What do you think?
Rate this book
Gabriel García Márquez / Gabriel García Márquez: A Life: Una Vida
La primera biografía completa y autorizada sobre el más querido y admirado escritor latinoamericano
Gerald Martin dedicó más de dos décadas a investigar y escribir esta magistral biografía. Pasó horas con Gabriel García Márquez y entrevistó a más de trescientas personas, incluyendo a la madre, mujer, hijos y familiares del autor, además de a famosos escritores y políticos como Carlos Fuentes, Mario Vargas Llosa y Fidel Castro. El resultado revela tanto al escritor como al hombre.
Nacido en 1927 y educado por sus abuelos en una pequeña aldea colombiana, el tímido e inteligente muchacho se convirtió en un hombre reservado, un periodista que encontró la fama como novelista, a los cuarenta años, tras publicar Cien años de soledad , la novela que dio lugar al Realismo Mágico y obra cumbre de la literatura latinoamericana del siglo XX . Pero a pesar de su fama, nunca perdió el contacto con sus raíces; aunque vivió lejos de Colombia desde 1955, la concesión del Premio Nobel fue celebrada por todos los latinoamericanos que, entonces como ahora, consideran a “Gabo” como uno de los suyos.
Al contar la apasionante historia de su compleja vida, Martin balancea las tensiones entre pobreza y riqueza, popularidad y calidad literaria, política y literatura, y entre poder, soledad y amor. Gerald Martin ha escrito una biografía magní enriquecedora, iluminadora, tan apasionante como el más agudo periodismo de García Márquez y tan fascinante como la mejor de sus novelas.
Gerald Martin dedicó más de dos décadas a investigar y escribir esta magistral biografía. Pasó horas con Gabriel García Márquez y entrevistó a más de trescientas personas, incluyendo a la madre, mujer, hijos y familiares del autor, además de a famosos escritores y políticos como Carlos Fuentes, Mario Vargas Llosa y Fidel Castro. El resultado revela tanto al escritor como al hombre.
Nacido en 1927 y educado por sus abuelos en una pequeña aldea colombiana, el tímido e inteligente muchacho se convirtió en un hombre reservado, un periodista que encontró la fama como novelista, a los cuarenta años, tras publicar Cien años de soledad , la novela que dio lugar al Realismo Mágico y obra cumbre de la literatura latinoamericana del siglo XX . Pero a pesar de su fama, nunca perdió el contacto con sus raíces; aunque vivió lejos de Colombia desde 1955, la concesión del Premio Nobel fue celebrada por todos los latinoamericanos que, entonces como ahora, consideran a “Gabo” como uno de los suyos.
Al contar la apasionante historia de su compleja vida, Martin balancea las tensiones entre pobreza y riqueza, popularidad y calidad literaria, política y literatura, y entre poder, soledad y amor. Gerald Martin ha escrito una biografía magní enriquecedora, iluminadora, tan apasionante como el más agudo periodismo de García Márquez y tan fascinante como la mejor de sus novelas.
784 pages, Paperback
First published December 1, 2008
190 people are currently reading
3605 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 132 reviews
April 4, 2022
Despre scriitorul Marquez vorbesc elocvent scrierile sale, și pot spune că le-am citit în mare parte. Mi-a scăpat doar ultimul roman, Poveste târfelor mele triste, dar nici nu mă înghesui s-o citesc. Magnum opus ( Un veac de singurătate, Toamna patriarhului, Dragostea în vremea holerei, Generalul în labirintul său ș.a) l-am citit și chiar recitit cu multă plăcere și admirație pentru artist. Gabo, omul, este foarte bine surprins de ,,biograful oficial,, ,Gerald Martin, într-o carte care se citește pe nerăsuflate. Documentarea,convorbirile atât cu scriitorul cât și cu persoane din anturajul său i-au permis lui Martin să creioneze cu acuratețe ,fără patimă, cine a fost copilul, tânărul, angajatul politic, soțul și tatăl Gabriel Garcia Marquez. Vă las să descoperiți singuri. Merită.
May 7, 2014
سيرة غابرييل غارسيا ماركيز
أشمل ما كتب عن ماركيز، وصف ماركيز كاتبها (جيرالد مارتن) بأنه كاتب سيرته الرسمي، وقد أمضى المؤلف 17 عاماً وهو يعمل على هذا الكتاب، وقرأ كل ما كتبه ماركيز، ليس كتبه فقط، بل وحتى مقالاته التي نشرها خلال عمله الصحفي الطويل، هذا غير مئات المقابلات مع العشرات ممن عرفوا ماركيز وعايشوه منذ الطفولة.
يظن الكثيرون أن كتاب ماركيز (عشت لأروي) يغني، بما أنه سيرة ماركيز بقلمه، ولكنهم مخطئون تماماً، لأن ذلك الكتاب ليس إلا سيرة طفولة وشباب ماركيز فقط، أي منذ ولادته وحتى سنة 1950 م، بينما يضم كتاب جيرالد مارتن 80 عاماً من حياة ماركيز، منذ ولادته 1927 وحتى 2007 م، بما في ذلك ذكريات طفولته وتنقلاته، وعمله في الصحافة، وفترة حياته في أوروبا، وزواجه من ميرثيديس، وكتابة أعماله الكبرى (مئة عام من العزلة)، (خريف البطريرك)، (الجنرال في متاهته)، (الحب في زمن الكوليرا)، (خبر اختطاف)، ومجموعاته القصصية.
الكتاب عملاق بحق، أكثر من سبعمئة صفحة مع الهوامش الكثيرة، والشخصيات، والأحداث، وخاصة علاقات ماركيز السياسية والأدبية، وقد كشف لي جوانب ماركيزية لم أكن أدري بها، وخاصة ثورية ماركيز وعلاقته القوية بكوبا وكاسترو والتي استمرت إلى النهاية.
سيخفت هذا الكتاب الكثير من كتب السيرة الذاتية، فهكذا يجب أن تكون كتب السيرة الذاتية.
أشمل ما كتب عن ماركيز، وصف ماركيز كاتبها (جيرالد مارتن) بأنه كاتب سيرته الرسمي، وقد أمضى المؤلف 17 عاماً وهو يعمل على هذا الكتاب، وقرأ كل ما كتبه ماركيز، ليس كتبه فقط، بل وحتى مقالاته التي نشرها خلال عمله الصحفي الطويل، هذا غير مئات المقابلات مع العشرات ممن عرفوا ماركيز وعايشوه منذ الطفولة.
يظن الكثيرون أن كتاب ماركيز (عشت لأروي) يغني، بما أنه سيرة ماركيز بقلمه، ولكنهم مخطئون تماماً، لأن ذلك الكتاب ليس إلا سيرة طفولة وشباب ماركيز فقط، أي منذ ولادته وحتى سنة 1950 م، بينما يضم كتاب جيرالد مارتن 80 عاماً من حياة ماركيز، منذ ولادته 1927 وحتى 2007 م، بما في ذلك ذكريات طفولته وتنقلاته، وعمله في الصحافة، وفترة حياته في أوروبا، وزواجه من ميرثيديس، وكتابة أعماله الكبرى (مئة عام من العزلة)، (خريف البطريرك)، (الجنرال في متاهته)، (الحب في زمن الكوليرا)، (خبر اختطاف)، ومجموعاته القصصية.
الكتاب عملاق بحق، أكثر من سبعمئة صفحة مع الهوامش الكثيرة، والشخصيات، والأحداث، وخاصة علاقات ماركيز السياسية والأدبية، وقد كشف لي جوانب ماركيزية لم أكن أدري بها، وخاصة ثورية ماركيز وعلاقته القوية بكوبا وكاسترو والتي استمرت إلى النهاية.
سيخفت هذا الكتاب الكثير من كتب السيرة الذاتية، فهكذا يجب أن تكون كتب السيرة الذاتية.
August 9, 2021
«Não existe uma única linha nos meus livros que eu não possa ligar a uma experiência real. Há sempre uma referência a uma realidade concreta.»
Gabriel García Marques
Diz-se que talvez nenhum outro escritor moderno aborde na sua obra de forma tão consistente e ao mesmo tempo tão misteriosa a relação entre verdade, ficção, verosimilhança e sinceridade como GGM faz.
Viveu uma vida para a contar em milhares de páginas.
Viveu uma vida com valor literário cheia de momentos emocionantes e de altos e baixos.
A alegria de viver e a alegria de escrever.
Uma escrita de qualidade, um talento inato.
Uma originalidade inquestionável.
Da pobreza ao Prémio Nobel.
Da mitológica Macondo à imortalidade.
A universalidade da sua obra e a inesquecível primeira frase de Cem Anos de Solidão
«Pode ser que lhe aconteça pensar, por exemplo, que já de algum modo viveu, sonhou ou foi protagonista de uma ou outra das suas histórias mágicas, ou que está perante um sublime e verdadeiro “mentiroso” da Literatura em que vale a pena acreditar.»
Gerald Martin
[2015]
Gabriel García Marques
Diz-se que talvez nenhum outro escritor moderno aborde na sua obra de forma tão consistente e ao mesmo tempo tão misteriosa a relação entre verdade, ficção, verosimilhança e sinceridade como GGM faz.
Viveu uma vida para a contar em milhares de páginas.
Viveu uma vida com valor literário cheia de momentos emocionantes e de altos e baixos.
A alegria de viver e a alegria de escrever.
Uma escrita de qualidade, um talento inato.
Uma originalidade inquestionável.
Da pobreza ao Prémio Nobel.
Da mitológica Macondo à imortalidade.
A universalidade da sua obra e a inesquecível primeira frase de Cem Anos de Solidão
«Pode ser que lhe aconteça pensar, por exemplo, que já de algum modo viveu, sonhou ou foi protagonista de uma ou outra das suas histórias mágicas, ou que está perante um sublime e verdadeiro “mentiroso” da Literatura em que vale a pena acreditar.»
Gerald Martin
[2015]
July 11, 2012
خمس نجمات لا تكفي !
حينما راود الدكتور مارتن هاجس الكتابة عن ماركيز حذره الكثير أن غابرييل أو غابو أو غابيتو - و الاسم الحاف يدعوه به صديقه الدكتاتور فيدل كاسترو بينما يدعوه الأصدقاء بغابو و غابيتو - سوف لن يبدي الكثير من الترحيب و قد حدث ذلك عندما أجاب ماركيز متسائلاً هل لائمت السيرة الذاتية سوى الموتى ؟ أخبره بعد ذلك أنه لن يعترض طريقه و في نفس الوقت سوف لن يساعده في كتابة سيرته ! و هذا ما جعل للسيرة ثمناً باهظاً قوامه 17 سنة من عمر الكاتب و الذي لم يأبه بذلك الثمن حين قال : ليس من الخطأ أن يصرف أحدهم ربع عمره في هذا الكولومبي غابرييل غارسيا ماركيز.
