Аз откривам подреденост в хаоса и го владея. Такава е и книгата, която току-що прочете. Надявам се да ти е харесала или да те е възмутила, но в никакъв случай да не те е оставила безразличен. Точно така, както аз трудно бих могла при евентуална наша среща.
Всички произведения, които съм събрала грижливо за всеки един от вас, са писани в много дълъг период – от 2004 г. до днес, да, буквално днес. Това личи и в стилистиката им, ритъма или съдържанието.
Каквото и да си откриете в нея, за мен ще е огромна радост и много се надявам да е имало за всекиго по нещо. И тъй като тук, на финала, се предполага, че трябва да кажа нещичко за себе си, то би било, че обичам да вълнувам, да мотивирам, да давам хляб за размисли.
Обичам да внасям светлина и вяра в деня си, а така и в този на другите, които го разбират подобно на мен. Тъй като споменах думата „вяра“, искам да обърна малко внимание именно на нея.
Това искам да е моят подарък за теб, който си избрал моята душа в стихотворна форма – Вяра. Тя е една от най-силните движещи сили в света. На нея се основава всичко. Когато тя е налична в нас, без значение от нейния олтар и към какво е насочена, ние имаме сила да сбъдваме.
Пожелавам ви да вярвате. Вярвайте в себе си, защото оттам започва всичко. Вярвайте в онези вълшебства, които ви носят цялост и пълнота. Вярвайте... Без значение в какво. Важното е да го правим с любов.
Ще се радвам да се срещнем отново в някое от следващите приключения, които подготвям неуморно до късно нощем за себе си и за вас. Дотогава бъдете себе си, каквито копнеят душите ви, за да има хармония във вътрешния ви свят, която ще превърне и този около вас в приказно, вълшебно място.
"Обичам утрото, ухаещо на теб и на кафе, на тихо съзерцание. Обичам начина, по който в мен се губиш в обич и мълчание."
Тъй като поезията не е най-голямата ми любов в литературата, мога да изкажа само мнение на лаик и да споделя някои усещания от прочита. Това е колекция от стихове събирани в рамките на близо 20 години, и поради това си личи разликата в зрелостта на произведенията. Докато някои те омайват с удоволствието на естетичния ритъм и на неподправената емоция, намерила точната си дума, други те усмихват с лежерното ромолене на горски поток, пробиващ си път между паднали клонки. От всеки стих личи, че душата, от която извира, е един свръхчувствителен камертон, който никога не забравя коректния тон. И като говоря за свръхчувствителност, ще я откриете в това че разбира едновременно добре трепетите на майчината душа, разбитото сърце, любознателния ум, признателността на верните приятели, разочарованата доброта и устремената в бъдещето невинност. От стихосбирката струи безкраен позитивизъм, себеприемане и себеутвърждаване, но и критика към материалистичното и пасивното. Заслужава си да опознаете тази "част от нейния свят". Надявам се в бъдеще авторката да продължава да споделя себе си със света и да ни напомня да бъдем по-добри, първо към себе си, а после и към всички останали.
Няколко любими извадки:
"Да си богат е чувството че имаш всичко, за което си мечтал. Да даваш от сърце, а не да взимаш. На парите да не бъдеш роб, а господар." * * * "Закрий очите ми със длани, с усмивка гордостта във мен убий, лекувай с нежност мойте рани, в мене другата открий." * * * "Имам правото и аз да поплача. Рядко, понякога, доловимо едва. Слънце понеже съм, изобщо не значи, порои че нямам си в мойта душа." * * * "Те знаят всяка болка в теб и еднакво с радостта ти я обичат. Обичат те дори да си безмилостно нелеп и никога от теб не се отричат. Не търсят нищо, нищо не изискват, а дават даже нищичко да нямат. Не те осъждат и не те притискат, а ти от цялата си същност всичкото им даваш. И знаеш, че дори когато пепелта със теб се слее и угаснеш, те ще събират в шепите си всички стъкълца и ще направят феникс, ти от него да пораснеш." * * * "Съботата мързеливо до обяд се излежава. Слънцето усмихва се красиво, а на нея хич не ѝ се става.
И приготвя си кафето да е силно и горчиво, книга, музика и нещо сладко със протягане лениво.
Събота настроена е за почивка и релакс блажен. Усмивки, щастие и обич, пожеланията за деня от мен."
Стиховета на Дарина са вихър от емоция. Не знам как успява да ги събере всички тези чувства в ограниченията на думите. На всеки дръзнал да се потопи в нейните редове, авторката дава много. Завиждам и благородно на енергията, а ако трябва да я опиша с една дума, това би било: стихия!
"Нафталинените хора"много ми хареса. "Сине" - без коментар, мисля че всяка майка би го оценила. Както и много безименни, много различни , които успяха да ме докоснат. Попринцип не чета стихосбирки, но не мога да кажа, че съжалявам за прочетеното. Благодаря, Дарина, че се докоснах до душата ти!
Някои от стиховете ми харесаха, други ми бяха доста криндж. Но като цяло това не е моя жанр и е трудно да ми хареса изключително много. Адмирации за това, че е делеба книжка и не е пълна със стихове на всеки ред (както съм свикнала да виждам от "модерните" поети)
Първата книга на Дарина Димитрова от @stranicataa е „Душата ми в стихотворна форма“. Поезията ми е малко далечна, но тук я почувствах, тук се слях с преживяванията и емоциите на авторката. Не мога да кажа кое от стихотворенията ми е най-любимо, тъй като харесах всичките. Открих частичка от себе си разпиляна по страниците и с всяка следваща се преоткривах все повече и повече. „…Ти си неочакван взрив, лудост, болест и сърдечност. Смисълът на всички дни Ти си днеска, и си вечност. Ти си хиляди неща, хиляди написани творения. Полет, огън и откровение. Ти си бесен ураган, който те връхлита Като гръм от нищото. Птица, песен, океан. Ти си най-специалното ми всичко…“