What do you think?
Rate this book
Сърце
Роман, който носи магията на „Глина“, но тупти със собствен пулс.
„Сърце“ е история за онова, което държи всички ни цели.
Годината е 1243. Високо горе на каменния зид в крепостта Чèрвен два зара политат към черното небе, за да преобърнат пет живота. За Витол залогът е ясен. Предложил го е сам – загуби ли, спечелил е смъртта си. А тя повлича в бездната след него съдбите на жена му Добрана и сина му Хвала. И бавно копае капан за победилия в играта, чиято власт се оказва безсилна. На пътя на зара може да застане единствено вярата на един монах, който търси Бога в себе си. И любовта, с която всеки се ражда.
Вътре в сърцето ти има скришна стаичка.
Влез в нея и заключи вратата.
Стъпвайки на исторически факти, детайлно проучени географски местности, писмени извори и ръкотворни творби, „Сърце“ повежда назад към годините след царуването на Йоан Асен II.
Белязан от нестабилност във властта, това е и период на заздравяване на вярата, на търсене и тайнства. Тайнство търсят и героите – чудо, което ще ги спаси. За да го открият, ще сплетат съдбите си и с нишките им ще притеглят читателя. Защото чудото ни се явява само в очите на другите.
„Сърце“ е история за онова, което държи всички ни цели.
Годината е 1243. Високо горе на каменния зид в крепостта Чèрвен два зара политат към черното небе, за да преобърнат пет живота. За Витол залогът е ясен. Предложил го е сам – загуби ли, спечелил е смъртта си. А тя повлича в бездната след него съдбите на жена му Добрана и сина му Хвала. И бавно копае капан за победилия в играта, чиято власт се оказва безсилна. На пътя на зара може да застане единствено вярата на един монах, който търси Бога в себе си. И любовта, с която всеки се ражда.
Вътре в сърцето ти има скришна стаичка.
Влез в нея и заключи вратата.
Стъпвайки на исторически факти, детайлно проучени географски местности, писмени извори и ръкотворни творби, „Сърце“ повежда назад към годините след царуването на Йоан Асен II.
Белязан от нестабилност във властта, това е и период на заздравяване на вярата, на търсене и тайнства. Тайнство търсят и героите – чудо, което ще ги спаси. За да го открият, ще сплетат съдбите си и с нишките им ще притеглят читателя. Защото чудото ни се явява само в очите на другите.
376 pages, Paperback
Published October 11, 2022
96 people are currently reading
1118 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 131 reviews
November 20, 2022
Когато разбрах, че „Сърце“ е новата книга на Виктория Бешлийска реших, че ще отложа прочита и по две основни причини – 1. Страшно много харесах „Глина“ и ме глождеше съмнение дали и втората и книга ще е толкова добра, 2. времевата рамка на романа, ситуирана в Средновековието, както и религиозната тематика силно ме притесниха. Не бях сигурна дали точно сега ми се чете за точно това време по тема, която не ми е особено интересна и не ме вълнува.
Така се случи, че на представянето на книгата имах възможност да се запозная с мотивите на авторката да напише тази история, да си поговорим за кратко и да ме омая със своите благи думи и магнетизъм. Истинско удоволствие е да слушаш Виктория Бешлийска да говори! Малко след това „Сърце“ беше избрана за книга на месеца в един от литературните клубове, в които участвам.
Притесненията ми са били абсолютно неоснователни, защото книгата ме поведе със силата на буйна река и успях да се влюбя в нея. Прочетох я само за два дни. Не исках да я оставям, трябваше да разбера какво ще се случи с Добрана, Хвала, Горд, трябваше да приключа прочита и, защото четях със свито сърце…
Няма да ви разказвам за сюжета и колко красиво е написан романа – ако сте чели „Глина“ знаете за какво говоря. Само ще отбележа, че историята на Добрана успя да ме смири… Уникален образ е изградила авторката – пълнокръвен и истински. Успях да усетя всяка нейна емоция, а след края съм просто притихнала.
Така се случи, че на представянето на книгата имах възможност да се запозная с мотивите на авторката да напише тази история, да си поговорим за кратко и да ме омая със своите благи думи и магнетизъм. Истинско удоволствие е да слушаш Виктория Бешлийска да говори! Малко след това „Сърце“ беше избрана за книга на месеца в един от литературните клубове, в които участвам.
Притесненията ми са били абсолютно неоснователни, защото книгата ме поведе със силата на буйна река и успях да се влюбя в нея. Прочетох я само за два дни. Не исках да я оставям, трябваше да разбера какво ще се случи с Добрана, Хвала, Горд, трябваше да приключа прочита и, защото четях със свито сърце…
Няма да ви разказвам за сюжета и колко красиво е написан романа – ако сте чели „Глина“ знаете за какво говоря. Само ще отбележа, че историята на Добрана успя да ме смири… Уникален образ е изградила авторката – пълнокръвен и истински. Успях да усетя всяка нейна емоция, а след края съм просто притихнала.
October 31, 2022
В началото ми беше непоносимо тежка, направо смазваща - късаше ми се сърцето на всяка страница. Оставих сякаш част от мен в нея, в тази дълбока история за обичта, за вярата, за теглото, всички те намерили убежище в човешкото сърце.
November 12, 2022
Речникът ми е беден, светогледът тесен. Не мога да опиша, колко голям е този роман. Препоръчвам го на всички българи. Не трябва да се чете за “Сърце”. Трябва да отвориш сърцето си за цялата магия.
September 30, 2023
“Благословен съм от теб, майко. Майката и Бога са едно. Ти и Той сте неделими, както аз съм неделим от теб […] От твоето зрънце надежда съм поникнал.”
“Човешката воля е в грешките, Божията - в просветлението от тях.”
Чаках новата книга на Виктория Бешлийска от мига, в който затворих “Глина” преди две години и половина. “Глина” бе една рядка находка, защото вълнението, което предизвика у мен, надхвърляше сюжета и посланията ѝ. Тя беше среща с един нов и неповторим глас в българската литература, който аз винаги ще искам да чувам отново и отново.
В “Сърце” Виктория Бешлийска извършва един писателски подвиг, който ме остави съвсем без думи. Романът е привидно исторически, но с четенето бързо се преобразява в един трудно определим фислософски труд, написан с нежност и разбиране, с такава грижа за думите и душата, че за мен беше трудно да го чета като художествена литература. Във време, в което всички сме съвсем отдалечени от духовното и религиозното, от чистата вяра и упование в Бог, “Сърце” идва, за да предаде пътя на опрощението и пречистващата сила на молитвата по начин, по който може да ни достигне. Героите в романа намират в себе си силата и упованието да отворят сърцата си и за болката, и за надеждата и така извървяват своя път до Божията милост.
