Какво значи да си герой? Какво значи ти и хората край теб да сте свободни? Кое нещо е по-добре да се прави с перо и кое - с оръжие, например сабя? С какви другари би искал да замръкнеш в Балкана, ако си четник? Какъв трябва да бъдеш, за да си герой като Раковски? Един разговор между Марин Бодаков и неговия 9-годишен приятел Андрей Младенов.
Марин Бодаков е български поет и журналист. Роден е на 28 април 1971 г. във Велико Търново. През 1994 г. завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1997 до 2000 г. работи в сп. „Български месечник“. От 2000 г. завежда отдел Литература на вестник „Култура“. Съветник по въпросите на културата в Кабинета на Председателя на Народното събрание (2006-2009) и старши асистент по жанрове в печата, публицистиката и художествената критика в Катедра „Печат и книгоиздаване“ на ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“. Постоянен член на жури на есеистичния конкурс „Цв. Стоянов“. Женен е за преводачката Зорница Христова, с две дъщери — Анна (2003) и Ния (2011).
С много обич към Марин и Зори, че и към Ясен Григоров, очаквах тази книжка, която звучеше повече от вълнуващо. Мислех, че никога няма да я намеря, защото тя не се продава, няма написан издател (може би Столична община?) или дори ISBN, но за късмет попаднах на нея в Читалнята. Може би очакванията ми бяха твърде големи, но изпълнението не ми допадна изяло - харесва ми съвременния разговор между Марин и Андрейко и разказът в разказа, харесаха ми илюстрациите, но не ми допадна разпокъсаността на историята и в крайна сметка липсата на цялостен разказ за Раковски (мисля, че беше недостатъчен за дете), не ми допадна как бяха изведени ключовите точки един вид като урок, който да научим, и определено не ми хареса последната част със стихове и писания на съвременници и други коментатори. Последното ми стоеше абсолютно ненужно пришито. Въпреки това книжката е много ценна и се радвам, че я има, за да говорим за великите личности отвъд клишетата (макар че другото, което не ми хареса, е, че бая клишета имаше :-)).