What do you think?
Rate this book
Разхвърляните мисли на една пътуваща (в търсене на себе си) рошла
„- Казваше се Алисън.. - започна Белият заек, излегнал се на кушетката и кръстосал лапи. - Нейната приказка беше толкова много по - различна, че доста често ми се искаше да не се връщам в своята... Не обичаше чай, но беше пристрастена към бисквити с кисело мляко и то за вечеря! Което ме подсеща, че трябва да откажа сладкото, алкохола и романтичните филми”
Лесно е да започнеш да пишеш.
Всичко, което е нужно за една книга е в главата на твореца. Въображението му е достатъчно голямо, за да може да опише всичко, както си го представя и да го направи така, че един друг свят да се появи на мястото на реалността.
Всеки може да започне да пише, но да напишеш един наистина добър край - това не е никак лесна задача...
Започнах да се занимавам с писане, когато направих 15, като първоначално разказвах за любовта в най - чистата й форма, тъй като и аз бях малка, и представите ми за това чувство бяха съвсем различни, наивни дори. Докато растях, обаче, и виждах, усещах, и преживявах най - различни емоции (някои хубави, а други не чак толкова хубави) вижданията ми се промениха много и писането ми претърпя трансформация.
Бях преживяла възходи и падения, любовни връзки, и раздели, хубави мигове и разочарования, радости, и болки, които ми помогнаха за написването на „Рошлата” (име, което се появи доста по – късно), защото определено не исках да пиша само и просто за поредната „блудкава” любовна история.
(Разбира се не всяка приказка завършва с „Те заживяли дълго и щастливо”)
Разлиствайки страниците на времето видях един съвсем друг свят, в който крачехме заедно с Любовта. До момента, в който между нас не застанаха лъжите, лицемерието, изневерите, преструвките и още куп негативни неща, които преобръщаха човешкия свят, и не просто го преобръщаха, ами го и разрушаваха, опустошаваха дори...
Реших, че в книгата ми трябва да има от всичко, за да бъде интересна на хората, когато я четат. И тогава написаното претърпя първата си преработка.
Близо 5 години работа, придружена с временна загуба на желание за писане на каквото и да било. В последствие прочетох отново и признавам си - бях леко разочарована. Това беше моментът, в който за втори път преработих произведението си. Изчистих някои от написаните неща, махнах други такива, съчетах по няколко „глави” в една, пренаписах няколко истории и обемът на страниците отново намаля.
Тогава и името „Разхвърляните мисли на една пътуваща (в търсене на себе си) рошла” си дойде само (защото няма нищо случайно).
Лесно е да започнеш да пишеш.
Всичко, което е нужно за една книга е в главата на твореца. Въображението му е достатъчно голямо, за да може да опише всичко, както си го представя и да го направи така, че един друг свят да се появи на мястото на реалността.
Всеки може да започне да пише, но да напишеш един наистина добър край - това не е никак лесна задача...
Започнах да се занимавам с писане, когато направих 15, като първоначално разказвах за любовта в най - чистата й форма, тъй като и аз бях малка, и представите ми за това чувство бяха съвсем различни, наивни дори. Докато растях, обаче, и виждах, усещах, и преживявах най - различни емоции (някои хубави, а други не чак толкова хубави) вижданията ми се промениха много и писането ми претърпя трансформация.
Бях преживяла възходи и падения, любовни връзки, и раздели, хубави мигове и разочарования, радости, и болки, които ми помогнаха за написването на „Рошлата” (име, което се появи доста по – късно), защото определено не исках да пиша само и просто за поредната „блудкава” любовна история.
(Разбира се не всяка приказка завършва с „Те заживяли дълго и щастливо”)
Разлиствайки страниците на времето видях един съвсем друг свят, в който крачехме заедно с Любовта. До момента, в който между нас не застанаха лъжите, лицемерието, изневерите, преструвките и още куп негативни неща, които преобръщаха човешкия свят, и не просто го преобръщаха, ами го и разрушаваха, опустошаваха дори...
Реших, че в книгата ми трябва да има от всичко, за да бъде интересна на хората, когато я четат. И тогава написаното претърпя първата си преработка.
Близо 5 години работа, придружена с временна загуба на желание за писане на каквото и да било. В последствие прочетох отново и признавам си - бях леко разочарована. Това беше моментът, в който за втори път преработих произведението си. Изчистих някои от написаните неща, махнах други такива, съчетах по няколко „глави” в една, пренаписах няколко истории и обемът на страниците отново намаля.
Тогава и името „Разхвърляните мисли на една пътуваща (в търсене на себе си) рошла” си дойде само (защото няма нищо случайно).
152 pages, Paperback
Published September 8, 2022
1 person is currently reading
5 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
September 20, 2022
"Разхвърляните мисли на една пътуваща (в търсене на себе си) рошла" на Алисън Рейн е книга, запечатала съкровените разговори с душата и въпросите, които си струва да си задаваме периодично.
Прочетох я почти на един дъх, на моменти разговорът беше лек, издигащ, на моменти-тежък, като бреме което се опитваш да забравиш, че носиш. Но книгата ти отваря очите за тази тежест и ти помага да видиш, че само когато се осмелиш истински да видиш и погледнеш, можеш да се справиш с товара.
