Очаквах, че книгата е стара, тъй като я взех от библиотеката, но се оказа доста нова и определено нещата, за които говори относно здравната система в UK, до едно съм ги забелязала в осемте години, в които живея тук.
Малко повтаря едно и също нещо през цялото време, че ресурсите на здравната система са ограничени; че здравната система има нужда да промени целите си и как да взима решение дали дадено лечение да бъде одобрено или не, и т.н. Преминава през всичките морални, социални и обществени дилеми (на няколко пъти), които UK има и се опита да покаже в каква посока е хубаво да се тръгне. Опита се да бъде неутрален, ама визирайки, че е доста възрастен мъж, клонеше към подобряване на грижата за възрастни, акхъм. А и е мъж. Нямаше и помен за подобряване грижата за жени по отношение на циклични проблеми, та... имам си едно на ум. :)
Интересното беше да видя през погледа на доктор нещата, които аз съм забелязала за странни, че наистина и доктор ги намира за притеснителни тенденции. В книгата споменава за проблем, за който съм много съгласна, че тук населението очаква и изисква от докторите да предлагат лечение, дори когато реално повече вреди, отколкото помага. По време на пандемията гледах по телевизията интервюта с редица възрастни хора, които се оплакваха, че не са направили всички възможно за техните още по-възрастни родители, за които твърдят, че били в чудесно здраве при все, че живеят в хоспис. Как живот в хоспис се брои да си в чудесно здраве, ми е чудно, ама може би нищо не разбирам. :)
Също така е прав, че живеем с идеята, че смъртта означава, че си загубил битката, но реално всички ще умрем и е хубаво да се фокусираме върху качеството си на живот, а не да драпаме за всяка болезнена секунда живот. Определено дава много храна за размисъл книгата. Проблемът е, че всичките му предложения за подобряване на здравето на отделната личност и здравната система са чудесни, но нито едно не е реалистично, просто защото 1% богати няма да могат да понесат богатството им да не расте всяка секунда. :)