What do you think?
Rate this book
Черна светлина
„Черна светлина“ е реалистична, сурова, мъжка, но и пълна с чувствителност и доброта книга.
Веселина Седларска
В един зимен ден животът на Антон, журналист на свободна практика и любящ баща, е разбит с писъка на автомобилни гуми върху заледен асфалт.
Три години по-късно той все още се лута из преизподнята на миналото, опитвайки се да намери изход към бъдещето. Докато една вечер не вижда онзи, който е виновен за всичко. Онзи, чието унищожение ще му даде причина да живее. И може би ще донесе изкуплението, от което има нужда.
„Черна светлина“ пленява и плаши с грубата си изящност, докато ни води из дебрите на човешката душа. Това е роман за бащинството, за провала и за загубата. За отмъщението и надеждата, че животът може да продължи въпреки болката.
Веселина Седларска
В един зимен ден животът на Антон, журналист на свободна практика и любящ баща, е разбит с писъка на автомобилни гуми върху заледен асфалт.
Три години по-късно той все още се лута из преизподнята на миналото, опитвайки се да намери изход към бъдещето. Докато една вечер не вижда онзи, който е виновен за всичко. Онзи, чието унищожение ще му даде причина да живее. И може би ще донесе изкуплението, от което има нужда.
„Черна светлина“ пленява и плаши с грубата си изящност, докато ни води из дебрите на човешката душа. Това е роман за бащинството, за провала и за загубата. За отмъщението и надеждата, че животът може да продължи въпреки болката.
296 pages, Paperback
Published September 1, 2022
6 people are currently reading
106 people want to read
About the author
Галин Никифоров
10 books143 followersГалин Никифоров (роден 1968 г.) е сред открояващите се имена в съвременната българска литература. В романите му се преплитат вечните теми за крайните стремежи на човешкия дух, за ненакърнимата любов, за скритият смисъл на живота и за отрезвяващата мъдрост на смъртта.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 24 of 24 reviews
November 8, 2022
Да четеш "Черна светлина" на Галин Никифоров e все едно да си причиниш измъчен български филм. От онези псевдо-модерните, с изтерзания звук, неразбираемия говор и некадърните (пардон, "неразбраните"! ) актьори.
Същите кухи герои, същите плоски, клиширани до втръсване фрази. Защо така не можем да правим нито съвременни филми, нито да пишем книги като хората, не знам.
Всички са все едно правени по една и съща рецепта за коктейл "Българска реалност 21 век" - сложи за главен герой някакъв готин тип, на който му се случват житейски разочарования, семейни трагедии и гадости от всякакво естество, но който е борец за истината и справедливостта, добави една щипка наркодилъри и стриптизьоро-проститутки, две супени лъжици корумпирани и сексуално-извратени съдии/прокурори, любов на вкус и разбъркай добре и готово! А, да! И да не забравяме и най-добрия приятел на главния герой -гей, разбира се, но и с допълнителен бонус - чернокож! Проява на изключителна политкоректност и по двете линии от страна на автора!
Бях малко след появата на хомосексуалния приятел и я зарязах.
Не препоръчвам книгата! Не си заслужава да си губите времето с нея! Не става.
Не си спомням от кога не съм слагала 1* с такава категоричност и удоволствие!
Същите кухи герои, същите плоски, клиширани до втръсване фрази. Защо така не можем да правим нито съвременни филми, нито да пишем книги като хората, не знам.
Всички са все едно правени по една и съща рецепта за коктейл "Българска реалност 21 век" - сложи за главен герой някакъв готин тип, на който му се случват житейски разочарования, семейни трагедии и гадости от всякакво естество, но който е борец за истината и справедливостта, добави една щипка наркодилъри и стриптизьоро-проститутки, две супени лъжици корумпирани и сексуално-извратени съдии/прокурори, любов на вкус и разбъркай добре и готово! А, да! И да не забравяме и най-добрия приятел на главния герой -гей, разбира се, но и с допълнителен бонус - чернокож! Проява на изключителна политкоректност и по двете линии от страна на автора!
Бях малко след появата на хомосексуалния приятел и я зарязах.
Не препоръчвам книгата! Не си заслужава да си губите времето с нея! Не става.
Не си спомням от кога не съм слагала 1* с такава категоричност и удоволствие!
September 27, 2022
Книга за това как търсиш отмъщение, за да намериш покой за душата си. Книга за силата да дадеш покой и на нечия друга душа.
Любим, любим Никифоров.
Любим, любим Никифоров.
October 4, 2022
Това е може би една от най-очакваните книги от мен през последните 2 години.
Галин Никифоров е в топ 5 на любимите ми български автори, в нашето семейство е всеобщ любимец. Единствената негова книга, която все още не съм съм чела е “Фотографът”. Това е книгата, която преди много години подарих на съпруга ми заради страстта му към фотографията. Той стана супер фен на автора. Аз го открих с “Тяло под роклята” и бях уаууу - това е книга на световно ниво! После прочетох “Лисицата” - отново Уаууу и фойерверки. След това “Къщата на клоуните” - уникална, сюреалистична книга, която няма да се хареса на всеки. После прочетох първите му 3 романа.