Дори за непоправимите злини, за грешните сърца, в които вместо любов има злост и чернилка, има път към избавлението. Лудостта не е наказание, а милост, която да отвори очите на грешника, да му дари моментната утеха, щом той е неспособен да достигне мира на разкаянието и опрощението.
Имаше моменти в книгата, които трудно понесох. На места ми се доплака, заради тежкия избор и безизходицата, пред които бе изправена Добрана. Няма сърце, което да не е съпричастно към нейната мъка. Няма майка, която да не я заболи душата от нея. Но не по-малко трудно бе за мен да премина през пътя ѝ натам и да го приема, защото той е толкова чужд и непонятен за нас днес. Чудя се дали смирението и покаянието изобщо са ни по силите. Добрана вини Бог, а ние го отхвърляме изцяло. Гордеем се с атеизма си и търсим щастие, изискваме го дори. Човещината ни често е в недостатъците и грешките и по-рядко - в добротата. Ако поискаме да възвисим душата си, вярваме, че пътят по-скоро е във възвисяването на “аз”-а, отколкото в смиряването му. Всичко това е историческо обусловено, но все пак ме кара да се питам само лудостта ли е нашият шанс за избавление. Тези мисли направиха книгата тежка за мен. И когато на края всичко олеква и читателят успява да си поеме дъх заедно с Добрана, остава едно глождещо усещане, че не сме достойни за него.
Няма как да не спомена и езика. Често обсъждам с познати как езикът ни не се развива, препълваме го с чуждици и после им се гневим, но в същото време липсва едно ядро на интелектуален труд, който да върви с темповете на развитие на света и да ги отразява в езика.
Виктория Бешлийска има огромен принос за развититето на езика ни като обръща погледа ни назад и ни припомня колко богат и благозвучен е. Тя борави майсторски с позабравени думи и архаизми и ги вплита умело в историята, връщайки ни едно от нехайство изгубено богатство. Винаги ми е интересно да чета отзивите за нейните книги и коментарите за публикациите ѝ в “По дирите на думите”, защото там е много явно отражението на този неин труд - всеки пише малко по-богато, малко по-красиво, използва думи, които за които иначе рядко би се досетил. Даже ритъмът на езика се променя. Така и със “Сърце”. В началото изреченията малко спъват, думите прекалено много искат внимание. Но постепенно ги припознаваме, спомняме си и тогава става истинската магия.
Благодаря искрено и на автора, и на издателството за “Сърце”, което така тихо и нежно преобразява душата!
“Човешката воля е в грешките, Божията - в просветлението от тях.”
Чаках новата книга на Виктория Бешлийска от мига, в който затворих “Глина” преди две години и половина. “Глина” бе една рядка находка, защото вълнението, което предизвика у мен, надхвърляше сюжета и посланията ѝ. Тя беше среща с един нов и неповторим глас в българската литература, който аз винаги ще искам да чувам отново и отново.
В “Сърце” Виктория Бешлийска извършва един писателски подвиг, който ме остави съвсем без думи. Романът е привидно исторически, но с четенето бързо се преобразява в един трудно определим фислософски труд, написан с нежност и разбиране, с такава грижа за думите и душата, че за мен беше трудно да го чета като художествена литература. Във време, в което всички сме съвсем отдалечени от духовното и религиозното, от чистата вяра и упование в Бог, “Сърце” идва, за да предаде пътя на опрощението и пречистващата сила на молитвата по начин, по който може да ни достигне. Героите в романа намират в себе си силата и упованието да отворят сърцата си и за болката, и за надеждата и така извървяват своя път до Божията милост.
Дори за непоправимите злини, за грешните сърца, в които вместо любов има злост и чернилка, има път към избавлението. Лудостта не е наказание, а милост, която да отвори очите на грешника, да му дари моментната утеха, щом той е неспособен да достигне мира на разкаянието и опрощението.
Имаше моменти в книгата, които трудно понесох. На места ми се доплака, заради тежкия избор и безизходицата, пред които бе изправена Добрана. Няма сърце, което да не е съпричастно към нейната мъка. Няма майка, която да не я заболи душата от нея. Но не по-малко трудно бе за мен да премина през пътя ѝ натам и да го приема, защото той е толкова чужд и непонятен за нас днес. Чудя се дали смирението и покаянието изобщо са ни по силите. Добрана вини Бог, а ние го отхвърляме изцяло. Гордеем се с атеизма си и търсим щастие, изискваме го дори. Човещината ни често е в недостатъците и грешките и по-рядко - в добротата. Ако поискаме да възвисим душата си, вярваме, че пътят по-скоро е във възвисяването на “аз”-а, отколкото в смиряването му. Всичко това е историческо обусловено, но все пак ме кара да се питам само лудостта ли е нашият шанс за избавление. Тези мисли направиха книгата тежка за мен. И когато на края всичко олеква и читателят успява да си поеме дъх заедно с Добрана, остава едно глождещо усещане, че не сме достойни за него.
Няма как да не спомена и езика. Често обсъждам с познати как езикът ни не се развива, препълваме го с чуждици и после им се гневим, но в същото време липсва едно ядро на интелектуален труд, който да върви с темповете на развитие на света и да ги отразява в езика.
Виктория Бешлийска има огромен принос за развититето на езика ни като обръща погледа ни назад и ни припомня колко богат и благозвучен е. Тя борави майсторски с позабравени думи и архаизми и ги вплита умело в историята, връщайки ни едно от нехайство изгубено богатство. Винаги ми е интересно да чета отзивите за нейните книги и коментарите за публикациите ѝ в “По дирите на думите”, защото там е много явно отражението на този неин труд - всеки пише малко по-богато, малко по-красиво, използва думи, които за които иначе рядко би се досетил. Даже ритъмът на езика се променя. Така и със “Сърце”. В началото изреченията малко спъват, думите прекалено много искат внимание. Но постепенно ги припознаваме, спомняме си и тогава става истинската магия.
Благодаря искрено и на автора, и на издателството за “Сърце”, което така тихо и нежно преобразява душата!
October 31, 2022
Да имаш очи, за да видиш чудото.
Да имаш сърце, което да обича безгранично.