"Рошлата" ми зададе въпроси, които съзнателно или не, бях игнорирала. Но не спря дотук. Червеноскосата ме връщаше на земята (а колко трудно давам ухо за думите й), вълчицата ми показваше пътя напред, за който си струва да покажеш зъби и нокти, а нежната ми разказваше истории със смисъл, за да направи пътуването по-приказно. Четейки, понякога се надявах едната да надделее, друг път- да се замисли, да спре, чуе и усети и другата. А кои са те, може да разберете от книгата.
Дори в кратките текстове на "Рошлата" са запечатани силни думи, които не те оставят безразличен. Едни от тях, изтъкани от сблъсъка на "смразяваща тишина" и "велика музика" са: "Защото сърцето е в равновесие единствено върху острието на бръснача." А какво е бръснач? И как се изправяш на "ръба на себе си"?
Няма еднозначен отговор на тези въпроси, но равновесието на сърцето се крие някъде между "тогава, когато поемем риска да ни видят "силни в слабостите ни, смели в страховете ни, цели в пукнатините ни" и отговорите ни на запитванията: "колко голямо е доверието ти в себе си" и "колко струва да дадеш шанс на своя потенциал".
Книгата на Алисън Рейн е не просто знак, а напомняне да започнеш да правиш нещата, от които се страхуваш преди да си победил страха. Защото тогава победата е още по-сладка.
Усетих "Рошлата" като събеседник, с когото мога да говоря с часове и да се връщам към разговорите ни неограничен брой пъти.
Завършвам с един от любимите ми нейни въпроси:
"Колко често опитваш да намериш или получиш знак, вместо да започнеш? " и се надявам всеки да се осмелява малко повече след като прочете книгата.
Прочетох я почти на един дъх, на моменти разговорът беше лек, издигащ, на моменти-тежък, като бреме което се опитваш да забравиш, че носиш. Но книгата ти отваря очите за тази тежест и ти помага да видиш, че само когато се осмелиш истински да видиш и погледнеш, можеш да се справиш с товара.
"Рошлата" ми зададе въпроси, които съзнателно или не, бях игнорирала. Но не спря дотук. Червеноскосата ме връщаше на земята (а колко трудно давам ухо за думите й), вълчицата ми показваше пътя напред, за който си струва да покажеш зъби и нокти, а нежната ми разказваше истории със смисъл, за да направи пътуването по-приказно. Четейки, понякога се надявах едната да надделее, друг път- да се замисли, да спре, чуе и усети и другата. А кои са те, може да разберете от книгата.
Дори в кратките текстове на "Рошлата" са запечатани силни думи, които не те оставят безразличен. Едни от тях, изтъкани от сблъсъка на "смразяваща тишина" и "велика музика" са: "Защото сърцето е в равновесие единствено върху острието на бръснача." А какво е бръснач? И как се изправяш на "ръба на себе си"?
Няма еднозначен отговор на тези въпроси, но равновесието на сърцето се крие някъде между "тогава, когато поемем риска да ни видят "силни в слабостите ни, смели в страховете ни, цели в пукнатините ни" и отговорите ни на запитванията: "колко голямо е доверието ти в себе си" и "колко струва да дадеш шанс на своя потенциал".
Книгата на Алисън Рейн е не просто знак, а напомняне да започнеш да правиш нещата, от които се страхуваш преди да си победил страха. Защото тогава победата е още по-сладка.
Усетих "Рошлата" като събеседник, с когото мога да говоря с часове и да се връщам към разговорите ни неограничен брой пъти.
Завършвам с един от любимите ми нейни въпроси:
"Колко често опитваш да намериш или получиш знак, вместо да започнеш? " и се надявам всеки да се осмелява малко повече след като прочете книгата.
September 22, 2022
Книгата на Алисън Рейн е едно необикновено пътешествие. Тя отваря вратата и любезно кани читателя на разговор. От тези болезнено откровените между приятели, в които се свалят маските. Където остават на показ душите, които се впускат в самопризнания. В книгата има много мъдрост, чак на човек му идва да извади химикала и да си записва. Накрая я затваря с усещането, че е открил верен приятел и с извода, че търсенето продължава.
September 20, 2022
Книгата я очаквах дълго време. Когато разгърнах страниците се пренесох в един различен свят, чувах част от своите мисли, пътувах, а когато човек пътува е най-свободен. Загубвах се и се намирах...Книгата докосва душата ти, кара те да си задаваш въпроси и едновременно с това придобиваш сила...защото не е лек пътя на една пътуваща рошла
September 20, 2022
Книгата е невероятна! Докосна ме отвътре по начин забравен във времето. Едно различно време, запазило себе си само в най-скритото кътче на душата, което пазим само за нас самите. В книгата намерих част от себе си изгубена много отдавна. Изгубена ли е била, или оставена там за да я намеря в едно по-подходящо време...(някакси долавям гласа на рошлата).
September 20, 2022
Страхотна!
September 20, 2022
Това е една необикновенна книга с разтърсващ характер, събрала в себе си заряд от емоции, чувства и вдъхновения.
September 21, 2022
Благодаря ти ,че вървяхме заедно по пътя. Благодаря, че подреди хаотичните ми мисли. Успехи мила!
February 28, 2023
Прекрасно. Написано с душа и сърце. :)
Displaying 1 - 8 of 8 reviews