Изчаках да мине малко време след прочита на книгата преди да напиша мнението си за нея. Оценката ми под формата на звезди е леко завишена, но това е съзнателно действие от моя страна. Дължи се на следните позитиви - удоволствието да чета криминални истории, чието действие се развива в Пловдив, който ми е много на сърце; сравнително симпатичните образи на Бързаков и д-р Филипова и отстраняването на някои слабости от първия роман (демонстративно измислените имена). Допадна ми лекото намигване към "Големия сън" на Реймънд Чандлър, а може би и към "Декамерон" на Бокачо. Струва ми се, че има и "The Dark Hours" на Конъли момент, но той беше свързан със слабостите на книгата.
И като стана дума за слабости - има си ги, но се надявам в следващите истории да отпадат (искрено се надявам да има още истории). Криминалната история и най-вече развръзката ѝ, беше доста наивна, нереалистична, нелогична и неубедителна. Поведението на Бързаков и д-р Филипова в хода на разследването също доста често не отговаряше на образите им и създадените въз основа на тях очаквания. Бързаков, който е представен като барман с необичайно висок коефициент на интелигентност така и не го демонстрира в реално време. И не на последно място - ако историята ще се превръща в пълноценна поредица, време е да се обърне повече внимание на личния живот на главните герои извън конкретния казус в дадения роман. Именно това е причина по-горе да определя образите им като сравнително симпатични - защото все още не ги познаваме като завършени личности извън разследванията.
Обобщение - искаме още истории за Бързаков и д-р Филипова.