إن سيرة خالية من الخزي لا يمكن الوثوق بها على رأي أحدهم و الكاتب و إن كان أحد عشاق ماركيز فهو لم يتعمد إخفاء أخطاء ماركيز و قد تقصى حياته بشكل مرضي - بضم الميم و فتحها - حين تتبع الأعداد و الرسائل و المجلات و سافر إلى كثير من الدول و قابل العشرات من الأشخاص و قضى مع ماركيز فقط ما يزيد عن 700 ساعة من أجل هذا الكتاب . ما يميز هذا الكتاب بالإضافة إلى الحيادية و تحري الصدق هو أنه عن ماركيز الإنسان و الأديب فهو لا يغفل في كل مرحلة من المراحل التي عبرها الكاتب الأسطوري الكثير من التفاصيل . يذكرنا بجد ماركيز و هو بالمناسبة الرجل الأكثر تأثيراً في حياته و قد قضى نحبه حين ارتقى السلم من أجل إحضار الببغاء و هكذا اختار ماركيز للدكتور خوفينال أوربينيو أن يغادر الحياة في رائعته " الحب في زمن الكوليرا " . يذكرنا أيضاً بانحراف والده و إنجابه الكثير من الأطفال الشرعيين و غير الشرعيين مما سبب لماركيز تلك الصدمة الكبرى و التي يتضح أثرها جلياً في رائعته " مائة عام من العزلة " للدرجة التي تضطر فيها للعودة بعد الصفحات الأولى للقراءة من جديد بتركيز أكبر و الكاتب كان حريصاً على التذكير بأصل كل شخصية كبيرة في روايات ماركيز و لم يهمل أيضاً أفكار رواياته و من يظن أن ماركيز عاش حياةً سهلة مرصفة بالورد فهو يخطيء كثيراً فالكولومبي أولاً ما كان له أن يصل إلى ما وصل إليه لو بقي في بلده الأم ! مزمار الحي لا يطرب و قد عاش زمناً لا بأس به على صدقات الأصدقاء و تعاطفهم و قد ردّ الدين فيما بعد . تحدث أيضاً عن ماركيز و فقدانه عذريته بالطريقة اللاتينية التي يدعونها في البرازيل " إرسال الطفل لشراء الحلوى " و تتلخص هذه الطريقة في الذهاب إلى بيت الدعارة برسالة مغلفة تأمر من يعثر عليها بامتطاء الصبي . تحدث أيضاً عن ميريديث زوجة ماركيز التي اختارها في سنها التاسعة و لما يكن قد بلغ العشرين بعد ! صداقاته الأدبية و خلافاته أيضاً مع الكبار فونتيس ، يوسا و نيرودا و تحدث بشكل مطول عن صداقته التي امتدت لعقود مع المثير للجدل دوماً كاسترو . دراسة القانون التي لم يمض فيها أكثر من سنتين و عمله بالصحافة و تأييده للثورات - على خجل أحياناً - و عمله حتى بالمجلات الأسرية المختصة بالطبخ و من ثم ولعه بالسينما و نجاحاته الصغرى هناك . ماركيز و هو يتحدث إلى ميريديث عشية زواجه منها مفصحاً عن مشاريعه التي يتصدرها كتابة تحفة أدبية في الأربعين من عمره و قد فعلها حين حطمت رائعته " مائة عام من العزلة " المبيعات في القارة اللاتينية و حملته إلى السويد مسجلاً اسمه كأصغر من فاز بنوبل . أوووه هناك الكثير من الأسرار و لا أستطيع كما لا أود بأمانة أن أخبركم بها . ما أفكر فيه الآن أن أقرأ ماكوندو مرة أخرى .
حينما راود الدكتور مارتن هاجس الكتابة عن ماركيز حذره الكثير أن غابرييل أو غابو أو غابيتو - و الاسم الحاف يدعوه به صديقه الدكتاتور فيدل كاسترو بينما يدعوه الأصدقاء بغابو و غابيتو - سوف لن يبدي الكثير من الترحيب و قد حدث ذلك عندما أجاب ماركيز متسائلاً هل لائمت السيرة الذاتية سوى الموتى ؟ أخبره بعد ذلك أنه لن يعترض طريقه و في نفس الوقت سوف لن يساعده في كتابة سيرته ! و هذا ما جعل للسيرة ثمناً باهظاً قوامه 17 سنة من عمر الكاتب و الذي لم يأبه بذلك الثمن حين قال : ليس من الخطأ أن يصرف أحدهم ربع عمره في هذا الكولومبي غابرييل غارسيا ماركيز.
إن سيرة خالية من الخزي لا يمكن الوثوق بها على رأي أحدهم و الكاتب و إن كان أحد عشاق ماركيز فهو لم يتعمد إخفاء أخطاء ماركيز و قد تقصى حياته بشكل مرضي - بضم الميم و فتحها - حين تتبع الأعداد و الرسائل و المجلات و سافر إلى كثير من الدول و قابل العشرات من الأشخاص و قضى مع ماركيز فقط ما يزيد عن 700 ساعة من أجل هذا الكتاب . ما يميز هذا الكتاب بالإضافة إلى الحيادية و تحري الصدق هو أنه عن ماركيز الإنسان و الأديب فهو لا يغفل في كل مرحلة من المراحل التي عبرها الكاتب الأسطوري الكثير من التفاصيل . يذكرنا بجد ماركيز و هو بالمناسبة الرجل الأكثر تأثيراً في حياته و قد قضى نحبه حين ارتقى السلم من أجل إحضار الببغاء و هكذا اختار ماركيز للدكتور خوفينال أوربينيو أن يغادر الحياة في رائعته " الحب في زمن الكوليرا " . يذكرنا أيضاً بانحراف والده و إنجابه الكثير من الأطفال الشرعيين و غير الشرعيين مما سبب لماركيز تلك الصدمة الكبرى و التي يتضح أثرها جلياً في رائعته " مائة عام من العزلة " للدرجة التي تضطر فيها للعودة بعد الصفحات الأولى للقراءة من جديد بتركيز أكبر و الكاتب كان حريصاً على التذكير بأصل كل شخصية كبيرة في روايات ماركيز و لم يهمل أيضاً أفكار رواياته و من يظن أن ماركيز عاش حياةً سهلة مرصفة بالورد فهو يخطيء كثيراً فالكولومبي أولاً ما كان له أن يصل إلى ما وصل إليه لو بقي في بلده الأم ! مزمار الحي لا يطرب و قد عاش زمناً لا بأس به على صدقات الأصدقاء و تعاطفهم و قد ردّ الدين فيما بعد . تحدث أيضاً عن ماركيز و فقدانه عذريته بالطريقة اللاتينية التي يدعونها في البرازيل " إرسال الطفل لشراء الحلوى " و تتلخص هذه الطريقة في الذهاب إلى بيت الدعارة برسالة مغلفة تأمر من يعثر عليها بامتطاء الصبي . تحدث أيضاً عن ميريديث زوجة ماركيز التي اختارها في سنها التاسعة و لما يكن قد بلغ العشرين بعد ! صداقاته الأدبية و خلافاته أيضاً مع الكبار فونتيس ، يوسا و نيرودا و تحدث بشكل مطول عن صداقته التي امتدت لعقود مع المثير للجدل دوماً كاسترو . دراسة القانون التي لم يمض فيها أكثر من سنتين و عمله بالصحافة و تأييده للثورات - على خجل أحياناً - و عمله حتى بالمجلات الأسرية المختصة بالطبخ و من ثم ولعه بالسينما و نجاحاته الصغرى هناك . ماركيز و هو يتحدث إلى ميريديث عشية زواجه منها مفصحاً عن مشاريعه التي يتصدرها كتابة تحفة أدبية في الأربعين من عمره و قد فعلها حين حطمت رائعته " مائة عام من العزلة " المبيعات في القارة اللاتينية و حملته إلى السويد مسجلاً اسمه كأصغر من فاز بنوبل . أوووه هناك الكثير من الأسرار و لا أستطيع كما لا أود بأمانة أن أخبركم بها . ما أفكر فيه الآن أن أقرأ ماكوندو مرة أخرى .
August 18, 2009
Amazing, just amazing. Gerald Martin kept me reading, barely able to put this book down. I must, however, warn that this remarkable book is probably aimed for a couple of special audiences: First,the readers who are big fans of Garcia Marquez and who have read many of his works. I am one of those. I was intrigued by the many insights that Martin gave into the writings of this Nobel prize-winning author, and the experiences that led him to writing his magical realism stories. Second, the readers who are interested in Latin American politics. Garcia Marquez was a life-long socialist and close friend of Fidel Castro of Cuba and Marcos Perez Jimenez of Venezuela, as well as other world leaders of the left, becoming increasingly embroiled and influential in socialist politics as his fame grew. Gerald Martin has written an account so detailed that I am sure it will be a classic reference for both of these audiences.
March 23, 2017
“A good writer will go on writing even though his shoes need mending and his books don’t sell” - an inspiring quote to sustain one through this huge book that traces Gabriel Garcia Marquez’s life from childhood to his sunset years. I thought it could have been subtitled “How to win the Nobel Prize when you come from the sticks.”
Garcia Marquez (Gabo) lived in interesting times: through the rise and fall of Communism, through the rise and fall of the Violencia in his country, through the rise and fall of the drug cartels that don’t quite fall but seem to re-incarnate elsewhere in Latin America. He emerged during the Latin American Boom in literature along with Mario Vargas Llosa, Carlos Fuentes, Julio Cortaza and others, and rode that wave. His native Colombia was ruled by oligopolies that either supported the Conservatives or the Liberals, the only two political parties with clout in the country while the rest of Latin America was going socialist or communist. There was a geographic and cultural separation between the elites who lived in Colombia’s Andean capital, Bogota, and those who lived in the hot Caribbean Costa, Gabo’s playing ground, and he flipped back and forth between these two extremes many times.
His childhood and youth is the most interesting part of the book, for it illuminates what created this writer. He was the neglected oldest child, of a family of 11 children (15, if you count the illegitimate ones) raised by grandparents, in a place where families often had breeds of legitimate and illegitimate children living under the same roof. His father was a compulsive rake who was always struggling to get by and who re-invented himself in many jobs, finally using the title of “Dr.” Although his father wanted him to become a lawyer, Gabo was drawn to writing from a young age. He went through the typical writer’s grounding: a brutally rejected first novel; a journalistic career which initially paid a pittance before vaulting him into launching his own literary and political journals; living in different Latin countries from Spain, France, Mexico, Venezuela, Cuba, and in both regions of Colombia. When the novel that he risked everything for (food, shelter, belongings, even family), One Hundred Years of Solitude, hit the jackpot, his life changed from starving writer to literary star. The biography also takes a different trajectory from this point and focuses on Gabo’s growing influence, helped by his literary success, as a political middleman, often seen at the side of kings and presidents around the world. A traditionally shy man, he used his fame for effect, both to elevate his status as a writer and to further the causes he believed in. He particularly fought on the side of leftist dictators like Castro and was opposed to right-wing types like Pinochet. There is no doubt that his political connections earned him the Nobel, but then we have always questioned the symbolism that the Nobel represents: is it recognition in a field of endeavour, or is it a political statement pinned to a recipient who can give that message maximum mileage?
