What do you think?
Rate this book
Аномалия
„Аномалия“ е роман, вдъхновен от реални събития и хора, променили света ни, и легенда, ревностно пазена от десетвековна фамилия, белязала историята на Европа и Ватикана. Разтърсващ разказ с неочаквани обрати за парадоксите на живота и реалността, които обитаваме. За значението на любовта, същността ни и силата на мисълта. За последиците от амбициите на хората да бъдат богове и за тайната на пророчество, вълнувало хората от 2000 години – водело религии и велики учени.
През 1721 г. Исак Нютон предупреждава за фатална грешка в тълкуването на Завета.
През 1997 г. професор от Кеймбридж предвижда неочакван обрат в глобалната мрежа. Проектът на Пентагона АРПАНЕТ, превърнал се в интернет, достига революционен бум на потребление. А десет години по-късно институцията инвестира милиарди, за да създаде следващото виртуално ниво.
Коледа на 2011 г. Светът чака края си. Ватиканът – Второто пришествие. Пентагонът – аномалията. Една жена – Даниел Уокър – трябва да разчете най-пазения ръкопис на Нютон, докато копнее за любовта на младия принц Флавио Киджи. Задачата ѝ е усложнена заради мистериозния Айн, който я преследва сякаш през всяко електронно устройство.
Последният ден на 2011 г. – принц Флавио изчезва. А той е единственият, който може да открие дълго търсените страници от ръкописа, в който е отговорът на една от най-големите загадки. По целия свят започват да се случват необясними явления и бедствия. Човечеството се оказва на прага на война, в която врагът няма лице. Най-страшните пророчества се сбъдват заради най-големите човешки амбиции. Докато всички парченца от пъзела се подреждат в неочакван финал. А последиците са все още в нашите ръцете и в мислите ни.
-------------------
Людмила Филипова завършва с отличие магистратура по астрономия към Физическия факултет на Софийския университет през 2019 г. Преди това става бакалавър по икономика и управление на индустрията в УНСС и магистър по мениджмънт в Сити юнивърсити, САЩ. През 2009 г. завършва програма по творческо писане в Оксфорд. Участник е в българската антарктическа експедиция през 2015, 2016 и 2018 г.
Автор е на книгите „Анатомия на илюзиите“ (2006), „Червено злато“ (2007), „Стъклени съдби“ (2008), „Мастиленият лабиринт“ (2009), „Антихтонът на Данте“ (2010), „Аномалия“ (2011), „Печатна грешка“ (2012), „Където се раждат ангелите“ (2013), „Войната на буквите“ (2014), документалната книга „Пътуване до Края на света“ (2015), „Смисълът“ (2017), „Контактът/Отговорът“ (2019), „Където се ражда Слънцето“ (2021) и „Божият ген“ (2022), някои от които са преведени и издадени в Америка, Русия, Сърбия, Гърция, Румъния, Кипър и Турция. По три от романите се разработват международни филмови продукции. National Geographic засне и излъчи документален филм с участието на Людмила Филипова по романа ѝ „Мастиленият лабиринт“. През 2011 г. е наградена с отличието Жена на годината. Книгите ѝ са преиздавани многократно в големи тиражи. Член е на APECS и на БАИ. Има номинации в престижни международни литературни конкурси.
През 1721 г. Исак Нютон предупреждава за фатална грешка в тълкуването на Завета.
През 1997 г. професор от Кеймбридж предвижда неочакван обрат в глобалната мрежа. Проектът на Пентагона АРПАНЕТ, превърнал се в интернет, достига революционен бум на потребление. А десет години по-късно институцията инвестира милиарди, за да създаде следващото виртуално ниво.
Коледа на 2011 г. Светът чака края си. Ватиканът – Второто пришествие. Пентагонът – аномалията. Една жена – Даниел Уокър – трябва да разчете най-пазения ръкопис на Нютон, докато копнее за любовта на младия принц Флавио Киджи. Задачата ѝ е усложнена заради мистериозния Айн, който я преследва сякаш през всяко електронно устройство.
Последният ден на 2011 г. – принц Флавио изчезва. А той е единственият, който може да открие дълго търсените страници от ръкописа, в който е отговорът на една от най-големите загадки. По целия свят започват да се случват необясними явления и бедствия. Човечеството се оказва на прага на война, в която врагът няма лице. Най-страшните пророчества се сбъдват заради най-големите човешки амбиции. Докато всички парченца от пъзела се подреждат в неочакван финал. А последиците са все още в нашите ръцете и в мислите ни.
