What do you think?
Rate this book
Сабазий
Книгата е писана по мита за Сабазий (Дионис), чиято съдба е преплетена с тази на Орфей.
Действието на романа се развива в днешна България, а хаосът, сред който героите се опитват да оцелеят, е познатата ни среда на несигурност, премълчани истини и заплаха. Успехът е на една ръка разстояние, провалът доста по-близки, а тайните връзки между хората - вездесъщи.
Какво става, когато си в ръцете на човек, много по-силен от тебе, но той няма преценка за добро и зло?
Действието на романа се развива в днешна България, а хаосът, сред който героите се опитват да оцелеят, е познатата ни среда на несигурност, премълчани истини и заплаха. Успехът е на една ръка разстояние, провалът доста по-близки, а тайните връзки между хората - вездесъщи.
Какво става, когато си в ръцете на човек, много по-силен от тебе, но той няма преценка за добро и зло?
- GenresBulgarian Literature
230 pages
First published January 1, 2007
2 people are currently reading
49 people want to read
About the author
Кристин Димитрова
36 books23 followersКристин Димитрова е родена през 1963 г. в София. Завършва английска филология в СУ "Св. Климент Охридски", където сега работи като старши асистент в катедра "Чужди езици". През периода 2004-2006 г. е редактор в седмичната притурка за изкуство и култура на в. "Труд" - "Арт Труд". Автор е на книгите с поезия: "Тринадесетото дете на Яков" (1992), "Образ под леда" (1997; 2002), "Затворени фигури" (1998), "Лица с преплетени езици" (1998; 2002), "Поправка на талисмани" (2001; 2002), "Кристин Димитрова - избрано" (2002, триезично издание на български, гръцки и английски, гръцки превод Панос Статоянис), "Хората с фенерите" (2003; 2008) и "Сутринта на картоиграча" (2008). Сборникът й със стихове "A Visit to the Clockmaker" (2005) е в превод на Грегъри О'Донъхю. Белетристика: "Таро: вратите навътре" (2002), "Любов и смърт под кривите круши" (2004, разкази) и "Сабазий" (2007, роман). Сценарии: "Козел", по текстове на Йордан Радичков и в съавторство с режисьора Георги Дюлгеров (2006), "Етиен", по идея на едноименния й разказ, в съавторство с режисьорката Светла Цоцоркова (2007). Съставител и преводач на книга с избрани стихове на Джон Дън, "Анаграмата" (1999). Кристин Димитрова е носител на наградите на в. "Труд" за поезия (1996); награда за поезия на в. "Век 21" (1997); "Златната метафора" на изд. "Аб" (1997); "Иван Николов" на изд. Жанет-45 (1997); втора награда за отборно участие в Олимпиада за поетичен пърформанс, Стокхолм, организирана от IOPP (1998); трета награда за фантастичен разказ "Аргус" (2001); награда за разказ на в. Труд (2003); награда на Сдружение на български писатели за поезия (2003). Като редактор на "Арт Труд" получава отличие на Асоциация Българска книга - "Рицар на книгата" за "журналисти с най-голям принос при отразяване на издателския бизнес в България" (2006), а като преводач - наградата на Съюза на българските преводачи в раздел поезия за превода й на Джон Дън (2004). През 2006 г. печели анонимен национален конкурс на изд. "Инк" за писане на роман като част от международната програма "Митовете" на шотландското издателство Canongate. Резултатът е "Сабазий". През 2006 г. сценарият "Козел" е отличен на първо място на конкурса за нови игрални филми на Националната художествена комисия. Стихове и разкази на Кристин Димитрова са публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Англия, Германия, Ирланд
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
July 13, 2020
Дочитането на "Сабазий" от Кристин Димитрова много хубаво съвпадна със събитията от миналата седмица.
Романът използва митологичния инструментариум от Древна Гърция, за да обговори долния, задкулисен свят на мафията. Макар че излиза преди повече от 10 години и всъщност по-скоро визира деведесетте в България, текстът звучи съвсем синхронично. Прескачането и смесването на високите митологични сюжети и връзки с почти криминалния контекст създава едно ерудирано разнородно литературно пространство, в което не липсват нито сюблимни моменти на поетичност, нито натежаващи сцени от мутрнеската гротеска.
Пригответе си справочник под ръка, може да е необходим, а от преговор на митологията само се печели.
Романът използва митологичния инструментариум от Древна Гърция, за да обговори долния, задкулисен свят на мафията. Макар че излиза преди повече от 10 години и всъщност по-скоро визира деведесетте в България, текстът звучи съвсем синхронично. Прескачането и смесването на високите митологични сюжети и връзки с почти криминалния контекст създава едно ерудирано разнородно литературно пространство, в което не липсват нито сюблимни моменти на поетичност, нито натежаващи сцени от мутрнеската гротеска.
