Хагабула

by Тодор П. Тодоров

„Хагабула“ е роман в стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже. Героите прекосяват феерична, съноподобна реалност, която ще ги отведе до непредвидими разкрития и развръзка с космогоничен мащаб.

Тодор П. Тодоров, когото познаваме с философския му, неоромантичен език, в този свой епически разказ превръща историята в магически шемет, едновременно пищен, но и мрачно-суров, и ни потапя в атмосфера, каквато помним от филмите на Вернер Херцог. Умна, еклектично-парадоксална, красива книга, която чуваме и виждаме, докато четем.
– Надежда Радулова

„Хагабула“ на Тодор П. Тодоров излиза извън рамките на българската литература. Буквално: в нея няма българска история, в нея няма български проблеми, в нея я няма, най-сетне, българската котловинност. И независимо от това романът е много българска книга – не само защото е написан на български, но и защото поставя пред нас, читателите, важни задачи: да вдигнем главите си, за да видим хоризонта и небето; да сведем очите си, за да проникнем в дълбините и потайното; да отпуснем душите си, за да срещнем неустоимото и вълшебното.
– Митко Новков

Genres: Bulgarian Literature

344 pages, Paperback

Published January 1, 2022

Reviews

[Milena Ivanova · Rating 4 out of 5]

Радвам се, че я прочетох въпреки фантасмагоричния отзив на корицата от Митко Новков и ужасната премиера, която посетих. Езикът на разказвачите ми достави наслада повече от самия сюжет (който също е увлекателен, но към края се забързва малко повече отколкото лично аз предпочитам). По стар обичай, когато взех книгата в ръце за първи път, прочетох края ѝ и така реших, че трябва да я имам. Не сбърках.

[Kostadin · Rating 2 out of 5]

Малко ми е трудно да разбера причината за призовете на тази книга. Купих я на сляпо - допадна ми корицата и кратката биография на автора, та се настроих за нещо философско (което ми е слабост). За жалост не видях нещо впечатляващо. Езикът е красив - факт, но през повечето време се мъчи да бъде такъв. Разбрах, че любимата дума на автора е “униние”; разбрах, че дъъъъългите и поетични описанията уж трябва да движат историята нанякъде, но в повечето случаи просто ме отегчаваха и може би подремването ми на моменти е виновно, че не разбрах как АДЖЕБА прескочихме от канибали, та на ацтеки, та на великани. Както и да е, проблемът е предимно в мен и моите предпочитания. Има нещо за извличане от книгата - единствено в последната глава. Всичко преди това си е наистина Хагабула - дума, която хем нищо не значи, хем значи всичко 🤣

[Николай Кръстев · Rating 3 out of 5]

Една приятна книга с много добър език, какъвто аз не съм срещал в българската литература, и само заради който книгата може би си струва да се прочете – поне аз ще се опитам да я пробутам на децата си с образователна цел. Сюжетът в 4/5, макар и леко клиширан, също така е много приятен, с добри обрати. За съжаление финалът е изключително слаб опит за паралелна история, който по никакъв начин не е свързан с основната част на книгата и оставя послевкус на творческо безсилие, изляло се в езикова оргия.

[Daniela Marcheva]

"Хагабула" от Тодор П. Тодоров (ИК "Жанет 45", 2022) размива границите между дух и тяло, време и пространство, измислица и реалност. Буди страхове и предизвиква сънища, но и дава утеха - намерен пристан сред останки от стари светоусещания. Разгонва и разбунва, играе си не със сетивата, а със сетивността ви и ви хвърля към най-тъмното или най-светлото от това, което се крие във вас. Всеки ще я усети различно, защото всеки сам знае от какво се страхува. Само смелите ще посегнат към тази книга, бъдете от тях!

