Мъчителният опит, трудностите и постиженията на една майка на момиче с аутизъм, споделени с намерението да бъдат в помощ на други родители в подобна ситуация.
Книгата се издава от семейството и приятелите в памет на авторката, жертва на Ковид епидемията.
Тя все още няма приятели, понякога се смее в метрото, гледайки клипове на телефона си, понякога плаче, когато има много хора и е шумно. Понякога е гневна и тъжна, но е много далеч от прогнозата, която получихме за нея преди 13 години. А прогнозата беше, че надали ще проговори, може би ще посещава помощно училище, ще ходи по улиците само придружавана от мен и баща си, никога няма да води самостоятелен живот.
Нашите странни деца остават още дълго с нас беззлобни, беззащитни и уязвими за света като малки таралежи без бодли. Ние ще ги пазим и закриляме до края на дните си. Такава е съдбата ни на родители на децата и младежите с аутизъм.
Ако моята история може да помогне на други майки на момичета със странно поведение и с неверни диагнози, това ще бъде като полъх на пеперудено крило върху везните на вярата и надеждата.
Препоръчвам силно на родители на деца с аутизъм - със, без диагноза или със сгрешена диагноза, не само за момичета, но и за момчета. Авторката е стигнала много далеч в материята, завършила е Магистратура по психология, правила е собствени проучвания на английски език, борила се е с образователната и здравна системи в България. От любов към дъщеря си.
Темата е подкрепена с много научни факти (включително и за нормалното развитите на невротипичните деца), връзката между имунната и храносмилателните системи, разкази от личен опит с голяма изчерпателност и практична насоченост.
Аутизмът не е болест. Той е разстройство на личността, базирано на различно възпремане на света и социално взаимодействие. Много деца (със синдром на Аспергер или високофункциониращ аутизъм, които са в спектъра), обикновено са с интелект над средното ниво. Едва 30% от децата аутисти не развиват реч,а не както е общото мнение, че никой от тях не проговаря и че са 100% затворени в своя си свят. Аутистичните деца са искрени, лоялни, отдадени и много осъзнати. Такива остават и като възрастни.
Като недостатъци мога да посоча не много ясното разграничаване на главите и темите, повторения на определена информация и лично моето затруднение да прочета научната част, но проблемът тук е само мой, защото бях принудена да прочета бързо книгата и нямах време да осмисля и преработя информацията. Най-вероятно ще се връщам да предпрочитам някои пасажи.
Бисера Мицева, тази жена с главно Ж. Почувствах я толкова близка! Тъгувам за нея като за човек, когото съм познавала и обичала. Искаше ми се да се свържа с нея, но за съжаление, това вече е невъзможно. Светла да е паметта ѝ. И със сигурност е постигнала много, само с написването на тази книга.
Препоръчвам "Аутизъм с лице на момиче" на всеки, който се интересува от аутистичните разстройства, независимо дали от лична, професионална или социална гледна точка. Защото колкото повече хора разбират и приемат различните , толкова по-добре за всички нас като общество.
Не бях сигурна дали книгата ще ми допадне,но тя ме помете. Смятам,че трябва да се прочете от родители, учители, медици и всеки един гражданин , защото това е книга, която ви кара да се поставите на мястото на родител на дете с аутизъм и на самото дете. И да разберете,че това не е каприз, и никой не е застрахован. Книгата почива върху медицински закючения и постижения, както и върху личния опит на авторката. Повече споделям във видеото си : https://www.youtube.com/watch?v=COS7J...