В първите години след Освобождението София изглежда като провинциален османски град, безвъзвратно изостанал в своето развитие. С времето столицата постепенно изживява модернизация и придобива европейски облик, особено в периода 1934 – 1944 г., когато кмет на града е инж. Иван Иванов.
Книгата „Некоронования цар на София – инж. Иван Иванов“ от Снежанка Ракова ни запознава с живота на човек, чиито личностни качества и авторитет са безспорно признати. Създател на Рилския водопровод, той заема кметския пост и по време на Втората световна война става пряк свидетел на тежките разрушения в резултат на бомбардировките над столицата. След 9 септември 1944 г. Иванов получава обвинение от т.нар. Народен съд и е преследван от Държавна сигурност, но въпреки това успява да продължи работата си като инженер по значими проекти.
Книгата е базирана на множество непубликувани документи от семейния архив на инж. Иван Иванов, а голяма част от снимковия материал се показва публично за пръв път.
Книга за бележит българин. Едно от онези четива, които те връщат в миналото и ти дават най-адекватната гледна точка за делата на инж. Иван Иванов. Докосваща, лесна за четене и драга на сърцето книга!
Оставам с впечатлението, че е можело да се събере много повече и по-интересна информация, но авторката се е ограничила до архивите, и например не може да каже дали конкретни идеи и проекти са били приложени на практика или не.
Също така липсва каквото и да е по техническата част на работата на инж. Иванов, което е голяма загуба...
Инж. Иван Иванов е вторият най-дълго управляващ кмет на София като е бил градоначалник за 10 турбулентни години, пълни с преврати, политическа нестабилност и Втората световна война. Книгата проследява целия живот на Иван Иванов, роден през 1891 г. в Сливен в голямо семейство, записва се с военно училище (с идеята да последва примера на баща си и братята си) и да участва в българската армия. Учи се сам на немски и решава да замине в Германия и завършва хидроинженерство, завръща се тук и става главна движеща сила за Рилския водопровод, който до днес се използва за водоснабдяване на София. След завършването на този водопровод, той е избран за кмет на София като прави впечатление, че той не се обвързва с никоя политическа партия. През всичките десет години, в които управлява, инж. Иванов има една цел - благоустройството на София и желанието му да създаде една модерна, европейска столица. По негово време е приет планът Мусман, павирани са много улици, разтрогната е концесията на електроснабдяването от белгийска фирми и още много дейности. Искам да отбележа три важни неща:
1) Инж. Иванов действително е обикалял столицата и си е записвал всички проблеми и ги е предоставял на съответния началник на отдел, за да може възможно най-бързо да се решат тези проблеми. 2) Има едни мит, че той е премахнат като кмет след преименуването на бул. Васил Левски на Адолф Хитлер. Преименуването е действително, но е било заради връщането на Южна Добруджа на България според Крайовска спогодба през септември 1940г. 3) Инж. Иванов дълго време е живял под наем и е успял да си построи къща със спестявания и заеми, и веднъж не си е позволил да се възползва от положението си.
Втората половина на книга вече описва живота му след 9 септември, когато му е иззета къщата, жена му е интернирана, а той самият е хвърлен в затовра. Успява да се спаси от смъртна присъда, но 2 години лежи в затвора и с молба на негови колеги, най-накрая през 1946 г. е освободен от затвора и продължава да работи като хидроинженер за изграждането на язовир Искър.
Това е един достоен българин и се радвам, че сега има възобновен интерес към неговата личност, защото този човек е прекарал целия си живот в това да направи София една европейска столица и заслужава само уважение и възхищение от всички български граждани, но особено софиянци.
Изключителен труд за Иван Иванов, от малък чета за него и се възхищавам на инженерния му труд и постижения. Книгата в сравнение със съвременните и подобни е леко стерилна от гледна точка на това, че няма разни интерпретации на автора за мисли и мотивации на биогарфирания или пък проникване във вътрешния му свят. Това може би малко липсва, за да добием още по-добра представа за този доблестен, стойностен човек. Благодаря на автора и издателството!
Много интересно четиво за един ерудиран и интелигентен българин,управлявал София 10 години и построил обекти с национално значение,които България ползва и до днес!
През месец май 1936 г. генерал Владимир Вазов е в Лондон по покана на Съюза на английските ветерани за организирания конгрес на Британския легион. Оттам той изпраща писмо до кмета на град София – инж. Иван Иванов. В него генералът подробно описва богатството в резиденцията на лондонския кмет, но завършва разказа си така:
"… И като гледах тия огромни богатства, събирани през вековете, аз все пак направих сравнение с нашата бедна София, с нашето простичко и скромничко кметство и от това сравнение аз можах да заключа, че колкото и да сме бедни, все така превъзхождаме в нещо богатия Лондон и неговото прочуто Сити: ние имаме чист въздух, какъвто тук няма. И това ме успокои…
Моля да поздравиш твоите помощници. Желая здраве за тебе, за г-жа Иванова и за твоите хубави деца.
Твой Вл. Вазов"
Това писмо е малка част от огромния документален масив, послужил за внушителното изследване на Снежана Ракова, озаглавено „Некоронованият цар на София – инж. Иван Иванов“. Книгата представлява документална биография на най-успешния кмет на София. Авторката проучва личната му документация и я съпоставя с релевантните документи в Държавните архиви, но има и изследователския късмет да допълни текста си с разкази на живи родственици на Иван Иванов, както и да стигне до непубликувани негови ръкописи. Книгата разкрива за пръв път съдържанието на непроучван архив от фонда на Техническия университет в Мюнхен, както и на полицейски доклади преди 1944 г., и на агентурни донесения, съхранявани от Държавна сигурност.
Снежана Ракова ни разкрива детайлно живота и делото на инж. Иван Иванов. Тръгвайки от родовата му история (роден в Сливен през 1891 г., син на майора от българската армия Никола Иванов Караабаджиев), минавайки през етапите, които го изграждат като личност с висока обществена стойност. Без да е свързан с никоя политическа сила, Иван Иванов попада в управляващите среди, които идват на власт с преврата от 19 май 1934 г. За поста столичен кмет е предложен лично от Кимон Георгиев.
След 9 септември 1944 г. Иван Иванов е изправен пред Народния съд, но новата социалистическа власт не разполага с хидроинженер от величината на Иванов и смъртната му присъда е отменена.
Изключително малко се знае за живота на бившия столичен кмет в годините на тоталитаризма и осветените факти са едно от големите предимства на тази книга. „Не си представяхме колко напрегната и колко активна е била работата му по строителството на язовир „Искър“, който тогава се е наричал „Сталин“. Неизвестно за нас беше, че той е участвал в проектирането на т.нар. плавателен канал, който по план следва да заобикаля от юг столицата – един грандиозен проект на тогавашната власт, който така и не се осъществява“, пише в предговора Снежана Ракова.
Определят Рилския водопровод като делото на живота му: на инж. Иван Иванов софиянци дължат водата за София. Идеологическата пропаганда обаче съзнателно оставя името му да тъне в забрава. През 1965 г. Иван Иванов умира без приживе да е получил признание за стореното за София.
Книгата е посветена на 130-ата годишнина от рождението на инж. Иван Иванов. Очаква се през тази година най-сетне постаментът на Иван Иванов, дело на скулптора Борис Борисов, да бъде поставен на определеното за това място: до метростанция „Стадион Васил Левски“, където някога е бликнала водата от Рилския водопровод.