What do you think?
Rate this book
Виктор Пасков: стихотворения
Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк.
Георги Господинов
Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни – да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде!
Иван Ланджев
Прекрасна книга! Изненадан съм. И чак сега разбирам какво не ми е достигало във Виктор – тази скрита поезия.
Стефан Цанев
Тази стихосбирка, зачената в самота и съмнения така отдавна, се ражда на света едва сега.
С поетите Георги Господинов и Иван Ланджев преоткрихме най-съкровеното на Виктор Пасков в стари тетрадки и хвърчащи листове, а най-доброто от този поетичен джаз събрахме в тази книга. Художникът Дамян Дамянов не просто илюстрира томчето, а добавя различни смислови пролуки към (и на връщане от) стиховете.
Захари Карабашлиев
Георги Господинов
Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни – да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде!
Иван Ланджев
Прекрасна книга! Изненадан съм. И чак сега разбирам какво не ми е достигало във Виктор – тази скрита поезия.
Стефан Цанев
Тази стихосбирка, зачената в самота и съмнения така отдавна, се ражда на света едва сега.
С поетите Георги Господинов и Иван Ланджев преоткрихме най-съкровеното на Виктор Пасков в стари тетрадки и хвърчащи листове, а най-доброто от този поетичен джаз събрахме в тази книга. Художникът Дамян Дамянов не просто илюстрира томчето, а добавя различни смислови пролуки към (и на връщане от) стиховете.
Захари Карабашлиев
104 pages, Hardcover
Published January 1, 2022
7 people are currently reading
115 people want to read
About the author
Виктор Пасков
11 books42 followersВиктор Пасков е български писател, музикант, музиковед и кинодраматург.
Роден е на 10 септември 1949 в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 г. Работи в Германия като композитор, певец (джаз и опера) и критик (1976-80). Редактор в „София прес" - в излизащия по онова време на чужди езици седмичен вестник „Софийски новини" (1980-87). Редактор в Студия за игрални филми „Бояна“ (1987-1990). През 1990-1992 г. живее в Париж. Директор на Бургаския театър и програмен директор на БНТ (средата на 90-те години).
Директор на Българския културен център в Берлин (1995-98 и 2002-2004).
Аташе на България в Швейцария (2006-2009.
На 16 април 2009 г. умира в Берн от рак.
Дебютира със стихове в списание „Родна реч“ през 1964 г.
Първата книга на Пасков е „Невръстни убийства“ (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. „Съвременник“.
Втората, „Балада за Георг Хених“ (1987), печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция и е преведена на много европейски езици.
Печели и наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза с романа „Аутопсия на една любов“ (2005.
Роден е на 10 септември 1949 в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 г. Работи в Германия като композитор, певец (джаз и опера) и критик (1976-80). Редактор в „София прес" - в излизащия по онова време на чужди езици седмичен вестник „Софийски новини" (1980-87). Редактор в Студия за игрални филми „Бояна“ (1987-1990). През 1990-1992 г. живее в Париж. Директор на Бургаския театър и програмен директор на БНТ (средата на 90-те години).
Директор на Българския културен център в Берлин (1995-98 и 2002-2004).
Аташе на България в Швейцария (2006-2009.
На 16 април 2009 г. умира в Берн от рак.
Дебютира със стихове в списание „Родна реч“ през 1964 г.
Първата книга на Пасков е „Невръстни убийства“ (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. „Съвременник“.
Втората, „Балада за Георг Хених“ (1987), печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция и е преведена на много европейски езици.
Печели и наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза с романа „Аутопсия на една любов“ (2005.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 25 of 25 reviews
Read
September 21, 2022Имам принципни съображения, поради които не можах да харесам тази книга.
Когато видях, че е излязъл сборник със събраната поезия на Пасков, се развълнувах. Но после, когато прочетох предисторията към издаването на книгата, усещането ми се промени. През цялото време имах чувството, че надничам в нечий дневник. Че ми е неудобно, неловко, че не съм си на мястото.
Не знам дали съм права в предположенията си, но предговорите към тази книга не успяха да ме убедят, че Пасков е искал стихотворенията му да видят бял свят.
Другото, което ме притесни, е разказът на съставителите как били открили в черновите му чужди стихотворения, преписани от Пасков, но без посочен автор (имало например стихотворение на Стефан Цанев). Ами, окей, аз чета много поезия, но не мога да се басирам, че познавам цялата българска поезия. Съставителите могат ли? Можем ли да сме сигурни, че в този сборник няма прокраднало се чуждо стихотворение? Не се заяждам, просто наистина се чудя.