The book therefore teaches us two things: the evolution of Latin America from the 1920s to the turn of the 21st century, and the evolution of Gabo as a writer during that same period. Author Gerald Martin is careful to keep the focus mainly on Garcia Marquez the writer rather than on Garcia Marquez the politician, although one persona feeds the other and vice versa. As a writer we see Gabo’s focus being to draw material for his fiction from his life experiences, although his delivery is termed magic realism. Thus Macondo is his home town of Aracataca, the Patriarch is a fusion of Fidel Castro and himself, the Colonel is Gabo’s grandfather, the lovers in Love in the Time of Cholera are his parents, and so on. He also has a flirtation with cinema by writing and producing many forgettable movies that earn him a decent living but convinces him that script writing is a shallow art form over which he has no control. Thus after this foray, and many others that include politics and political journalism, he always returns to his literary writing where he is happiest.
Many people die in this book, of natural causes and by assassination. Gabo’s own writings -“Freedom of the press is only freedom of the bourgeoisie”- against capitalism, American imperialism, and Colombian cartels, and his passionate defence of friend Fidel Castro make him a target, and when he returns to live in Colombia he is provided with a government bodyguard that rotates roughly 60 personnel during his sojourn there. He is even floored by a punch from former friend Mario Vargas Llosa in a public place. For a man who wrote continuously about death, who walked in its shadow during the times of the Violencia and PabloEscobar, and who beat cancer twice, Garcia Marquez always lived in the fear of death.
His post-Nobel life, after the whirlwind of adulation and homage, continues with winning books like Autumn of the Patriarch, Chronicle of a Death Foretold and Life in the Time of Cholera, but literary greats are also fallible, and he succumbs to the family curse: the onset of dementia. The edge goes out in subsequent work, and in his last, Memories of my Melancholy Whores, it starts to become visible - a pity because Melancholy Whores is his most personal, the story of a 90-year old man trying to regain the innocence of youth that was robbed off him by an older woman at the time; his answer: consort with a teenage girl. It was as if the aging Gabo was trying to recapture his innocence which was lost when his wily father had initiated him to sex in a whorehouse at the hands of an older prostitute.
The last chapter, in which Gabo reaches for immortality, is a bit much, and reads like his own magic realism. On the one hand it is a tribute to the literary hero who has bought the rich and powerful in the world to heel, on the other it sounds like sycophantic worship of a man elevated to Godhood, a fallible man who simply loved to write stories and hobnob with politicians to further his career.
A great book for aspiring writers to understand where the consummate artist can sometimes end up. It may not happen again in our lifetime, but it is refreshing to know that it did happen, and perhaps, with the right conditions and circumstances, could happen again.
Garcia Marquez (Gabo) lived in interesting times: through the rise and fall of Communism, through the rise and fall of the Violencia in his country, through the rise and fall of the drug cartels that don’t quite fall but seem to re-incarnate elsewhere in Latin America. He emerged during the Latin American Boom in literature along with Mario Vargas Llosa, Carlos Fuentes, Julio Cortaza and others, and rode that wave. His native Colombia was ruled by oligopolies that either supported the Conservatives or the Liberals, the only two political parties with clout in the country while the rest of Latin America was going socialist or communist. There was a geographic and cultural separation between the elites who lived in Colombia’s Andean capital, Bogota, and those who lived in the hot Caribbean Costa, Gabo’s playing ground, and he flipped back and forth between these two extremes many times.
His childhood and youth is the most interesting part of the book, for it illuminates what created this writer. He was the neglected oldest child, of a family of 11 children (15, if you count the illegitimate ones) raised by grandparents, in a place where families often had breeds of legitimate and illegitimate children living under the same roof. His father was a compulsive rake who was always struggling to get by and who re-invented himself in many jobs, finally using the title of “Dr.” Although his father wanted him to become a lawyer, Gabo was drawn to writing from a young age. He went through the typical writer’s grounding: a brutally rejected first novel; a journalistic career which initially paid a pittance before vaulting him into launching his own literary and political journals; living in different Latin countries from Spain, France, Mexico, Venezuela, Cuba, and in both regions of Colombia. When the novel that he risked everything for (food, shelter, belongings, even family), One Hundred Years of Solitude, hit the jackpot, his life changed from starving writer to literary star. The biography also takes a different trajectory from this point and focuses on Gabo’s growing influence, helped by his literary success, as a political middleman, often seen at the side of kings and presidents around the world. A traditionally shy man, he used his fame for effect, both to elevate his status as a writer and to further the causes he believed in. He particularly fought on the side of leftist dictators like Castro and was opposed to right-wing types like Pinochet. There is no doubt that his political connections earned him the Nobel, but then we have always questioned the symbolism that the Nobel represents: is it recognition in a field of endeavour, or is it a political statement pinned to a recipient who can give that message maximum mileage?
The book therefore teaches us two things: the evolution of Latin America from the 1920s to the turn of the 21st century, and the evolution of Gabo as a writer during that same period. Author Gerald Martin is careful to keep the focus mainly on Garcia Marquez the writer rather than on Garcia Marquez the politician, although one persona feeds the other and vice versa. As a writer we see Gabo’s focus being to draw material for his fiction from his life experiences, although his delivery is termed magic realism. Thus Macondo is his home town of Aracataca, the Patriarch is a fusion of Fidel Castro and himself, the Colonel is Gabo’s grandfather, the lovers in Love in the Time of Cholera are his parents, and so on. He also has a flirtation with cinema by writing and producing many forgettable movies that earn him a decent living but convinces him that script writing is a shallow art form over which he has no control. Thus after this foray, and many others that include politics and political journalism, he always returns to his literary writing where he is happiest.
Many people die in this book, of natural causes and by assassination. Gabo’s own writings -“Freedom of the press is only freedom of the bourgeoisie”- against capitalism, American imperialism, and Colombian cartels, and his passionate defence of friend Fidel Castro make him a target, and when he returns to live in Colombia he is provided with a government bodyguard that rotates roughly 60 personnel during his sojourn there. He is even floored by a punch from former friend Mario Vargas Llosa in a public place. For a man who wrote continuously about death, who walked in its shadow during the times of the Violencia and PabloEscobar, and who beat cancer twice, Garcia Marquez always lived in the fear of death.
His post-Nobel life, after the whirlwind of adulation and homage, continues with winning books like Autumn of the Patriarch, Chronicle of a Death Foretold and Life in the Time of Cholera, but literary greats are also fallible, and he succumbs to the family curse: the onset of dementia. The edge goes out in subsequent work, and in his last, Memories of my Melancholy Whores, it starts to become visible - a pity because Melancholy Whores is his most personal, the story of a 90-year old man trying to regain the innocence of youth that was robbed off him by an older woman at the time; his answer: consort with a teenage girl. It was as if the aging Gabo was trying to recapture his innocence which was lost when his wily father had initiated him to sex in a whorehouse at the hands of an older prostitute.
The last chapter, in which Gabo reaches for immortality, is a bit much, and reads like his own magic realism. On the one hand it is a tribute to the literary hero who has bought the rich and powerful in the world to heel, on the other it sounds like sycophantic worship of a man elevated to Godhood, a fallible man who simply loved to write stories and hobnob with politicians to further his career.
A great book for aspiring writers to understand where the consummate artist can sometimes end up. It may not happen again in our lifetime, but it is refreshing to know that it did happen, and perhaps, with the right conditions and circumstances, could happen again.
November 10, 2022
این کتاب رو بهمن فرزانه سال ۱۳۹۱ توسط نشر ققنوس ترجمه و پخش کرده،منتهی اینجا نزدیک ۷۰۰ صفحه هست و ترجمه چاپ ققنوس ۳۰۰ صفحه،البته روی جلد نوشته ترجمه و تلخیص از بهمن فرزانه.
نکاتی جالب و حواشی از زندگی نویسنده در همین کتاب هست که در کتاب زنده ام که روایت کنم شاهدش نیستید.(نویسنده۱۵ سال وقت گذاشته برای این کتاب).
البته این کتاب بعد از اینکه تمام کتاب های مارکز رو خواندید بخوانید اگر نه همه اش اسپویل میشه براتون.
نکاتی جالب و حواشی از زندگی نویسنده در همین کتاب هست که در کتاب زنده ام که روایت کنم شاهدش نیستید.(نویسنده۱۵ سال وقت گذاشته برای این کتاب).
البته این کتاب بعد از اینکه تمام کتاب های مارکز رو خواندید بخوانید اگر نه همه اش اسپویل میشه براتون.
January 30, 2013
Gerald Martin has taken on an outsized task in this book which defines Gabriel Garcia Marquez's long and complex life and his resulting outlook. It is obviously a labor of love, spanning almost 20 years.
The work is chronological, tracking his life and its synergistic literary output. Martin shows how GGM's novels illustrate the scenes, people and tenor of his unusual youth in a politically unstable county. GGM pulls from the experience of his home region which he never really leaves despite long departures and the purchase of foreign residences. He essentially marries the region in marrying Mercedes to whom he proposed in their adolescence. Despite their pre-marital differences in life experience, the marriage worked and still holds together after 50 years. Like the marriage, his life takes long and circuitous routes back home.
Martin takes the reader through what might be GGM's deepest thoughts as expressed through his novels and political writing. The saga covers continents and powerful international events. Over time, the early passion for socialism peels away. It is not expressed in words, but what else can be made of GGM having dictator friends who imprison and/or execute his intellectual colleagues? There is no real answer as to why he tolerates these leaders who trample on human rights, sometimes with their bank accounts full of the country's money. GGM points to the few he's used his influence to save, but the argument is weak considering the enormity of the rights violations of these leaders whom he supports.
There are many episodes that could be their own books (some have extensive treatment elsewhere as noted by Martin). A few are: his travels behind the Iron Curtain, the saga of the Nobel Prize, the Castro relationship, and the affect of his fame on his country, region and family.
The reader benefits not only from Martin's extensive research, but also from his understanding of Latin America and his specific knowledge of 20th century Colombian events. For the reader there are lots of names to lose track of, I was grateful for the index.
Several years ago GGM put his pen to the topic of his childhood and youth in "Living to Tell the Tale". The autobiography, like his novels, is atmospheric and metaphoric (Martin demonstrates that even the title is so). If you plan on reading it, I advise that you read Martin's biography first for orientation. If GGM's originally promised volumes 2 and 3 are ever produced (doubtful, given Martin's final chapters) Martin would be a good preparatory read for them as well.
I highly recommend this book for anyone with an interest in Gabriel Garcia Marquez.