Да имаш вяра, за да се спасиш.
Да имаш сърце, което да обича безгранично.
Да имаш вяра, за да се спасиш.
October 12, 2022
Втората книга на Виктория Бешлийска е още по-магична от първата, което ме кара да вярвам и да се надявам, че има още много да четем от авторката. Зад прекрасно разказаната история вървят множество нишки, които читателят може да улови или не, според собствените си предпочитания и помисли. За ме книгата беше лековита, а заглавието Сърце, дори сега когато го изписвам, ме кара да потръпвам. Благодаря за удоволствието и частицата човещина, а защо не и душа, които получих.
September 14, 2024
Прочетох "Сърце" още през 2022г и като си гледам ревюто от тогава, а и помня, явно много съм я харесала. Проблемът е,че 2 години по-късно, основното, което си спомням от нея е онзи елемент на християнско фентъзи, който не ми допадна особено и ми развали общото усещане...
October 16, 2022
Дойде време да си поговорим за "Сърце". Роман, който разголва човешката душа, за да стигне до нейната сърцевина - до онази първична сила, която движи всичко и придава смисъл.
"Сърце" е история, която сякаш те поглъща. В нея се долавя една вглъбеност, която насочва мислите навътре, и фокусирайки се върху личността и това, в което тя вярва, се извеждат истини – толкова универсални, колкото и субективни. Виктория Бешлийска отново завърта колелото на времето, като този път ни връща в Средновековна България и разказва за пукнатините в държавността след смъртта на Иван Асен II, но и за разцвета на духовността, в която мнозина намират утеха и опора. В книгата следваме стъпките на една же��а, която търси смисъл и посока след поредния земетръс в нейния живот; на един болярин, който властва чрез страх и сила и се задушава в завистта си; на един монах, който моли за опрощение на греховете си.
Още за романа може да прочетете в блога.
"Сърце" е история, която сякаш те поглъща. В нея се долавя една вглъбеност, която насочва мислите навътре, и фокусирайки се върху личността и това, в което тя вярва, се извеждат истини – толкова универсални, колкото и субективни. Виктория Бешлийска отново завърта колелото на времето, като този път ни връща в Средновековна България и разказва за пукнатините в държавността след смъртта на Иван Асен II, но и за разцвета на духовността, в която мнозина намират утеха и опора. В книгата следваме стъпките на една же��а, която търси смисъл и посока след поредния земетръс в нейния живот; на един болярин, който властва чрез страх и сила и се задушава в завистта си; на един монах, който моли за опрощение на греховете си.
Още за романа може да прочетете в блога.
May 12, 2023
Виктория Бешлийска е любимата ми българска писателка и я определям като вълшебница на думите. Има таланта да ги селектира, грижливо да ги намества до последно съзвучие и да ги съчетава в изреченията, главите, книгите си като скъпоценни накити.
Така и "Сърце" разказва с позабравени думи за една отминала България, която възкръсва из страниците. 1240 година не ми се струваше далечна, терзанията на героите не ми бяха чужди и нелогични. Намествах се удобно из живота на Добрана и колкото повече напредваха с годините ѝ, толкова по-плътна ми се струваше тя.
Първата част на книгата ми беше изключително тежка за четене, темите, особено свързани с децата, ми бяха почти неприятни. Това цялото усещане за тягост остана да лежи върху моето собствено сърце до края на романа, въпреки мелодичността, магията на българския бит и финала на романа
Иначе - много история и много майсторство са се преплели в подреждането на това "Сърце". Искрено съм впечатлена от работата и благоговея пред таланта на Виктория Бешлийска.
Сега ми се пътува към Русенското Поломие, някой с мен? ♡
Така и "Сърце" разказва с позабравени думи за една отминала България, която възкръсва из страниците. 1240 година не ми се струваше далечна, терзанията на героите не ми бяха чужди и нелогични. Намествах се удобно из живота на Добрана и колкото повече напредваха с годините ѝ, толкова по-плътна ми се струваше тя.
Първата част на книгата ми беше изключително тежка за четене, темите, особено свързани с децата, ми бяха почти неприятни. Това цялото усещане за тягост остана да лежи върху моето собствено сърце до края на романа, въпреки мелодичността, магията на българския бит и финала на романа
Иначе - много история и много майсторство са се преплели в подреждането на това "Сърце". Искрено съм впечатлена от работата и благоговея пред таланта на Виктория Бешлийска.
Сега ми се пътува към Русенското Поломие, някой с мен? ♡
October 17, 2022
Роман написан с вяра, любов към думите и историята с чисто сърце, и с живи образи, които ме плениха. “Сърце” диша свой живот и ще влезе в сърцата на читателите със сигурност! Адмирации за Виктория Бешлийска!!!
May 25, 2023
Виктория Бешлийска ме впечатли още с „Глина“, а сега със„Сърце“ затвърди статуса си на писател, който аз ще следя, с удоволствие ще чета и който ми представя истории, които ме пленяват от първата страница.
И въпреки че, ако трябва да сравнявам двата романа на авторката, определено „Глина“ ми хареса повече, но „Сърце“ също успя да ме завладее с магията си, с атмосферата, която Виктория Бешлийска пресъздава и с езика, който буквално ме топли.
„Сърце“ е история за вярата, както в Бог, така и в себе си. Книга, която ни показва, че за да намериш щастието понякога трябва да се смириш, да се обърнеш към себе си и да поспреш за минута. Да се отделиш от светския живот, а да обърнеш внимание на по-важните неща около теб.
Може би „Глина“ ми хареса повече, защото тук определено беше наблегнато доста повече на религията, което на мен не ми се понрави. И ако в първата половина на книгата ми беше любопитно да проследя историята на героите, как животите им се преплитат и пред мен като читател бяха поставени различни ситуации, които аз трябваше да оценя дали са морални за мен, то във втората част на романа, леко ми доскуча, защото той бе повече за вътрешния свят на Добрана и в крайна сметка нейната вяра.
Но най-хубавото нещо в книгата е писането на Виктория Бешлийска. Неслучайно още в ревюто си за „Глина“ я сравних с Елин Пелин. За мен тя владее магията на думите и може да те пренесе на всяко едно място във всяко едно време. Аз преживявах всичко с Добрана – нейните най-тъжни моменти, това как меси хляб, за да оцелее или страда за своя син. Бешлийска успя да ме накара да се вълнувам с нейните герои и наистина да ми пука как ще свърши тази история. Всички сюжети, които е в плела в този роман, са в прекрасна симбиоза, а ти само трябва да се оставиш и да се потопиш в магията на книгата.