“Черна светлина” е различна от предните 3 романа на Галин Никофоров. Ако е първата ви среща с него, може да не ви допадне. Ако сте фен като мен, няма как да не дадете 5 ⭐️ или поне аз не можах.
Защо е различна, според мен? Защото историята е съвсем обикновена - няма нищо свръхестествено като в “Лисицата” , сюреалистично като при клоуните или толкова различно от мейнстрийма, каквато е темата в “Тяло под роклята”
“Черна светлина” е книга с на пръв поглед съвсем обикновена история - един баща губи сина си в автомобилен инцидент. Един баща не може да приеме загубата, иска да отмъсти, един баща, който не може да прости.
През цялото време, докато четях се чудех колко ли звездички ще дам. 4? Или 5? Как мога да дам 4 на Галин Никифоров - любим автор? Обаче искам да съм обективна. И с риск да се повторя - ако това е първа среща с автора вероятно няма да се влюбите. Но дори и тази на пръв поглед обикновена история, разказана от него заслужава моите 5 звезди.
Признавам си, че една от най-интересноте глави в книгата (освен последната) е тази, посветена на Кристиян Личев! Определено много мъжка книга. Без да влизаме в клишета, просто самият Никифоров казва, че много е държал да покаже мъжката гледна точка по определени теми.
Ако решите да прочетете романа, препоръчвам да изслушате интервюто на Антон и Темз от Първа Страница подкаст - ще даде допълнителна светлина ( не черна!) върху възприятието ви за историята.
Галин Никифоров е в топ 5 на любимите ми български автори, в нашето семейство е всеобщ любимец. Единствената негова книга, която все още не съм съм чела е “Фотографът”. Това е книгата, която преди много години подарих на съпруга ми заради страстта му към фотографията. Той стана супер фен на автора. Аз го открих с “Тяло под роклята” и бях уаууу - това е книга на световно ниво! После прочетох “Лисицата” - отново Уаууу и фойерверки. След това “Къщата на клоуните” - уникална, сюреалистична книга, която няма да се хареса на всеки. После прочетох първите му 3 романа.
“Черна светлина” е различна от предните 3 романа на Галин Никофоров. Ако е първата ви среща с него, може да не ви допадне. Ако сте фен като мен, няма как да не дадете 5 ⭐️ или поне аз не можах.
Защо е различна, според мен? Защото историята е съвсем обикновена - няма нищо свръхестествено като в “Лисицата” , сюреалистично като при клоуните или толкова различно от мейнстрийма, каквато е темата в “Тяло под роклята”
“Черна светлина” е книга с на пръв поглед съвсем обикновена история - един баща губи сина си в автомобилен инцидент. Един баща не може да приеме загубата, иска да отмъсти, един баща, който не може да прости.
През цялото време, докато четях се чудех колко ли звездички ще дам. 4? Или 5? Как мога да дам 4 на Галин Никифоров - любим автор? Обаче искам да съм обективна. И с риск да се повторя - ако това е първа среща с автора вероятно няма да се влюбите. Но дори и тази на пръв поглед обикновена история, разказана от него заслужава моите 5 звезди.
Признавам си, че една от най-интересноте глави в книгата (освен последната) е тази, посветена на Кристиян Личев! Определено много мъжка книга. Без да влизаме в клишета, просто самият Никифоров казва, че много е държал да покаже мъжката гледна точка по определени теми.
Ако решите да прочетете романа, препоръчвам да изслушате интервюто на Антон и Темз от Първа Страница подкаст - ще даде допълнителна светлина ( не черна!) върху възприятието ви за историята.
November 15, 2024
Добре. Много исках да харесам тази книга. Много исках да напиша - историята е толкова хубава, че заличава неприятното усещане от клишетата, стереотипите, всички тъпотии и уатдъфак моменти, с които е пълна тази книга. Ама как. Тя историята може и да е някак хубава, но…
50 годишен журналист, описан като остроумен и сравнително интелигентен на фона на хората, с които работи (КЛИШЕЕЕ!!) говори с бившата си жена, с която претърпяват загуба на сина им, така както сигурно и в училище не сме си говорили:
“- Заедно сме от няколко месеца. - Тя свива устни, сякаш недоволна от това, което казва. - Но още от първия ден имам усещането, че ще е сериозна врьзка.
- Кьде го забьрса? - Това леко пренебрежение прикри горчивия вкус от разочарованието му. Тя е продължила напред а той - не.
Затова той се опитва да разведри разговора с почти класическия за такива ситуации впрос: - По-голям ли му е от моя?”
Още малко абсурди:
“Не сьм само аз. Всички жени си падаме малко кучки,
- Това е сексизьм. Ако те чуят феминистките, ще ти издерат очите.”