The work is chronological, tracking his life and its synergistic literary output. Martin shows how GGM's novels illustrate the scenes, people and tenor of his unusual youth in a politically unstable county. GGM pulls from the experience of his home region which he never really leaves despite long departures and the purchase of foreign residences. He essentially marries the region in marrying Mercedes to whom he proposed in their adolescence. Despite their pre-marital differences in life experience, the marriage worked and still holds together after 50 years. Like the marriage, his life takes long and circuitous routes back home.
Martin takes the reader through what might be GGM's deepest thoughts as expressed through his novels and political writing. The saga covers continents and powerful international events. Over time, the early passion for socialism peels away. It is not expressed in words, but what else can be made of GGM having dictator friends who imprison and/or execute his intellectual colleagues? There is no real answer as to why he tolerates these leaders who trample on human rights, sometimes with their bank accounts full of the country's money. GGM points to the few he's used his influence to save, but the argument is weak considering the enormity of the rights violations of these leaders whom he supports.
There are many episodes that could be their own books (some have extensive treatment elsewhere as noted by Martin). A few are: his travels behind the Iron Curtain, the saga of the Nobel Prize, the Castro relationship, and the affect of his fame on his country, region and family.
The reader benefits not only from Martin's extensive research, but also from his understanding of Latin America and his specific knowledge of 20th century Colombian events. For the reader there are lots of names to lose track of, I was grateful for the index.
Several years ago GGM put his pen to the topic of his childhood and youth in "Living to Tell the Tale". The autobiography, like his novels, is atmospheric and metaphoric (Martin demonstrates that even the title is so). If you plan on reading it, I advise that you read Martin's biography first for orientation. If GGM's originally promised volumes 2 and 3 are ever produced (doubtful, given Martin's final chapters) Martin would be a good preparatory read for them as well.
I highly recommend this book for anyone with an interest in Gabriel Garcia Marquez.
October 8, 2015
„Нищо никога няма да е същото в Латинска Америка след публикацията на „Сто години самота“.
Какво зашеметяващо въздействие ми оказа тази книга! Може би не заради самото съдържание, а предимно заради припомнянето на всички произведения на Маркес – те са опияняващите. Не започнах да чета някоя конкретна книга, но си спомнях събития и герои, търсих откъси и преписвах нови.
Някои впечатления в тиренца:
- Живот-хаос заради безбройните пътувания и местения – не само поради ангажиментите и потребностите на свободната писателска натура, но и заради неговата „трудна“ родина, а може би и политическите убеждения на Гарсия Маркес (само така го нарича Джералд Мартин). Доколкото запомних, Маркес е живял в няколко града в Колумбия, във Венесуела, в Мексико Сити, Ню Йорк, Париж, Лондон, Барселона…
- Пукването на комунистическия балон през 1989 г.
„Непризнат от него остава фактът, че въпросната нова епоха символизира и поражението на всичко, в което е вярвал.“
Не зная дали по света има толкова почитана личност, която е предан последовател на социалистическите/комунистическите идеи; мисля, че само заради литературното си величие това му е „прощавано“ почти от всички почитатели (но не от всички обществени личности). Очаквах да настъпи идеологическо „освестяване“ още при пътуванията в комунистическите държави (и най-вече заради Унгария ’56 и Чехословакия ’68), но не…
- Жените и вечната Мерседес!
„Неотдавна, запитан какво очаква от двайсет и първи век, съпругът ѝ отвръща, че се надява жените да завладеят света, за да спасят човечеството.“
- Първото шашване от фамилията – бащата на Габито е имал 15 деца (11 от съпругата си и 4 извънбрачни); сигурно и дядо му толкова (има много полезни схеми на родословни дървета в края на книгата). Освен в началото и в края родителите и братята/сестрите на Маркес не се споменават често (може би не са се запазили трайни връзки), децата на Габриел и Мерседес също не се споменават толкова, доста пътуващи родители са били (но така или иначе не исках „жълта“ книга за съвсем личните неща на писателя).
Някои впечатления в изречения:
В първите глави разбира се най-интересна ми беше изумителната фамилия на Маркес (как да не възникне родът Буендия!), зараждането на политическата ориентация на Габо и първите му години в журналистиката. Най-голям ентусиазъм във връзка с писателството ме обзе чак към главата за „Сто години самота“. Ако не съм вярвала в някакви магични извънземни сили, сега наистина се убеждавам, че такива са се спуснали над автора при писането на този роман. Въпреки популярността и величието „Сто години самота“, досега „Есента на патриарха“ смятах за най-висша литературна уникалност („Никоя друга творба на Гарсия Маркес дори не доближава нейната сложност – навярно най-добре илюстрирана от контраста между прелъстителна красота на поетичната образност на книгата и грозотата на темата в нея.“). Но сега наново ме връхлетя силата на първия роман. Явно и самият Джералд Мартин е толкова влюбен в Самотата, че като пише за нея, патосът му се пренесе и върху мен. Чак съжалих, че съм я чела, когато още не съм възприемала книгите в пълната им цялост. А да се чете втори път тази книга – да, може, но онова първично трясване вероятно няма да се повтори. Много не искам да ръся „умности“, но наистина ми се струва, че именно със „Сто години самота“ Маркес е политнал истински за първи път; и той не е бил същият след това.
„Впоследствие Гарсия Маркес ще си припомни: „От първия момент, дълго преди да бъде публикувана, книгата упражняваше магична сила върху всеки, който по някакъв начин влезеше в досег с нея; приятели, секретарки и т.н.; дори хора като месаря или нашия хазяин, които ме чакаха да я довърша, за да им платя.“
„Облекчението го залива на множество равнища от стотици различни посоки, за да уталожи всяко страдание, всяко терзание, всички провали и всяка фрустрация в неговия живот; сво��ода, себепознание, себеутвърждаване, въплътени в това изключително творение, което той знае – знаел е, – че може да е уникална, вероятно безсмъртна творба, дори когато започва да я пише, и впоследствие, докато работи върху ѝ с растящо вълнение, а тя се сдобива с величието на самодостатъчен мит. Усещането, разбира се, е магично, свръхестествено, еуфорично, дори за него, докато го пише; а впоследствие и за неговите читатели. То наистина въплътява тайнството на литературното творение в най-висока степен на наситеност. Нещо повече, това писане е и радикално изцелително: вместо обсебващо, невротично, неотстъпно в опита си да претвори събитията от собствения си живот съвършено такива, каквито ги помни, сега той преподрежда всичко казано му или лично преживяно по начин, който харесва, така че книгата се сдобива с облика на своя автор. Творбата наистина е магична, свръхестествена, еуфорична: тя го изцелява от множество злини.“
Мои връзки – усетени допирни точки между романи на Маркес и други книги:
- „Есента на патриарха“ и „Лолита“ – освен 12-годишните възлюбени, сходно внушаване на симпатия към героите-престъпници, наред с отвращението от тях;
- „Генералът в своя лабиринт“ и „Възвишение“ – нов/смел прочит на исторически събития/личности.
За автора Джералд Мартин – струва ми се, че е от тези биографи, които искат да изтъкнат как са познавали съответната личност и нейни близки, какви приятелски отношения са имали, колко много знаят. Но тъй като явно Маркес не е разкривал много личния си живот, на някои места Мартин използва изрази като „допускам, предполагам, вероятно“ – т.е. гадае се какво е означавало дадено събитие за Маркес, какво е мислел и чувствал и т.н. Понякога авторът влиза в ролята на психолог (малко излишно според мен), примерно за това как се е отразило оставянето на Габито при баба му и дядо му през първите 6 години от неговия живот.
Силно е наблегнато на познанствата на Маркес с различни личности от политиката и литературата. Разгледани са всичките му произведения — кратко разказване на сюжета, важните или проблемните моменти около писането и издаването, умерени анализи и лични интерпретации. Стори ми се, че малко внимание е обърнато на разказите на Маркес. Вярно, че романите са толкова велики, но разказите като друга форма според мен са еднакво уникални. Самият Маркес според Мартин казва, че „…писането на роман е като разбъркването на бетон, а писането на роман е като полагането на тухли“ и „Романът е като брака: можеш да го поправяш ден след ден; докато разказът е като любовна афера: ако не работи, няма как да я закърпиш“.
Главите са оформени отчетливо като периоди и теми, завършеците им често са добри. На места в самите глави преходът между разказването за едно и преминаването към друго събитие (или тема) е доста рязък, но всъщност едва ли има начин винаги да е плавна връзката.
Цялостното отношение към Маркес – допадна ми, че няма сляпо възхваляване на личността му (към книгите – да, направо преклонение); без пристрастие са описани противоречивите му политически позиции и действия, поддаването на славата и лукса, има изрази като „перчел“.;)
Малко странен ми беше преводът на моменти – добър като цяло, а с някои изненадващи особености. Оставени са доста чуждици - не зная дали заради убеждението, че през 21-ви век това е приемливо: рудиментарен, алиенираща, имплицитния; фигуративно казано. и др. На няколко места предполагам се е имало предвид не „настоява“ (вероятно insists), а по-скоро „твърди, счита, заявява“; използването на „публикация“ (на книга) възприемах като публикуване или издаване; „рецепцията ѝ“ (на книга) – вероятно „приемане, възприемане“; по телевизора – по телевизията; да работи върху ѝ – върху нея?
Много съм доволна, че прочетох книгата. От 2 години се каня да си я купя и неочаквано я видях в библиотеката (и пак не бях сигурна, че ще се заема с 600-700 стр. нехудожествена литература). В началото се колебаех – има ли смисъл да чета за Маркес, след като е предостатъчно, че съм чела от Маркес. Но накрая безспорно съм била развълнувана, щом си направих албум от снимки на Габриел Гарсия Маркес: на една годинка-детство-младост-зрелост-старост. И наистина се получи „Един живот“. Ценното за мен от книгата:
- преминаването през политическите събития по света през втората половина на 20-и век;
- запознаването с Латинска Америка;
- и преди всичко – новото ми потапяне в атмосферата на произведенията на Габриел Гарсия Маркес. Почти всички издадени у нас негови книги съм прочела, сега едва ли ще ги започна пак, но тези дни бях изцяло отнесена в маркесовия свят, особено след като в google street view видях улички и хора в родната му Аракатака (~ Макондо).
Мислите ми накрая (освен повторното сбогуване с Габо, макар и в края на книгата да е жив, но доста болен) - дали е по-трудно при такъв шеметен живот, равностоен на три живота, да приемаш постепенното разделяне с него… Тъжно ми беше – като си мислех не толкова за смъртта, колкото за старостта. Дано всеки живот да е благословен с подобна Мерседес.