-------------------
Людмила Филипова завършва с отличие магистратура по астрономия към Физическия факултет на Софийския университет през 2019 г. Преди това става бакалавър по икономика и управление на индустрията в УНСС и магистър по мениджмънт в Сити юнивърсити, САЩ. През 2009 г. завършва програма по творческо писане в Оксфорд. Участник е в българската антарктическа експедиция през 2015, 2016 и 2018 г.
Автор е на книгите „Анатомия на илюзиите“ (2006), „Червено злато“ (2007), „Стъклени съдби“ (2008), „Мастиленият лабиринт“ (2009), „Антихтонът на Данте“ (2010), „Аномалия“ (2011), „Печатна грешка“ (2012), „Където се раждат ангелите“ (2013), „Войната на буквите“ (2014), документалната книга „Пътуване до Края на света“ (2015), „Смисълът“ (2017), „Контактът/Отговорът“ (2019), „Където се ражда Слънцето“ (2021) и „Божият ген“ (2022), някои от които са преведени и издадени в Америка, Русия, Сърбия, Гърция, Румъния, Кипър и Турция. По три от романите се разработват международни филмови продукции. National Geographic засне и излъчи документален филм с участието на Людмила Филипова по романа ѝ „Мастиленият лабиринт“. През 2011 г. е наградена с отличието Жена на годината. Книгите ѝ са преиздавани многократно в големи тиражи. Член е на APECS и на БАИ. Има номинации в престижни международни литературни конкурси.
528 pages, Paperback
First published May 1, 2011
9 people are currently reading
126 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 18 of 18 reviews
December 12, 2014
Имаше прекалено много повторения на факти, дразнещите повторения на думата аномалия, написана с друг шрифт. Главната героиня през цялото време задаваше едни и същи глупави въпроси. Фактически в книгата няма нито един нормален човешки разговор. И четенето се беше голяма загуба на време като цяло.
November 2, 2011
Абсурдната холивудскоподобна боза, наречена “Аномалия”
http://www.knigolandia.info/2011/06/b...
Не, не ми е приятно да пиша това ревю. Но се налага. Защото едно премълчаване ще бъде обида за мен и всички, които се доверявате на преценката ми за книги. Преди време написах хубави думи за “Антихтонът на Данте”, от които не отстъпвам ни сантиметър. Но новата книга на Людмила Филипова е една истинска “Аномалия” в сравнение с предния й роман.
Безподобна холивудска боза, сякаш писана за сценарий на поредния идиотски филм с милионен бюджет, съсредоточен изключително в спецефектите и рекламната кампания. И това е книгата, която получава рамо от две от сериозните издателства у нас, огромен медиен отзвук, разточителна рекламна кампания, лъскава премиера в клуб пред самоопределила се като “елитна” публика, цял принц (“истински!”, както ни натъртват на нас, простите плебеи), развеждан като танцуваща мечка из всички медии и куп прессъобщения, чинно копирани до последната буква във всеки сайт, до който са пратени. Някой прочете ли тази книга изобщо? Защото от първите 20 страници на “Гугъл” намерих 1 (един) текст, който не е рекламен материал или самохвалебствие на авторката и нейния гост. На девета страница е, на който му се търси.
http://www.knigolandia.info/2011/06/b...
Не, не ми е приятно да пиша това ревю. Но се налага. Защото едно премълчаване ще бъде обида за мен и всички, които се доверявате на преценката ми за книги. Преди време написах хубави думи за “Антихтонът на Данте”, от които не отстъпвам ни сантиметър. Но новата книга на Людмила Филипова е една истинска “Аномалия” в сравнение с предния й роман.
Безподобна холивудска боза, сякаш писана за сценарий на поредния идиотски филм с милионен бюджет, съсредоточен изключително в спецефектите и рекламната кампания. И това е книгата, която получава рамо от две от сериозните издателства у нас, огромен медиен отзвук, разточителна рекламна кампания, лъскава премиера в клуб пред самоопределила се като “елитна” публика, цял принц (“истински!”, както ни натъртват на нас, простите плебеи), развеждан като танцуваща мечка из всички медии и куп прессъобщения, чинно копирани до последната буква във всеки сайт, до който са пратени. Някой прочете ли тази книга изобщо? Защото от първите 20 страници на “Гугъл” намерих 1 (един) текст, който не е рекламен материал или самохвалебствие на авторката и нейния гост. На девета страница е, на който му се търси.