Пригответе си справочник под ръка, може да е необходим, а от преговор на митологията само се печели.
October 30, 2013
Истинско изкуство - може да служи и като учебник по творческо писане. Книгата напълно заслужава успеха си. Моментите на мълчание в нея тежат точно толкова, колкото и думите. Всичко е премерено, без задължително да отнема от емоцията.
January 7, 2017
Олимпийските богове съществуват, докато хората вярват в тях (т.е докато се страхуват от намесата им). Във време на преход и ценностна трансформация обаче вярата също търпи видоизменяне. Единственият господстващ фактор при подобни социални катаклизми остава властта. Тя опиянява и подчинява. Тя е тази необяснима сила, която създава съвременните богове, а те съществуват, докато я упражняват. Както осъзнава и Орфей, един от главните герои в романа "Сабазий":
"Много хора си мислят, че властта означава да даваш разумни заповеди, а другите да ги изпълняват. Не, това е просто част от обичайната работа в екип. Властта, истинската власт, означава да даваш идиотски заповеди и никой да не може да ти се противопостави. Тогава действително разбираш кой къде стои." (106)
Властта е Олимп, разделящ боговете от хората, които нямат право да пристъпват на тази свещена територия, защото хюбрисът продължава да бъде най-строго наказваното престъпление. Сабазий е основен герой, но неговият глас не звучи сред многогласието на останалите персонажи, които се редуват да ни разказват историите си. Той е граничен образ, който се движи по междата, разделяща два свята. Персонажът дал име на романа е своенравен, непредсказуем и пълен с противоречия: характеристика, отнасяща се до същността на Дионис, Бакхус, Загрей и всички имена, с които Сабазий е познат на простосмъртните. Той идва и си отива от света на хората, но не преди да се постарае да извади ежедневието им от обичайното русло и да им покаже екстаза на празника.
Митът за Сабазии се преплита с мита за Орфей - персонажът, който след празненствата се научава още повече да цени малките радости на делника. Тази среща на митологиите е положена някъде в 90-те години (без да бъде изрично споменавано в романа, това става достатъчно ясно от нагласата на повечето герои и парадоксалните ситуации, в които изпадат), където господства социален, културен и икономически хаос. Онези, които имат власт обсебват цялото пространство във всичките му измерения и сякаш дори въздухът се разпределя от тях и божествения им статус. Орфей е син на бог, но самият той се идентифицира с простосмъртните (принципните и моралните, които са малцинство). Сабазий също е син на бог, но за разлика от своя роднина Орфей знае как да се възползва от това. Поставянето на тези два митологични образа в културните реалии на зараждащия се български постмодернизъм (който пък от друга страна съвпада с началото на мутро-чалгаризма)свързва двете епохи и дава още един прочит на мита.
Текстът е композиран като единство от фрагменти, изразяващи лична изповед със сменящи се наративни перспективи. Говорещите разкриват както част от себе си, така и наболелите в момента обществени язви, и вечните проблеми, пропътували през времето и пространството (семейните драми, междуличностните неразбирателства, мъжкото его и женската злоба).
Сабазий все пак остава централният персонаж, защото всички са свързани с него и тяхното говорене още повече митологизира образа му. Той периодично намира начин да извърви пътя от Тартар към света на хората, за да достигне Олимп.Затова е помнен и чакан навсякъде.
"Много хора си мислят, че властта означава да даваш разумни заповеди, а другите да ги изпълняват. Не, това е просто част от обичайната работа в екип. Властта, истинската власт, означава да даваш идиотски заповеди и никой да не може да ти се противопостави. Тогава действително разбираш кой къде стои." (106)
Властта е Олимп, разделящ боговете от хората, които нямат право да пристъпват на тази свещена територия, защото хюбрисът продължава да бъде най-строго наказваното престъпление. Сабазий е основен герой, но неговият глас не звучи сред многогласието на останалите персонажи, които се редуват да ни разказват историите си. Той е граничен образ, който се движи по междата, разделяща два свята. Персонажът дал име на романа е своенравен, непредсказуем и пълен с противоречия: характеристика, отнасяща се до същността на Дионис, Бакхус, Загрей и всички имена, с които Сабазий е познат на простосмъртните. Той идва и си отива от света на хората, но не преди да се постарае да извади ежедневието им от обичайното русло и да им покаже екстаза на празника.
