Една съвременна история за Ромео и Жулиета от града на липите.
Любовта между 17-годишната Елена и 20-годишния Виктор насочва вниманието към младите хора и техните семейства, както и към взаимоотношенията между деца и родители. Техните чисти и искрени любовни чувства контрастират на фона на пороците на новото "елитно" общество и сблъсъка на икономическите интереси на двете семейства, натрупали богатствата си по различен път. За да спасят любовта и бъдещето си, те напускат тайно България с товарния кораб Родина, превозващ лимони. Героите имат своите истински прототипи в Града на липите.
Аххх, колко реалистична е само тази книга. Историята ни запознава с две семейства с положение в обществото и в града в, който живеят, а именно Стара Загора. Само, че тук автора ни запознава с една по-различна, по-тъмна страта на града и в частност с нещо много наболяло като практика в страната ни. Семейство Васеви са изградили както строителната си фирма, така и модната агенция с мното труд, безсънни нощи и предприети рискове за да бъдат едни от най-добрите в бранша и за да имат живот с възможности. Докато семейство Тилеви и по-скоро Тилев е млъсен човек - той е политик, работи като подкупва хората, дава рушвети, заплашва ги, манипулира ги и дори е готов да стигне до края само и само да получи пари и още повече власт.
Само, че тук идва и нещо непредвидено, но много чисто и неопетнено, а именно зараждащата се любов между децата им Елена и Виктор. Докато Тилев малко по-малко се опитва да принуди бащата на Елена да му препише скъп и много хубав имот на морето, който тепърва се строи и така Васев да стигне до фалит. Двамата тийнейджъри започват да намират общ език, да си прекарват добре и просто не могат един без друг. А това, което искат е да поснигнат повече, да не живеят в мутренска държава, да не бъдат принудени винаги да бъдат с охрана, да живеят с кървави пари и нещастието на някой друг.
За мен тази история е актуална и днес - мръсни, подмолни игрички, долна криворазбрана политика, самозабрава на властимащите и за съжаление много продажници на фронта. И само едно нещо бива неопетнено, недокоснато - първите любовни трепети, чувства, истинската намерена любов. Без значение под каква форма, тя с пари не може да се купи!
И последно - по-принцип книгата трябваше да разглежда връзката между Елена и Виктор, нооо... не бих казала, че е така. Повече се наблегна на бизнес проблемите на родителите и наболелите теми в държавата според мен, така, че не я препоръчвам като любовен роман. Ако ви се чете нещо за мутри и т.н., тогава може да си я вземете.
Съвсем случайно попаднах на книгата и реших да я купя като леко плажно четиво. В дейсвтителност е такова! Чете се много бързо, неусетно почти си стигнал до последните страници. За жалост, не препоръчвам книгата. Сюжетът уж трябва да се съсредоточи върху любовната история на Елена и Виктор, а той ни запраща в съвсем различна посока. На преден план излизат отношенията в бизнеса, неговата тъмна страна, мафиотските сделки...Толкова претупано бяха пресъздадени любовните трепети на младите, че дори не се разбира кога се влюбиха, кога се заобичаха. Разговорите между героите са някак хаотични, репликите им са несвързани и няма логическа връзка между тях. Стилът на писане определено е нисък, а за редакцията на книгата нямам думи - пълно е с правописни грешки, които вадят очите на читателя.
Тотално изгубено време. Мисля, че по-лошо написана книга не съм чела. Неубедителни отношения между роднини, претупани диалози, бързане в повествованието, на преден план не е любовната история, а бизнес проблемите на родителите. Ужасна редакция, пунктуацията е под всякаква критика. Не си причинявайте това!
⭐2,5⭐ С много голяма мъка завърших книгата, на инат, защото просто имах големи очаквания. Интересна идея за история, която изключително нелепо и странно е развита. Дори стилът на писане не ми хареса. Много ми се искаше да ме грабне, но уви това не се случи.