И третото. Не знам доколко е уместно да си бил в полемика (нека използваме този евфемизъм) с един автор и след това да влезеш в ролята на негов съставител.
Исках да харесам тази книга, наистина. Но за мен тук има нещо насилено, нещо изкуствено дори, нещо, което постави бариера между мен и тази поезия.
А иначе, ако коментирам без съображенията си от по-горе, отделни моменти в книгата ми харесаха много. Но само моменти. Това не ми стига, за да харесам една поетична книга.
Когато видях, че е излязъл сборник със събраната поезия на Пасков, се развълнувах. Но после, когато прочетох предисторията към издаването на книгата, усещането ми се промени. През цялото време имах чувството, че надничам в нечий дневник. Че ми е неудобно, неловко, че не съм си на мястото.
Не знам дали съм права в предположенията си, но предговорите към тази книга не успяха да ме убедят, че Пасков е искал стихотворенията му да видят бял свят.
Другото, което ме притесни, е разказът на съставителите как били открили в черновите му чужди стихотворения, преписани от Пасков, но без посочен автор (имало например стихотворение на Стефан Цанев). Ами, окей, аз чета много поезия, но не мога да се басирам, че познавам цялата българска поезия. Съставителите могат ли? Можем ли да сме сигурни, че в този сборник няма прокраднало се чуждо стихотворение? Не се заяждам, просто наистина се чудя.
И третото. Не знам доколко е уместно да си бил в полемика (нека използваме този евфемизъм) с един автор и след това да влезеш в ролята на негов съставител.
Исках да харесам тази книга, наистина. Но за мен тук има нещо насилено, нещо изкуствено дори, нещо, което постави бариера между мен и тази поезия.
А иначе, ако коментирам без съображенията си от по-горе, отделни моменти в книгата ми харесаха много. Но само моменти. Това не ми стига, за да харесам една поетична книга.
September 27, 2022
Скритите стихове на Виктор Пасков: http://knigolandia.info/book-review/s...
Стихосбирка да оглави класация с най-търсени заглавия на книжно събитие – не считах това за възможно, но ето на, случи се, на есенната Алея на книгата преди броени седмици “Стихотворения” на Виктор Пасков превари всички други (а и “Балада за Георг Хених” свърши в края), при това с немалко. Особено съм развълнуван от това, че толкова колеги издатели дойдоха да си я вземат, не се среща често това в нашите среди, не се. Но причини си има - чудесен съставителски екип са Георги Господинов, Иван Ланджев и Захари Карабашлиев. А към тях се добавя и увереният почерк на Дамян Дамянов, чиито думи бих искал да цитирам: “Илюстрациите се прокрадват в тих диалог с текстовете и са опит да интерпретирам визуално лиричния глас на големия писател. В съчетаването на рециклирани и дорисувани стари фотографии, колажирани с отрязъци от партитури, форми и нашепвания на графични петна и образи, исках да оставя и пътечка, по чиито многобройни разклонения въображението на читателя да броди само и да намира свои собствени тълкувания.”
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/s...
Стихосбирка да оглави класация с най-търсени заглавия на книжно събитие – не считах това за възможно, но ето на, случи се, на есенната Алея на книгата преди броени седмици “Стихотворения” на Виктор Пасков превари всички други (а и “Балада за Георг Хених” свърши в края), при това с немалко. Особено съм развълнуван от това, че толкова колеги издатели дойдоха да си я вземат, не се среща често това в нашите среди, не се. Но причини си има - чудесен съставителски екип са Георги Господинов, Иван Ланджев и Захари Карабашлиев. А към тях се добавя и увереният почерк на Дамян Дамянов, чиито думи бих искал да цитирам: “Илюстрациите се прокрадват в тих диалог с текстовете и са опит да интерпретирам визуално лиричния глас на големия писател. В съчетаването на рециклирани и дорисувани стари фотографии, колажирани с отрязъци от партитури, форми и нашепвания на графични петна и образи, исках да оставя и пътечка, по чиито многобройни разклонения въображението на читателя да броди само и да намира свои собствени тълкувания.”
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/s...