За финал ще обобщя, че препоръчвам „Глина“ и „Сърце“ с две ръце на всички читатели. За жалост, според мен, много хора не четата Виктория Бешлийска, защото си мислят, че получат история в стил „Стопанката на Господ“, но повярвайте ми .. нейните книги са много по-добри.
След такива книги си казвам, че наистина има страхотни български автори, за които много повече и по-често трябва да си говорим. :)
И въпреки че, ако трябва да сравнявам двата романа на авторката, определено „Глина“ ми хареса повече, но „Сърце“ също успя да ме завладее с магията си, с атмосферата, която Виктория Бешлийска пресъздава и с езика, който буквално ме топли.
„Сърце“ е история за вярата, както в Бог, така и в себе си. Книга, която ни показва, че за да намериш щастието понякога трябва да се смириш, да се обърнеш към себе си и да поспреш за минута. Да се отделиш от светския живот, а да обърнеш внимание на по-важните неща около теб.
Може би „Глина“ ми хареса повече, защото тук определено беше наблегнато доста повече на религията, което на мен не ми се понрави. И ако в първата половина на книгата ми беше любопитно да проследя историята на героите, как животите им се преплитат и пред мен като читател бяха поставени различни ситуации, които аз трябваше да оценя дали са морални за мен, то във втората част на романа, леко ми доскуча, защото той бе повече за вътрешния свят на Добрана и в крайна сметка нейната вяра.
Но най-хубавото нещо в книгата е писането на Виктория Бешлийска. Неслучайно още в ревюто си за „Глина“ я сравних с Елин Пелин. За мен тя владее магията на думите и може да те пренесе на всяко едно място във всяко едно време. Аз преживявах всичко с Добрана – нейните най-тъжни моменти, това как меси хляб, за да оцелее или страда за своя син. Бешлийска успя да ме накара да се вълнувам с нейните герои и наистина да ми пука как ще свърши тази история. Всички сюжети, които е в плела в този роман, са в прекрасна симбиоза, а ти само трябва да се оставиш и да се потопиш в магията на книгата.
За финал ще обобщя, че препоръчвам „Глина“ и „Сърце“ с две ръце на всички читатели. За жалост, според мен, много хора не четата Виктория Бешлийска, защото си мислят, че получат история в стил „Стопанката на Господ“, но повярвайте ми .. нейните книги са много по-добри.
След такива книги си казвам, че наистина има страхотни български автори, за които много повече и по-често трябва да си говорим. :)
October 30, 2022
Вече бе издадена и в видях на витрината на книжарницата, край която минавам всеки ден. Но си казах - не, ще почакам, не сега. Някак я усетих тази книга само по корицата. Не я купих, а обикновено не се колебая, трупам в библиотеката си всяка желана книга!
Успокоих душата си(преживях малка смърт-душевна, нравствена, психическа) и взех книгата от майка ми. Нямах идея какъв е сюжетът, знаех, че и е дошло времето или по- скоро, моето време бе настъпило. Знам, че Виктория Бешлийска е абсолютен художник в използването на красиви български думи и си казах, поне ще заситя речника си. Отворих страницата и потънах в една душевна мекота, спокойствие и буквално прераждане на духа. Тази история бръкна в моя тайник и ме подреди! Добрана ми показа пътя на себе опрощаването , Тих ми напомни, че вярвата е целебна и могъща сила(вярата в самата мен и силта ми), Горд ми напомни, че нищо човешко не ми е чуждо, Хвала отвори очите ми , за децата ми, да разбера какво изпитват, Йоан хвърли семето на надеждата у мен, всеки герой ми показа, насочи ме, по- дълбоко в мен самата и ми показа, че смирението не е слабост, вярата не е само в църквата, любовта е всеобхватна, прошката е велик жест, първо към самите нас, после към другите! Природата е равновесие, а ние сме част от нея, умението да приемем и слънцето и бурите е някъде скрито в нас, при някой дълбоко при други не! Преродих се в тази история! Не бих си позволила д а оставя толкова лични впечатления от книга тук, но така я усетих! Съдбата не бива да се насилва, тя идва в най- правилния момент, трудностите са изпитания за духа и мисълта! Благодаря на авторката за огромния труд, който е положила , за да стигне този роман до нас! Вярвам и ще продължа да вярвам в чудесата на българската история, докато има такива автори, които с лекота успяват да възродят и възкресят актуални теми от преди 800 години! Благодаря!
Успокоих душата си(преживях малка смърт-душевна, нравствена, психическа) и взех книгата от майка ми. Нямах идея какъв е сюжетът, знаех, че и е дошло времето или по- скоро, моето време бе настъпило. Знам, че Виктория Бешлийска е абсолютен художник в използването на красиви български думи и си казах, поне ще заситя речника си. Отворих страницата и потънах в една душевна мекота, спокойствие и буквално прераждане на духа. Тази история бръкна в моя тайник и ме подреди! Добрана ми показа пътя на себе опрощаването , Тих ми напомни, че вярвата е целебна и могъща сила(вярата в самата мен и силта ми), Горд ми напомни, че нищо човешко не ми е чуждо, Хвала отвори очите ми , за децата ми, да разбера какво изпитват, Йоан хвърли семето на надеждата у мен, всеки герой ми показа, насочи ме, по- дълбоко в мен самата и ми показа, че смирението не е слабост, вярата не е само в църквата, любовта е всеобхватна, прошката е велик жест, първо към самите нас, после към другите! Природата е равновесие, а ние сме част от нея, умението да приемем и слънцето и бурите е някъде скрито в нас, при някой дълбоко при други не! Преродих се в тази история! Не бих си позволила д а оставя толкова лични впечатления от книга тук, но така я усетих! Съдбата не бива да се насилва, тя идва в най- правилния момент, трудностите са изпитания за духа и мисълта! Благодаря на авторката за огромния труд, който е положила , за да стигне този роман до нас! Вярвам и ще продължа да вярвам в чудесата на българската история, докато има такива автори, които с лекота успяват да възродят и възкресят актуални теми от преди 800 години! Благодаря!
November 14, 2022
Току що приключих романа „Сърце” или той ме приключи?! Не съм сигурна.
Каквото и да ви разкажа за това свое пътешествие из дебрите на красивите, звучни и навярно забравени български слова ще е малко. Всеки трябва да го изживее, за да го разбере.