„Седнах на осветената сцена, докато редовете на „моята“ публика тънеха в тъмнина. Започнах да чета, не помня точно коя глава, но с напредването на текста в определен момент в залата се възцари такава тишина, а аз бях в такова състояние на напрежение, че изпаднах в паника. Спрях и се взрях в тъмнината. След секунди различих лицата на седналите на първия ред и всъщност забелязах, че очите им са широко отворени. Съвзех се и продължих спокойно да чета. Хората наистина поглъщаха думите ми; и муха не смееше да забръмчи. Когато свърших и слязох от сцената, първата, която ме прегърна, беше Мерседес, с особено изражение на лицето – мисля, че понеже тя ме погледна с такова изражение на лицето за първи път, откакто се оженихме, аз осъзнах, че ме обича!... За да мога да пиша, от година вече се оправяше почти без пари и в деня на литературното четене изразът върху лицето ѝ ми даде увереността, че книгата върви в правилната посока.“
Какво зашеметяващо въздействие ми оказа тази книга! Може би не заради самото съдържание, а предимно заради припомнянето на всички произведения на Маркес – те са опияняващите. Не започнах да чета някоя конкретна книга, но си спомнях събития и герои, търсих откъси и преписвах нови.
Някои впечатления в тиренца:
- Живот-хаос заради безбройните пътувания и местения – не само поради ангажиментите и потребностите на свободната писателска натура, но и заради неговата „трудна“ родина, а може би и политическите убеждения на Гарсия Маркес (само така го нарича Джералд Мартин). Доколкото запомних, Маркес е живял в няколко града в Колумбия, във Венесуела, в Мексико Сити, Ню Йорк, Париж, Лондон, Барселона…
- Пукването на комунистическия балон през 1989 г.
„Непризнат от него остава фактът, че въпросната нова епоха символизира и поражението на всичко, в което е вярвал.“
Не зная дали по света има толкова почитана личност, която е предан последовател на социалистическите/комунистическите идеи; мисля, че само заради литературното си величие това му е „прощавано“ почти от всички почитатели (но не от всички обществени личности). Очаквах да настъпи идеологическо „освестяване“ още при пътуванията в комунистическите държави (и най-вече заради Унгария ’56 и Чехословакия ’68), но не…
- Жените и вечната Мерседес!
„Неотдавна, запитан какво очаква от двайсет и първи век, съпругът ѝ отвръща, че се надява жените да завладеят света, за да спасят човечеството.“
- Първото шашване от фамилията – бащата на Габито е имал 15 деца (11 от съпругата си и 4 извънбрачни); сигурно и дядо му толкова (има много полезни схеми на родословни дървета в края на книгата). Освен в началото и в края родителите и братята/сестрите на Маркес не се споменават често (може би не са се запазили трайни връзки), децата на Габриел и Мерседес също не се споменават толкова, доста пътуващи родители са били (но така или иначе не исках „жълта“ книга за съвсем личните неща на писателя).
Някои впечатления в изречения:
В първите глави разбира се най-интересна ми беше изумителната фамилия на Маркес (как да не възникне родът Буендия!), зараждането на политическата ориентация на Габо и първите му години в журналистиката. Най-голям ентусиазъм във връзка с писателството ме обзе чак към главата за „Сто години самота“. Ако не съм вярвала в някакви магични извънземни сили, сега наистина се убеждавам, че такива са се спуснали над автора при писането на този роман. Въпреки популярността и величието „Сто години самота“, досега „Есента на патриарха“ смятах за най-висша литературна уникалност („Никоя друга творба на Гарсия Маркес дори не доближава нейната сложност – навярно най-добре илюстрирана от контраста между прелъстителна красота на поетичната образност на книгата и грозотата на темата в нея.“). Но сега наново ме връхлетя силата на първия роман. Явно и самият Джералд Мартин е толкова влюбен в Самотата, че като пише за нея, патосът му се пренесе и върху мен. Чак съжалих, че съм я чела, когато още не съм възприемала книгите в пълната им цялост. А да се чете втори път тази книга – да, може, но онова първично трясване вероятно няма да се повтори. Много не искам да ръся „умности“, но наистина ми се струва, че именно със „Сто години самота“ Маркес е политнал истински за първи път; и той не е бил същият след това.
„Впоследствие Гарсия Маркес ще си припомни: „От първия момент, дълго преди да бъде публикувана, книгата упражняваше магична сила върху всеки, който по някакъв начин влезеше в досег с нея; приятели, секретарки и т.н.; дори хора като месаря или нашия хазяин, които ме чакаха да я довърша, за да им платя.“
„Облекчението го залива на множество равнища от стотици различни посоки, за да уталожи всяко страдание, всяко терзание, всички провали и всяка фрустрация в неговия живот; сво��ода, себепознание, себеутвърждаване, въплътени в това изключително творение, което той знае – знаел е, – че може да е уникална, вероятно безсмъртна творба, дори когато започва да я пише, и впоследствие, докато работи върху ѝ с растящо вълнение, а тя се сдобива с величието на самодостатъчен мит. Усещането, разбира се, е магично, свръхестествено, еуфорично, дори за него, докато го пише; а впоследствие и за неговите читатели. То наистина въплътява тайнството на литературното творение в най-висока степен на наситеност. Нещо повече, това писане е и радикално изцелително: вместо обсебващо, невротично, неотстъпно в опита си да претвори събитията от собствения си живот съвършено такива, каквито ги помни, сега той преподрежда всичко казано му или лично преживяно по начин, който харесва, така че книгата се сдобива с облика на своя автор. Творбата наистина е магична, свръхестествена, еуфорична: тя го изцелява от множество злини.“
Мои връзки – усетени допирни точки между романи на Маркес и други книги:
- „Есента на патриарха“ и „Лолита“ – освен 12-годишните възлюбени, сходно внушаване на симпатия към героите-престъпници, наред с отвращението от тях;
- „Генералът в своя лабиринт“ и „Възвишение“ – нов/смел прочит на исторически събития/личности.
За автора Джералд Мартин – струва ми се, че е от тези биографи, които искат да изтъкнат как са познавали съответната личност и нейни близки, какви приятелски отношения са имали, колко много знаят. Но тъй като явно Маркес не е разкривал много личния си живот, на някои места Мартин използва изрази като „допускам, предполагам, вероятно“ – т.е. гадае се какво е означавало дадено събитие за Маркес, какво е мислел и чувствал и т.н. Понякога авторът влиза в ролята на психолог (малко излишно според мен), примерно за това как се е отразило оставянето на Габито при баба му и дядо му през първите 6 години от неговия живот.
Силно е наблегнато на познанствата на Маркес с различни личности от политиката и литературата. Разгледани са всичките му произведения — кратко разказване на сюжета, важните или проблемните моменти около писането и издаването, умерени анализи и лични интерпретации. Стори ми се, че малко внимание е обърнато на разказите на Маркес. Вярно, че романите са толкова велики, но разказите като друга форма според мен са еднакво уникални. Самият Маркес според Мартин казва, че „…писането на роман е като разбъркването на бетон, а писането на роман е като полагането на тухли“ и „Романът е като брака: можеш да го поправяш ден след ден; докато разказът е като любовна афера: ако не работи, няма как да я закърпиш“.
Главите са оформени отчетливо като периоди и теми, завършеците им често са добри. На места в самите глави преходът между разказването за едно и преминаването към друго събитие (или тема) е доста рязък, но всъщност едва ли има начин винаги да е плавна връзката.
Цялостното отношение към Маркес – допадна ми, че няма сляпо възхваляване на личността му (към книгите – да, направо преклонение); без пристрастие са описани противоречивите му политически позиции и действия, поддаването на славата и лукса, има изрази като „перчел“.;)
Малко странен ми беше преводът на моменти – добър като цяло, а с някои изненадващи особености. Оставени са доста чуждици - не зная дали заради убеждението, че през 21-ви век това е приемливо: рудиментарен, алиенираща, имплицитния; фигуративно казано. и др. На няколко места предполагам се е имало предвид не „настоява“ (вероятно insists), а по-скоро „твърди, счита, заявява“; използването на „публикация“ (на книга) възприемах като публикуване или издаване; „рецепцията ѝ“ (на книга) – вероятно „приемане, възприемане“; по телевизора – по телевизията; да работи върху ѝ – върху нея?
Много съм доволна, че прочетох книгата. От 2 години се каня да си я купя и неочаквано я видях в библиотеката (и пак не бях сигурна, че ще се заема с 600-700 стр. нехудожествена литература). В началото се колебаех – има ли смисъл да чета за Маркес, след като е предостатъчно, че съм чела от Маркес. Но накрая безспорно съм била развълнувана, щом си направих албум от снимки на Габриел Гарсия Маркес: на една годинка-детство-младост-зрелост-старост. И наистина се получи „Един живот“. Ценното за мен от книгата:
- преминаването през политическите събития по света през втората половина на 20-и век;
- запознаването с Латинска Америка;
- и преди всичко – новото ми потапяне в атмосферата на произведенията на Габриел Гарсия Маркес. Почти всички издадени у нас негови книги съм прочела, сега едва ли ще ги започна пак, но тези дни бях изцяло отнесена в маркесовия свят, особено след като в google street view видях улички и хора в родната му Аракатака (~ Макондо).
Мислите ми накрая (освен повторното сбогуване с Габо, макар и в края на книгата да е жив, но доста болен) - дали е по-трудно при такъв шеметен живот, равностоен на три живота, да приемаш постепенното разделяне с него… Тъжно ми беше – като си мислех не толкова за смъртта, колкото за старостта. Дано всеки живот да е благословен с подобна Мерседес.
„Седнах на осветената сцена, докато редовете на „моята“ публика тънеха в тъмнина. Започнах да чета, не помня точно коя глава, но с напредването на текста в определен момент в залата се възцари такава тишина, а аз бях в такова състояние на напрежение, че изпаднах в паника. Спрях и се взрях в тъмнината. След секунди различих лицата на седналите на първия ред и всъщност забелязах, че очите им са широко отворени. Съвзех се и продължих спокойно да чета. Хората наистина поглъщаха думите ми; и муха не смееше да забръмчи. Когато свърших и слязох от сцената, първата, която ме прегърна, беше Мерседес, с особено изражение на лицето – мисля, че понеже тя ме погледна с такова изражение на лицето за първи път, откакто се оженихме, аз осъзнах, че ме обича!... За да мога да пиша, от година вече се оправяше почти без пари и в деня на литературното четене изразът върху лицето ѝ ми даде увереността, че книгата върви в правилната посока.“
January 27, 2016
This book is a life changer. Meet Gabo. He doesn’t want to become a writer because anything less than Cervantes is not worth it and great writers are not there anymore. He drops out of law school, spends a year living in a Parisian brothel leeching off the girls (a minor episode in a youth filled with visits to prostitutes and affairs). And he is not alone in his wayward youth- his main collaborators are friends from the ‘Barranquilla group’ - all destined to become some of the greatest artists and writers of their time. As he pursues his ambition he lives in absolute poverty, sleeping on benches, eating very little, evading people he owes money to. But even in such destitution the influences that would determine his later greatness are seeping in- Joyce, Faulkner, Hemingway and Virginia Woolf are making their way into his life. He forms a direct contrast with Mario Vargas Llosa – urbane, handsome, charismatic, educated, aristocratic. He rose earlier rise in the world of Spanish writers. He leads the onslaught of the ‘Boom Writers’ of Latin American writers even as Gabo, though talented, remains behind the arc lights of fame.