October 10, 2022
Тази книга е с преграсно книжно тяло! Графиките на Дамян Дамянов са великолепни, хартията е прекрасна, корицата - всичко.
Историята, която Иван Ланджев разказва в предговора ме усмихна:
“По пътя обратно до офиса се чувствах като контрабандист. Или герой в шпионски филм - забележителна дама с френско име ми дава чанта в кафене и никой не знае, не може и да подозира какво нося в нея! Посред гъмжилото на Докторската даже се замислих: Да не взема някак да се издам…”
Не всички стихотворения ми харесаха, но някои ме развълнуваха силно.
——-
Триоли
Тръгвам си.
Не успях да защитя правото да те обичам.
Четириъгълната самота
на стаята ти
ме отрича…
Струва ми се,
няма смисъл
да поглеждаш през прозореца…
Вънка вятърът е писал
цял ден тъжни
многоточия…
А раздялата е ясна.
Смисълът -
категоричен.
Няма нищо по-ужасно
от това,
че те обичам.
Историята, която Иван Ланджев разказва в предговора ме усмихна:
“По пътя обратно до офиса се чувствах като контрабандист. Или герой в шпионски филм - забележителна дама с френско име ми дава чанта в кафене и никой не знае, не може и да подозира какво нося в нея! Посред гъмжилото на Докторската даже се замислих: Да не взема някак да се издам…”
Не всички стихотворения ми харесаха, но някои ме развълнуваха силно.
——-
Триоли
Тръгвам си.
Не успях да защитя правото да те обичам.
Четириъгълната самота
на стаята ти
ме отрича…
Струва ми се,
няма смисъл
да поглеждаш през прозореца…
Вънка вятърът е писал
цял ден тъжни
многоточия…
А раздялата е ясна.
Смисълът -
категоричен.
Няма нищо по-ужасно
от това,
че те обичам.
Read
November 1, 2022Стилно оформено книжно тяло - това е първото, което се набива на очи - черно-белите колажи на Дамян Дамянов наистина успешно подчертават минорните тонове в лиричните изблици на Пасков. Темите са обичайни за всеки неспокоен интелектуалец - смъртта, похабената любов, самотата, родовата памет... Някои творби успяха да ме впечатлят и докоснат по интимен начин, други намерих за маниерни и претенциозни. По принцип рядко чета чужди стихове, заради онази способност на ума неусетно да "припознава" чужди рими/мисли/метафори и пр., имаше дори термин в психиатрията, различен от осъзнатото плагиатство, но тук не се сдържах. Прозаикът Пасков ми е особено любим, трябваше да проверя качеството на лириката му. Сега, затворил томчето, се чувствам и малко воайор, а звезди няма да слагам, защото са абсолютно безпредметни за издание, съставено от архива на покойник. Но дали си е заслужавало прочита ли? Определено!
November 9, 2022
Хаотичната симфония в стихотворенията на Виктор Пасков (изд. "Сиела", 2022)
Симфония от думи, но не от онези подредените - леко хаотична, но с характер, търсеща, буйна, но спокойна, проправяща си път, но и пускаща се по течението. Симфония от думи - паралел на животи - твои и чужди - във времеви отрязък на безпомощност, в който човекът е просто човек и всяка суета би останала му чужда.
Чувство на незавършеност, празнота пропива всяка строфа, водещо непреклонно към мисълта за безкрайност - нужната незавършеност на всеки един от нас, доказваща ни, че сме само глътка въздух в далеч по-дълъг път. Ние ще си идем и ще дойде някой друг, Земята ще направи нова обиколка. Бързам да премина към следващата строфа, защото разполагам само с настоящето:
Съжаляваш ли хората, дето всяка вечер си гледат на карти,
изсушават цветя във албумите и отглеждат мушкато в саксиите?
Те носят икони в пазвата. Всеки своята. Всеки за себе си.
Имат точни и бледи усмивки и обичат да ходят на гробища.
Те пътуват в кафявите вечери по снега подир своите сенки
и на Бог се оплакват от болести, а пък Бог е по-болен от всичките,
съжаляваш ли хората, дето се прекръстват, преди да си легнат, и опрели гръб в гръб, във леглото дълго молят се - всеки за себе си.
В стените на техните погледи самотата се блъска - бръмчаща
пеперуда, безока и прашна, в квадрата на нощната стая.
Те очакват Христос да възкръсне. Не заспиват до късно по Коледа.