Авторката има неповторим и уникален стил на разказвач и боравене с думите. Умее да те събуди , разклащайки те здраво за раменете и да те държи ококорен до самия финал. Книгата те хваща за сърцето, което подскача високо в гърлото и не можеш да преглътнеш, сякаш буца вещаеща сълзи се е загнездила там.
Книгата е тежка, няма да ви лъжа, но това предполагам го очаквате с оглед времето, в което се развива историята, а именно труден и неблагоприятен исторически период за българската държава. Тежка е в емоционален план. Въпреки това се чете леко, гладко и бързо. „Сърце” е своеобразен прочит на човещината във всички нейни аспекти и прелестно светли, и уродливо грозни. Същевременно засяга много от важните теми в живота, които са залегнали и в посланията на Библията. Една история за вярата, човешкия дух, силата, волята, надеждата, отчаянието, черното и бялото на човешките души, които уж напълно различни, понякога са безумно близки. За невидимите и вечни нишки, които нашите сърца сами предат, за да свържат съдбите ни в безкрая. Романът разказва битието на обикновения българин от онова време с необикновените му ценности, качества и начин на мислене.
Лично за мен освен прям и на моменти брутално реалистичен този роман е и изключително философски. Събужда много въпроси, размисли и чувства. Трудно четейки го би останал безразличен, дори и да не ти хареса като история или начин на писане. Сърцето е главното действащо лице в книгата. Като нещо огромно, в което се сбира всичко. „Колко обширно бе човешкото сърце, какъв огромен и тежък съсъд, изпълнен със самозаблуда и откровения, печал и кротка радост."
Многослойното човешко сърце и неговите повели в различни тленни борби, битки и случаи, в което единственото, което нивга не умира е надеждата. „…никога преди това тя не се бе питала какво е надеждата. Знаеше, че я носи с всеки свой нов живот, както се носи риза на гърба, пък макар и единствената, която човек има. Ала чувстваше, че надеждата е повече от това – неизкоренима като душата, която си отива чак след смъртта. Затова отвърна:
- Туй е да знаеш, че в сърцето ти е зарито малко зрънц��, от което ще поникне нещо хубаво и благо.”
А вярата прави чудеса с обикновени хора, които после ще превръщат в легенди и сказания, предавани от уста на уста, за да достигнат нашето съвремие.
В тази книга има всичко – чистотата на майчината душа, силата на женския дух, лицемерното набожие на някои свети лица, устоите на непоклатимата вяра, съмненията, страховете, чернилките, които глозгат душите ни. Единственото, което липсва е малодушие и повърхностност.
Каквото и да ви разкажа за това свое пътешествие из дебрите на красивите, звучни и навярно забравени български слова ще е малко. Всеки трябва да го изживее, за да го разбере.
Авторката има неповторим и уникален стил на разказвач и боравене с думите. Умее да те събуди , разклащайки те здраво за раменете и да те държи ококорен до самия финал. Книгата те хваща за сърцето, което подскача високо в гърлото и не можеш да преглътнеш, сякаш буца вещаеща сълзи се е загнездила там.
Книгата е тежка, няма да ви лъжа, но това предполагам го очаквате с оглед времето, в което се развива историята, а именно труден и неблагоприятен исторически период за българската държава. Тежка е в емоционален план. Въпреки това се чете леко, гладко и бързо. „Сърце” е своеобразен прочит на човещината във всички нейни аспекти и прелестно светли, и уродливо грозни. Същевременно засяга много от важните теми в живота, които са залегнали и в посланията на Библията. Една история за вярата, човешкия дух, силата, волята, надеждата, отчаянието, черното и бялото на човешките души, които уж напълно различни, понякога са безумно близки. За невидимите и вечни нишки, които нашите сърца сами предат, за да свържат съдбите ни в безкрая. Романът разказва битието на обикновения българин от онова време с необикновените му ценности, качества и начин на мислене.
Лично за мен освен прям и на моменти брутално реалистичен този роман е и изключително философски. Събужда много въпроси, размисли и чувства. Трудно четейки го би останал безразличен, дори и да не ти хареса като история или начин на писане. Сърцето е главното действащо лице в книгата. Като нещо огромно, в което се сбира всичко. „Колко обширно бе човешкото сърце, какъв огромен и тежък съсъд, изпълнен със самозаблуда и откровения, печал и кротка радост."
Многослойното човешко сърце и неговите повели в различни тленни борби, битки и случаи, в което единственото, което нивга не умира е надеждата. „…никога преди това тя не се бе питала какво е надеждата. Знаеше, че я носи с всеки свой нов живот, както се носи риза на гърба, пък макар и единствената, която човек има. Ала чувстваше, че надеждата е повече от това – неизкоренима като душата, която си отива чак след смъртта. Затова отвърна:
- Туй е да знаеш, че в сърцето ти е зарито малко зрънц��, от което ще поникне нещо хубаво и благо.”
А вярата прави чудеса с обикновени хора, които после ще превръщат в легенди и сказания, предавани от уста на уста, за да достигнат нашето съвремие.
В тази книга има всичко – чистотата на майчината душа, силата на женския дух, лицемерното набожие на някои свети лица, устоите на непоклатимата вяра, съмненията, страховете, чернилките, които глозгат душите ни. Единственото, което липсва е малодушие и повърхностност.
October 23, 2022
Човекът и сърцето в романа на Виктория Бешлийска "Сърце" (изд. "Софтпрес", 2022)
За сърцето - след малко, искам да започна първо с човека. "Човек" е дума, която може да има много синоними и която може да бъде използвана с различно свое значение - в зависимост от контекста. Тук обаче ще я разгледам спрямо връзката ѝ с тленността и с напълно обратното - безсмъртието. Това, което ни прави човеци, е близостта ни до смъртта - тленността ни, оттук ще взема значението на думата "човек" в смисъла на смъртен. Да си смъртен предполага огромната ти и неоспорима разлика от безсмъртния, от Бога. Дадена ти е възможността да грешиш и още повече - оправданието да бъдеш грешен, защото си човек или по-скоро - защото не си Бог. Такива са и героите в "Сърце" - човеци, грешници, всеки със своя грях, всеки със своята самоизкована участ.
От друга страна обаче - думата человѣкъ (от старобългарски) е съставена от две части. Първата съответства на kelias, значещо „семейство", „племе“, а втората - vaikas, обозначава „дете", „момче“. И именно тук, във възможността ни, отредеността ни да продължаваме рода, семейството, въпреки тленността ни, се крие частицата безсмъртие, частица Божи елемент.