“Тони е премьлчал пред Лио истинските си намерения и сега разбира, че тази льжа може да обьрка плановете му. Ако очаквате подкрепа от гей, никога не го обличайте в рокля.
Оглежда се за Ева Цонева - тя поне е жена и ще бьде далеч по-дискретна, ако реши да се забавлява. Стига костюмът и да не е прекалено ексцентричен.”
И леки нотки на педофилия, като не ми стана ясно това през очите на 17 годишният ѝ приятел ли беше казано, или от автора:
“Еми, както всяко момиче на петнайсет, видимо се е разхубавила, женствеността и е разьпила. Вече си има ханш, раменете й са се заоблили и са се появили малки гърди, с които сутиеньт й не изглежда толкова нелепо. Косата й е пораснала и тя понякога си прави от онези закачливи плитчици, с които момичетата на нейната визраст обикновено изглеждат едновременно невинни и много секси.”
Книгата е пълна с подобни глупости и недодялани разговори, от които на моменти се отвращавах. Не знам какво е целял авторът. Така да се надявах да оценя таланта му, защото ме чака и “Лисицата”, а седа и цъкам с език поредна вечер, и недоумявам как това е литература, на която масово са дадени 4* и 5*. Разбирам драмата и умилението по историята, изводите и аналогията с трагедиите по българските пътища, болката, но изработката е скадално нелепа.
И за финал, има една много стара реклама на парфюми Евтерпа, на която всички сме се смяли малко или много. Е, те така ми звучат и 90% от диалозите в “Черна светлина”.
50 годишен журналист, описан като остроумен и сравнително интелигентен на фона на хората, с които работи (КЛИШЕЕЕ!!) говори с бившата си жена, с която претърпяват загуба на сина им, така както сигурно и в училище не сме си говорили:
“- Заедно сме от няколко месеца. - Тя свива устни, сякаш недоволна от това, което казва. - Но още от първия ден имам усещането, че ще е сериозна врьзка.
- Кьде го забьрса? - Това леко пренебрежение прикри горчивия вкус от разочарованието му. Тя е продължила напред а той - не.
Затова той се опитва да разведри разговора с почти класическия за такива ситуации впрос: - По-голям ли му е от моя?”
Още малко абсурди:
“Не сьм само аз. Всички жени си падаме малко кучки,
- Това е сексизьм. Ако те чуят феминистките, ще ти издерат очите.”
“Тони е премьлчал пред Лио истинските си намерения и сега разбира, че тази льжа може да обьрка плановете му. Ако очаквате подкрепа от гей, никога не го обличайте в рокля.
Оглежда се за Ева Цонева - тя поне е жена и ще бьде далеч по-дискретна, ако реши да се забавлява. Стига костюмът и да не е прекалено ексцентричен.”
И леки нотки на педофилия, като не ми стана ясно това през очите на 17 годишният ѝ приятел ли беше казано, или от автора:
“Еми, както всяко момиче на петнайсет, видимо се е разхубавила, женствеността и е разьпила. Вече си има ханш, раменете й са се заоблили и са се появили малки гърди, с които сутиеньт й не изглежда толкова нелепо. Косата й е пораснала и тя понякога си прави от онези закачливи плитчици, с които момичетата на нейната визраст обикновено изглеждат едновременно невинни и много секси.”
Книгата е пълна с подобни глупости и недодялани разговори, от които на моменти се отвращавах. Не знам какво е целял авторът. Така да се надявах да оценя таланта му, защото ме чака и “Лисицата”, а седа и цъкам с език поредна вечер, и недоумявам как това е литература, на която масово са дадени 4* и 5*. Разбирам драмата и умилението по историята, изводите и аналогията с трагедиите по българските пътища, болката, но изработката е скадално нелепа.
И за финал, има една много стара реклама на парфюми Евтерпа, на която всички сме се смяли малко или много. Е, те така ми звучат и 90% от диалозите в “Черна светлина”.
October 27, 2022
Когато прочетох "Лисицата" на Галин Никифоров, написах, че затварянето на последната страница на романа не е край, а покана за следваща среща.
Е, тя не закъсня. "Черна светлина" се озова бързо след като излезе в ръцете ми.
Есента много отива на тази книга.
В началото всичко ти изглежда красиво, но неусетно и безвъзвратно тази красота си отива и остава само спомена за нея и остатъците на това, което е било.
От загубата и от тъмнината, която тя носи, боли. Боли много. Някои се губят в този мрак, други се вкопчват в миналото, за да оцелеят, има и такива, които искат някой да поеме вината за изпепеляващата ги болка.
"Черна светлина" е едно напомняне, че трябва да имаме вяра. Вяра, че въпреки всико, което се случва, отново ще има красота, макар и различна, че ще има причина пак да обичаме, причина отново да бъдем важни за някого.
Галин Никифоров пише увлекателно. На тази книга дори грапавините, които усетих на моменти, и отиват. Тя е сурова, мрачна, актуална с темата, която разглежда. Много хора я описаха като мъжка. И да, такава е, защото фокусът определено са мъжете в нея и техния свят. Но е още повече човешка, търсеща и показваща нюансите в живота на "малкия" човек, защото дори черното не е просто черно.
