Политиката отвътре

by Иван Костов

В „Политиката отвътре“ с конкретни примери са обяснени често непонятни за обикновените граждани процеси, които формират едно демократично общество, а също и това колко по-сложни са тези процеси в страна, която все още се намира в преход, и особено на фона на световни трансформации и катаклизми.

„Политиците у нас не разбират важното, че демокрацията и пазарната икономика са органично цяло – едното не може да замести другото. Няма демокрация без пазарна икономика и обратно, без демокрация икономиката става джунгла, в която господстват монополи и престъпност.“

Политиката е в криза – не само в България, но и по света. Все повече хора я възприемат като злоупотреба с власт, като корупция и измама, а не като служба на обществото. Все повече я разбират като обслужване на конкретни интереси, вместо провеждане на реформи, спазване на принципи и прилагане на идеи. „В дните, когато приключвам този текст, е все по-очевидно, че почти навсякъде политиката затъва в популизма“, предупреждава Иван Костов.

В тази книга министър-председателят на България в периода 1997 – 2002 г. споделя своя опит, разказва за допуснатите грешки, но и за верните решения, въвели България в общността на свободните и развити държави. Авторът посочва причините страната ни да остава пленена от мафията, противопоставила се яростно на всеки опит за налагане на върховенство от закона; описва превземането на съдебната власт, службите за сигурност и медиите, спирането на реформите, подменянето на истината и носталгията по комунизма, заради които преходът остава недовършен и българската демокрация в криза.

„Политиката отвътре“ не е само разказ за прехода. Тя е учебник по политическо достойнство.

Genres: Politics, Nonfiction, Audiobook

400 pages, Hardcover

Published January 1, 2022

About the author

Иван Йорданов Костов е български политик и министър-председател на България в периода 1997–2001 г.

Лидер е на Съюза на демократичните сили (СДС) от 1994 до 2001 г. и на Демократи за силна България (ДСБ) от 2004 до 2013 г. Народен представител е в 7-ото Велико народно събрание и в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-ото Народно събрание.

Reviews

[Петър Стойков · Rating 3 out of 5]

Иван Костов, по неговите думи, се е опитал да напише учебник по политика за млади или начинаещи политици и е водил записки по него в продължение на 20 години, за да го завърши чак сега (или да се реши някое издателство да го издаде чак сега, предвид успеха на предишната му книга която е написана по-късно, но е издадена първа).

Когато в нейното (на предишната книга) ревю казах, че тя е продукт повече на математически, отколкото на политически ум, явно съм бил по-прав, отколкото си мислех тогава. Защото Политиката отвътре е продукт повече на академичен, отколкото на политически ум. Тя дава представа защо Иван Костов, въпреки, че бе голяма личност и голям министър председател, никога не успя да е голям политик и да прави голяма политика и голяма партия.

Безспорно, сегашното си европейско настояще, България дължи на Иван Костов и неговото правителство. Той, май еднолично, успя да подкара страната ни, въпреки нейните пронизителни протести, по пътя към демокрация и пазарна икономика. Не мога да натъртя достатъчно колко важно е това.

Също така безспорно обаче, отвъд това негово оглавяване на всенародната воля, която през 1997 изрина комунистите от парламента с тухли и павета, неговата политическа кариера е по-скоро незначителна. След безспорно критичната му и успешна експертна роля в наритването на задника на страната в западна посока, ролята му в политическия живот си остана на вечния виновен. И той знае това.

Видно е от написаната като теоретичен учебник по политика "Политиката отвътре", че Иван Костов не е политик. Той е експерт. Той е университетски преподавател, който за наш невероятен късмет има шанса да приложи визията си за един мандат. Книгата му е написана точно като теоретичен учебник, а примерите му от българската политика са пропити с точно с омерзението му, че след този единствен мандат всички реакционни сили у нас сипят срещу него хули именно защото той после няма политическата мощ да ги спре.

По един особен начин, учебникът по политика на Костов прилича на детинското есе на Оскар Уайлд "Човешката душа при социализма" - мечта какъв му се иска да е светът, а не какъв е в действителност.

Не очаквайте от "Политиката отвътре" да разберете каква е политиката отвътре в България, нито каква е политиката по принцип - отвътре или отвън. Вътре пише каква е политиката на хартия и то в хубавите теоретични книги за демокрацията и правовата държава.