Стават често да пият отвара от изсъхнали билки - за кашлица.
Даниела,
07.11.2022 г., гр. София
Симфония от думи, но не от онези подредените - леко хаотична, но с характер, търсеща, буйна, но спокойна, проправяща си път, но и пускаща се по течението. Симфония от думи - паралел на животи - твои и чужди - във времеви отрязък на безпомощност, в който човекът е просто човек и всяка суета би останала му чужда.
Чувство на незавършеност, празнота пропива всяка строфа, водещо непреклонно към мисълта за безкрайност - нужната незавършеност на всеки един от нас, доказваща ни, че сме само глътка въздух в далеч по-дълъг път. Ние ще си идем и ще дойде някой друг, Земята ще направи нова обиколка. Бързам да премина към следващата строфа, защото разполагам само с настоящето:
Съжаляваш ли хората, дето всяка вечер си гледат на карти,
изсушават цветя във албумите и отглеждат мушкато в саксиите?
Те носят икони в пазвата. Всеки своята. Всеки за себе си.
Имат точни и бледи усмивки и обичат да ходят на гробища.
Те пътуват в кафявите вечери по снега подир своите сенки
и на Бог се оплакват от болести, а пък Бог е по-болен от всичките,
съжаляваш ли хората, дето се прекръстват, преди да си легнат, и опрели гръб в гръб, във леглото дълго молят се - всеки за себе си.
В стените на техните погледи самотата се блъска - бръмчаща
пеперуда, безока и прашна, в квадрата на нощната стая.
Те очакват Христос да възкръсне. Не заспиват до късно по Коледа.
Стават често да пият отвара от изсъхнали билки - за кашлица.
Даниела,
07.11.2022 г., гр. София
December 31, 2024
В някои от стиховете не намерих хубавото - просто не ми харесаха. А и тази неравноделност не припознах като моя.
--
Диалектика
Краят не е страшен.
Страшно е началото.
Страшно е началото на навика,
който се превръща в необходимост.
Страшно е началото на любовта,
която свърша с разочаровани3
Безсмислието слага своето
след всяко несполучливо начало.
Затова
краят не е страшен.
Страшно е началото.
--
Диалектика
Краят не е страшен.
Страшно е началото.
Страшно е началото на навика,
който се превръща в необходимост.
Страшно е началото на любовта,
която свърша с разочаровани3
Безсмислието слага своето
след всяко несполучливо начало.
Затова
краят не е страшен.
Страшно е началото.
June 9, 2024
Стиховете са тромави и си проличава защо не са видяли бял ден, някак си странно е как Пасков е толкова свързан с музиката, а пише без ритъм.
Голям минус също е оформлението, не само стиховете са тромави в това издание, илюстрациите и снимките ги надминават. Аз лично не съм виждал изкуство на Дамян Дамянов, което да не е било грозно и/или претенциозно, но Сиела също ползват корици на Живко Петров, та не е като да се изненадвам от изпълнението. (поезията и изкуството са субективни, да не се обиди някой)
Голям минус също е оформлението, не само стиховете са тромави в това издание, илюстрациите и снимките ги надминават. Аз лично не съм виждал изкуство на Дамян Дамянов, което да не е било грозно и/или претенциозно, но Сиела също ползват корици на Живко Петров, та не е като да се изненадвам от изпълнението. (поезията и изкуството са субективни, да не се обиди някой)
October 3, 2022
Стихотворения" разкрива за пръв път пред българските читатели най-доброто от непубликуваната досега лирика на Пасков, а изданието излезе на пазара с изящното оформление на художника Дамян Дамянов.
Създадени вероятно в края на 70-те и началото на 80-те години, но пазени дълги години в различни тетрадки и папки, част ��т тези стихотворения са номерирани. Очевидно е, че те са четени от друг човек, който е оставил минималистични бележки и подчертавания. Въпреки това години наред те остават в тайна, докато не са открити от наследниците на Пасков.
Сред черновите в търсене на перфектния стих могат да бъдат открити и любими редове от лириката на други наши поети – като Блага Димитрова и Стефан Цанев – сигурен знак за дълбокото възхищение на един пишещ към друг.
Създадени вероятно в края на 70-те и началото на 80-те години, но пазени дълги години в различни тетрадки и папки, част ��т тези стихотворения са номерирани. Очевидно е, че те са четени от друг човек, който е оставил минималистични бележки и подчертавания. Въпреки това години наред те остават в тайна, докато не са открити от наследниците на Пасков.