Даниела,
15.10.2022 г., гр. София

[Manol · Rating 3 out of 5]

Отне ми известно време да свикна със стила на писане на автора. ;)

[Kremena · Rating 2 out of 5]

Реално сигурно не е за две звезди, но на мен не ми допадна. Уникален език за български автор, който в 2/3 от книгата сработи много добре. Чувтството обаче е, че не ми хареса особено книга, която все пак е на световно ниво. Честно казано, разбирам рейтинг от една до пет звезди. Мизогинията ми дойде в повече определено - знам, че е в духа на времето на сюжета, но на мен лично книга с хиляда детайлни описания на всякакви насилия над женски персонажи по-скоро ми навява на творческо безсилие, отколкото на каквото и да е друго.

[Albena · Rating 4 out of 5]

Какво епично пиршество на въображението! Откриването на Новия свят като историческа реалност, огънато до халюцинация и мит. Все едно потъваш в широкомащабен стенопис, в който при всяко вглеждане съзираш нещо ново. Като в картина на Йеронимус Бош (тези хора с човки, например; и други видения и сцени, изписани до графичен натурализъм). И това изобилие на възможни и невъзможни събития рефлектира в характерите и душевността на героите - в дълбочина и като диапазон. Те мечтаят, копнеят, дръзват, обичат, страдат - без да се щадят, а този свят на емоции ги прави близки и познати. Една мрачно приказна, хипнотично катарзисна история.

[Radina · Rating 4 out of 5]

Определено бих препоръчала на всеки, който иска да се потопи в един проключенски свят, звучащ като приказка, но и постоянно държащ те в напрежение. Бях оставена в непрестанно желание да стигна до края на една история преплитаща няколко съдби, разкриваща не само развръзката, но и един обърнат свят. А този свят е изграден по особено красив начин.

Въпреки увлекателността на разказите на героите, не успях да усетя различността на разказвачите, тьи като всички звучаха твърде подобно в поетичността си.

Идеята за финала на книгата ме изненада приятно, но звучи леко прибързано и не те оставя да усетиш силата на финала достатъчно.

[Penplam Penplam · Rating 5 out of 5]

„Хагабула“ от Тодор П. Тодоров е наистина впечатляваща книга. Историята е завладяваща и предлага дълбоки теми, които карат читателя да се замисли. Персонажите са добре развити и оставят траен отпечатък. Тодоров съчетава философски размисли с увлекателен сюжет, който държи интереса до последната страница. Стилът му е живописен и вълнуващ, а книгата като цяло предлага не само приятно четене, но и провокира размисъл. Препоръчвам я на всеки, който търси нещо дълбоко и вдъхновяващо!

[Andre · Rating 1 out of 5]

Книгата заслужаваше по-висока оценка, но финалът е напълно нелеп. Литературните награди често са повлияни от политически или други странични фактори, които нямат връзка с реалните качества на произведението. Без финалните акорди, тази книга можеше да бъде значимо постижение. За съжаление, принизяването ѝ до елементарен и злободневен опит за активизъм в европейски контекст я прави много слаба. Този избор демонстрира различни, вероятно нелитературни мотиви, които са ръководили автора.

[Nevena · Rating 4 out of 5]

Оригинален и интересен роман, съчетаващ в себе си елементи на магически реализъм и приключенски роман. Споед мен най-силните му качества са богатата фантазия и прекрасния поетичен език. Структурата също е интересна с тези представяни от различни ракурси повтарящи се елементи. Като читател ме ангажира повече интелектуално и естетически (заради стила), отколкото емоционално.

[Iliyana · Rating 3 out of 5]

Много исках да я харесам, но уви. Наистина е положен много труд да се създаде този магичен свят (за което давам три звезди), обаче това усещане, че във всяка глава се напластяват нови и нови магични герои, вещици, хора-птици, конкистадори и какво ли още не, много ми разми историята и усещането за главните герои. Описанията на моменти ми идваха натруфени и ме отегчиха.

[Мартин Касабов · Rating 3 out of 5]

Авторът си дава 5/5 зв��зди.

[Vania Dimitrova · Rating 5 out of 5]

Прекрасна история, разказана увлекателно и красиво. Изразните средства са използвани умело, за да преживеем заедно с героите както действията, така и душевните премеждия на всеки от тях.

[Dimitar Kostor · Rating 5 out of 5]

Книгата е хубава, но коментара на Митко Новаков наистина няма връзка с реалността.