Митът за Сабазии се преплита с мита за Орфей - персонажът, който след празненствата се научава още повече да цени малките радости на делника. Тази среща на митологиите е положена някъде в 90-те години (без да бъде изрично споменавано в романа, това става достатъчно ясно от нагласата на повечето герои и парадоксалните ситуации, в които изпадат), където господства социален, културен и икономически хаос. Онези, които имат власт обсебват цялото пространство във всичките му измерения и сякаш дори въздухът се разпределя от тях и божествения им статус. Орфей е син на бог, но самият той се идентифицира с простосмъртните (принципните и моралните, които са малцинство). Сабазий също е син на бог, но за разлика от своя роднина Орфей знае как да се възползва от това. Поставянето на тези два митологични образа в културните реалии на зараждащия се български постмодернизъм (който пък от друга страна съвпада с началото на мутро-чалгаризма)свързва двете епохи и дава още един прочит на мита.
Текстът е композиран като единство от фрагменти, изразяващи лична изповед със сменящи се наративни перспективи. Говорещите разкриват както част от себе си, така и наболелите в момента обществени язви, и вечните проблеми, пропътували през времето и пространството (семейните драми, междуличностните неразбирателства, мъжкото его и женската злоба).
Сабазий все пак остава централният персонаж, защото всички са свързани с него и тяхното говорене още повече митологизира образа му. Той периодично намира начин да извърви пътя от Тартар към света на хората, за да достигне Олимп.Затова е помнен и чакан навсякъде.
September 27, 2013
“Сабазий” на Кристин Димитрова – интелигентна и талантлива книга – оглавява моя личен конкурс за роман на 2007. /Милена Кирова, Култура/
„Сабазий“ разказва за сменените пластове в България след ’89, за натрупването на капиталите, за политическите промени и раждането на мафията, за чалгизирането и профанизирането, за бившите величия, които продължават да са авторитети. Но пак ще подчертая – прави го през добре намерен сюжет, през образите на популярни и интересни митологични персонажи, без излишен патос и драматизиране, с много картина, овладян език и ясни послания.
И в това е успехът на книгата. От една страна, защото удържа състезанието с другите автори от поредицата, защото ловко и с ерудиция напасва митове, подрежда светове, вживява се в роли, разширява възможностите на езика. И от друга, защото „Сабазий“ е един от малкото добри съвременни български романи, които си струва да четем, за да познаем себе си и своето. /Амелия Личева, Капитал Лайт/
В “Сабазий” Кристин Димитрова разгръща в пълна степен афинитета си към зловещото и вътрешното си усещане за истина. /Монитор/
…Сабазий е рогат бог. Рогат е и Пан, и Минотавър, и Дяволът. Изобилието е също рогато или поне се излива от рог. Рогът е символ на сила – воините по целия свят са носели рога – от галите през самураите до германците в Първата световна война. Александър Велики слага на главата си рога, за да заприлича на Амон – богът-овен, Господарят на двата рога. Сила, войнственост, но и разюзданост – това са рогата, които увенчават главата на Сабазий-Дионис.
Дали е случайно, че точно двамата писатели от Изтока възприемат за свои главни персонажи рогати митически герои? Май не: необуздаността, невъздържаността, които са съдържание на живота ни тук, “на изток от рая”, няма начин да не са повлияли при избора. Обаче избор, предопределен от отсъствията, не от наличностите: рогът е сила, ние сме слаби; рогът е изобилие, ние сме бедни; рогът е победа, ние сме победени. Сабазий е рогат, защото ние сме безроги…” /Митко Новков, Култура/
Кристин Димитрова качва на котурните на митологията лесно разпознаваеми персонажи от актуалната медийно-политическа гнусота в България. Веднъж издигнала ги над нас, романистката ни помага да видим по-добре онези зловещи актьори, които се кривят над живота ни и се опитват да го прекатурят. През страница някой от героите на “Сабазий” така се заклатушква над главите ни, че виждаме язвите изпод трагичния му грим. И баналността на собственото си зло… В античния театър актьорите са били само свободни хора. Ако съдим обаче по даровитата прямота на “Сабазий”, в случая единственият свободен човек е неговата авторка. /Марин Бодаков, Култура/
„Сабазий“ разказва за сменените пластове в България след ’89, за натрупването на капиталите, за политическите промени и раждането на мафията, за чалгизирането и профанизирането, за бившите величия, които продължават да са авторитети. Но пак ще подчертая – прави го през добре намерен сюжет, през образите на популярни и интересни митологични персонажи, без излишен патос и драматизиране, с много картина, овладян език и ясни послания.
