Целокупната ла гранд фами Лакрот заминава за България, село Злокучане, в очакване на най-новия член на семейството – детето на Калина и Дидие. Това е царството на леля Дочка и лелинчо Трифон Гагаузки, които са решени да покажат на френската рода прословутото родно гостоприемство във всичките му проявления. Пригответе се за цунами от недоразумения при челния сблъсък на Франция с Шоплука, за щедра доза смях и дори някоя проронена от умиление сълза!
Универсалното хапче за наистина добро настроение. Никой не ме е карал да се смея така на книга, както Мария Касимова-Моасе (не че съм чела много хумористична литература де). Искрени благодарности към авторката за щедрите дози смях, които дарява на читателите и слушателите си ♡
Мария Касимова-Моасе ни сервира двойна доза забавление в продължението на „Записки от Шато Лакрот“. След прекараното лято във Франция е време семейство Лакрот да върнат визитата и да прекарат известно време на балканска територия в очакване на новото внуче, което води след себе си множество злополучия и екстравагантни ситуации. Смяла съм се на глас, докато слушах аудиото на книгата, особено когато бяха замесени местните пребиваващи на село Злокучане – леля Дочка и лелинчо Трифон Гагаузки. Чудесно четиво за няколко часа развлечение.
Страхотно! Толкова много може да се научи от отношенията между хората в едно село.... Има и да се посмееш, и да се справиш, и да си поплачеш. Страхотен прочит на Богдана Трифонова!
Чудесна поредица, забавна и мила. Много близка до бита ни, всеки ще намери ситуация в която може да се припознае. Героите веднага ти стават близки и искаш да ги познаваш. Би станал чудесен сериал.
Изключително много харесах първата част и имах големи очаквания и за тази. Мария отново успя да ме накара да се смея с глас благодарение на неповторимия си увлекателен стил. Самият сюжет обаче не беше така колоритен като събитията при гостуването във Франция в първа част. И все пак, всичко беше поносимо, докато не достигнах до финала и вплетения мотив за ЛГБТ обществото, с черешката в лицето на чернокожия гей. В никакъв случай не искам да бъда разбрана погрешно, уважавам всеки без значение от пол и сексуалност, но намирам за твърде натрапчиво вече освен в киното, и в литературата да се натрапват такива идеи.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Супер забавна книга. Следваща част няма ли да има? Говорейки за българската действителност, Мария Касимова-Моасе удря право в десетката със сюжетната линия: затворник, който иска бизнесът му да се изчисти и корумпиран министър, който не иска схемите му да бъдат разкрити. Така представя наболяла тема по смешен начин. А Богдана Трифонова прави историята увлекателна и още по-забавна. "Между другото, моля те след тази бременност да се спреш. Едно дете е малко, две са много, три са грешна емоционална преценка, но четири би били просто лоша сексуална култура."
Започнах от втора част и не съжалявам. Очарована съм от стила на писане на Мари Касимова -Моасе. Увлекателен, лек и завладяващ разказ за българското село и милите семейни отношения в с. Злокучене . Много ми харесаха описаните случки и умишлено подсилената комичност на събитията. Прекалената употреба на френски преиначени думи ме подразни. Четох с усмивка и лека завист за обичта и позитивизма и голямата семейна близост, които властват в Злокучене и в семейството на Калина. Ако искате да се заредите с настроение, радост и да се забавлявате тази книга е за вас!
Страхотно лятно и приятно четиво. С присъщия за авторката хумор са описани многобройни, наглед обикновени, ситуации, с които много от нас се сблъскват ежедневно. Смях се до сълзи и заобичах героите толкова, че в един момент ми беше трудно да си представя, че не съм част от историята им. Според мен Мария Касимова-Моасе се е справила прекрасно с разказа и определено бих препоръчала "Резиденция Злокучане" на всеки, който харесва емоционални и хумористични истории.
...Колкото и каквито и планове да прави човек, накрая идват роднините и всичко се обърква... ...Той френският селянин, за да стигне от едното село до другото, минава покрай два замъка... ...Кога човек е у любов, она го прави разбран! Кога си нема любов, тогава гледа на другите да им се подиграе или да им завиди. Значи най-важно е секой да си има некой да го обича!...
Втората част ми хареса даже повече от първата! Страхотни ситуации, герои, хумор и български нрави, описани с много интелигентност и обич! Стана ми мъчно за моето село и за летата при баба и дядо…браво на авторката! А прочитът на Богдана Трифонова прави книгата още по-колоритна и придава плътност на характерите! Браво, ще ми липсват всички герои
В този случай продължението изпреварва първия сезон! Страхотни герои, изненадващи обрати, прочитът на Богдана Трифонова е невероятен и си е чист радио театър! Обикнах ги всичките тези цветни, шантави, добри и смели хора!
4,5/5 ⭐ Усмивки и смях - това бяха емоциите ми по време на прочитането на втората книга по "Записки от Шато Лакрот". Героите бяха доразвити. Историята бе обогатена откъм забава. Препоръчвам отново! Надявам се на трета книга! 😁
Силно се надявах, че злокучанското лято с френската рода ще бъде още по-забавно, но уви, тази част лично на мен ми беше по-скучна. Въпреки че пак се случваха интересни и забавни неща и имаше предпоставки да надмине първата, поне в моите очи, тази е по-малко весела и интересна.
Не успях да го дочета... първата част ми вървеше доста повече, може би защото бях на плажа лятото и имах нужда от безгрижно четиво. Сега смешките ми досадиха... 4тата звезда давам само от уважение към българската авторка, иначе ми е като за 2, максимум 3.
Претруфенко, не точно смешно, но пък създава една средно вдъхновяваща илюзия, че и в българските села животът може да се активизира и местните могат да съществуват и да действат като общност. Защо не...
Много забавен и ненатрапчив разказ с голямо настроение. Не се смях толкова, колкото на първата, но все пак беше лека история. Тази имаше малко повече дълбочина на героите и темите.