Е, тя не закъсня. "Черна светлина" се озова бързо след като излезе в ръцете ми.
Есента много отива на тази книга.
В началото всичко ти изглежда красиво, но неусетно и безвъзвратно тази красота си отива и остава само спомена за нея и остатъците на това, което е било.
От загубата и от тъмнината, която тя носи, боли. Боли много. Някои се губят в този мрак, други се вкопчват в миналото, за да оцелеят, има и такива, които искат някой да поеме вината за изпепеляващата ги болка.
"Черна светлина" е едно напомняне, че трябва да имаме вяра. Вяра, че въпреки всико, което се случва, отново ще има красота, макар и различна, че ще има причина пак да обичаме, причина отново да бъдем важни за някого.
Галин Никифоров пише увлекателно. На тази книга дори грапавините, които усетих на моменти, и отиват. Тя е сурова, мрачна, актуална с темата, която разглежда. Много хора я описаха като мъжка. И да, такава е, защото фокусът определено са мъжете в нея и техния свят. Но е още повече човешка, търсеща и показваща нюансите в живота на "малкия" човек, защото дори черното не е просто черно.
Read
March 3, 2025Тази книга ме кара да се замисля за Маргарет Атууд и нейната "Ясновидка". Не, нямат нищо общо помежду си. Далеч съм от тази мисъл. Но също като при "Ясновидката" на Атууд, вярвам, че за да видите всички слоеве на картината, която авторът рисува, трябва вече да познавате в известна степен перото му. Сама по себе си тази история е напълно тривиална. В нея липсва свръхестественият нюанс на "Лисицата", както и онзи туист от "Тяло под роклята", няма го сюрреализмът на "Къщата на клоуните" - това е една съвсем обикновена история за един баща, който е загубил сина си в автомобилна катастрофа и който продължава да се бори с демоните си след това. Ако това е първата ви среща с творчеството на Галин Никифоров, тя може би ще ви се стори доста грубовата и съвсем обикновена, вероятно някои от детайлите и героите вътре дори ще ви се видят малко излишни или изкуствено насадени вътре. Но ако познавате донякъде вече специфичния стил на Никифоров, ще усетите, че всеки един детайл вътре е добре обмислен и внимателно създаден и вграден в историята.
Ще откриете, че това е много повече от история за прошката, изкуплението, отмъщението и втория шанс. Споделям всичко това, защото си давам сметка, че ако това беше моята първа среща с този автор, вероятно нямаше да остана особено впечатлена. Да, историята е съвсем прилична и хубава, увлекателно написана, но това е всичко. Същото усещане имах и с "Ясновидката". Но познавайки по-мрачните кътчета на неговото въпображение, пред мен се разгръщат редица други нюанси, които имат смисъл, които наистина имат своето място в тази история. Ще ви кажа само не ви препоръчвам тази книга за първа среща с автора - изберете си нещо друго.
И сега ще се опитам да внеса малко контекст на всичко това.
Антон Теллалов загубва сина си в автомобилна катастрофа причинена от бясно каращ автомобил, който минава на червено и убива най-скъпото нещо в живота му. Автомобилът, разбира се, се оказва скъп, а човекът зад волана недосегаем богаташ, който с няколко бързи съдебни рокади бива оневинен. История, която особено на нас в България ни е до болка позната. Не казвам, че това не е съвсем реален сценарий където и да било по света, но у нас за жалост е особено болна тема.
Тази катастрофа преобръща живота на Антон Теллалов по начин, който и сами можете да си представите. Бракът му се разпада, някога уважаван журналист, сега работи като охрана в стриптийз клуб и в общи линии живее ден за ден, стараейки се да не оставя следа никъде в ничий живот. Завръзката започва, когато Тони вижда своя немезис да се появява в стриптийз клуба, в който работи. Оттам следват серия от внимателно планирани действия, които би трябвало да донесат на главния герой, ако не покой, то поне възмездие. Справедливост.
Събитията се развиват и случват бързо и динамично. Избухват редица конфликти, някои от които имат просто за цел да подсилят образа на Теллалов, други са ключови за развръзката, трети имат за цел да създадат напрежение и адреналин в повествованието, а четвърти просто да предложат допълнителна гледна точка към събитията.
За мен лично най-силно влияние имаха конфликтите породени в отношенията между Антон и съпругата му след смъртта на сина им. Не мога да ви споделя повече без да спойлна важни детайли, но мога да ви кажа, че в центъра на всеки контрапункт Галин Никифоров предоставя на читателя различни гледни точки - еднакво смислени и правдиви, които те карат да осмислиш и приемеш избора на всеки един от героите, дори и този избор да не е този, който ти самия би направил. Не знам за вас, но при мен мотивацията в художествената литература е много важна. Ако едно действие не е добре мотивирано, осмислено от историята, в крайният продукт остават големи пробойни, които не мога да простя на писателя.