А тя, в контекста на романа, се крие в сърцето. Сърцето - като символ на надеждата, тласкащо с всеки свой удар във вените ни вселенската истина, по-голяма от всички нас. С всеки удар изтласканата кръв се разлива във вените ни и помита със себе си всяка частица човешко, помита греховете ни, очиства ни от тях, тя е нашето Божие кръщение, пречистване и помирение.
Даниела
23.10.2022 г., гр. София
За сърцето - след малко, искам да започна първо с човека. "Човек" е дума, която може да има много синоними и която може да бъде използвана с различно свое значение - в зависимост от контекста. Тук обаче ще я разгледам спрямо връзката ѝ с тленността и с напълно обратното - безсмъртието. Това, което ни прави човеци, е близостта ни до смъртта - тленността ни, оттук ще взема значението на думата "човек" в смисъла на смъртен. Да си смъртен предполага огромната ти и неоспорима разлика от безсмъртния, от Бога. Дадена ти е възможността да грешиш и още повече - оправданието да бъдеш грешен, защото си човек или по-скоро - защото не си Бог. Такива са и героите в "Сърце" - човеци, грешници, всеки със своя грях, всеки със своята самоизкована участ.
От друга страна обаче - думата человѣкъ (от старобългарски) е съставена от две части. Първата съответства на kelias, значещо „семейство", „племе“, а втората - vaikas, обозначава „дете", „момче“. И именно тук, във възможността ни, отредеността ни да продължаваме рода, семейството, въпреки тленността ни, се крие частицата безсмъртие, частица Божи елемент.
А тя, в контекста на романа, се крие в сърцето. Сърцето - като символ на надеждата, тласкащо с всеки свой удар във вените ни вселенската истина, по-голяма от всички нас. С всеки удар изтласканата кръв се разлива във вените ни и помита със себе си всяка частица човешко, помита греховете ни, очиства ни от тях, тя е нашето Божие кръщение, пречистване и помирение.
Даниела
23.10.2022 г., гр. София
July 31, 2023
Купих си я за плажа съвсем спонтанно, но историята е прекалено угнетяваща за четене край морето, затова прекарвах късните часове преди заспиване с нея.
Личи си, че много труд и проучвания са вложени в романа. На мен ми хареса далеч повече от “Глина”, а и българското средновековие винаги ми е било интересна тема. Адмирации към авторката за чудесната книга!
Не ми хареса само това, че на моменти граничеше с фентъзи жанра и също, че намирам Горд за персонаж с голям, но похабен потенциал. Съдбата му можеше да поеме в различна посока, но по-лесно е било да се съсипе. Заради това давам четири звезди.
Личи си, че много труд и проучвания са вложени в романа. На мен ми хареса далеч повече от “Глина”, а и българското средновековие винаги ми е било интересна тема. Адмирации към авторката за чудесната книга!
Не ми хареса само това, че на моменти граничеше с фентъзи жанра и също, че намирам Горд за персонаж с голям, но похабен потенциал. Съдбата му можеше да поеме в различна посока, но по-лесно е било да се съсипе. Заради това давам четири звезди.
December 24, 2022
Пелени ме старовременният български език и изказ. Действието се развива в средновековен град Червен. Още първите страници са драматични и вълнуващи. Женският главен персонаж в романа е Добрана (прекрасни български имена има в книгата), която въпреки несгодите и житейските нещастия остана добър човек до края. Макар и загубила вярата в Бог. Исторически духовен роман, който ме впечатли много ,а повече споделям във видеото си :
https://youtu.be/oG0ja3YJATI
https://youtu.be/oG0ja3YJATI
January 2, 2023
Виктория Бешлийска надминава себе си в романа "Сърце". Богатият език, приказните описания и увлекателната история са типични за стила й, но са многократно усъвършенствани.
"Сърце" ни пренася в Средновековието, след смъртта на цар Иван Асен II. Въпреки че романът е исторически, не се засягат владетелите (често срещано в съвременната проза), а обикновените хора, които трябва да живеят в този сложен период от нашата история.
Действието се развива през очите на трима души:
Добрана - овдовяла в началото на книгата жена, произлязла от знатен род, но живееща бедно заради редица нерадни събития.
Горд - болярин, корав воин и жесток мъж. "Като да нямаше сърце този човек..."
Тих - монах, който е имал живот, доста далечен от вярата, търсещ своя път към Бога.
Сюжетът преплита съдбите на тримата по сложен начин. Отношенията им преливат от любов, към омраза, до съжаление. Сюжетните линии се събират и разделят по неочаквани начини, а стилът на Бешлийска се излива в душата през очите като словесен мед.
Според мен "Сърце" е по-силен роман от "Глина" и по-важното - различен. Очакванията на някои критици, че Виктория ще яхне една вълна и ще стои на нея, докато се изчерпа, се оказаха грешни. Тя смело скача в различен сюжет с различен подход, но запазваща стила, който завладя сърцата (pun intended) на хиляди четящи - както с романите си, така и с блога "По дирите на думите".
"Сърце" ни пренася в Средновековието, след смъртта на цар Иван Асен II. Въпреки че романът е исторически, не се засягат владетелите (често срещано в съвременната проза), а обикновените хора, които трябва да живеят в този сложен период от нашата история.
Действието се развива през очите на трима души:
Добрана - овдовяла в началото на книгата жена, произлязла от знатен род, но живееща бедно заради редица нерадни събития.
Горд - болярин, корав воин и жесток мъж. "Като да нямаше сърце този човек..."
Тих - монах, който е имал живот, доста далечен от вярата, търсещ своя път към Бога.
Сюжетът преплита съдбите на тримата по сложен начин. Отношенията им преливат от любов, към омраза, до съжаление. Сюжетните линии се събират и разделят по неочаквани начини, а стилът на Бешлийска се излива в душата през очите като словесен мед.
Според мен "Сърце" е по-силен роман от "Глина" и по-важното - различен. Очакванията на някои критици, че Виктория ще яхне една вълна и ще стои на нея, докато се изчерпа, се оказаха грешни. Тя смело скача в различен сюжет с различен подход, но запазваща стила, който завладя сърцата (pun intended) на хиляди четящи - както с романите си, така и с блога "По дирите на думите".