March 17, 2014
Книгата не може да се похвали с нещо абсолютно уникално, оригинално и невиждано. Съчетани са някои от най-хитовите елементи в историите напоследък (независимо дали тези истории са разказани като филм, сериал, книга или игра), почти всичко е научно обяснено и обосновано по много хитър и логичен начин (макар да си личи, че авторката не е съвсем на ти с физиката, математиката и програмирането, тя умело използва научните постижения на човечеството, за да обясни фантастичните събития, както и да предложи възможен сценарий на бъдещото развитие на новите технологии, които толкова бързо се интегрираха в живота ни), а същевременно са повдигнати и много въпроси, над които читателят дълго може да размишлява след като приключи с книгата (може да не са въпроси, които си задаваме за пръв път, поне ние, феновете на научната фантастика, но са добре разгледани в самия роман и вероятно ще развълнуват хората, непривикнали на философските търсения в нашия жанр). Е, въпреки първоначалната ми информация – няма извънземни. Но има световна конспирация, компютърни аномалии, технологии, които се обръщат против нас и могат да ни следят навсякъде, забулени в тайни пророчества от миналото, религиозни въпроси с реално отражение върху нашия свят, секретни проекти за бъдещи качествено нови технологии, струващи милиарди, предапокалптични събития, същества от друго измерение, личности, които не принадлежат в телата си, загадъчно поведение на цели рояци насекоми, реализиране на човешките мисли в реалността, нечовек, учещ се да живее по човешки, а черешката на тортата е едно зомби. А най-важната сюжетна линия е любовта на главната героиня, която се лута между мамещия я бивш съпруг, принца с непристойно поведение и загадъчния Айн, който я преследва от всеки електронен уред, до който се доближи. Накрая всичко това се събира в едно. Цялото Ревю
February 26, 2020
"Аномалия" - всяка една книга от тази авторка ме оставя замислена и на всяка една от книгите й помня сюжета и проблема, който вмъква между художествените измислици. Американските автори, които пишат на такава тематика са твърде далеч от нея, при тях не ми остава нищо от сюжетната линия, нито са ме накарали да се замисля.
Цитат: "...Хората губеха много време да общуват, дори да се влюбват в призраците на илюзиите си, а интернет бе идеалната среда, в която тези призраци вирееха. После обаче бе достатъчна само една реална среща, за да прозрат грешката си. Те бяха щастливи с виртуалните си фикции и често се ядосваха на реалните си връзки. Защото ходещите по земята човеци създаваха проблеми, мрънкаха, дишаха, хрупаха, цупеха се, имаха претенции, сърдеха се. А виртуалните винаги бяха привлекателни - защото имитираха онова, което очакваме да са. Общуваме с профилите на копнежите си и се превръщаме в придатък на виртуалните технологии. Понеже най-голямата амбиция на мрежата бе да е онова, което хората очакваха да бъде..." Нашите деца, младите хора са подвластни на интернета, живеят в него, не излизат навън с хора, а общуват по скайпове и фейсбуци. Това е доста голям проблем в нашето общество.
Да, такива мисли провокира книгата в мен, така че не мога да я нарека слаба авторка! Всичко го казвам, без лични пристрастия и предубеждения. Просто книгите й провокират към размисъл, стига да имаш желание да го видиш, особено след като са писани такива глупости за нея. Хората имаме навика да следваме масовите мнения, а си мислим, че не е така
Цитат: "...Хората губеха много време да общуват, дори да се влюбват в призраците на илюзиите си, а интернет бе идеалната среда, в която тези призраци вирееха. После обаче бе достатъчна само една реална среща, за да прозрат грешката си. Те бяха щастливи с виртуалните си фикции и често се ядосваха на реалните си връзки. Защото ходещите по земята човеци създаваха проблеми, мрънкаха, дишаха, хрупаха, цупеха се, имаха претенции, сърдеха се. А виртуалните винаги бяха привлекателни - защото имитираха онова, което очакваме да са. Общуваме с профилите на копнежите си и се превръщаме в придатък на виртуалните технологии. Понеже най-голямата амбиция на мрежата бе да е онова, което хората очакваха да бъде..." Нашите деца, младите хора са подвластни на интернета, живеят в него, не излизат навън с хора, а общуват по скайпове и фейсбуци. Това е доста голям проблем в нашето общество.
