Същата тематика като книгите на The Secret Barrister, но е под формата на мемоар и стилът на писане и изразяване са на светлинни години един от друг. Докато The Secret Barrister се фокусира върху криминалното право в Англия само по себе си, то тук, авторът се фокусира върху преживяванията на един криминален адвокат и доста добре му се е получило.
Авторът започва с тийн годините си и стига до момента на писане на книгата - едно 15 години поне. Имаше адски много жаргони и сложни думи, които бая зяпане в речника бяха нужни, за да ги разгадая. Някои още не съм сигурно какво значат. Стилът му е доста груб, суров и откровен. Чувстваше се като отворена рана книгата. Разказва доста случаи и ситуации, които са адски забавни, но вероятно и изумително унизителни за него и замесените в тях.
Мемоарът наистина чудесно отразява реалността на състоянието на криминалната съдебна система в Англия - зле, зле и пак зле. Молиш се никога да не ти се налага да имаш вземане даване с криминалния съд, иначе или ще се разориш или ще те обвинят за нещо, за което не си виновен, просто... ей така.
Накрая да спомена, че авторът звучи малко като гангстер, хаха. Очевидно е криминален адвокат, но има доста елементи, които са груби, сексуални и тези жаргони, леле, нямаше как да не ми остави усещане за bad boy.