August 20, 2023
"Глина" ми хареса една идея повече, беше по-познатото, по-близкото до мен нещо. Тук като че ли религиозният момент ми дойде в повече, но историята никак не беше лоша. В края авторката обяснява защо именно това е бил мотивът й. Отново думите са на почит, разказа е удивителен и всичко може да се почувства със сърце.
November 4, 2022
Книгата е добра.Но ,сякаш нещо от средата нататък е претупана.Искаше ми се да е силна като началото но уви.
Въпреки това я препоръчвам, докосваща е.
И ,,Глина" е по-добра :)
Въпреки това я препоръчвам, докосваща е.
И ,,Глина" е по-добра :)
January 4, 2023
Обожавам стилът на писане на Виктория Бешлийска, който е страхотен и в тази книга, както и нейният изказ. Толкова е красив, трогващ, докосващ и емоционален.
Обожавам и "Глина", и "Сърце"!
Много се надявам Виктория Бешлийска да продължи да твори и да пише такива великолепни романи, защото са много повече от такива шедьоври! Горещо я препоръчвам! ❤️📚
Обожавам и "Глина", и "Сърце"!
Много се надявам Виктория Бешлийска да продължи да твори и да пише такива великолепни романи, защото са много повече от такива шедьоври! Горещо я препоръчвам! ❤️📚
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 20, 2023
Малко са пет звезди за тази книга.
Романът ме потопи толкова дълбоко в своя свят,че докато четях страниците му,имах чувството,че не съществува нищо друго около мен освен книгата в ръцете ми.
С прочита на разказа за Добрана осъзнах колко всъщност тесен е светогледа ми и ограничено е възприятието ми за Божията сила като спасително въже от тегобите на човешката душа.
Пролетите сълзи бяха като коктейл от множеството емоции,които ме завладяваха накуп.Болеше ме,когато несправедливостта на живота отново блъскаше Добрана и се радвах наравно с нея,когато все пак успяваше да намери пътя си към щастието.
Но внимание заслужават всички от героите.
Тих,Горд,Йоан,Хвала,Мария,Витол,Драгия,Храбър,Слав,Нега,Момчил,Петър,Ралука,бай Миле..
Всеки един от тях допринесе за съдбата на младата жена.
Зрънцето на тази силна история,която Виктория Бешлийска успя да посъди в сърцето ми,ще остане доста дълго време необезпокоено.
.
.
Мислех да напиша дълго ревю,за да мога след време да се върна и да прочета отново белезите,които книгата остави върху мен,но смятам,че всеки читател е редно сам да се докосне до нея и да я усети по свой си начин.Затова и мисля да спра дотук и да запазя останалото в ума и сърцето си.Определено "Сърце" заема първите места на рафта с любимите ми книги.Убедена съм,че след като затворите последната ѝ страница и вие ще я поставите там.
Романът ме потопи толкова дълбоко в своя свят,че докато четях страниците му,имах чувството,че не съществува нищо друго около мен освен книгата в ръцете ми.
С прочита на разказа за Добрана осъзнах колко всъщност тесен е светогледа ми и ограничено е възприятието ми за Божията сила като спасително въже от тегобите на човешката душа.
Пролетите сълзи бяха като коктейл от множеството емоции,които ме завладяваха накуп.Болеше ме,когато несправедливостта на живота отново блъскаше Добрана и се радвах наравно с нея,когато все пак успяваше да намери пътя си към щастието.
Но внимание заслужават всички от героите.
Тих,Горд,Йоан,Хвала,Мария,Витол,Драгия,Храбър,Слав,Нега,Момчил,Петър,Ралука,бай Миле..
Всеки един от тях допринесе за съдбата на младата жена.
Зрънцето на тази силна история,която Виктория Бешлийска успя да посъди в сърцето ми,ще остане доста дълго време необезпокоено.
.
.
Мислех да напиша дълго ревю,за да мога след време да се върна и да прочета отново белезите,които книгата остави върху мен,но смятам,че всеки читател е редно сам да се докосне до нея и да я усети по свой си начин.Затова и мисля да спра дотук и да запазя останалото в ума и сърцето си.Определено "Сърце" заема първите места на рафта с любимите ми книги.Убедена съм,че след като затворите последната ѝ страница и вие ще я поставите там.
February 11, 2023
Познавам Виктория лично. Познавам я повече от 20 години. Разказвач е, умел разказвач. Словото й винаги се лее толкова леко и неусетно, завладяващо, упояващо. Талантлив автор.
Романът е издържан в достъпен и непретенциозен стил по непозната и недотам популярна тема. Сюжетът се развива изключително динамично без да създава усещането за препускане през историята. Образите са пълнокръвни, неусетна смесица между романтично и реалистично. Пленителна история с пречистващо въздействие.
Романът е издържан в достъпен и непретенциозен стил по непозната и недотам популярна тема. Сюжетът се развива изключително динамично без да създава усещането за препускане през историята. Образите са пълнокръвни, неусетна смесица между романтично и реалистично. Пленителна история с пречистващо въздействие.
January 24, 2023
"Ако бе някой друг, би го отдал на голо честолюбие, ала гордостта на Добрана не бе придобивка. Тя бе вродена, неизкоренима. Още нещо смайващо имаше у тази жена и дори той, безочливият самолюбец, го виждаше и усещаше. Това бе нейната с години отхранвана човешкост, същинска и нужна като солта. Времето и несгодите бяха откърмили достойнството в нея. Добрана имаше опората, която той бе изгубил: човешки лик и сърце, по-силно от всяко друго."
Всеки с повечко струни в душата има шанс да направи онзи "тайник" на сърцето си по-голям по страниците на мистичния роман "Сърце".
Много нежно и красиво разказана, вълшебна история. ❤
Всеки с повечко струни в душата има шанс да направи онзи "тайник" на сърцето си по-голям по страниците на мистичния роман "Сърце".
Много нежно и красиво разказана, вълшебна история. ❤
January 15, 2023
1243 година! Намираме се в северната част на средновековна България, в град Чèрвен, където властва жесток бан (титлата, която авторката използва за владетелите на отделните области). Бан Горд не просто управлява с твърда ръка, той кара мъжете да работят до изнемога на крепостните стени, хората гладуват от недоимък, но той гледа собствените си удоволствия и кроежи. Добрана е жената, чийто живот търпи безброй несгоди, заради Горд. Тя остава без нищо и трябва сама да търси как да изхрани себе си и невръстния ѝ син, но не скланя глава пред похотта на бана.
