 of 49 reviews