Христо Фотев в българската литература и култура

by Пламен Дойнов

Христо Фотев (1934–2002) е онази фигура сред българските автори, съсредоточаваща всекидневните и високите представи за Поета – артистичен и непрактичен, осенен бохем и маг на словото, възторжен владетел на кръчми и на думи. След началото на ХХІ век мястото на Христо Фотев в алтернативния канон от епохата на НРБ изглежда трудно накърнимо. Езиковата мощ на неговото творчество
продължава както да преназовава и прояснява литературната история от 60-те години на ХХ век до днес, така и да чертае следващите посоки на българското поетическо писане. Този сборник е пръв опит за колективен критически портрет на един от най-влиятелните български поети, може би най-магнетичният.

280 pages, Paperback

First published January 1, 2010

About the author

Пламен Дойнов е роден през 1969 г. в Разград и завършва история и културология в СУ „Свети Климент Охридски“.
Поет, драматург и критик.

През 2007 г. придобива титлата Доктор по теория и история на литературата с дисертация на тема „Българската поезия през 90-те години: тенденции, тематични кръгове и поетически почерци“. През годините работи като заместник главен редактор и управител на „Литературен вестник“, директор на Национален студентски дом, асистент и главен асистент в НБУ, където е и хабилитиран доцент от 2010 г. Освен литературна критика пише поезия и драма. Носител на много награди, включително и на наградата „Иван Николов“ за стихосбирката „София-Берлин“ през 2012 г. Той е и един от авторите, съставители (съвместно с Бойко Пенчев, Георги Господинов и Йордан Ефтимов) на сборниците-мистификации „Българска христоматия“ (1995) и „“Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.“ (1998).

Автор на шест книги с поезия, между които “Post Festum. Надгробни надписи и стихотворения” (1992), “Любовникът и Маестрото” (1993), “Висящите градини на България” (1997), “Истински истории. Стихотворения по действителни случаи” (2000).


Автор-съставител на сборниците “Българска христоматия” и “Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.

Автор на пиесите “Една добра жена в една лоша зима” (2000), “Къщата на Иван” (Национална награда за драматургия “Иван Радоев” за 2001 г.), “Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом” (Номинация за наградата на САБ за най-добър драматургичен текст на 2003 г.)

Негови стихотворения и пиеси са превеждани в Германия, Австрия, Унгария, Франция, Хърватска, Сърбия и Черна гора, Македония и др.

Основател на Авторския литературен театър (АЛТ), в който авторите играят по собствените си текстове: по-важни спектакли и демонстрации – “Тела и текстове”, “Смъртта на кръга “Мисъл”, “Резерватът Висящите градини на България”.

Публикува литературоведски и историографски текстове в периодичния печат.