Една добра мечта, един добър път за развитие, един академичен учебник без практическо изражение - такъв, какъвто бе и продължава да е Иван Костов. Недостатъчно безскрупулен, недостатъчно амбициозен, недостатъчно интригант, недостатъчно realpolitik, недостатъчно практичен, недостатъчно лидер за да създаде и води голяма партия, за да организира и поведе значителна част от народа към визията си. Което е и смисълът на политиката, нали...

[Plamen Apostolov · Rating 2 out of 5]

Книгата е доста ценна, но като политически наръчник за хора, които евентуално имат желание да се впуснат в него. Много силна и като учебник по политология. За съжаление, примерите (които г-н Костов твърди, че дава) са доста малко и повърхностни.
От заглавието очаквах доста повече истории “от кухнята” и може би поне малко съждения защо е взето едно или друго решение. Като изключим може един раздел от книгата, всичко друго е силно теоретично.
Ако заглавието беше друго, най-вероятно щях да я оценя с поне 4 звезди, но тук просо очаквах повече от заявката на корицата.
Все пак, за мен, задължително четиво за всеки бъдещ политик. А, ако не я разбере, по-добре изобщо да не опитва.

[Tsvetomir Todorov · Rating 3 out of 5]

Очаквах повече примери от политиката, докато в книгата има доста теория.
Няма много практически примери, дори почти отсъстват. Книгата е по-скоро теоретически учебник за политика.

[Kiril Stoyanov · Rating 5 out of 5]

Изглежда, че според автора, всяка форма на социална политика е по същество комунистическа, а всяко общество, което отхвърля неолибералните принципи, се определя като посткомунистическо. На няколко места се твърди, че целта на социалната политика е равенството като резултат, а не равните възможности - твърдение, което може би навежда към непълно разбиране на основните различия между трите основни политически философии.
Казва, че според Джон Лок "частната собственост е условие за свободата", но пропуска да спомене, че според същия този Джон Лок положеният труд определя собствеността, която определя пък свободата. Подценява социалния въпрос за наследствените привилегии, рентата и неравния старт. Така отваря врата за олигархична логика, при която собствеността се превръща във „входен билет“ към свободата, без нужда от морално основание. Това разбиране (или липса на такова) се проявява в управлението му, което ако не създаде, то със сигурност разви и облагодетелства олигархичния режим в страната.

Погледът в книгата е предимно едностранен и тенденциозен. Косвено - а на места и пряко - се критикува самото общество, което „отхвърля“ невидимата ръка на Адам Смит, без да се анализират обективните причини за това или да се признаят реалните ограничения на свободния пазар, а вместо това за обяснение служи "посткомунистическият" му произход. Изобщо не се споменават следните възможни влияния за позицията на избирателите:
1) Ограничената рационалност на потребителя, свързана с когнитивни пристрастия, информираност, манипулативна реклама, общестен натиск;
2) Външни ефекти, като замърсяване на въздуха и водата, изчерпване на природни ресурси, влошаване на общественото здраве, доминация на маркетинга над същността на продукта (Един блестящ триумф на външността над същността, както би казал Спенс);
3) Монополизация и концентрация на власт, които случват при формална конкуренция.

Поставя се акцент почти изцяло върху икономическата ефективност (което и очаквам от един икономист), като се пренебрегва социалната справедливост, като приватизацията е представена като неизбежен процес, независимо дали носи реални ползи за гражданите или не. Пазарът пък се разглежда с почти безусловно доверие, докато опасността от самовъзпроизвеждащи се олигархични структури в условията на слаби регулатори и отсъствие на върховенство на закона остава почти незасегната.

Въпреки горните ми критики, все пак смятам, че Иван Костов остава един от най-ерудираните и интелектуално подготвени български политици от 1989г. насам, а в настоящия политически живот доминиран от PR, кратки послания и образи, дълбочината и аналитичността отстъпват пред „лайкваема“ реч и популизъм.

[MIro · Rating 4 out of 5]

Бидейки неизкушен в разбирането на механизмите в политиката, тази книга ми помогна да подредя доякъде видимите за мен парченца от нея, включително/особено в контекста на българските условия в които съм израснал и живял и самият аз.

По-голямата част се оказа изненадващо "теоретична" или "академична"; очаквах повече подробности и преценки от практиката; но в крайна сметка сега ми се струва, че авторът се е спрял на цивилизован баланс, като остава и искрен.

