Зеленото птиче

by Елена Зелена Бърдарова

Помниш ли как подтичвахме подир Елена, която се щураше по света - кой знае защо и накъде? Е, сега е спряла (само за малко) под старата маслина, надянала е розови очила и се взира право в теб. Или не - обхожда с поглед света, в търсене на Оня Костадин, с когото ще избяга. Не От, а Към. Към реката, към хлебарницата, към всеки бар, пълен с чужди хора, пробиващи с очи дупки в масите. Не се вижда накъде гледа, скрита зад тези смешни розови очила, само върти глава и слуша вятъра. Много вятър има в тази книга - фучи и блъска, докато изрови болката и я запокити насред забравата, откъдето тя няма да се върне. Никога. Чудиш се защо са розовите очила - ами защото през тях светът е объл и мек, без остри ъгли и дори зелените богомолки са нежни и любящи.

Иван Вакрилов

224 pages, Paperback

Published January 1, 2022

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Половината сборник съдържа кратки разкази, някои от тях прозаични миниатюри от по страница, но прозата е качествена, смислена, чупеща жанровите рамки, засягаща както щекотливи социални теми (битието на хората с увреждания, на самотните майки...), така и вникваща в по-интимни, ала същевременно и общочовешки проблеми (любовта, приятелството...). Втората половина е заета от новела - "Селски туризъм", част 2, явно продължение на произведение от предния сборник на авторката Другата Елена - разкази и се оказа абсолютна раз-ко-шо-ти-я, с толкова симпатични и живи герои, че направо си ги представих във филм. Дори само заради нея бих ударил 10 звезди.

[Pepa · Rating 5 out of 5]

Горещо препоръчвам и тази книга на Елена Зелена Бърдарова - тя притежава рядък талант да разказва душата си. Всяко изречение е истинска човешка мисъл, всяка дума си тежи на мястото. Да затвориш едно четиво с усещането, че отваряш входната врата на дома си е безценно преживяване за четящия човек. Благодаря за толкова много хубавите разкази!

[Венета Топалова · Rating 5 out of 5]

Изключително уютна, човешка и топла. Много плаках, страдах и се смях с героите. За мен разказите винаги са били по- сложни като творби, с толкова малко думи, да кажеш толкова много.