Да, такива мисли провокира книгата в мен, така че не мога да я нарека слаба авторка! Всичко го казвам, без лични пристрастия и предубеждения. Просто книгите й провокират към размисъл, стига да имаш желание да го видиш, особено след като са писани такива глупости за нея. Хората имаме навика да следваме масовите мнения, а си мислим, че не е така
Read
June 26, 2014Трудно е да дадеш отрицателен отзив за книга на привлекателна авторка- аз поне не мога, затова няма и да дам :)
October 20, 2021
Доста съм впечатлена от тематиката! Филипова доста се е постарала да навлезе в материята на информ.технологии. Съпоставка на религия и съвременни технологии е добра. А идеята за загуба на реалния свят, с все повече навлизане във виртуалния такъв, си е актуална.
Но не ми допаднаха героите. Нито един не ме грабна. Даниел например ми беше откровено депресивна.
Като съдържание - има доста излишни страници. Можеше да е по-малък обем, но в изчистен, прецизиран и по-динамичен вид.
Финалът лично мен ме разочарова. Уж очаквахме пророчество, а то какво стана.....
Но не ми допаднаха героите. Нито един не ме грабна. Даниел например ми беше откровено депресивна.
Като съдържание - има доста излишни страници. Можеше да е по-малък обем, но в изчистен, прецизиран и по-динамичен вид.
Финалът лично мен ме разочарова. Уж очаквахме пророчество, а то какво стана.....
June 10, 2023
Най-добрата книга на Филипова според мен. Нямаше излишна фактология (както в "Мастиления лабиринт" и "Божият ген" например), имаше добре развит и доста интересен сюжет. Образите бяха добре изградени, допаднаха ми. Самата история ми се стори оригинална и наистина ме грабна. Прочетох книгата на един дъх, не исках да я оставям. Перфектен баланс имаше и открих части от авторката в героинята Даниел (частта с китовете например ☺️). Книгата е страхотна! Обожавам я!
January 24, 2024
Хм, очаквах много повече!
This entire review has been hidden because of spoilers.
February 2, 2024
Една история изпреварила своето време.
Препоръчвам.
Препоръчвам.
June 16, 2024
Впечатляваща история!
August 18, 2024
Интригуваща история. Отлично написан роман, пълен с философски разсъждения.
March 7, 2024
Страхотна! Доза адреналин и още нещо!
March 4, 2012
„Аномалия” е един приятен роман, който не блести с впечатляващи литературни достойнства, но не е и нещо катастрофално.
Историята е увлекателна, книгата се чете лесно, подхвърлени са интересни идеи, които карат човек да се позамисли за някои неща. В сюжета има доста обрати – някои са по-очаквани, други по-шокиращи, но като цяло не дразнят, добре са поднесени. Героите не са особено многопластови, но все пак имат ясно изразена идентичност. Мистерията е приятна и сглобяването на различните парченца от пъзела определено доставя удоволствие.
Основната ми забележка е, че книгата е малко по-дълга от необходимото. В първите 300 страници има доста повторения, идентични ситуации, идентични разсъждения, идентични действия на героите… И тези повторения създават неприятното чувство, че действието не се движи. За сметка на това във втората половина на книгата темпото е доста по-добро, случват се важни неща, които имат значение за героите и за разкриването на мистерията. Така че ако се съкратят стотина страници романът би спечелил доста.
Харесаха ми елементите на научна фантастика, радвам се, че такива неща се прокрадват в масовата българска литература. Лично на мен те ми бяха любимата част от романа :) Както и Кастра… Трябваше да има повече Кастра!
Та, както казах, книгата не е шедьовър. Но като се има предвид какви отвратителни, гнусни, цинични и просташки бози се популяризират в днешно време на българския пазар, „Аномалия” съвсем не е толкова зле. Не съжалявам, че й дадох шанс :)
Историята е увлекателна, книгата се чете лесно, подхвърлени са интересни идеи, които карат човек да се позамисли за някои неща. В сюжета има доста обрати – някои са по-очаквани, други по-шокиращи, но като цяло не дразнят, добре са поднесени. Героите не са особено многопластови, но все пак имат ясно изразена идентичност. Мистерията е приятна и сглобяването на различните парченца от пъзела определено доставя удоволствие.