He presciently he predicts to his wife that he will write stories and when he is 40, he will write the book of his lifetime. And, on his way to a vacation with his family the first line of ‘100 years of Solitude’ comes to him, and with it the whole book. From here on his world is suffused with legends and mythologies of it’s own. As he writes out his great work, the secretary who is supposed to make clean copies the novel secretly steals each chapter of the book as it os finalized to discuss with a group she has formed at her home. After the book is released he has a halo of genius wherever he goes. As and his wife enter a theatre to watch a play, the spotlight shines on them and keeps following them till their seats. With fame comes political power, especially close relationships with Bill Clinton, Fidel Castro and a hundred other world leaders. Indira Gandhi, who told Fidel Castro that she was reading the book at the time, discussed bringing Gabo into international negotiations at the time.
So did he lobby for the Nobel? He probably did.
A deep and well researched book on a subject the writer had known intimately for decades. The value of this work can be determined by the fact that the subject eventually began to refer to the author as his ‘official biographer’.
He presciently he predicts to his wife that he will write stories and when he is 40, he will write the book of his lifetime. And, on his way to a vacation with his family the first line of ‘100 years of Solitude’ comes to him, and with it the whole book. From here on his world is suffused with legends and mythologies of it’s own. As he writes out his great work, the secretary who is supposed to make clean copies the novel secretly steals each chapter of the book as it os finalized to discuss with a group she has formed at her home. After the book is released he has a halo of genius wherever he goes. As and his wife enter a theatre to watch a play, the spotlight shines on them and keeps following them till their seats. With fame comes political power, especially close relationships with Bill Clinton, Fidel Castro and a hundred other world leaders. Indira Gandhi, who told Fidel Castro that she was reading the book at the time, discussed bringing Gabo into international negotiations at the time.
So did he lobby for the Nobel? He probably did.
A deep and well researched book on a subject the writer had known intimately for decades. The value of this work can be determined by the fact that the subject eventually began to refer to the author as his ‘official biographer’.
July 10, 2013
Не бих казала, че всичко в книгата ми хареса - има твърде много места, които би трябвало да се изчистят - прекалено е населена с имена, факти и подробности, от които човек се обърква и не винаги са му нужни. Но има и неща в нея, които те карат да си направиш ценни изводи и да научиш интересни неща.
Проблема на повечето биографии (според мен) е, че са писани сякаш от хора живели до въпросната личност - сякаш са били в съседния двор или в кооперацията отсреща и са слухтели и воайорствали през целия му живот, но не са проникнали в духа, в същината на човека, във вътрешния му мир. Т.е има я повърхността - той отиде там, направи това, после каза това, но го няма подтика, няма го истинския човек, дълбините.
Това малцина биографи го постигат.
А и тук е както при повечето биографии - първата част - т.е. младостта на човека е винаги по-интересна, отколкото другата - когато става зрял и известен.
Проблема на повечето биографии (според мен) е, че са писани сякаш от хора живели до въпросната личност - сякаш са били в съседния двор или в кооперацията отсреща и са слухтели и воайорствали през целия му живот, но не са проникнали в духа, в същината на човека, във вътрешния му мир. Т.е има я повърхността - той отиде там, направи това, после каза това, но го няма подтика, няма го истинския човек, дълбините.
Това малцина биографи го постигат.
А и тук е както при повечето биографии - първата част - т.е. младостта на човека е винаги по-интересна, отколкото другата - когато става зрял и известен.
December 7, 2022
Gerald Martin’s “Gabriel García Márquez” is a wonderful, highly partisan defense of the writings, political activities and fornicating of its subject. Although Márquez has described Martin as his official biographer, Martin says he was not an official biographer in that Márquez never actually reviewed Martin’s text. Martin does concede however that he was willing to bear the title on occasions when it provided access to key sources such as Fidel Castro. Martin also makes it clear that he accepted Márquez’s many lies at face value.
Garcia Marquez was born in Aracataca a small town near the Caribbean coast of Columbia in 1927. His paternal grandfather Colonel Nicolás Ricardo Márquez had fought on the losing Liberal side of “Guerra de los Mil Días” a Columbian civil war fought between October 1899 and November 1902. The Colonel would be the hero of Marquez’s life and the model for Colonel Aureliano Buendía the protagonist of “100 Years of Solitude”. Marquez’s father, Gabriel Eligio García Martinez was an utter scoundrel, a committed Conservative and much hated by his son. Gabriel García Márquez for his entire life would subscribe to revolutionary Left-Wing politics and detest Columbian conservatives.
“100 Years of Solitude” tells the story of the family of Gabriel García Márquez and the town of Aracataca (Mocondo in the novel). The climax is the massacre that occurred near Aracataca-Mocondo in 1927 of possibly as many as 2000 striking banana workers employed by the American United Fruit Company. The novel concludes with the extinction of the Buendia family. Martindescribes “100 Years of Solitude” as being not an account of the family history of the author but a description of Marquez’s memories of his family history. The work’s eerie style which is referred to as “Magic-Realism” proved to be wildly popular with both critics and the reading public. Its publication in 1967 instantly made García Márquez an international celebrity. He would devote a large part of his time for the rest of his life promoting Left-Wing causes in Latin American most notoriously Castro’s communist regime in Cuba.
Marquez wrote two more significant political novels “The General in his Labyrinth” (a fictionalized account of the last months in the life of Simon Bolivar) and “The Autumn of the Patriarch” (a novel about a generic 20th century Latin American dictator. In both cases, Martin’s praise is damning. In the “The General in his Labyrinth” Marquez fabricates similarities between the great hero Bolivar and Fidel Castro. “The Autumn of the Patriarch” incorporates elements from multiple Latin American dictators (Juan Vicente Gomez, Marcos Perez Jimenez, Porfirio Diaz, Manuel Estrada, Luis, Samoza, Anastasio Samoza, Anastasio Jr. Samoza, and Rafael Trujillo) but represents none of them accurately.
Marquez’s final novel to be both a major critical and commercial success was “Love in the Time of Cholera” which tells the story of the love of the author’s long-suffering mother and his reprobate father. Martin applauds Marquez for writing a beautiful homage to love but questions whether the Marquez’s degenerate father indeed deserves to have been forgiven.
Martin cites Kafka, Faulkner, Hemingway, Woolf and Dostoyevsky as major literary influences on Marquez. The decisive breakthrough for Marquez occurred after he moved to Mexico in 1961. In Mexico he became close to Carlos Fuentes who taught him to view himself as a Latin-American rather than as a Columbian. It was in Mexico that Marquez wrote “100 Years of Solitude”. In the opinion of Martin, the novel was the great hit that it was because of its Latin-American rather than Columbian perspective.
Some other GR reviewers have been distressed by the fact that most of the second half of Martin’s biography is devoted to politics. However, Martin makes it clear that Marquez was brought up to believe that politics came first. His grandfather served the Left as a miliary man. Marquez served it as a writer. After he became rich and famous, he devoted a great deal of his time and spent a large part of his money promoting the cause of Fidel Castro. For Marquez political militancy was not a hobby but an important duty.
Once famous, Marquez proved remarkably adept at making friends in high places. In addition to Castro, he became friends with the following heads of state: Francois Mitterand, Lopez Portillo, Lopez Michelsen, Carlos Perez, Belisario Betancur Jack Lang, Felipe Gonzalez and Bill Clinton. His prime goals were to obtain support for Castro and to obtain releases for communist activists being held in detention in various countries around the world.
Martin also provides ample details on the colourful sex life of Marquez who was a remarkable satyr. In the first half of the book, Martin constantly refers to social outings involving Marquez and his literary friends that end in brothels. In the second half of the book Martin mentions fewer such outings. Other GR reviewers which have suggested that Martin may have wished not to cause Marquez’s widow unnecessary pain. Martin does however give full attention to the occasion when Marquez was physically attacked at a public conference by Mario Vargas Llosa who believed that Marquez had been having an affair which his wife.
Despite the focus of politics and whoring, Martin does not neglect the literary matters. He is thorough in his critiques of all Marquez’s works. He also has many insightful comments about the many authors that Marquez was friends with during his life: Alvaro Mutis, Mario Vargas Llosa, Julio Cortazar, José Donoso, Juan Rulfo, Miguel Asturias and surprisingly Jorge Borges.
Garcia Marquez was born in Aracataca a small town near the Caribbean coast of Columbia in 1927. His paternal grandfather Colonel Nicolás Ricardo Márquez had fought on the losing Liberal side of “Guerra de los Mil Días” a Columbian civil war fought between October 1899 and November 1902. The Colonel would be the hero of Marquez’s life and the model for Colonel Aureliano Buendía the protagonist of “100 Years of Solitude”. Marquez’s father, Gabriel Eligio García Martinez was an utter scoundrel, a committed Conservative and much hated by his son. Gabriel García Márquez for his entire life would subscribe to revolutionary Left-Wing politics and detest Columbian conservatives.
“100 Years of Solitude” tells the story of the family of Gabriel García Márquez and the town of Aracataca (Mocondo in the novel). The climax is the massacre that occurred near Aracataca-Mocondo in 1927 of possibly as many as 2000 striking banana workers employed by the American United Fruit Company. The novel concludes with the extinction of the Buendia family. Martindescribes “100 Years of Solitude” as being not an account of the family history of the author but a description of Marquez’s memories of his family history. The work’s eerie style which is referred to as “Magic-Realism” proved to be wildly popular with both critics and the reading public. Its publication in 1967 instantly made García Márquez an international celebrity. He would devote a large part of his time for the rest of his life promoting Left-Wing causes in Latin American most notoriously Castro’s communist regime in Cuba.
Marquez wrote two more significant political novels “The General in his Labyrinth” (a fictionalized account of the last months in the life of Simon Bolivar) and “The Autumn of the Patriarch” (a novel about a generic 20th century Latin American dictator. In both cases, Martin’s praise is damning. In the “The General in his Labyrinth” Marquez fabricates similarities between the great hero Bolivar and Fidel Castro. “The Autumn of the Patriarch” incorporates elements from multiple Latin American dictators (Juan Vicente Gomez, Marcos Perez Jimenez, Porfirio Diaz, Manuel Estrada, Luis, Samoza, Anastasio Samoza, Anastasio Jr. Samoza, and Rafael Trujillo) but represents none of them accurately.
Marquez’s final novel to be both a major critical and commercial success was “Love in the Time of Cholera” which tells the story of the love of the author’s long-suffering mother and his reprobate father. Martin applauds Marquez for writing a beautiful homage to love but questions whether the Marquez’s degenerate father indeed deserves to have been forgiven.
