Григор Начевич

Дълг и чест

by Илия Мусаков

В тази книга, драги читателю, ще се срещнеш с една удивителна личност - Григор Начевич. Той е един от малкото отечествени политически мъже, публицисти и учени, покрили хронологично и тематично със своя жизнен път цяло българско столетие.

Дълг и чест са свещените думи, гравирани по сабите на храбрите български кавалеристи на генерал Иван Колев, донесли на родината величави победи и неувяхваща слава със своя героизъм, безстрашие и саможертва.

Книгата е част от поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов.

СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор
Старият Свищов
Произход
Детинство
Под натиска на йезуитите
Гонитба за знания и наука
Революционна дейност
Във вихъра на борбите
В служба на родината
По стъпките на свободата
Човекът Григор Начевич и несполучливият му брак
Изпълнявал своя отечествен дълг
В лагера на старите
Строител на България
Дипломатическият подвиг
Последни години
Всякога на пост
Приложения

438 pages, малък формат, меки корици

Published January 1, 2022

About the author

Военният писател Илия Мусаков е роден във Враца. Завършва кадетски корпус в Русия. Следва в юридическия факултет на Софийския университет и в дипломатическия консулски отдел при Свободния университет. Възпитаник е на Военното училище в София и следва във висшето военно-инженерно училище в Петроград /Санкт-Петербург/. Назначен е и изпълнява постоянна военна служба, като през Първата световна война 1915–1918 г. е командир на картечна рота. Заема и длъжността адютант при началника на Военното училище в София. Владее отлично руски, ползва немски и френски език. Първият му разказ със заглавие „Неудачный ден” е отпечатан през 1911 г. в руското списание „Кадет”. За първи път негов разказ излиза във военния печат през 1920 г.

След Първата световна война се включва активно в дейността на военните печатни комуникации – от 1922 до 1923 г. работи във в. „Народна отбрана”, а през 1923 г. става редактор-основател на списанието „Български воин”.
Първият брой на „Български воин” излиза под редакцията на Илия Мусаков на 1 март 1923 г. в осем хиляден тираж и обем от осем страници, а скоро след това абонатите чувствително нарастват, като третият брой достига 18 000 екземпляра.
През декември 1933 е създадено „Родолюбие”, редактор е също Илия Мусаков.
За периода 1923–1947 г. сам той записва в литературното си досие към Дружеството на военните писатели 31 книги.
В творческата биография на Илия Мусаков е записано неговото членство в Задругата на писателите-историци, към чието дружество е секретар от основаването му до 1944 г., членство и към някои читалища – в София, Плевен, Свищов и др. През есента на 1942 г. става член-съучредител на Дружеството на военните писатели и военните публицисти и е почти през цялото време на дейността му, съветник в управителното тяло, а впоследствие и негов зам.-председател, почти до неговата ликвидация (края на 1949– април 1950 г.)
Между 1939–1944 г. военният писател и художествен публицист Илия Мусаков е особено активен. Издава своите проучвания за български военни формирования „Огненият път на търновци”, „Бойна прослава на 5 артилерийски полк”, за бележити сражения през войните като книгата „Дойран. 1915–1918”, включена в поредицата „Бойни знамена” на издателство „Завети”. Участва много активно в списването и издаването на списание и Библиотека „Прослава”.
Между 1946–1947 г. Ил. Мусаков издава няколко авторски книги, предимно ориентирани към детско-юношеска аудитория: ”Вълшебната брадва” (1946); „Заешко училище” (1946); „Мишоците на Вальо” (1946); „Хайдушката пещера” (1947), „Сребърният кинжал” (1947) и др.
Илия Мусаков има безспорен принос за утвърждаване на военно патриотичната книжнина между двете световни войни, за написването на редица биографични произведения на изтъкнати наши военни дейци, включени в библиотечни поредици или като самостоятелни творби, а редактираното от него списание „Родолюбие” е първата значима проява на българска институция, която насърчава военно- патриотично издание в епохата на засилена идеологическо противоборство.