Сред черновите в търсене на перфектния стих могат да бъдат открити и любими редове от лириката на други наши поети – като Блага Димитрова и Стефан Цанев – сигурен знак за дълбокото възхищение на един пишещ към друг.
Read
January 4, 2025Диалектика
Краят не е страшен.
Страшно е началото.
Страшно е началото на навика,
който се превръща в необходимост.
Страшно е началото на любовта,
която свършва с разочарование.
Безсмислието слага своето
след всяко несполучливо начало.
Затова
краят не е страшен.
Страшно е началото.
Краят не е страшен.
Страшно е началото.
Страшно е началото на навика,
който се превръща в необходимост.
Страшно е началото на любовта,
която свършва с разочарование.
Безсмислието слага своето
след всяко несполучливо начало.
Затова
краят не е страшен.
Страшно е началото.
October 3, 2022
Опитах се да прочета книгата безпристрастно, сигурно не се е получило. Музиката на Пасков е магическа и още по-завладяваща в поезията. И- поне за мен - страшно разпознаваема.
Богатството на сложни и вътрешните рими и разчупеният, но така строен в ритъм класически стих, съвършеното служене с езика като цяло, залитанията в една тъй близка ми, замайваща меланхолия - очаквах и получих всичко това, но и много повече. Намерих следи, начала, сладка ранимост, също - смисъла на ранимостта, реликви от времето и местата, на които е бил. Намерих и връзката му със земята. Книга - богатство, с оформление, което ѝ прави поклон.
Богатството на сложни и вътрешните рими и разчупеният, но така строен в ритъм класически стих, съвършеното служене с езика като цяло, залитанията в една тъй близка ми, замайваща меланхолия - очаквах и получих всичко това, но и много повече. Намерих следи, начала, сладка ранимост, също - смисъла на ранимостта, реликви от времето и местата, на които е бил. Намерих и връзката му със земята. Книга - богатство, с оформление, което ѝ прави поклон.
Read
December 23, 2023Чуден сборник с личните преживявания от душата на Виктор Пасков. Писал е за нещата, които истински го вълнуват в живота, и за които знаем и от романите му. А изданието е повече от изящно, особено с илюстрациите на Дамян Дамянов.
September 28, 2023
Отлагах цялостния прочит на книгата много дълго време, тъй като чувствах за неправилно да разлиствам личния дневник на Пасков, дори и издаден в такъв симпатичен вид. Е, любопитството и любовта ми към творчеството на Виктор надделяха. Стихосбирката "Стихотворения" ме накара да почувствам отново нежната тъга на "Балада за Георг Хених", отвращаващата красива безизходица от "Германия, мръсна приказка" и най-болезнената окриляваща обич от "Аутопсия на един любов". Сякаш стиховете бяха недовършената, оплетена, но както само Пасков може да я създаде - съкровено докосваща - чернова на блястящите му романи. Мисля, че можем много по-добре да разберем българския писател номад, като след цялата му проза прочетем именно лириката му!
April 17, 2023
(Прилежно предговорена.)
May 23, 2023
“Не ме гали с прилагателни!
Не ме приспивай с четиристишия!”🔥
Не ме приспивай с четиристишия!”🔥
October 8, 2022
Тази книга за мен беше изненада по две причини: Първата беше - Виктор Пасков и поезия?! Втората - колко отдавна не ми беше грабвала сърцето поезия, прочетена за първи път.
Усещането е като да прочетеш “Балада за Георг Хених”. Сюжетът - тъгата и самотата в образи, които не само не можеш да забравиш дълго след затварянето на книгата, но и започваш да ги разпознаваш край теб.
Поезия.
Дъжд в петък
Върху жълтата прах на паветата падат пухкави, пухкави капки,
от които пространството свети
и жените с оранжеви шапки.
И мъжете със пресни букети,
и мъже във престилки и с папки -
падат пухкави, пухкави капки и така е добре на поета -
влезе свежият въздух в идеята, духна летният вятър - подгони я.
И кипи златен дъжд, и се лее
като бирата на Саксония.
Продавачките чувстват озонния
дъх на влажно, на грях и се смеят.
Върху мократа пейка в алеята спи добрият студент по хармония.
Само седящият в библиотеката вижда всичко това еднократно.
Той въздъхва наум: пак е петък. И си казва: “Дъждът е приятен”.