В тази, както и в останалите книги на Галин Никифоров впрочем, голямо значение има на какъв етап от живота си се намира читателя. Вярвам, че въздействието и емоционалната ангажираност към историята биха били много по-силни за читателите, които са и родители. Каквото и да правим тези неща достигат до нас, колкото и да бягаме от тях, те ни настигат. Аз не бих могла да се абстрахирам и да не съпреживея някои от житейските ситуации в "Черна светлина". Така че вярвам, че за тази книга ще има доста полюсни мнения. Но аз определено бих ви препоръчала и тази негова книга, не въпреки, а точно заради това.
Към блога
Disturbed - Indestructible
Ще откриете, че това е много повече от история за прошката, изкуплението, отмъщението и втория шанс. Споделям всичко това, защото си давам сметка, че ако това беше моята първа среща с този автор, вероятно нямаше да остана особено впечатлена. Да, историята е съвсем прилична и хубава, увлекателно написана, но това е всичко. Същото усещане имах и с "Ясновидката". Но познавайки по-мрачните кътчета на неговото въпображение, пред мен се разгръщат редица други нюанси, които имат смисъл, които наистина имат своето място в тази история. Ще ви кажа само не ви препоръчвам тази книга за първа среща с автора - изберете си нещо друго.
И сега ще се опитам да внеса малко контекст на всичко това.
Антон Теллалов загубва сина си в автомобилна катастрофа причинена от бясно каращ автомобил, който минава на червено и убива най-скъпото нещо в живота му. Автомобилът, разбира се, се оказва скъп, а човекът зад волана недосегаем богаташ, който с няколко бързи съдебни рокади бива оневинен. История, която особено на нас в България ни е до болка позната. Не казвам, че това не е съвсем реален сценарий където и да било по света, но у нас за жалост е особено болна тема.
Тази катастрофа преобръща живота на Антон Теллалов по начин, който и сами можете да си представите. Бракът му се разпада, някога уважаван журналист, сега работи като охрана в стриптийз клуб и в общи линии живее ден за ден, стараейки се да не оставя следа никъде в ничий живот. Завръзката започва, когато Тони вижда своя немезис да се появява в стриптийз клуба, в който работи. Оттам следват серия от внимателно планирани действия, които би трябвало да донесат на главния герой, ако не покой, то поне възмездие. Справедливост.
Събитията се развиват и случват бързо и динамично. Избухват редица конфликти, някои от които имат просто за цел да подсилят образа на Теллалов, други са ключови за развръзката, трети имат за цел да създадат напрежение и адреналин в повествованието, а четвърти просто да предложат допълнителна гледна точка към събитията.
За мен лично най-силно влияние имаха конфликтите породени в отношенията между Антон и съпругата му след смъртта на сина им. Не мога да ви споделя повече без да спойлна важни детайли, но мога да ви кажа, че в центъра на всеки контрапункт Галин Никифоров предоставя на читателя различни гледни точки - еднакво смислени и правдиви, които те карат да осмислиш и приемеш избора на всеки един от героите, дори и този избор да не е този, който ти самия би направил. Не знам за вас, но при мен мотивацията в художествената литература е много важна. Ако едно действие не е добре мотивирано, осмислено от историята, в крайният продукт остават големи пробойни, които не мога да простя на писателя.
В тази, както и в останалите книги на Галин Никифоров впрочем, голямо значение има на какъв етап от живота си се намира читателя. Вярвам, че въздействието и емоционалната ангажираност към историята биха били много по-силни за читателите, които са и родители. Каквото и да правим тези неща достигат до нас, колкото и да бягаме от тях, те ни настигат. Аз не бих могла да се абстрахирам и да не съпреживея някои от житейските ситуации в "Черна светлина". Така че вярвам, че за тази книга ще има доста полюсни мнения. Но аз определено бих ви препоръчала и тази негова книга, не въпреки, а точно заради това.
Към блога
Disturbed - Indestructible
November 28, 2022
Последната книга на Галин Никифоров се нарежда до останалите му добри романи. На пръв поглед темата, която разработва, изглежда твърде тежка. Поне върху мен литературата винаги е имала огромно емоционално въздействие, но в "Черна светлина" мярката и дълбочината, с които е представена, търсените и достигнати прозрения за човешката душа и природа, я омекотяват и философски я обглеждат. Читателят съпреживява и като в антична трагедия преминава през катарзисно състояние, което носи успокоение и чувство за възвърната хармония. Усещането за трагичност няма мерна единица, затова друг читател може да възприеме различно сюжета. Може би главният герой привиква със страданието си, вместо истински да се утеши, но и това е нещо при подобна загуба...