Цялата книга е пропита от мъката и болката на Добрана, с нейния тежък живот и непрекъснатата борба към оцеляване. През цялото време се усеща чувството на обреченост и нищета, чувството, че дори Бог е забравил за своите миряни и те няма от къде да потърсят помощ. И все пак един монах се застъпва за Добрана, но дали иска да спаси нейната или собствената си душа? Съдбините на двамата се преплитат много пъти и се усеща зараждането на някакво силно чувство, което обаче е безплътно и безкористно. Добрана намира утеха от присъствието на монаха, за нея той е ангел изпратен ѝ на помощ. За Горд обаче е повод нови по-силни бесове да обладаят душата му и да стори още по-големи грехове.
През цялото време тази книга беше много по-добра от Глина, много по-интересна и емоционална, но крайната ми оценка ще бъде 4*, т.е. по-малко отколкото дадох на Глина, заради прекалено отвлечените църковни писания и философии. По едно време дори имах чувството, че чета богословска книга целяща да утвърди устоите на вярата.
С интерес прочетох Бележките в края, според които авторката е искала да опише именно живота на средновековните монаси отшелници, тяхната отдаденост на вярата, тяхното откъсване от благините на плътта и изобщо света на земното, животът им в скалните ниши, в които прекарвали месеци и години в тишина и мълчание, но ми беше прекалено цялото това описание и съзерцание на божественото. Много по-интересно ми беше да чета за Добрана и развръзката, която тя получи в живота си (а трябва да призная, че и там имах разочарования и завършека не ми хареса).
Цялата книга е пропита от мъката и болката на Добрана, с нейния тежък живот и непрекъснатата борба към оцеляване. През цялото време се усеща чувството на обреченост и нищета, чувството, че дори Бог е забравил за своите миряни и те няма от къде да потърсят помощ. И все пак един монах се застъпва за Добрана, но дали иска да спаси нейната или собствената си душа? Съдбините на двамата се преплитат много пъти и се усеща зараждането на някакво силно чувство, което обаче е безплътно и безкористно. Добрана намира утеха от присъствието на монаха, за нея той е ангел изпратен ѝ на помощ. За Горд обаче е повод нови по-силни бесове да обладаят душата му и да стори още по-големи грехове.
През цялото време тази книга беше много по-добра от Глина, много по-интересна и емоционална, но крайната ми оценка ще бъде 4*, т.е. по-малко отколкото дадох на Глина, заради прекалено отвлечените църковни писания и философии. По едно време дори имах чувството, че чета богословска книга целяща да утвърди устоите на вярата.
С интерес прочетох Бележките в края, според които авторката е искала да опише именно живота на средновековните монаси отшелници, тяхната отдаденост на вярата, тяхното откъсване от благините на плътта и изобщо света на земното, животът им в скалните ниши, в които прекарвали месеци и години в тишина и мълчание, но ми беше прекалено цялото това описание и съзерцание на божественото. Много по-интересно ми беше да чета за Добрана и развръзката, която тя получи в живота си (а трябва да призная, че и там имах разочарования и завършека не ми хареса).
October 29, 2022
Виктория Бешлийска определено се нарежда в списъка ми с любими автори!
Възхищавам се на умението, с което подбира най-въздестващите думи в повествованието си. Допада ми стилът, в който е написана "Сърце" - разказана е от двама души в първо лице, единствено число. Много близко и реалистично звучи.
Героите са така обрисувани, че оживяват в съзнанието и оставят следа, всеки с характера и постъпките си, а имената им са пълно олицетворение на техните същности.
Аз не мога да боравя така красиво с думите, за да напиша вдъхновяващо ревю, но силно препоръчвам книгата. С цяло сърце!
Възхищавам се на умението, с което подбира най-въздестващите думи в повествованието си. Допада ми стилът, в който е написана "Сърце" - разказана е от двама души в първо лице, единствено число. Много близко и реалистично звучи.
Героите са така обрисувани, че оживяват в съзнанието и оставят следа, всеки с характера и постъпките си, а имената им са пълно олицетворение на техните същности.
Аз не мога да боравя така красиво с думите, за да напиша вдъхновяващо ревю, но силно препоръчвам книгата. С цяло сърце!
February 22, 2025
Любимият ми герой е Тих. Страхотно изграден образ на монаха, който преживява човешките желания като грях, но и изпитва пречистващата сила на това да преодолее всички изпитания, като след тях се приближава все повече до господ. Женското в мен най-много искаше (като в осъдени души) Тих да се размонаши и да се обичат като мъж и жена с Добрана, но не им било писано. Хареса ми, че в нито един момент тя не го пожелава, а го вижда като нейн ангел хранител, като нещо свято, докато той, който е обърнат към духовния свят и самия уж е част от него, съзира в нея жената и земното. Аз също не си падам по “християнско фентъзи” (епитет, който срещнах по-долу в коментарите), но в случая не го намирах за толкова дразнещо. На мен това ми е първата книга на Бешлийска, но нямам търпение да започна и “Глина”, която разбрах, че читателите намират за по-добра. Според мен не трябва да се сравняват една с друга, но предполагам е неизбежно, когато знаеш, че произведенията са на един автор.
December 31, 2023
Това не е книга, а приказка. Приказка за една жена, която загубила всичко освен достойнството си. Живеем живота, а невидими нишки се омотават около нас и плетат съдбите ни. Мъжът на Добрана губи живота си на игра на зарове. А ние рядко осъзнаваме, че всеки ден играем такава игра. Виктория Бешлийска ни прави свидетели на живота на българите след управлението на Йоан Асен II. Това е период на упадък и нищета, но и на духовно израстване. През този период една жена и един монах ще се опитат да намерят прошка и изцеление за душите си. Ще поемат по пътя на греха и вината, но и на изкуплението, прошката и тайнството. И едва когато извървят този път накрая ще ги чака тяхното чудо.
April 16, 2023
Голяма е Виктория !Пише и разказва така ,че няма как да останеш безразличен.Какви образи,каква емоция ,каква съдба!Не стигат думите да опиша емоциите ,които ми донесе книгата -Любов,смирение,вяра ,надежда ,светлина ....
Четете !!!
Четете !!!
August 12, 2023
Книга - по-силна от Глина.
Разказ и думи, които галят и събуждат сърцето.
Разказ и думи, които галят и събуждат сърцето.
October 23, 2022
Много по-завладяваща от "Глина"! Прекрасен разказ за сърцевината на човешката душа!
Displaying 1 - 30 of 131 reviews