Усещането е като да прочетеш “Балада за Георг Хених”. Сюжетът - тъгата и самотата в образи, които не само не можеш да забравиш дълго след затварянето на книгата, но и започваш да ги разпознаваш край теб.
Поезия.
Дъжд в петък
Върху жълтата прах на паветата падат пухкави, пухкави капки,
от които пространството свети
и жените с оранжеви шапки.
И мъжете със пресни букети,
и мъже във престилки и с папки -
падат пухкави, пухкави капки и така е добре на поета -
влезе свежият въздух в идеята, духна летният вятър - подгони я.
И кипи златен дъжд, и се лее
като бирата на Саксония.
Продавачките чувстват озонния
дъх на влажно, на грях и се смеят.
Върху мократа пейка в алеята спи добрият студент по хармония.
Само седящият в библиотеката вижда всичко това еднократно.
Той въздъхва наум: пак е петък. И си казва: “Дъждът е приятен”.
December 6, 2024
Неочаквана изненада, особено след катастрофалната „Аутопсия на една любов“.
Може би ми допадна повече, отколкото дори ми се щеше, а и перфектно пасна на ноемврийско-декемврийския сезон.
И е някак особено, че Георги Господинов участва в съставителството на стихосбирката, а две години по-късно обира овациите с образа на градинаря, превърнал се в градина…
————
Реквием за градинаря
Настана време вече да пътуваш, изгряло е и твойто пълнолуние.
Звънят с камбаните си две петунии - единствен твоят слух ги чува.
Това, което в тебе си отива, ще продължи във сивата метличина,
бръмчат за теб пчелите диво през май – уханния и мелодичния.
През май, уханния и мелодичния, изгаря във червено слънчогледът,
и кой градината сега ще гледа,
щом сушата над нея заприпича?
Забравил си за себе си единствено да засадиш в пръстта едно жълтурче.
Дано сърцето ти да се разлисти в пръстта от сушата нагърчена.
Ще дойде ангелът ти във градината душата ти с небето да зарине.
А тленното ще го остави в глината, която е добра за окарини.
– Виктор Пасков
Може би ми допадна повече, отколкото дори ми се щеше, а и перфектно пасна на ноемврийско-декемврийския сезон.
И е някак особено, че Георги Господинов участва в съставителството на стихосбирката, а две години по-късно обира овациите с образа на градинаря, превърнал се в градина…
————
Реквием за градинаря
Настана време вече да пътуваш, изгряло е и твойто пълнолуние.
Звънят с камбаните си две петунии - единствен твоят слух ги чува.
Това, което в тебе си отива, ще продължи във сивата метличина,
бръмчат за теб пчелите диво през май – уханния и мелодичния.
През май, уханния и мелодичния, изгаря във червено слънчогледът,
и кой градината сега ще гледа,
щом сушата над нея заприпича?
Забравил си за себе си единствено да засадиш в пръстта едно жълтурче.
Дано сърцето ти да се разлисти в пръстта от сушата нагърчена.
Ще дойде ангелът ти във градината душата ти с небето да зарине.
А тленното ще го остави в глината, която е добра за окарини.
– Виктор Пасков
November 15, 2023
Книгата е красива. Илюстрациите са красиви. Думите са красиви. Но остават някак чужди, дистанцирани, недокосващи. Дали защото стиховете не са били предназначени да видят бял свят, или защото празнотата се е пропила и в самите стихотворения, не знам. Искаше ми се да разбера и усетя повече.
Въпреки това цялостният стил на писане е впечатляващ, а "Триоли" е великолепно.
Триоли
Тръгвам си.
Не успях да защитя правото да те обичам.
Четириъгълната самота
на стаята ти
ме отрича...
Струва ми се,
няма смисъл
да поглеждаш през прозореца...
Вънка вятърът е писал
цял ден тъжни
многоточия...
А раздялата е ясна.
Смисълът -
категоричен.
Няма нищо по-ужасно
от това,
че те обичам.
Въпреки това цялостният стил на писане е впечатляващ, а "Триоли" е великолепно.
Триоли
Тръгвам си.
Не успях да защитя правото да те обичам.
Четириъгълната самота
на стаята ти
ме отрича...
Струва ми се,
няма смисъл
да поглеждаш през прозореца...
Вънка вятърът е писал
цял ден тъжни
многоточия...
