3,5 ⭐️
По принцип не чета трилъри, но анотацията на тази книга ми хвана окото, освен това ми беше препоръчана от самия издател, така че нямаше как да не я захвана.
Действието се развива бързо и динамично, самата книга е кратка, два големи бонуси на тази книга. Романът ни отвежда в изоставен затвор, част от който е реновиран и превърнат в детски център (и на мен ми изглеждаше фантастично, но се оказва наистина съществуващо място в Англия), а главната ни героиня с огромно нежелание отива там, заедно с по-малките си брат и сестра. За нейно нещастие приятелите ѝ много обичат да ѝ възлагат предизвикателства, а фактът, че е в изоставен затвор е просто перфектната възможност за още едно такова.
Ния се впуска в разглеждане на затвора, а малката ѝ сестра я следва, първоначално без нейното знание. Оттам историята ни превежда през страх и отчаяние, показва ни лудостта на човешкия мозък. Но няма да ви разказвам повече от сюжета, ако случайно решите да прочетете книгата.
Ния е странен главен герой - водена от своята необходимост да бъде харесване от популярните деца в училище, тя им угажда както намери и забравя за собственото си добруване, което в крайна сметка я отвежда и в изоставения затвор. На моменти ми идваха в повече нещата, които правеше, за да се хареса, бяха ми нелогични, но пък наистина ме накараха да се замисля колко далече би стигнал човек, за да се хареса на другите. Ния също си задава този въпрос и то многократно и въпреки това продължаваше напред. Накрая ми хареса нейното израстване като герой и това, че любовта ѝ към сестра ѝ се оказа по-силна от желанието да бъде част от свитата на Оливия.
От другата страна е именно Оливия - популярното момиче, което всички искат да бъдат. Интересен персонаж, но повърхностно написан - няма никаква мотивация зад действията ѝ, персонажът ѝ не беше разгърнат на 100% според мен. Наистина добър пример за извратеността на човешкия мозък, на моменти даже твърде много. Именно това ме отблъскваше понякога - трудно ми бе да си представя, че Оливия, Скот, Макс и Клоуи са 16-годишни деца, които са способни на нещата, които извършват. Затова и често забравях, че героите всъщност са тийнейждъри и за тях това е “забавление”.
Като цяло това е критиката ми към книгата, единственото нещо, което ще добавя е, че за мен епилогът не беше добър - не смятам, че тази книга трябваше да завършва с отворен край, но щом авторът е преценил, че има какво още да каже в тази история, то нека така да бъде. С удоволствие ще погледна и други книги на този автор. ☺️