По отношение на практиката най-съдържателни ми се видяха глави 20 (Реформаторско лидерство) и 21 (Кризисно лидерство), общо 36 страници в началото на последната четвърт.
"Академичните" глави преди това всъщност дават един вид "речник", на който тези "практически" страници стъпват.

Книгата ми се видя доста по-добре структурирана и "събрана" от неговата "Свидетелства за прехода"

Доста се изненадах от препратките към християнските писания, с които особено е наситена глава 24 (Истината за науката и за християнството).
Бих очаквал това да отнеме от интереса ми, но тук по-скоро сякаш допълва картината, без да (ми) пречи.

Фактът, че стигнах до последната страница, още повече без да загубя усещане за смисленост на усилието, всъщност е доста голям комплимент, понеже политиката е обикновено извън интересите ми като читател.

[Martin Demerdzhiev · Rating 5 out of 5]

Книгата на Костов помага на читателя да вникне по-дълбоко в понятията политик, демокрация, лидерство. Макар самият той да я определя като "учебник за млади политици" езикът и е напълно разбираем за всеки, който би искал да обогати разбирането си. Книгата изобилства с цитати от Вебер, Мизес, Хайек, Волтер та дори и Лао Дзъ и Сун Дзъ. В този труд има много скрито между редовете. Онези, които очакват голяма изчерпателност върху конкретни събития ще се разочароват. Авторът е наблегнал изключително над изводите от тях.

[Anelia Biutiuneva-Ivanova · Rating 5 out of 5]

Тази книга е своеобразен наръчник за политици! Всеки, който смята да се занимава с политика, трябва да я прочете! И въпреки, че дава много примери със собственото си управление - не очаквайте да научите всичко за него от тази книга. Ако очаквате това - прочетете двете части на "Свидетелствата за прехода". Прочетох я с удоволствие, за да се докосна до най-добрият, ерудиран и далновиден политик на нашето време!

[Georgi Ivanov · Rating 4 out of 5]

Ако очаквате историческа книга на тема прехода след 90те не е това книгата. Събитията се засягат и се ползват за примери, но това е по-скоро книга по политология. Тежко четиво, но помага да си обясните доста неща, които се случват в политиката. Задължително да се прочете, ако искате да имате по-дълбоки познания за политиката и да имате мнение различно от "едните и другите са маскари".

[Andre-Louis · Rating 4 out of 5]

Ако Костов беше избягал от даването на примери, взети от блатото на нашата политическа нереалност, тази книга би могла да се превърне в нелош учебник дори извън границите на България. От друга страна, не мисля, че има друг наш политик от ранга на партиен лидер, който да може да напише нещо подобно. Дори не съм сигурен дали имаме такъв, който би могъл да го прочете.

[Боян · Rating 2 out of 5]

Ценна книга за разбирането на един от тези, които промениха България.
Особено полезно е да се проумеят романтичните илюзии, които са хранили Иван Костов, вярвал в мита за пазарната икономика и демокрацията на "гражданите". Така ще се осмисли и защо тези илюзии провалиха страната.

[Stanislav · Rating 4 out of 5]

Добра книга, но с объркана концепция. Написана е в стил учебник, но също така материалът е изложен по-скоро като мемоари. Лично би ми де искало да е повече второто защото Иван Костов наистина има много какво да разкаже .

[Nedyalko Dervenkov · Rating 4 out of 5]

Костов споделя ценен опит, който би помогнал на младите политици. Влиза в крайности, но като цяло добро четиво.

[Ivaylo Dimitrov · Rating 1 out of 5]

Невероятно скучна книга, която реално не казва нищо, но с много думи

[Vladimir Grigorov · Rating 2 out of 5]

Голямо разочарование. Може би заради големите ми очаквания след високо вдигнатата летва в “Свидетелства на прехода”. Цялата книга е безкраен низ от очевидни и плоски твърдения от рода “небето е синьо”, “водата е мокра”. Тези твърдения са подкрепени с примери от родната политика по времето на Иван Костов, подбрани по възможно най-тенденциозния начин - ако са положителни, те се отнасят за СДС / ОДС, ако са негативни, то главни герои са комунистите, НДСВ, ДПС.

В своите коментари и интервюта, също и в предната си книга, г-н Костов винаги се е изказвал ясно и точно, по същество. В този труд заявката е по-различна, да послужи като учебник за млади политици. За съжаление дори да е имало нещо полезно вътре, то е останало незабелязано заради отегчението от тези локуми.