А раздялата е ясна.
Смисълът -
категоричен.
Няма нищо по-ужасно
от това,
че те обичам.
January 13, 2023
Разкошна корица. Разкошни графики, страници, фрагменти от истинските Паскови листи.
От всяко те залива меланхолия. Сякаш през цялото време се разхождах в Берлин (не знам защо, така беше в мен), с ниски, черни, плътни облаци - аха да завали. Отделни моменти ми харесаха, други - не разбрах, не усетих.
Странно усещане се породи в мен, знаейки, че някой друг е занесъл на друг някой тези ръкописи. Възможно ли е да не са предназначени за широката публика? Иначе - интересна среща с поета Пасков. Признавам си, харесвам писателя прозаик повече.
От всяко те залива меланхолия. Сякаш през цялото време се разхождах в Берлин (не знам защо, така беше в мен), с ниски, черни, плътни облаци - аха да завали. Отделни моменти ми харесаха, други - не разбрах, не усетих.
Странно усещане се породи в мен, знаейки, че някой друг е занесъл на друг някой тези ръкописи. Възможно ли е да не са предназначени за широката публика? Иначе - интересна среща с поета Пасков. Признавам си, харесвам писателя прозаик повече.
April 25, 2023
Занапред ще мисля за Виктор Пасков като за поет и писател. Винаги в този ред. Не мога да пиша за поезията му, защото нищо в моя речник не я описва и обхваща. Свръхчовешка, ефирно нежна, хирургически остра, джазово импровизираща и богата на звучене, но не снобски усложнена (като запазена за разбирачи), а в разпознаваемия авторов изказ. Достойни предговор и илюстрации. Дамян Дамянов отново надминава всички очаквания и действително добавя визуална стойност към словесната съкровищница, в която макар със закъснение сме допуснати да надникнем с любопитни очи и души.
April 18, 2023
Наистина piece of art! Всяка съставна част, и двата предговора, и самите стихотворения. Но еднакво впечатляващи, ако не и по-дълбоко впечатляващи са илюстрациите и корицата на Дамян Дамянов, които някакси остават на заден план за момента, леко закрити от това съзвездие от имена. А заслужават повече.
И още, браво на ciela за качеството на изпълнението, наистина филигранна изработка! Книга за четене, за съзерцаване и даже за докосване!
И още, браво на ciela за качеството на изпълнението, наистина филигранна изработка! Книга за четене, за съзерцаване и даже за докосване!
Read
May 28, 2023Тръгвам си.
Не успях да защитя правото да те обичам.
Четириъгълната самота
на стаята ти
ме отрича…
Струва ми се,
няма смисъл
да поглеждаш през прозореца…
Вънка вятърът е писал
цял ден тъжни
многоточия…
А раздялата е ясна.
Смисълът –
категоричен.
Няма нищо по-ужасно
от това,
че те обичам.
Голям Пасков! Любим автор <3
Не успях да защитя правото да те обичам.
Четириъгълната самота
на стаята ти
ме отрича…
Струва ми се,
няма смисъл
да поглеждаш през прозореца…
Вънка вятърът е писал
цял ден тъжни
многоточия…
А раздялата е ясна.
Смисълът –
категоричен.
Няма нищо по-ужасно
от това,
че те обичам.
Голям Пасков! Любим автор <3
Want to read
July 21, 2023„…Ще си я припомниш някой влажен понеделник,
когато влакът дълго е в престой. Във пребледнялото стъкло
със отпечатъци от пръстите є, рано
сутрин в сутерена. В дрезгавия глас на сутерена.
В гласа на зимата.
Във санаториума на душата ти."
когато влакът дълго е в престой. Във пребледнялото стъкло
със отпечатъци от пръстите є, рано
сутрин в сутерена. В дрезгавия глас на сутерена.
В гласа на зимата.
Във санаториума на душата ти."
March 20, 2023
За мен Виктор Пасков е преди всичко поет, благодаря за това откритие. Радвам се, че можем да четем негови стихове. Много мелодична книга, чувам джаз и усещам сезоните.
Прочетете я.
Прочетете я.
March 31, 2024
Личен и много земен, отекващ, джаз “във санаториума на душата ти”, който “не е и самота - защото ти самият липсваш, за да си самотен”.
Тази книга е свидетелство за човечност.
Тази книга е свидетелство за човечност.
Displaying 1 - 25 of 25 reviews