Книгите на Галин Никифоров винаги разчитат на елегантен интелектуализъм, който не се натрапва, но оформя света като натрупване на смисли. По този начин го прави да изглежда многоизмерен, с повече от едно дъно. Междутекстовите връзки не са случайни елементи с декоративна функция, а добавят допълнителен смисъл (като единствената книга, която носи Личев в куфарчето си, или романът, който майката на Тони и Емо дочита в деня преди обяда с двамата си синове, постоянните препратки към "Завръщане в Брайдсхед" и т.н.).
Героят на Галин Никифоров отново трябва да се справи с някакъв проблем, превръщайки се в съвършения наблюдаващ. Мисля, че Греъм Грийн бе казал, че истинските герои са онези, които забелязват нещата, обръщат внимание. Майсторски са заложените смислови "застъпвания", които авторът е овладял до съвършенство. Ще дам само един пример, тъй като са многобройни. Изпитът в ЦРУ за тайните агенти, които ще работят в Русия, разговорът на Телалов и Личев в тясната таванска стаичка и развръзката на романа, като нишката, която ги свързва е темата за съдбата. Те се движат от шеговито представения факт, през драматизма на взаимното страдание, до освобождаващото прозрение.
В началото имах някаква вътрешна съпротива към избраната от автора повествователна форма - да разказва тази история в 3 л. чрез наличието на вездесъщ и всезнаещ повествовател. Някак изживяванията на героя бяха много лични, дълбоко интимни и ми се струваше логично да бъдат в аз-форма. Но по-късно стана напълно ясно колко по-пригодна е за сюжета и разкриването на факти от миналото на други герои, за които Тони Телалов няма как да знае.
В романите на Галин Никифоров сякаш винаги има един особен момент на пречупване, в който улавяш истинската същност на героя и започваш да го разбираш - в "Черна светлина", поне за мен, това се случва на с. 74 със статията на Тони Телалов за Великден.
Смисълът на заглавието е изяснен в романа, но може да се разтълкува и по друг начин - като светлината на Вермеер, за когото става дума в началото на книгата, достатъчна му, за да съществува. Такава, макар и "черна", може да бъде и светлината, идваща от идеята за отмъщението, което главният герой подготвя. Оксиморонното съчетание вероятно е и метафора, която предугажда развръзката.
Отмъщението, съдбата, случайността са древни теми в литературата. Винаги поставят човека между животинското и човешкото, както и пред избора към кое да се причисли сам. Харесва ми оптимизмът на финала, защото светът може да е създаден за човека, но още по-вярно е, че човекът е създаден за света.
Книгите на Галин Никифоров винаги разчитат на елегантен интелектуализъм, който не се натрапва, но оформя света като натрупване на смисли. По този начин го прави да изглежда многоизмерен, с повече от едно дъно. Междутекстовите връзки не са случайни елементи с декоративна функция, а добавят допълнителен смисъл (като единствената книга, която носи Личев в куфарчето си, или романът, който майката на Тони и Емо дочита в деня преди обяда с двамата си синове, постоянните препратки към "Завръщане в Брайдсхед" и т.н.).
Героят на Галин Никифоров отново трябва да се справи с някакъв проблем, превръщайки се в съвършения наблюдаващ. Мисля, че Греъм Грийн бе казал, че истинските герои са онези, които забелязват нещата, обръщат внимание. Майсторски са заложените смислови "застъпвания", които авторът е овладял до съвършенство. Ще дам само един пример, тъй като са многобройни. Изпитът в ЦРУ за тайните агенти, които ще работят в Русия, разговорът на Телалов и Личев в тясната таванска стаичка и развръзката на романа, като нишката, която ги свързва е темата за съдбата. Те се движат от шеговито представения факт, през драматизма на взаимното страдание, до освобождаващото прозрение.
В началото имах някаква вътрешна съпротива към избраната от автора повествователна форма - да разказва тази история в 3 л. чрез наличието на вездесъщ и всезнаещ повествовател. Някак изживяванията на героя бяха много лични, дълбоко интимни и ми се струваше логично да бъдат в аз-форма. Но по-късно стана напълно ясно колко по-пригодна е за сюжета и разкриването на факти от миналото на други герои, за които Тони Телалов няма как да знае.
В романите на Галин Никифоров сякаш винаги има един особен момент на пречупване, в който улавяш истинската същност на героя и започваш да го разбираш - в "Черна светлина", поне за мен, това се случва на с. 74 със статията на Тони Телалов за Великден.
Смисълът на заглавието е изяснен в романа, но може да се разтълкува и по друг начин - като светлината на Вермеер, за когото става дума в началото на книгата, достатъчна му, за да съществува. Такава, макар и "черна", може да бъде и светлината, идваща от идеята за отмъщението, което главният герой подготвя. Оксиморонното съчетание вероятно е и метафора, която предугажда развръзката.
Отмъщението, съдбата, случайността са древни теми в литературата. Винаги поставят човека между животинското и човешкото, както и пред избора към кое да се причисли сам. Харесва ми оптимизмът на финала, защото светът може да е създаден за човека, но още по-вярно е, че човекът е създаден за света.
