What do you think?
Rate this book
(Не)възможната свобода. Идеологическата цензура в българското игрално кино
Идеологическата цензура в българското игрално кино (1948 – 1989)
Дебютната книга на д-р Деян Статулов разглежда основните аспекти на идеологическата цензура в българското игрално кино в периода 1948–1989.
Книгата е резултат от дългогодишно изследване върху механизмите и средствата, чрез които се осъществява контрол над кинопроизводството по време на социализма в България.
Идеологическият контрол на Българската комунистическа партия (БКП) бележи целия период на социалистическото филмопроизводство. Това е валидно дори когато творците и техните филми не са засегнати пряко. Съдържанието на филмите се подчинява на политическа поръчка, замаскирана като интерес към ценностите на социалистическото общество.
В текста е направен кратък исторически обзор на цензурата по света, а в частност – на седмото изкуство. Като основен акцент на изследването е разгледан проблемът с генезиса и функционирането на механизмите за контрол и цензура в българското кино в този период. Описани са много новооткрити документи, които доказват наличието на репресивна намеса над творчеството на родните кинотворци.
Представени са подробно случаите с два емблематични български филма – „Кратко слънце“ на Людмил Кирков и „Една жена на 33“ на Христо Христов.
В книгата е публикуван и оригиналният протокол от заседанието на Съвета по художествено-творчески въпроси за обсъждане на филма „Една жена на 33“ като важно и любопитно приложение.
Дебютната книга на д-р Деян Статулов разглежда основните аспекти на идеологическата цензура в българското игрално кино в периода 1948–1989.
Книгата е резултат от дългогодишно изследване върху механизмите и средствата, чрез които се осъществява контрол над кинопроизводството по време на социализма в България.
Идеологическият контрол на Българската комунистическа партия (БКП) бележи целия период на социалистическото филмопроизводство. Това е валидно дори когато творците и техните филми не са засегнати пряко. Съдържанието на филмите се подчинява на политическа поръчка, замаскирана като интерес към ценностите на социалистическото общество.
В текста е направен кратък исторически обзор на цензурата по света, а в частност – на седмото изкуство. Като основен акцент на изследването е разгледан проблемът с генезиса и функционирането на механизмите за контрол и цензура в българското кино в този период. Описани са много новооткрити документи, които доказват наличието на репресивна намеса над творчеството на родните кинотворци.
Представени са подробно случаите с два емблематични български филма – „Кратко слънце“ на Людмил Кирков и „Една жена на 33“ на Христо Христов.
В книгата е публикуван и оригиналният протокол от заседанието на Съвета по художествено-творчески въпроси за обсъждане на филма „Една жена на 33“ като важно и любопитно приложение.
170 pages, Paperback
Published January 1, 2022
1 person is currently reading
8 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
March 27, 2024
Оценка 2,5.
Избраната от авторa тема е наистина интересна и се радвам, че се е захванал с нея. Цензурата си прилича навсякъде, но всяка медия има свои специфики и е важно да им се обърне внимание поотделно. Голяма част от информацията не ми бе известна, друга част само предполагах. Но, що се отнася до написаното, има какво още да се желае. Изложените тук точки са просто препоръки, които могат да помогнат на книгата да се доближи до научен труд:
- необходимо е Статулов да даде собствено определение за цензура. В предговора той излага няколко от други автори, но не и своето. Не е нужно да е напълно оригинално, важно е читателят да не се чуди какво съдържа в себе си термина;
- проследяването на цензурата през историята е повърхностно и лишено от цитиране на източници. Аз не бих го разбивала на отделни епохи, а бих обърнала внимание на еволюцията на цензурата;
- с отдалечаването от епохата много от споменатите лица трудно или изобщо не говорят на по-младите. Добре е да се даде допълнителна информация за тях като кратки биографични данни, взаимоотношения между лицата, черти от характера и др. Така книгата ще бъде по-четивна и няма да изисква чести справки;
- полезно е да се изложи схема на йерархията на институциите, упражняващи цензурата за нагледно осмисляне;
- много добър пример за работата на цензурата е даден със съветския филм "Андрей Рубльов", но в приведените за българското кино примери липсва детайлно обяснение на това кое е типично в работата на цензуриращите институции и кое се явява частен случай.
Не претендирам за изчерпателност с дотук казаното. Изчетох книгата за един следобед в библиотеката и е възможно да не съм разпознала и оценила нейни положителни страни в ограниченото време, което можех да отделя. Целта на ревюто ми е да споделя част от опита ми на историк относно онова, което прави една научен или научнопопулярен труд стойностен.
Избраната от авторa тема е наистина интересна и се радвам, че се е захванал с нея. Цензурата си прилича навсякъде, но всяка медия има свои специфики и е важно да им се обърне внимание поотделно. Голяма част от информацията не ми бе известна, друга част само предполагах. Но, що се отнася до написаното, има какво още да се желае. Изложените тук точки са просто препоръки, които могат да помогнат на книгата да се доближи до научен труд:
- необходимо е Статулов да даде собствено определение за цензура. В предговора той излага няколко от други автори, но не и своето. Не е нужно да е напълно оригинално, важно е читателят да не се чуди какво съдържа в себе си термина;
- проследяването на цензурата през историята е повърхностно и лишено от цитиране на източници. Аз не бих го разбивала на отделни епохи, а бих обърнала внимание на еволюцията на цензурата;
- с отдалечаването от епохата много от споменатите лица трудно или изобщо не говорят на по-младите. Добре е да се даде допълнителна информация за тях като кратки биографични данни, взаимоотношения между лицата, черти от характера и др. Така книгата ще бъде по-четивна и няма да изисква чести справки;
- полезно е да се изложи схема на йерархията на институциите, упражняващи цензурата за нагледно осмисляне;
- много добър пример за работата на цензурата е даден със съветския филм "Андрей Рубльов", но в приведените за българското кино примери липсва детайлно обяснение на това кое е типично в работата на цензуриращите институции и кое се явява частен случай.
Не претендирам за изчерпателност с дотук казаното. Изчетох книгата за един следобед в библиотеката и е възможно да не съм разпознала и оценила нейни положителни страни в ограниченото време, което можех да отделя. Целта на ревюто ми е да споделя част от опита ми на историк относно онова, което прави една научен или научнопопулярен труд стойностен.
Displaying 1 of 1 review