Сборникът съдържа кратки истории, разказани от дядовци и от внучета. Героите имат свои пълнокръвни прототипи, хора, от които авторът се е възхищавал като дете: сурови в изпитанията, но и раними, по мъжки смели, но мъдри, тъгуващи, обичащи... Чудаци. Светът е уловен през погледите на изстрадания опит и на детската чувствителност, свързващи се в пространство, където понятията „родов корен“, „чест”, „достойнство” и „любов” са в основата на живота. Дядовци и внучета влизат в своеобразен романтичен диалог, чертаещ дълбинната, непрекъсваща линия на съществуването.
Гризе ме съвестта е израз, но гризачите във всеки разказ разкъсват умело оковите и предразсъдъците и показват мъжество в трудни времена. Поздравления за автора, който досега познавах само като актьор и режисьор. Препоръчвам книгата с две здрави мъжки ръце.
Хубави разкази лични, споделени, минималистични, но докосващи. Умението с малко думи да казваш много се усеща измежду страниците на тази книга, но нещо в тях липсваше, за да мога да дам пълна оценка.
Ще си призная още в самото начало, че съм пристрастна. Харесвам Валери Йорданов като актьор и ми беше интересно каква книга е написал. Бях на представянето й и много ми хареса. Четях книгата бавно, на глътки, по 2 разказа на вечер. Можеше да е по-дълга. Самите разкази са топли, близки, липсва нагласеност, липсва помпозност, което аз много харесвам. Но ще кажа какво им липсва, на някои им липсва Pepp, нещото, АХА моментът. Понеже чета, че сравняват сборника с Хайтовите диви разкази. За мен Хайтов е висока летва и не може всеки ей така да го стигне.
Прочетох я днес, като че ли имах по-големи очаквания. Имаше някои добри попадения и разкази с неочакван ( за мен),но повечето не ми допаднаха. Оценка 3/5.
Много лични, сурови, но очарователни разкази - завръщане в детството. Просълзяват със своята изстрадана мъдрост и детска чистота. Безкрайно талантлив Валери Йорданов