November 1, 2022
История за съсипаната душа на един баща, който е наказан да живее след смъртта на своя син. Казват, че най-голямата мъка на един родител е да надживее детето си. Тони минава през стъпките на отмъщението, мислейки си, че точно то ще донесе покой за него. Всяка крачка напред обаче го води до агресията, яростта да върне на хората, които са му отнели всичко. Тази искра на желание за мъст в него е единственото, което го кара да се чувства жив.
Почти до края на книгата чаках авторът да ми даде развръзката, която искам - мир и нов живот за Тони. Авторът ни дава точно това в последните страници, но не под формата, която аз очаквах. Героят стига до прошката, до смирението и до изводът, че няма виновен. Историята остава с отворен край, но с проблясък на надежда. Книгата бих обобщила със следните няколко думи: "Пътят на отмъщението приключва когато простиш, пътят на скръбта обаче е като успоредна лента на живота и се научаме просто все по-рядко да гледаме настрани с времето."
Почти до края на книгата чаках авторът да ми даде развръзката, която искам - мир и нов живот за Тони. Авторът ни дава точно това в последните страници, но не под формата, която аз очаквах. Героят стига до прошката, до смирението и до изводът, че няма виновен. Историята остава с отворен край, но с проблясък на надежда. Книгата бих обобщила със следните няколко думи: "Пътят на отмъщението приключва когато простиш, пътят на скръбта обаче е като успоредна лента на живота и се научаме просто все по-рядко да гледаме настрани с времето."
October 14, 2022
Не съм най-голямата фенка на Галин Никифоров, но не мога да не му призная красивото и чувствено писане.
October 13, 2022
Купих си новата книга, нез да се замисля! Даже два пъти ходих специално до алеята, докато наистина излезе. Е, в комбинация с Пасков, поне да не е съвсем яд сега
Затова съм леко бясна след първите 20 страници!
Е може ли по-голямо клише от това? Актуална тема, мутри, стриптийз, застаряващ журналист…. Клише тема, клише език! Всичко е клише!
Няма да се мъча, това не е Галин Никифоров, чийто книги бих си купувала без да се замислям. И наскоро преиздадените две бяха разочарование.
Оказва се, че Фотографът и Лисицата са били изключеноето. Много жалко. Спирам, въпреки че сигурно има проблясъци нататък…
Затова съм леко бясна след първите 20 страници!
Е може ли по-голямо клише от това? Актуална тема, мутри, стриптийз, застаряващ журналист…. Клише тема, клише език! Всичко е клише!
Няма да се мъча, това не е Галин Никифоров, чийто книги бих си купувала без да се замислям. И наскоро преиздадените две бяха разочарование.
Оказва се, че Фотографът и Лисицата са били изключеноето. Много жалко. Спирам, въпреки че сигурно има проблясъци нататък…
October 21, 2022
Когато прочетох "Черна светлина", скоро след премиерата на книгата, си казах, че трябва да я оставя да се "уталожи", за да пиша за нея, ала не се сдържах да бъда емоционална: https://reginamortua.blogspot.com/202...
November 19, 2022
Недодялана! Това за мен е думата, която описва тази книга. И въпреки това е много по-добра от всички български книги, които съм чела напоследък. Но е най-слабата книга на Никифоров, който до сега почти обожествявах. Цялата книга е пълно клише. Недодялани герои, нелепи диалози, криворазбрана съвременност. Не мога да си обясня, къде се загуби могъщото писане на този човек. Чела съм всичко без клоуните от него и дори твърде различните "Добро момче" и "Лятото на неудачниците" ми харесаха, особено втората. Тази книга е издадена като нахвърляни бележки за роман, а не като самия роман. Въпреки това краят и то няколко изречения само (не като сюжет, той е безкрайно предвидим от един момент насетне) са нещото, което да оправдае времето, отделено за тази книга и надеждата, че следващата ще е както трябва, а не в такъв полуготов вид.
November 7, 2022
Интересна книга и с удоволствие я прочетох. Добре написана и разказва за пътя от тъга, ярост, отмъщение до прошка и приемане на случилото се. Като че ли очаквах малко повече от края на книгата, но като цяло ми хареса и бих я препоръчала.
January 5, 2023
Хубава книга! Много ми хареса! Не съм очаквала и друго, разбира се.❤️
November 26, 2022
Не мога да скрия, че останах леко разочарована. Аз, която твърдя, че Никифоров расте с всеки свой роман, имам чувството, че се е върнал на нивото на Фотографа.
На моменти романът ми заприлича на
* Тетрамерон, Сомоса, 1ви разказ. В частта за ролевите игри
* Фотографът в лицето на главния герой.
В по-голямата си част романът е наивен, шаблонен и предвидим.