Martin cites Kafka, Faulkner, Hemingway, Woolf and Dostoyevsky as major literary influences on Marquez. The decisive breakthrough for Marquez occurred after he moved to Mexico in 1961. In Mexico he became close to Carlos Fuentes who taught him to view himself as a Latin-American rather than as a Columbian. It was in Mexico that Marquez wrote “100 Years of Solitude”. In the opinion of Martin, the novel was the great hit that it was because of its Latin-American rather than Columbian perspective.
Some other GR reviewers have been distressed by the fact that most of the second half of Martin’s biography is devoted to politics. However, Martin makes it clear that Marquez was brought up to believe that politics came first. His grandfather served the Left as a miliary man. Marquez served it as a writer. After he became rich and famous, he devoted a great deal of his time and spent a large part of his money promoting the cause of Fidel Castro. For Marquez political militancy was not a hobby but an important duty.
Once famous, Marquez proved remarkably adept at making friends in high places. In addition to Castro, he became friends with the following heads of state: Francois Mitterand, Lopez Portillo, Lopez Michelsen, Carlos Perez, Belisario Betancur Jack Lang, Felipe Gonzalez and Bill Clinton. His prime goals were to obtain support for Castro and to obtain releases for communist activists being held in detention in various countries around the world.
Martin also provides ample details on the colourful sex life of Marquez who was a remarkable satyr. In the first half of the book, Martin constantly refers to social outings involving Marquez and his literary friends that end in brothels. In the second half of the book Martin mentions fewer such outings. Other GR reviewers which have suggested that Martin may have wished not to cause Marquez’s widow unnecessary pain. Martin does however give full attention to the occasion when Marquez was physically attacked at a public conference by Mario Vargas Llosa who believed that Marquez had been having an affair which his wife.
Despite the focus of politics and whoring, Martin does not neglect the literary matters. He is thorough in his critiques of all Marquez’s works. He also has many insightful comments about the many authors that Marquez was friends with during his life: Alvaro Mutis, Mario Vargas Llosa, Julio Cortazar, José Donoso, Juan Rulfo, Miguel Asturias and surprisingly Jorge Borges.
August 17, 2019
Amazing to read a biography that uses the first person as often as this one. García Márquez's "officially tolerated" biographer is clearly a huge fan of his, but this only adds to the experience of Martin's book. In fact, when the seventy-year old Gabito finally refers a journalist's query to his "official" biographer, the delight on Martin's part is really touching.
How appropriate for the great writer that his biography should be so layered, and have so many amusing and novelistic moments, perhaps none more so than the ending, which would have to be the most moving last page of a biography I've ever read. Very Marquesian.
How appropriate for the great writer that his biography should be so layered, and have so many amusing and novelistic moments, perhaps none more so than the ending, which would have to be the most moving last page of a biography I've ever read. Very Marquesian.
November 23, 2025
9.
Yıllardır Eylül’ün övgüyle bahsettiği bu meşhur biyografiye yettim ! Kesinlikle “meraklısına” bir kitap, baştan söylemek lazım. Ama o merak içte karıncalandıysa şayet, tüm sorulara tatmin edici yanıtları bulma yolculuğuna okuru davet etmekle kalmayıp, başka cevaplar da veriyor ve yeni sorular?! Gerçekten çok güzel bir kitap. “Gabo” gibi sayfalarca anlatılmaya değecek ilginçlikte bir karakteri hakkıyla çerçevelemeyi başarmış. 19 yıl boyunca 300’den fazla röportaj yapmış yazarla zaten. İçine Marquez’in yazın dünyasının detaylarını da güzelce yedirmiş. Acayip etkilendim, sonsuz ilhamlar süzdüm.
Kızlar ve Kitapları kulübümüzde konuştuğumuz Yaprak Fırtınası’ndan yola çıkarak bir yazı yazmaya çalışıyorum, Macondo’yu takip edip yeniden Yüzyıllık Yalnızlık’a uğradım, Anlatmak için Yaşamak okuduğum günden beri aklımdan çıkmayan bir kitap.. son durak da burası. Dolu doluyum. İlgilisi kaçırmasın, kalınlığından gözü de korkmasın❤️ Kapsamlı bir Márquez resmi bu, büyüteçle günlerce incelenecek.
Yıllardır Eylül’ün övgüyle bahsettiği bu meşhur biyografiye yettim ! Kesinlikle “meraklısına” bir kitap, baştan söylemek lazım. Ama o merak içte karıncalandıysa şayet, tüm sorulara tatmin edici yanıtları bulma yolculuğuna okuru davet etmekle kalmayıp, başka cevaplar da veriyor ve yeni sorular?! Gerçekten çok güzel bir kitap. “Gabo” gibi sayfalarca anlatılmaya değecek ilginçlikte bir karakteri hakkıyla çerçevelemeyi başarmış. 19 yıl boyunca 300’den fazla röportaj yapmış yazarla zaten. İçine Marquez’in yazın dünyasının detaylarını da güzelce yedirmiş. Acayip etkilendim, sonsuz ilhamlar süzdüm.
Kızlar ve Kitapları kulübümüzde konuştuğumuz Yaprak Fırtınası’ndan yola çıkarak bir yazı yazmaya çalışıyorum, Macondo’yu takip edip yeniden Yüzyıllık Yalnızlık’a uğradım, Anlatmak için Yaşamak okuduğum günden beri aklımdan çıkmayan bir kitap.. son durak da burası. Dolu doluyum. İlgilisi kaçırmasın, kalınlığından gözü de korkmasın❤️ Kapsamlı bir Márquez resmi bu, büyüteçle günlerce incelenecek.
March 12, 2023
Much like its highly revered subject, Gerald Martin's biography of Gabriel Garcia Marquez is not without some serious flaws. The first 300 pages which chronicle the novelist's childhood, education, early career as journalist/columnist and travels through Europe and the Soviet Union are well enough handled, particularly the sections that detail the events which shape Garcia Marquez's socialist identity.
As the book progresses it becomes mired in political discourse which in Martin's hands spans a mile wide but only an inch deep. We are introduced to a parade of despots and el presidentes and it becomes clear that Garcia Marquez was infatuated with (or at least craved proximity to) men of power, and in his questionable attempted alliance with Fidel Castro his compassionate socialism is revealed as no match for the sinister hard-line ideologues that insulated the Cuban revolutionary. The two eventually became close friends as Garcia Marquez achieved world-wide fame, and explained away the compromised position he found himself in by befriending a dictator who executed thousands (including some of the writer's former friends) by suggesting his insider status enabled him to lobby for the release of a handful of condemned men.
All of this is handled with the slightest of criticism and there are too many loose threads for this to be in any real way insightful. Martin is far too close to his secretive subject, which is probably why Marquez's wife of fifty-plus years is respectfully unscrutinised and remains little more than a shadow in this biography. We actually learn much more about a tumultuous nine-month relationship he had while living in Paris before his marriage.
Martin's analyses of the novels, however, are excellent and it is for these that this book is eminently worthwhile and is likely what most readers are looking forward to when skimming through this book. Garcia Marquez was a brilliant novelist (although, interestingly, a poor scriptwriter and failed playwright) whose life deserves a more authoritative overview than what is presented here.
As the book progresses it becomes mired in political discourse which in Martin's hands spans a mile wide but only an inch deep. We are introduced to a parade of despots and el presidentes and it becomes clear that Garcia Marquez was infatuated with (or at least craved proximity to) men of power, and in his questionable attempted alliance with Fidel Castro his compassionate socialism is revealed as no match for the sinister hard-line ideologues that insulated the Cuban revolutionary. The two eventually became close friends as Garcia Marquez achieved world-wide fame, and explained away the compromised position he found himself in by befriending a dictator who executed thousands (including some of the writer's former friends) by suggesting his insider status enabled him to lobby for the release of a handful of condemned men.
All of this is handled with the slightest of criticism and there are too many loose threads for this to be in any real way insightful. Martin is far too close to his secretive subject, which is probably why Marquez's wife of fifty-plus years is respectfully unscrutinised and remains little more than a shadow in this biography. We actually learn much more about a tumultuous nine-month relationship he had while living in Paris before his marriage.
Martin's analyses of the novels, however, are excellent and it is for these that this book is eminently worthwhile and is likely what most readers are looking forward to when skimming through this book. Garcia Marquez was a brilliant novelist (although, interestingly, a poor scriptwriter and failed playwright) whose life deserves a more authoritative overview than what is presented here.
February 24, 2010
You may have thought GGM invented "magical realism" and made all that stuff up. It turns out, his novels and stories are basically documentaries of his own life. "Truth is stranger than fiction." Fascinating.
February 8, 2011
كنت قد قضيت فترة غير قصيرة في قراءة هذه السيرة فمن بحث فيها وسردها قضآ عمرا طويلا حتى يخرج بهذا الكتاب ولسيرة العظماء عبق وسحر لا يمكن أن يوصف فمابال من يتحدث عن أعظم روائي في التاريخ...كتاب رائع وطبعة فاخرة تستحق الاقتناء
May 29, 2016
it is a heavy book,really took me a long time to finish it. But,it's WORTH it.
His life is like his books,it's mysterious and fascinating.
His life is like his books,it's mysterious and fascinating.
March 25, 2017
Gabriel García Márquez the beautiful love & soft heart ❤
July 3, 2022
Uma biografia que é também uma viagem pelo século XX e pelo futuro, entrelaçando a vida fascinante de Gabriel García Márquez com a história complexa da Colômbia, a revolução cubana, o ascender e decadência das esquerdas, e a realidade política e literária latinoamericana.
É um livro bom de se ler, sobretudo para quem tem algum conhecimento do contexto político colombiano e já tenha passado pelas obras maestras de Gabo. Para cada uma, há uma explicação do contexto que levou a e que rodeou a construção da obra. Ainda assim, não creio que ler esta biografia antes de ler algumas das obras diminua a qualidade da experiência de leitura, pelo contrário, pode ajudar a compreende-las de maneira mais profunda.
Embora seja um trabalho de quase duas décadas e com muito valor, senti que a biografia chega a ser repetitiva, e que não conseguindo dar mais detalhes da vida pessoal e dos verdadeiros sentimentos de Gabo, provavelmente porque o próprio escondia a sua vida privada, acaba por se prender muito em factos políticos e históricos, na análise dos livros, e nas amizades de alto nível que o biografado foi construindo.
A parte inicial sobre a infância é maravilhosa, sobretudo depois de ter visitado Aracataca recentemente. Achei especialmente comovente e curioso o momento em que GGM recebe o Nobel da Literatura. Aprendi bastante sobre as principais referências da literatura latinoamericana da época. Se poderia ser melhor, provavelmente, mas é uma biografia que vale a pena ser lida, e muito mais ainda, existir. (Fico ansiosamente a aguardar a biografia que Gerald Martín está a escrever de Mario Vargas Llosa.)