Основната ми забележка е, че книгата е малко по-дълга от необходимото. В първите 300 страници има доста повторения, идентични ситуации, идентични разсъждения, идентични действия на героите… И тези повторения създават неприятното чувство, че действието не се движи. За сметка на това във втората половина на книгата темпото е доста по-добро, случват се важни неща, които имат значение за героите и за разкриването на мистерията. Така че ако се съкратят стотина страници романът би спечелил доста.
Харесаха ми елементите на научна фантастика, радвам се, че такива неща се прокрадват в масовата българска литература. Лично на мен те ми бяха любимата част от романа :) Както и Кастра… Трябваше да има повече Кастра!
Та, както казах, книгата не е шедьовър. Но като се има предвид какви отвратителни, гнусни, цинични и просташки бози се популяризират в днешно време на българския пазар, „Аномалия” съвсем не е толкова зле. Не съжалявам, че й дадох шанс :)
May 24, 2014
Книгата ми хареса, защото засяга наболели теми - все по-разрастващото се отчуждение на хората, навлизането на виртуалания свят и най-лошото, че всеки го възприема за нещо крайно нормално. И не е ли така? Ето, дори тук общувайки, ние пак сме виртуално свързани, а не си говорим за тази книга някъде, на някоя пейка, примерно.. Това, което не ми допадна, е, че липсват многопластови характери и задълбоченост на отношенията. Така предложени, не ги усещам като истински. Но пък ми хареса, че чувството на обич може да се проектира в матрицата и да търси своята любов. Да, любовта е всемогъща сила и Людмила използва много умело това. Принца, ах, тоози принц! Можеше и да не се набляга на този момент с произхода му, но пък препратките към старите приказки, в които всяка девойка търси своя принц, връщат в детството.
Като цяло ми допадна идеята. Можело да няма толкова спец-ефекти, няма нужда от тях, но е простимо. Лично аз я прочетох на един дъх.
Като цяло ми допадна идеята. Можело да няма толкова спец-ефекти, няма нужда от тях, но е простимо. Лично аз я прочетох на един дъх.
June 9, 2020
Интересен, увличащ сюжет, но някак си останал неразровен. Авторът не се е задълбочил в темата, а я е поднесъл на повърхността, разчитайки на голям обем събитийност и динамика за пълнеж, вместо на някакво по-задълбочено съдържание.
Въпреки това, нямам право да критикувам, защото аз и това не мога да напиша. Книгата се чете леко, увлекателно, като булеварден роман, плажно четиво за приспиване. Да, увлекателна е. Всъщност, сюжетът много се доближава до Дан Брауновия "Произход", или по-точно обратното - той се доближава до "Аномалия". Ако трябва да сравнявам двете книги, бих избрала да дам по-висока оценка на Людмила Филипова. При все, че ми беше странно да чета книга, сякаш писана за чуждоезичната аудитория или за филм.
И все пак, сякаш характерите са прекалено елементарни. Но ми беше приятно разсейващо от ежедневието да я чета.
Въпреки това, нямам право да критикувам, защото аз и това не мога да напиша. Книгата се чете леко, увлекателно, като булеварден роман, плажно четиво за приспиване. Да, увлекателна е. Всъщност, сюжетът много се доближава до Дан Брауновия "Произход", или по-точно обратното - той се доближава до "Аномалия". Ако трябва да сравнявам двете книги, бих избрала да дам по-висока оценка на Людмила Филипова. При все, че ми беше странно да чета книга, сякаш писана за чуждоезичната аудитория или за филм.
И все пак, сякаш характерите са прекалено елементарни. Но ми беше приятно разсейващо от ежедневието да я чета.
September 6, 2012
Е, да, всички са чували за „Аномалия“ на Людмила Филипова и всички знаят, че тя е „българският Дан Браун“, но книгата просто не струва – въпреки шумотевицата, медиите, пресконференциите и раздаването на автографи в моловете.
http://literaturatadnes.com/archives/885
http://literaturatadnes.com/archives/885
November 24, 2012
Уникална е, нямам думи да опиша колко е интересна. Смесва се история, религия, информационни технологии, неизвестната ни в пълнота и досега сила на човешкия мозък преплетени в съспенс:) И разбира се супер неочакван и интересен край!
May 11, 2015
5 звезди заради сериозната техническа фактология, съчетана с добра динамика и важно послание.
Displaying 1 - 18 of 18 reviews