Наивен
& главният герой пак е Брус от Умирай трудно и без никакви проблеми прави умишлен палеж и остава безнаказан
& хваща го нарко босът, който се оказва добряк и даже услуга му прави
& главният герой има нужните връзки и успява да намери правилните хора за всичко
Шаблони
× шаблонът за главния герой, недодялан добряк, който всички обичат, и жени, и мъже
× сляпото момче, което цели да замести сина му
× приликата на приятеля на Виктория
× героят работи в стриптийз бар, обаче е непоклатим като скала
Предвидим. В средата ми досади, защото предполагах какво ми предстои:
# развръзката
# края
Принципно романите на Никифоров са писани така, че могат да се развиват във всяка държава и всеки град, но репликата, че храна е купена от топлата витрина на Кауфланд, ми избоде очите. Защо е трябвало да се споменава Кауфланд, освен ако не са спонсор и аз не съм посещавала Кауфланд с топла витрина, 3, които знам, нямат.
А изразите на немски все едно ги е писал някой в подготве...така не говорят немците. Не знам кой и дали е имало немец, който да провери диалозите, но звучат като от учебник за немската гимназия.
Съжалявам, прилича ми на набързо списан роман...
На моменти романът ми заприлича на
* Тетрамерон, Сомоса, 1ви разказ. В частта за ролевите игри
* Фотографът в лицето на главния герой.
В по-голямата си част романът е наивен, шаблонен и предвидим.
Наивен
& главният герой пак е Брус от Умирай трудно и без никакви проблеми прави умишлен палеж и остава безнаказан
& хваща го нарко босът, който се оказва добряк и даже услуга му прави
& главният герой има нужните връзки и успява да намери правилните хора за всичко
Шаблони
× шаблонът за главния герой, недодялан добряк, който всички обичат, и жени, и мъже
× сляпото момче, което цели да замести сина му
× приликата на приятеля на Виктория
× героят работи в стриптийз бар, обаче е непоклатим като скала
Предвидим. В средата ми досади, защото предполагах какво ми предстои:
# развръзката
# края
Принципно романите на Никифоров са писани така, че могат да се развиват във всяка държава и всеки град, но репликата, че храна е купена от топлата витрина на Кауфланд, ми избоде очите. Защо е трябвало да се споменава Кауфланд, освен ако не са спонсор и аз не съм посещавала Кауфланд с топла витрина, 3, които знам, нямат.
А изразите на немски все едно ги е писал някой в подготве...така не говорят немците. Не знам кой и дали е имало немец, който да провери диалозите, но звучат като от учебник за немската гимназия.
Съжалявам, прилича ми на набързо списан роман...
This entire review has been hidden because of spoilers.
October 1, 2022
Разкошна книга и първа среща с Галин Никифоров. Мъжка книга, за една съкрушителна загуба тази на дете и пътят към опрощението, който винаги минава преди това през гнева и отмъщението.
Повече споделям във видеото , което направихме заедно с още една дама читател и почитател на творчеството на Никифоров : https://www.youtube.com/watch?v=HGe8W... .
Приятно гледане .
Повече споделям във видеото , което направихме заедно с още една дама читател и почитател на творчеството на Никифоров : https://www.youtube.com/watch?v=HGe8W... .
Приятно гледане .
November 13, 2022
Филм ноар, но в България.
Роман написан в леко тромав стил с много ненужни и отежняващи четенето сравнения и препратки, театрално звучащи диалози и сюжет, който се движи с лекотата на пазарска количка на три колела.
Историята за мъж, който никога не е виновен за нищо, но открива че никой друг също не е виновен за нищо.
Перфектно четиво за плажа. Посредствено по добър и успокояващ начин.
Роман написан в леко тромав стил с много ненужни и отежняващи четенето сравнения и препратки, театрално звучащи диалози и сюжет, който се движи с лекотата на пазарска количка на три колела.
Историята за мъж, който никога не е виновен за нищо, но открива че никой друг също не е виновен за нищо.
Перфектно четиво за плажа. Посредствено по добър и успокояващ начин.
January 10, 2023
Книгата не беше нещо уау, но ми допадна. Показа ми, че не винаги това, което виждаме, съвпада с действителността, както и че не винаги нашата гледна точка е правилната. Хареса ми как главният герой съумя да не извърши безумие и в карая на краищата, това се оказа печеливша стратегия. Малко по-философски поглед над нещата ми даде, определено си заслужаава да се прочете.
November 25, 2022
Чете се, ама до там. В сравнение с предишните му книги е яко залитане към популизъм и читатели без база за сравнение.
February 11, 2024
Ако не бяха ужасните ужасните генерализирания за мъжете, жените и гей хората, щеше абсолютно да ми хареса.
April 27, 2024
Голям фен съм на Галин Никифоров и не съм изоставяла негова книга недочетена!
August 31, 2024
Би я оценил всеки,който може да влезе в обувките ба главния герой ,поне за малко.Препоръчвам!
November 19, 2024
Не ми беше достоверна някак обстановката - тип ниско бюджетен американски екшън филм.
Но стилът на автора те запленява.
Но стилът на автора те запленява.
February 5, 2025
Изключително разочарована останах! Не успях да усетя нито една от емоциите на героите...
Displaying 1 - 24 of 24 reviews