И в това е успехът на книгата. От една страна, защото удържа състезанието с другите автори от поредицата, защото ловко и с ерудиция напасва митове, подрежда светове, вживява се в роли, разширява възможностите на езика. И от друга, защото „Сабазий“ е един от малкото добри съвременни български романи, които си струва да четем, за да познаем себе си и своето. /Амелия Личева, Капитал Лайт/
В “Сабазий” Кристин Димитрова разгръща в пълна степен афинитета си към зловещото и вътрешното си усещане за истина. /Монитор/
…Сабазий е рогат бог. Рогат е и Пан, и Минотавър, и Дяволът. Изобилието е също рогато или поне се излива от рог. Рогът е символ на сила – воините по целия свят са носели рога – от галите през самураите до германците в Първата световна война. Александър Велики слага на главата си рога, за да заприлича на Амон – богът-овен, Господарят на двата рога. Сила, войнственост, но и разюзданост – това са рогата, които увенчават главата на Сабазий-Дионис.
Дали е случайно, че точно двамата писатели от Изтока възприемат за свои главни персонажи рогати митически герои? Май не: необуздаността, невъздържаността, които са съдържание на живота ни тук, “на изток от рая”, няма начин да не са повлияли при избора. Обаче избор, предопределен от отсъствията, не от наличностите: рогът е сила, ние сме слаби; рогът е изобилие, ние сме бедни; рогът е победа, ние сме победени. Сабазий е рогат, защото ние сме безроги…” /Митко Новков, Култура/
Кристин Димитрова качва на котурните на митологията лесно разпознаваеми персонажи от актуалната медийно-политическа гнусота в България. Веднъж издигнала ги над нас, романистката ни помага да видим по-добре онези зловещи актьори, които се кривят над живота ни и се опитват да го прекатурят. През страница някой от героите на “Сабазий” така се заклатушква над главите ни, че виждаме язвите изпод трагичния му грим. И баналността на собственото си зло… В античния театър актьорите са били само свободни хора. Ако съдим обаче по даровитата прямота на “Сабазий”, в случая единственият свободен човек е неговата авторка. /Марин Бодаков, Култура/
August 12, 2015
Двамата с Орфей се засуетихме, той се надвеси над чешмата да сиси наплиска лицето, докато аз се мъчех да извадя подаръка, прибран в шкафа над мивката, после той тръгна, но се върна да си смени ризата, която беше станала вир вода, докато аз го чаках в антрето, протегнала напред пакета с панделка, а когато той се наведе над връзките на грамадните си обувки, аз се сетих да си сложа едно червило в последния момент.
- Татко, кой е този Сабазий?
Евридика си е такава от първия ден, в който се омъжи за Орфей. 'Татко' това, 'майко' онова. Така са я научили онази двуетажна постройка с домати в градината и дървен нужник до кокошарника. Къщурката, от която пристигна, за дс прегради апартамента ни на две. 'Таткото' се усмихва, з��белязва един дълъг черен кичур, който е паднал върху окото ѝ и го отмахва. Малката нимфа свежда поглед като признателна дъщеря. Струва ми се, че присъствам на древна сцена на кръвосмешение. Може би трябва да изляза, за да не им преча. Те са ми в кухнята, те да излязат. Аз готвя мусака.
В стаята е, общо взето, топло, но тясно, така че ако искаме да останем в съзнание, трябва да проветряваме на всеки половин час.
- Татко, кой е този Сабазий?
Евридика си е такава от първия ден, в който се омъжи за Орфей. 'Татко' това, 'майко' онова. Така са я научили онази двуетажна постройка с домати в градината и дървен нужник до кокошарника. Къщурката, от която пристигна, за дс прегради апартамента ни на две. 'Таткото' се усмихва, з��белязва един дълъг черен кичур, който е паднал върху окото ѝ и го отмахва. Малката нимфа свежда поглед като признателна дъщеря. Струва ми се, че присъствам на древна сцена на кръвосмешение. Може би трябва да изляза, за да не им преча. Те са ми в кухнята, те да излязат. Аз готвя мусака.
В стаята е, общо взето, топло, но тясно, така че ако искаме да останем в съзнание, трябва да проветряваме на всеки половин час.
February 17, 2009
и тази за една вечер я изгълтах, и от тази останах леко разочарована...
дали защото действието се развива в днешна софия, но твърде злободневна ми дойде (понеже е от поредицата "митове", очаквах да има нещо приказно)
знам, знам, това е идеята - митът да се пречупи през днешното, но просто в тази история не ми хареса как е направено; отблъскващи бяха героите, много "типични" и предвидими
ноо не се отчайвам и продължавам с жените-авторки!
дали защото действието се развива в днешна софия, но твърде злободневна ми дойде (понеже е от поредицата "митове", очаквах да има нещо приказно)
знам, знам, това е идеята - митът да се пречупи през днешното, но просто в тази история не ми хареса как е направено; отблъскващи бяха героите, много "типични" и предвидими
ноо не се отчайвам и продължавам с жените-авторки!
Displaying 1 - 6 of 6 reviews