É um livro bom de se ler, sobretudo para quem tem algum conhecimento do contexto político colombiano e já tenha passado pelas obras maestras de Gabo. Para cada uma, há uma explicação do contexto que levou a e que rodeou a construção da obra. Ainda assim, não creio que ler esta biografia antes de ler algumas das obras diminua a qualidade da experiência de leitura, pelo contrário, pode ajudar a compreende-las de maneira mais profunda.
Embora seja um trabalho de quase duas décadas e com muito valor, senti que a biografia chega a ser repetitiva, e que não conseguindo dar mais detalhes da vida pessoal e dos verdadeiros sentimentos de Gabo, provavelmente porque o próprio escondia a sua vida privada, acaba por se prender muito em factos políticos e históricos, na análise dos livros, e nas amizades de alto nível que o biografado foi construindo.
A parte inicial sobre a infância é maravilhosa, sobretudo depois de ter visitado Aracataca recentemente. Achei especialmente comovente e curioso o momento em que GGM recebe o Nobel da Literatura. Aprendi bastante sobre as principais referências da literatura latinoamericana da época. Se poderia ser melhor, provavelmente, mas é uma biografia que vale a pena ser lida, e muito mais ainda, existir. (Fico ansiosamente a aguardar a biografia que Gerald Martín está a escrever de Mario Vargas Llosa.)
August 6, 2024
C’est une biographie totalement hagiographique alors que la vie de Gabo n’était pas exempte de défauts. Mais peu importe, le lecteur arrive à faire la part des choses. Le tout est passionnant, car il y est question de la vie de l’Auteur, mais aussi de l’histoire colombienne et plus encore de l’histoire latino-américaine au sein de son siècle, et quelle vie! Ca se lit comme un roman qui viendrait compléter le passionnant Vivre pour la raconter, le tout doublé d’une critique littéraire très intéressante sur l’oeuvre de GGM. On n’est pas obligés d’être d’accord avec toute l’analyse littéraire, mais cela donne des pistes de réflexion intéressantes, et a minima un contexte à l’écriture.
Sur cette base, une nouvelle perspective de l’oeuvre du géant colombien s’ouvre aux lecteurs. Je suis ravi d’avoir lu Garcia Marquez sans avoir eu connaissance de tout cela (et de l’avoir adoré sans aucun contexte), et me voilà maintenant dans la perspective de le relire avec de nouvelles clés de lecture.
PS: seul défaut: le format du livre (inexistant à ma connaissance en poche ou en numérique) est particulièrement peu pratique, sauf à avoir l’occasion de le lire dans un transat
Sur cette base, une nouvelle perspective de l’oeuvre du géant colombien s’ouvre aux lecteurs. Je suis ravi d’avoir lu Garcia Marquez sans avoir eu connaissance de tout cela (et de l’avoir adoré sans aucun contexte), et me voilà maintenant dans la perspective de le relire avec de nouvelles clés de lecture.
PS: seul défaut: le format du livre (inexistant à ma connaissance en poche ou en numérique) est particulièrement peu pratique, sauf à avoir l’occasion de le lire dans un transat
December 10, 2019
من الكتب التي لا تقرأ إلا بالتشريح البطيء ، بالتلذذ والتعمق والاستطراد والبحث ، مجهود 17 من الأعوام ، قد لا يناسب القراء المبتدئين ، جعل الهوامش كلها فق نهاية الكتاب كان مزعجا جدا وهو خطأ تتحمل داو النش�� في رأيي (أكثر من 80 صفحة). كان بالإمكان أن يكون الهامش في نفس الصفحة وكفى ، عموما الكتاب رائع وناتج عن مجهود جبار جدا جدا
June 10, 2020
Interesante la vida de este gran personaje...
September 18, 2017
سيرة غابرييل غارسيا ماركيز
أشمل ما كتب عن ماركيز، وصف ماركيز كاتبها (جيرالد مارتن) بأنه كاتب سيرته الرسمي، وقد أمضى المؤلف 17 عاماً وهو يعمل على هذا الكتاب، وقرأ كل ما كتبه ماركيز، ليس كتبه فقط، بل وحتى مقالاته التي نشرها خلال عمله الصحفي الطويل، هذا غير مئات المقابلات مع العشرات ممن عرفوا ماركيز وعايشوه منذ الطفولة.
يظن الكثيرون أن كتاب ماركيز (عشت لأروي) يغني، بما أنه سيرة ماركيز بقلمه، ولكنهم مخطئون تماماً، لأن ذلك الكتاب ليس إلا سيرة طفولة وشباب ماركيز فقط، أي منذ ولادته وحتى سنة 1950 م، بينما يضم كتاب جيرالد مارتن 80 عاماً من حياة ماركيز، منذ ولادته 1927 وحتى 2007 م، بما في ذلك ذكريات طفولته وتنقلاته، وعمله في الصحافة، وفترة حياته في أوروبا، وزواجه من ميرثيديس، وكتابة أعماله الكبرى (مئة عام من العزلة)، (خريف البطريرك)، (الجنرال في متاهته)، (الحب في زمن الكوليرا)، (خبر اختطاف)، ومجموعاته القصصية.
الكتاب عملاق بحق، أكثر من سبعمئة صفحة مع الهوامش الكثيرة، والشخصيات، والأحداث، وخاصة علاقات ماركيز السياسية والأدبية، وقد كشف لي جوانب ماركيزية لم أكن أدري بها، وخاصة ثورية ماركيز وعلاقته القوية بكوبا وكاسترو والتي استمرت إلى النهاية.
.
أشمل ما كتب عن ماركيز، وصف ماركيز كاتبها (جيرالد مارتن) بأنه كاتب سيرته الرسمي، وقد أمضى المؤلف 17 عاماً وهو يعمل على هذا الكتاب، وقرأ كل ما كتبه ماركيز، ليس كتبه فقط، بل وحتى مقالاته التي نشرها خلال عمله الصحفي الطويل، هذا غير مئات المقابلات مع العشرات ممن عرفوا ماركيز وعايشوه منذ الطفولة.
يظن الكثيرون أن كتاب ماركيز (عشت لأروي) يغني، بما أنه سيرة ماركيز بقلمه، ولكنهم مخطئون تماماً، لأن ذلك الكتاب ليس إلا سيرة طفولة وشباب ماركيز فقط، أي منذ ولادته وحتى سنة 1950 م، بينما يضم كتاب جيرالد مارتن 80 عاماً من حياة ماركيز، منذ ولادته 1927 وحتى 2007 م، بما في ذلك ذكريات طفولته وتنقلاته، وعمله في الصحافة، وفترة حياته في أوروبا، وزواجه من ميرثيديس، وكتابة أعماله الكبرى (مئة عام من العزلة)، (خريف البطريرك)، (الجنرال في متاهته)، (الحب في زمن الكوليرا)، (خبر اختطاف)، ومجموعاته القصصية.
الكتاب عملاق بحق، أكثر من سبعمئة صفحة مع الهوامش الكثيرة، والشخصيات، والأحداث، وخاصة علاقات ماركيز السياسية والأدبية، وقد كشف لي جوانب ماركيزية لم أكن أدري بها، وخاصة ثورية ماركيز وعلاقته القوية بكوبا وكاسترو والتي استمرت إلى النهاية.
.
December 17, 2015
Saya tdak pernah membaca sebuah biography selengkap ini. Penelitian mendalam terhadap hampir semua sapek kehidupan GGM membuatkan bukan sahaja saya mengenal GGM seperti seorang sahabat lama malah perincian terhadap latar belakang serta peristiwa-peristiwa yang membentuk dan mengiringi perjalanan kepengarangan beliau juga membuatkan horizon pengetahuan saya terhadap sejarah dan politik Amerika Selatan sedikit meluas.
Dengan segala warna-warni yang mengiringi usia kepengarangan tokoh sastera dunia ini, saya kira penulis-penulis muda yang ingin menciptakan impak terhadap sastera dunia seperti yang telah dicipta oleh GGM harus membaca buku ini walaupun anda bukan peminat tegar beliau.
Buku yang terhasil dari satu usaha yang sangat mengangumkan.
Dengan segala warna-warni yang mengiringi usia kepengarangan tokoh sastera dunia ini, saya kira penulis-penulis muda yang ingin menciptakan impak terhadap sastera dunia seperti yang telah dicipta oleh GGM harus membaca buku ini walaupun anda bukan peminat tegar beliau.
Buku yang terhasil dari satu usaha yang sangat mengangumkan.
April 24, 2012
Soy de los que leyeron "Vivir para contarla" en busca de alguna especie de autobiografía, ese delicioso género lleno de anécdotas mentirosas. Quizá estaba mal informada, pero el mamotreto sólo me llevo por los primeros años de GGM como periodista y por historias que en sus libros de "ficción" sonaban mucho mejor (p.ej., la del romance de sus padres en "El amor en los tiempos del cólera").
Pero este libro de Gerald Martin dio revancha: 700 y pico de páginas que leí de un tirón, repasando la carrera del genial escritor y su vida. Un segmento que me emocionó particularmente es el que narra su peripecia en París con Tachia, su novia española.
Muy, muy recomendable.
Pero este libro de Gerald Martin dio revancha: 700 y pico de páginas que leí de un tirón, repasando la carrera del genial escritor y su vida. Un segmento que me emocionó particularmente es el que narra su peripecia en París con Tachia, su novia española.
Muy, muy recomendable.
March 18, 2016
extraño para ser escrito por un anglo, pero la verdad es que es un gran libro, muy técnico en muchas críticas, preciso, divertido y hasta acusativo (al final García Marquez acepta que es su biógrafo y lo acusa de que lo maltrataba! ja!), finalmente me ayudó a saber y entender el transfondo histórico de las novelas y la vida del escrito, me tarde porque conforme ibamos abordando la vida, ibamos leyendo los libros y habrá que decir que fue una vida que se tornó en una gran historia y ya muestro una gran nobela! eah Gabo!!
April 14, 2010
It's interesting that it took me several weeks to fully immerse myself in this book, but like Marquez, the story of his life was equally as intriguing as his novels. I couldn't wait to read the next chapter, and so on and so forth until I had completed the entire biography. It paints the picture just as I saw the man in my mind, which is precisely what one wants to hear from one of their literary heroes.
Want to read
October 25, 2010His book, Love in the Time of Cholera, perhaps, the most moving romance book I have ever read. So utterly passionate, over a length of a lifetime...can't wait to read this to know more of the writer who's able to pen a book of such, almost unbelievable, depths of a love. (Anyone else want to vomit after reading that preview of mine?)
June 24, 2011
Awesome biography of a one-of-a-kind person. Gerald Martin apparently had hundreds of sources. The best parts were the explanations of how real life informed each monumental work. The worst parts were overly detailed descriptions of political figures and organizations. It definitely makes me want to read all of Garcia Marquez's books that I haven't read yet.
Displaying 1 - 30 of 132 reviews